Решение по дело №12295/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

 гр. Варна, 29.10.2020 год.

                  

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА

 

При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12295 по описа на ВРС за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  Производството е образувано по искова молба на Потребителна кооперация  „Сотир К.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Долни чифлик, Фуражен цех срещу Т.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявени иск по чл.12, ал.2 от ЗАЗ за заплащане на сумата от 5448 лева (след увеличаване размера на иска по чл.214 от ГПК), представляваща стойността извършени подобрения, а именно засадени  ябълкови дръвчета в имот с кадастрален номер 115062, обособен в парцел № 62 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землище гр. Долен Чифлик при граници и съседи на имота: имоти №№ 63, 64, 811 и 61, със съгласието на арендодателя Т.А.Н. по договор за аренда № 72 от 30.03.2004г. през периода 2004-2005г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен договор за аренда № 72 от 30.03.2004г., по силата на който ответницата в качеството на арендодател е предоставила на ищеца за ползване недвижим имот, представляващ нива с площ от 1799 кв.м., находяща се в землището на гр. Долни чифлик, местност „Али Кочевото“, с кадастрален номер 115062, обособен в парцел № 62 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землище гр. Долен Чифлик, за срок от 15 години – до 30.03.2019г. Към датата на сключване на договора имотът представлявал нива, но след това със съгласие на арендодателя в периода 2004-2005г. арендаторът засадил трайни насаждения, част от които са овощна градина с площ от 220 дка, а именно 261 ябълкови дръвчета на обща стойност 3240 лева. Твърди се, че съгласно чл.12, ал.2 от ЗАЗ и чл.9, раздел III от арендния договор при прекратяване на договора, арендодателя дължи сумата, с която е увеличена стойността на имота вследствие на извършените с негово съгласие подобрения.

В законоустановения срок ответницата е депозирала писмен отговор, а който се оспорва предявения иск по основание и по размер. Не се оспорва сключването на договора за аренда, както и прекратяването ми, считано от 30.03.2019г. Оспорва се твърдението, че в имота са засадени трайни насаждания – ябълкови дръвчета в периода 2004-2005г. Оспорва се стойността на имота да е увеличена с претендираната от ищеца сума. Твърди, че никога не е давала съгласие за смяна на начина на трайно ползване на имота.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.

Процесуалният представител на ответника поддържа отговора.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, а и се установява от представения договор, че между страните е сключен  договор за аренда № 72 от 30.03.2004г., по силата на който ищцата в качеството си на арендодател е предоставила на ответника в качеството му на арендатор за непрекъснато ползване в течение на 15 години на свой собствени недвижим имот, а именно нива с пространство 1,799 дка, находяща се в землището на гр. Долни чифлик в местността „Али Кочевото“, с кадастрален № 115062, обособен в парцел № 62 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землище гр. Долни чифлик.В раздел III, т.9 от договора е уговорено, че при прекратяване на договора арендодателят дължи сумата, с която се е увеличила стойността на обекта на договора вследствие на извършените с неговото съгласие подобрения. В раздел IV, т.3 от договора е уговорено изрично правото на арендатора да засажда в имота трайни насаждения ведно с изграждане на необходимите за тях съоръжения и инсталации.  Не е спорно и обстоятелството, че договорът между страните е прекратен на 30.03.2019г. с изтичане на 15-годишния му срок.

С покана от 01.04.2019г. ищецът е поканил ответника да заплати съгласно чл.9 от процесния договор и чл.12 от ЗАЗ сумата от 3240 лева, представляваща остатъчна стойност на засадени в обекта на договора трайни насаждения – ябълкови дръвчета, в срок до 29.04.2009г.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел на страната на ищеца – Костадинка Парашкевова и двама свидетели на страната на ответника – С.И. И П.К..

Съгласно показанията на св. Парашкевова, която е била счетоводител в ЗК „Сотир К.“, кооперацията имала създадени ябълкови насаждания в землището на Долни чифлик, включително в местността „Али Кочовото“. Насажденията били от 2002-2004г. Дръвчетата за „Али Кочовото“ били доставени от Македония или Югославия през 2003г., но бяха поставени под карантина и били засадени през 2004 г. Като ДМА били зачислени през 2007 г. Кооперацията полагала грижи за дръвчетата. Ответницата имала имот в посочената местност, където дръвчетата били засадени през 2004г. Там нямало граници между отделните имоти, всичко било в един масив 115.

Съгласно показанията на св. Илиев, който е работел за кооперацията, насажденията от овошки в местността „Али Кочовото“, където ответницата имала имот, били засадени през 2002-2003г. като свидетелят лично бил участвал при засаждането. Сочи, че към момента овощната градина не се обработвала. От показанията на св. Койчев става ясно единствено, че Т.А. имала имот в „Али Кочовото“ и на други места. Свидетелят сочи, че от кооперацията са започнали да засаждат имотите още през 2000г., но не знае точно от кога са насажденията в „Али Кочовото“.

Съгласно заключението на допусната по делото комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно, обосновано и компетентно дадено, след извършване на трасиране на имота на ответницата в рамките на общия масив, се установява, че първоначално засадените в процесния имот ябълкови дръвчета са били 336 броя. От същите липсват 5 броя. В имота са налични 331 броя нискостеблени ябълкови дръвчета. При засаждане през 2004-2005г. настоящата възраст на дръвчетата е 15 години. Периодът им на плододаване е 20 години. Пазарната цена на посочените трайни насаждания, с която е увеличена стойността на имота, е 5448 лева. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице Ц.А. е посочило, че процесните ябълкови дръвчета започват да плододават 4 пълни години след засаждането си, т.е. на петата година. Сочи още, че дръвчетата видимо отговарят на възраст от 15 години.

От заключението на допусната по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като обективно, обосновано и компетентно дадено, се установява, че ябълковите дръвчета в процесния имот са включени като дълготраен материален актив на 30.07.2007г. с мемориален ордер № 8/07.2007г., с площ 271 дка, на стойност 128673 лева.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.12, ал.2 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ) и е процесуално допустим.

Съгласно чл.12, ал.2 от ЗАЗ при прекратяване на договора за аренда арендодателят дължи сумата, с която се е увеличила стойността на обекта на договора вследствие на извършените с негово съгласие подобрения. В чл.9, ал.3 от ЗАЗ е предвидено, че  арендаторът може да изменя начина на трайно ползване на обекта на договора и да извършва подобрения в него само с предварително писмено съгласие на арендодателя. Съгласие не е необходимо, когато измененията и подобренията не се отразяват върху ползването на обекта на договора след изтичане на срока на договора.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да докаже че е налице валидно сключен между страните договор за аренда, който е прекратен, наличие на подобрения в процесния имот, а именно твърдените трайни насаждения от ябълкови дръвчета, писмено съгласие на арендодателя за засаждането им, както и увеличената стойност на имота вследствие от извършените подобрения.

Безспорно се установи сключването на процесния договор за аренда между страните 30.03.2004г., както и прекратяването му след изтичане на 15-годишния му срок.

Съдът намира, че от показанията на свидетелите и заключенията на допуснатите експертизи, се установява и засаждането на процесните дръвчета в имота именно от ПК „Сотир К.“. Спорен е въпросът кога точно са засадени дръвчетата. Съдът намира, че следва да приеме, че са засадени след 2004г. В тази насока са показанията на св. Парашкевова, които се подкрепят и от представения към комплексната експертиза фитосанитарен контролен лист, а именно, че дръвчетата са внесени от Югославия през 2003г., но са поставени под карантина. Самият св. Койчев не помни точно кога са засадени овошките в местността „Али Кочовото“, като единствено показанията на св. Илиев сочат, че са засадени през 2002г. Последните не се подкрепят от останали събран по делото доказателствен материал. Вещото лице Ц.А. от своя страна е посочило, че видимата възраст на дръвчетата действително е около 15 години.

Съдът намира още, че съгласието на арендодателя за засаждането на трайни насаждения от страна на арендатора е обективирано в самия договор, а именно в разпоредбата на раздел IV, т.3 от същия, с която е уговорено изрично правото на арендатора да засажда в имота трайни насаждения ведно с изграждане на необходимите за тях съоръжения и инсталации. Чрез включването на тази уговорка в самия договор е спазено и изискването за даване на съгласието в писмена форма, при това в по-тежка от необходимата, а именно с нотариална заверка на подписите.

От заключението на КСТИЕ се установи конкретният брой на наличните в процесния имот, трасиран в рамките на общия масив, ябълкови дръвчета, както и че същите все още са в период на плододаване. Броят на установените в имота дръвчета е 331, всяко на стойност на 16,46 лева, като стойността на имота се е увеличила  общо с 5448 лева.

По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

 С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, посочени в списъка по чл.80 от ГПК, в размер на 175,76 лева за платена държавна такса, 700 лева за депозити за вещи лица и 548,40 лева за платено адвокатско възнаграждение.

                Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

         ОСЪЖДА Т.А.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Потребителна кооперация  „Сотир К.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Долни чифлик, Фуражен цех сумата от 5448 лева, представляваща стойността извършени подобрения – засадени  ябълкови дръвчета в имот с кадастрален номер 115062, обособен в парцел № 62 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землище гр. Долен Чифлик при граници и съседи на имота: имоти №№ 63, 64, 811 и 61, със съгласието на арендодателя Т.А.Н. по договор за аренда № 72 от 30.03.2004г., през периода 2004-2005г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.07.2019г. до окончателното плащане, на основание чл.12, ал.2 от ЗАЗ.

 

         ОСЪЖДА Т.А.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Потребителна кооперация  „Сотир К.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Долни чифлик, Фуражен цех  сумата от 1424,16 лева, представляваща направени по делото разноски.

        

         Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: