МОТИВИ
към Присъда №292/10.12.2018г. по НЧХД №4131/2018г. по описа на ПРС – ХVІІІ
н.с.
Частният
тъжител О.И.Й., ЕГН:********** е повдигнал обвинение срещу Т.П.Г., ЕГН:**********
по реда на частното наказателно преследване за извършено престъпление по чл.148,
ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че на 20.06.2018г.
в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, е казала нещо
унизително за честта и достойнството на О.И.Й., ЕГН:**********, в негово
присъствие, а именно: „***, ако съм знаела какъв си, никога нямаше да се
занимавам с теб“ и „***си ти“, като обидата е нанесена публично.
В
наказателното производство е приет за съвместно разглеждане предявеният от
частния тъжител О.И.Й. срещу подсъдимата Т.П.Г., граждански иск за сумата от 2
000,00 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1
от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.06.2018г. до
окончателното й изплащане.
В
съдебните заседания частният тъжител се явява лично, като се представлява и от
повереник – адв. Г.Г.. Последният счита, че обвинението е доказано от обективна
и субективна страна. Моли съда да признае подсъдимата за виновна, като й наложи
наказание глоба в размер около средния, предвиден в закона. Пледира и за
уважаване в пълен размер на предявената гражданска претенция. Претендира
разноски. Частният тъжител поддържа казаното от повереника си.
Защитникът
на подсъдимата – адв. Н.Ч., счита, че повдигнатото спрямо подзащитната му
обвинение не е доказано от обективна и от субективна страна, като излага
аргументи за това в хода на съдебните прения. Моли за оправдателна присъда.
Предявеният граждански иск счита за неоснователен. Претендира разноски.
Подсъдимата
Т.П.Г. не се признава за виновна по повдигнатото обвинение, дава обяснения. В
хода на съдебните прения поддържа казаното от защитника си. При дадената й
последна дума моли за постановяване на оправдателен съдебен акт.
Съдът,
въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Подсъдимата
Т.П.Г. е родена на ***г***, б., б.г., неомъжена, неосъждана, с *** образование,
пенсионер, ЕГН:**********.
През
месец юни 2018г. подсъдимата Т.Г. и частният тъжител О.Й. се намирали във
влошени отношения, провокирани от неуреден гражданскоправен спор, във връзка
със сключен между тях договор за изработка на строително – монтажни дейности в
имота на подсъдимата.
С
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 17.02.2017г. на
Районна прокуратура – Пловдив било отказано да се образува досъдебно
производство по подаден от подсъдимата Т.Г. против частния тъжител О.Й. сигнал
за извършени престъпления по чл.209, ал.1 от НК и по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.
С
решение №1627 от 09.05.2018г., постановено по гр.д. №8038/2017г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ХІІ гр.с., не влязло в законна сила, били отхвърлени
като неоснователни исковете на Т.П.Г. против О.И.Й. за сумите от 3413 лева –
като дадена на отпадналото основание, представляващо развален договор за
изработка от дата 26.07.2016г. и допълнително споразумение към него и от 2355
лева – като дадена на отпадналото основание, представляващо развален договор за
изработка от дата 15.08.2016г.
Досъдебно
производство №152/2018г. по описа на ІV РУ при ОДМВР- Пловдив било образувано
срещу неизвестен извършител за това, че на неустановена дата през 2017г. в гр.
Пловдив, пред съд, като свидетел устно съзнателно е потвърдил неистина –
престъпление по чл.290, ал.1 от НК. Разследването по досъдебното производство
се водило от свидетелката С. П. – разследващ полицай при ІV РУ при ОДМВР-
Пловдив.
На
20.06.2018г. по делото били извършени действия по разследване – очни ставки между
Т.П.Г. и О.И.Й. /за времето от 09.10 часа до 10.59 часа/; между Т.П.Г. и Х.З.М.
/за времето от 11.08 часа до 11.56 часа/; между Т.П.Г. и О.И.Й. /за времето от
12.14 часа до 13.36 часа/ и между Т.П.Г. и Х.З.М. /за времето от 13.45 часа до
14.06 часа/. Посочените лица имали качеството на свидетели по досъдебното
производство. Очните ставки били провеждани отново от разследващ полицай С. П..
Първата
от очните ставки била между подсъдимата по настоящото дело Т.П.Г. и частният тъжител
О.И.Й.. В хода на същата възникнал конфликт между тях двамата, съпроводен с
реплики, дуплики и повишаване на тон и от двамата. Това накарало свидетелката С.
П. да ги уведоми, че ако продължават ще поиска съдействие от колегите си. По
време на очната ставка подсъдимата заявила, че ако е знаела, че частният
тъжител Й. е от *** произход, нямало да го ангажира за строително – ремонтните
дейности в дома й. След като приключила тази очна ставка частният тъжител Й.
излязъл от кабинета на разследващия полицай и влязла свидетелката Х.З.М. /с
която частният тъжител живеел на семейни начала/. Била проведена очна ставка
между нея и подсъдимата Г.. Докато се провеждали тези две очни ставки
свидетелката Т.Г. /сестра на подсъдимата Т.Г./ стояла на пейка, находяща се в
двора на районното управление. След като приключили свидетелката С. П. я
повикала да се качи в кабинета й, за да продължат действията по разследване с
нейно участие. Третата очна ставка била между Т.П.Г. и О.И.Й.. Докато се
провеждала тя подсъдимата изчаквала във фоайето на районното управление. Четвъртата
очна ставка била между свидетелката Т.П.Г. и свидетелката Х.З.М.. Тъй като по
това време частният тъжител О.Й. вече се намирал извън кабинета на разследващия
полицай и в непосредствена близост до подсъдимата, последната решила да излезе
на двора, като осъществила това си намерение. Там останала да чака сестра си. След
като приключила и последната очна ставка частният тъжител и свидетелката Х.М.
се отправили към изхода на районното управление. В този момент към сградата
тръгнала подсъдимата. Тримата се разминали, като подсъдимата се качила до
кабинета на разследващия полицай, за да помогне на сестра си, а частният тъжител
и свидетелката М. си тръгнали.
На
20.06.2018г. в ІV РУ при ОДМВР – Пловдив се намирали и свидетелите Д.Я. /*** ,
осъществяващ пропускателен режим и дежурство по охрана на обществения ред/, А.Д.
/*** /, В.И. /****** / и Е.Р. /***, ***/.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства – изцяло от показанията на свидетелите
С. П., Т.Г., Е.П., Д.Я., А.Д., В.И. и Е.Р., частично от показанията на
свидетелката Х.М. и частично от обясненията на подсъдимата Т.Г..
Показанията
на свидетелите С. П., Т.Г., Е.П., Д.Я., А.Д., В.И. и Е.Р. са обективни,
логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, в съответствие помежду си и
с писмените доказателства по делото. Противоречие в показанията на тези седем
свидетели относно релевантните факти от предмета на доказване не се наблюдава,
като всеки от тях описва застъпените в настоящите мотиви фактически
обстоятелства по делото, в зависимост от това каква част от протеклите събития
му е станала известна. От показанията на свидетелката С. П. става ясно, че по
време на очната ставка между подсъдимата и частния тъжител е възникнал конфликт
между тях двамата, съпроводен с реплики, дуплики и повишаване на тон и от
двамата, както и че подсъдимата е заявила, че ако е знаела, че частният тъжител
Й. е от *** произход, нямало да го ангажира за строително – ремонтните дейности
в дома й. Не се установява обаче по време на тази очна ставка подсъдимата да е отправила
към тъжителя репликата „***, ако съм знаела какъв си, никога нямаше да се
занимавам с теб“. От показанията на свидетелите Т.Г. и Е.П. пък става ясно, че
подсъдимата е жена с филологическо образование и същата никога не е използвала
обидни думи и изрази спрямо друго лице. Служителите в ІV РУ при ОДМВР – Пловдив
- Д.Я., А.Д., В.И. и Е.Р. не са ставали свидетели на какъвто и да е конфликт
между подсъдимата и тъжителя и не са
възприел отправяне на никакви обидни думи и реплики между тях.
Показанията
на свидетелката Х.М., в който изнася твърдения за отправени от подсъдимата към
тъжителя думи, а именно „***“ и „измамник“, заявеното от нея за поредността на
очните ставки и за отправения към нея самата израз: „Как не ви е срам, тези
пари, дето съм ви ги дала, дай Боже имате малки деца, за лошо да ги харчите“,
не се цени от съдебния състав при изграждане на изводите му за фактическата
установеност на извършеното. Така изнесените твърдения са изолирани и в
директно противоречие с всички останали събрани по делото гласни и писмени доказателства.
Свид. М. е заинтересовано от изхода на делото лице, предвид на съжителството си
с частния тъжител, поради което и показанията й следва да се преценяват на тази
плоскост. Нито едно друго доказателство не подкрепя заявените от нея факти. Напротив,
от показанията на свидетелите Д.Я., А.Д., В.И.
и Е.Р. /незаинтересовани свидетели/ се установява, че не е имало никакви обидни
думи и реплики от страна на подсъдимата към частния тъжител при разминаването
им, а от показанията на свид. П. става ясно, че не е имало отправени обиди по
време на очните ставки. В останалата част показанията на свидетелката Х.М., касаещи
релевантните по делото факти, се възприемат като достоверни от съда.
Не
се дава вяра на обясненията на подсъдимата само в частта им, в която сочи, че
по време на очната ставка с частния тъжител не е имало конфликт и размяна на
реплики и дуплики между тях. Това твърдение категорично се опровергава от
казаното от свидетелката П., за която няма каквито и да е основания за
некредитиране на показанията й.
Изложената
фактическа обстановка се установява и от събраните по делото писмени
доказателства, надлежно инкорпорирани в съвкупния доказателствен материал на
осн. чл.283 от НПК – заверено
копие на решение №1627 от 09.05.2018г., постановено по гр.д. №8038/2017г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ХІІ гр.с. /л.8 – 9/, заверено копие на
постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 17.02.2017г.
/л.10-12/, справка за съдимост /л.20/, справки от *** на ІV РУ при ОДМВР –
Пловдив /л.40, л.42, л.86/, справка от РП – Пловдив /л.57/ и заверено копия на
протоколи за очна ставка /л.58 – 77/.
При
така установената фактическа обстановка и на база на събраните доказателства
съдът намира, че подсъдимата Т.П.Г., ЕГН:********** не е осъществила от обективна
и субективна страна съставомерните признаци на престъпление по чл.148, ал.1,
т.1, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като не се доказва на 20.06.2018г.
в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, да е казала нещо
унизително за честта и достойнството на О.И.Й., ЕГН: **********, в негово
присъствие, а именно: „***, ако съм знаела какъв си, никога нямаше да се
занимавам с теб“ и „***си ти“, като обидата да е нанесена публично.
От
събраните по делото доказателства не се установява на 20.06.2018г. подсъдимата Г.
да казала нещо унизително за частта и достойнството на частния тъжител, в
негово присъствие и в присъствието на други хора. Не се установява в
присъствието на разследващ полицай С. П. да е отправила към него думите „***,
ако съм знаела какъв си, никога нямаше да се занимавам с теб“ и малко по –
късно в присъствието на свидетелката Х.М. да е отправила към него думите „***си
ти“. Ето защо и съдът призна подсъдимата за невинна в това на 20.06.2018г. в
гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, да е казала нещо
унизително за честта и достойнството на О.И.Й., ЕГН:**********, в негово
присъствие, а именно: „***, ако съм знаела какъв си, никога нямаше да се
занимавам с теб“ и „***си ти“, като обидата да е нанесена публично, поради
което и на основание чл.304 от НПК я оправда изцяло по повдигнатото й обвинение
за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК.
По
гражданския иск:
По
отношение на така предявения в наказателното производство граждански иск за
неимуществени вреди, предвид заетото становище, съдът намира, че не са налице
предпоставките на чл.45 и следващите от ЗЗД
за ангажиране отговорността на подсъдимата Г.. В случая подсъдимата е
призната за невинна да е извършила престъпление чл.148,
ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, което е фактически
основанието на иска, поради което и съдът счита, че липсва основание за
ангажиране на деликтната й отговорност от непозволено увреждане. Претенцията на
гражданския ищец е недоказана по основание, поради което и предявеният от
частния тъжител срещу подсъдимата граждански иск за сумата от 2 000,00 /две
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 20.06.2018г. до окончателното й
изплащане, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С
оглед изхода на делото следва на основание чл.190, ал.1 от НПК частният тъжител
О.И.Й., ЕГН: ********** да бъде осъден да заплати на подсъдимата Т.П.Г., ЕГН:**********
сумата от 400,00 /четиристотин/ лева, представляваща направени от последната
разноски по делото /за адвокатско възнаграждение/.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
С.И.