Решение по дело №612/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2086
Дата: 26 август 2019 г. (в сила от 12 септември 2019 г.)
Съдия: Асен Тотев Радев
Дело: 20192120100612
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2086 / 26.08.2019 год., град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                      ХXXVIІ – ми граждански състав

на девети юли                                                 две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание, в състав

                                                                             Районен съдия: Асен Радев

 

                                 при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 612 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                      

                       Производството е образувано по обективно съединените искове на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД срещу Х.И.К., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 558.77 лв. - сбор от неплатени месечни задължения за предоставени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода в периода от 19.08.2016 год. до 15.08.2018 год., ведно с мораторна лихва в размер на 61.02 лв., начислена върху всяко месечно задължение, за периода от 27.10.2016 до 22.10.2018 год., както и законната лихва, начиная от 26.10.2018 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № 7698/2018 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

                                 Така предявени, исковете черпят правното си основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.422 от ГПК и в съдебно заседание се поддържат от адвокатския пълномощник на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, който ангажира доказателства и претендира деловодните разноски.

                                 Ответницата не е депозирала писмен отговор, не се явява и не се представлява.

                       Въз основа на събраните по делото доказателства, Бургаският районен съд намира за установено от фактическа страна следното:

                       Ответницата е собственик на процесния апартамент, съгласно множеството, макар и косвени, доказателства - справка от Агенция по вписванията, декларация по чл.14 от ЗМДТ, справка от ДМПДТР при Община Бургас, както и извадка от КР на гр.Бургас.

                       От заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза се установява, че в апартамента на ответницата са монтирани два водомера - за топла и за студена вода. Изчислено е, че общото количество потребена вода за този период възлиза на 233.67 куб.м., от които 190 куб.м. - по водомер и 43.67 куб.м. - по разпределение.

                       Последните са описани в заключението на съдебно – счетоводната експертиза като надлежно включени в счетоводството на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД. Изчислен е и размерът на мораторната лихва върху неплатените задължения, за периода от съответния падеж до 22.10.2018 год., възлизащ на 62.18 лв.

                       Разпитана по делото, св. И. – отчетник в ищцовото дружество заявява, че винаги при отчета са и отваряли ответницата - абонат, майка й или нейния приятел, поради което е записвала действителните показания.

                       Представени са извлечения от карнетите за отчет с мобилно устройство, в които показанията към крайната дата на периода, за който се претендира главницата, са в резултат на „видян“ отчет, а последните - в резултат на отчет „от клиента“

                       На съда за известни и решенията на ДКЕВР за утвърждаване цената на предоставяните от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД услуги, както и действащите Общи условия за предоставяне на ВиК услуги, обнародвани и одобрени от ДКЕВР.

                       При така обсъдените доказателства, Бургаският районен съд намира исковете за частично основателни.

                       Между страните е било налице валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на изрично предвиждане в нормативен акт - Наредба № 4/14.09.2004 год., доколкото се установи, че ответницата е собственик на водоснабден имот и с придобиване на последното си качество, е станала страна по договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на съответния оператор.

                       По това облигационно правоотношение ищцовото дружество е изпълнило задължението си и за процесния период е доставило в дома на ответницата вода, чието количество възлиза на 190 куб.м. За това свидетелстват множеството установени факти в тяхната взаимовръзка – от една страна, макар в карнетите на хартиен носител да не фигурира подписа на ответницата, последните показания в същите се засичат/съответстват на началните такива. Освен това, към крайния момент на исковия период показанията са от „от клиент“, т.е. както самият потребител ги е предоставил на отчетника и които надвишават последните за процесния период, както впрочем и показанията, записани от вещото лице. Или се налага извода, че в апартамента на ответницата е доставена, съответно консумирана вода, чието количество възлиза на изчисленото от вещото лице и преминало през водомера.

                       Поради това К. дължи стойността на доставената й вода. При определяне на същата, вещото лице по съдебно-техническата експертиза е изходило от единичната цена, одобренa от ДКЕВР – 1.89 лв./куб.м. без ДДС или 2.27 лв. с включен ДДС /след 31.05.2016 год./, като за периода от 19.08.2016 год. до 15.08.2018 год. е в размер на 431.30 лв.

                       Що се отнася до количеството вода, възлизащо на 43.67 куб.м. „от разпределение“, то очевидно не е било потребено, а освен това за него не се доказа начина, по който е определяно, вкл. спазвани ли са установените с глава VI от Наредба № 4 / 2004 год. правила за начисляването му.

                       По делото не са ангажирани доказателства от страна на ответницата за заплащане на посочената в по-горния абзац сума, следователно предявеният главен иск е основателен до посочения размер, за който следва да се уважи.           

                       Частичната му основателност, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, има за своя закономерна последица частична основателност на акцесорния иск – за дължимост на мораторна лихва. На основание чл.162 от ГПК, съдът определя размера й на 47.44 лв., начислена върху всяко месечно задължение, за периода от 27.10.2016 до 22.10.2018 год., както и за законната лихва, върху стойността на доставената вода, начиная от предявяване на иска – 26.10.2018 год. /арг. чл. 422, ал.1 от ГПК/, до окончателното плащане.

                       По изложените съображения са частично дължими и разноските, сторени от ищцовото дружество в производството по ч.гр.д. № 7698/ 2018 год., до размера от 57.93 лв.

                       На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, съобразно основателната част от исковете, възлиза на 299.23 лв., в т.ч. държавна такса за водене на делото и издаване на удостоверения, депозити за вещи лица и свидетел.

                       Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

 

                       ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.И. ***, *****, ЕГН – **********, дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв. Победа”, ул.Генерал Владимир Вазов” № 3, сграда Метални панели и конструкции, представлявано от Ганчо Тенев, сумата от 431.30 лв. - сбор от неплатени месечни задължения за предоставени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода в периода от 19.08.2016 год. до 15.08.2018 год., ведно с мораторна лихва в размер на 47.44 лв., начислена върху всяко месечно задължение, за периода от 27.10.2016 до 22.10.2018 год., както и законната лихва, начиная от 26.10.2018 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № 7698/2018 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата над уважения до пълния предявен размер от 558.77 лв.; иска за мораторна лихва - за горницата на уважения до пълния предявен размер от 61.02 лв.; както и иска за законна лихва върху неоснователния размер на главницата.

                       ОСЪЖДА Х.И.К. да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД деловодни разноски за производството по ч.гр.д. № 7698 / 2018 год. на БРС в размер на 57.93 лв., както и за настоящото производство, в размер на 299.23 лв.                  

                       Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                      

 

                                                                               Съдия:п/не се чете/

 

Вярно с оригинал! МД