№ 9857
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110115127 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на главен публичен изпълнител при ТД
на ********** срещу „********“ ЕООД, А. И. Н. и С. П. З., с която са предявени следните
субективно пасивно и обективно евентуално съединени конститутивни искове, както следва:
главен иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК за обявяване за относително
недействителен спрямо държавата на договор за покупко-продажба от 14.03.2019 г.,
обективиран в Нотариален акт № 177, том 3, рег. № 6695, дело № 495/2019 г. по описа на
нотариус **********, с рег. № ***** на НК, с който „********“ ЕООД е продало на А. И. Н.
и С. П. З. подземно паркомясто № 11, находящо се в сутерена на сградата, на кота -3.40 м.,
със застроена площ 12.50 кв. м., при съседи по архитектурен проект: подземно паркомясто
№ 10 и от три страни маневрено пространство, заедно с 9.09 % ид. ч. от общите части на
сградата под кота нула и заедно със съответните идеални части от правото на собственост
върху мястото, върху което е построена сградата, равняващи се на 5.77 кв. м., което
паркомясто представлява реално обособена част от подземен паркинг, заснет като
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.904.488.1.30 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-739/21.11.2017 г. на ИД на АГКК, находящ се в сграда № 1 по кадастрална
схема, с предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, с
административен адрес по кадастрална схема: гр. София, район „**********“, а съгласно
Удостоверение за административен адрес № РЛЦ18-ГР94-822-/3/ от 15.05.2018 г. на
Столична община – Район „**********“: гр. София, ул. „******* етаж, представляващ
гараж с паркоместа 1-11, с посочена в документа площ 390.66 кв. м., при съседи по
кадастралната схема: няма; евентуален иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК за
обявяване за относително недействителен спрямо държавата на същия договор. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че „********“ ЕООД има установени с Ревизионен акт № Р-
22221018001870-091-001/25.10.2018 г. /обжалван и потвърден с влязло в сила Решение №
4360/28.06.2022 г. на АССГ/ публични задължения в размер на 131 179.41 лв. Сочи, че
процесната сделка е извършена след установяване на публичните задължения на
дружеството. Изтъква, че имотът е продаден на цена от 9 500 лв., при положение че
1
данъчната оценка на имота ведно с прилежащите идеални части от дворното място е в
размер на 10 835.42 лв., което сочи на нееквивалентност на насрещните престации.
Евентуално твърди, че сделката е сключена с намерение за увреждане на публичния
взискател. В тази връзка акцентира, че въпреки наличието на публични задължения, за които
дружеството е знаело, защото ревизионният акт му е връчен електронно на 25.10.2018 г., то е
попълнило декларация по чл. 264 ДОПК с невярно съдържание и е намалило имуществото
си, както и че имотът е продаден на загуба – на цена, по-ниска от данъчната му оценка, а
така също че е уговорена цена под 10 000 лв., за да се избегне плащането по банков път и
налагането на запор от НАП по банковите сметки на дружеството, а след получаване на
цената длъжникът не е погасил публичните си задължения. Твърди, че за събиране на
публичните задължения на дружеството е образувано изп. д. № *********/2019 г. по описа
на ТД на **********, по което е установено, че длъжникът не притежава други активи.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника
„********“ ЕООД.
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответниците А. И.
Н. и С. П. З., с който оспорват предявените искове. Признават сключването с ответното
дружество на договор за покупко-продажба на 14.03.2019 г. за процесния имот. Твърдят, че
цената от 9 500 лв. за него е платена в брой, но наред с това са се отказали от правото си на
собственост върху подземно паркомясто № 1, намиращо се в същата сграда, с което
собствеността върху него е върната на „********“ ЕООД, поради което на практика двата
имота са заменени с доплащане от тяхна страна на сумата от 9 500 лв. Релевират възражение
за изтекла придобивна давност, като твърдят, че са установили добросъвестно владение
върху процесния имот на 14.03.2019 г. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са субективно пасивно и обективно евентуално съединени искове, както
следва: главен иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК за обявяване за
недействителен спрямо държавата на договор за покупко-продажба на реална част от
подземен паркинг, обособена като подземно паркомясто, поради това, че даденото от
продавача значително надхвърля по стойност полученото; евентуален иск с правно
основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК за обявяване за недействителен спрямо държавата на
същия договор поради това, че е сключен с намерение да се увреди публичният взискател.
По главния иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните факти:
наличието на установени публични задължения на „********“ ЕООД; сключена след датата
на установяване на публичните задължения на ответното дружество разпоредителна сделка,
обективирана в Нотариален акт № 177, том 3, рег. № 6695, дело № 495/2019 г. по описа на
нотариус **********, с рег. № ***** на НК; че сделката е възмездна, но даденото по нея
значително надхвърля по стойност полученото.
По делото се доказва, че на 10.04.2018 г. на „********“ ЕООД е връчена електронно
Заповед за възлагане на ревизия № Р-22221018001870-020-001/29.03.2018 г., а с Ревизионен
акт № Р-22221018001870-091-001/25.10.2018 г. на НАП – ТД София са установени
задължения на дружеството за ДДС и лихви, т.е. публични задължения, в общ размер на
85 470.14 лв. Жалбата му срещу ревизионния акт е отхвърлена с Решение № 4360/28.06.2022
г., постановено по д. № 7195/2019 г. по описа на АССГ, 62 състав. Ответниците не твърдят и
не доказват това решение да е обжалвано, респ. отменено, поради което съдът приема, че то
е влязло в законна сила.
Видно е от представените от ищеца и неоспорени от ответниците справки, че
2
публичните задължения не са погасени, а размерът им дори е увеличен с добавянето на
изтекли лихви.
Изяснява се по делото, че след установяване на публичните задължения на „********“
ЕООД то е сключило договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 177,
том 3, рег. № 6695, дело № 495/2019 г. по описа на нотариус **********, с рег. № ***** на
НК, с който е продало на А. И. Н. и С. П. З. подземно паркомясто № 11, находящо се в
сутерена на сградата, на кота -3.40 м., със застроена площ 12.50 кв. м., при съседи по
архитектурен проект: подземно паркомясто № 10 и от три страни маневрено пространство,
заедно с 9.09 % ид. ч. от общите части на сградата под кота нула и заедно със съответните
идеални части от правото на собственост върху мястото, върху което е построена сградата
/представляващо поземлен имот с идентификатор 68134.904.488 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-739/21.11.2017 г. на ИД на АГКК, последно изменение – със Заповед № 18-
10312-30.11.2018 г. на началника на СГКК – София/, равняващи се на 5.77 кв. м., което
паркомясто представлява реално обособена част от подземен паркинг, заснет като
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.904.488.1.30 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-739/21.11.2017 г. на ИД на АГКК, находящ се в сграда № 1 по кадастрална
схема, с предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, с
административен адрес по кадастрална схема: гр. София, район „**********“, а съгласно
Удостоверение за административен адрес № РЛЦ18-ГР94-822-/3/ от 15.05.2018 г. на
Столична община – Район „**********“: гр. София, ул. „******* етаж, представляващ
гараж с паркоместа 1-11, с посочена в документа площ 390.66 кв. м., при съседи по
кадастралната схема: няма, за продажна цена в размер на 9 500 лв. Посочено е в
нотариалния акт, че продажната цена дружеството-продавач е получило от купувачите
напълно в брой преди подписването му. Следователно установено е извършването на
атакуваната сделка. Касае се за разпоредителна сделка, с която длъжникът възмездно се е
лишил от свое недвижимо имущество.
По въпроса кога е налице „значително надхвърляне“ по смисъла на чл. 216, ал. 1, т. 2
ДОПК е формирана константна практика на ВКС, според която не може да бъде въведен
единен критерий относно това кое е „значително“ – нито като абсолютна стойност, нито като
процент или обикновена дроб, а дали неравностойността на престациите е значителна и
оттук – дали тя обуславя недействителност на сделката, се преценява във всеки конкретен
случай, като съдът мотивира становището си и това становище подлежи на инстанционен
контрол.
Видно е от отбелязването в нотариаления акт, че към датата на извършване на покупко-
продажбата данъчната оценка на подземното паркомясто ведно с прилежащите идеални
части от дворното място е възлизала на 10 835.42 лв., т.е. тя е надвишавала продажната цена.
Данъчната оценка на имот се определя съобразно Приложение № 2 от ЗМДТ и служи за
целите на облагането с данък върху наследствата и данък при придобиване на имущества, за
определяне на държавните и нотариалните такси в производствата по ГПК и в други
предвидени от закона случаи. В случая разликата между продажната цена и данъчната
оценка като абсолютна стойност възлиза на 1 335.42 лв., което означава, че продажбата е
осъществена при цена, по-ниска с над 12 % от данъчната оценка, което само по себе е
сериозно отклонение. Преценявайки това отклонение наред с обстоятелството, че разликата
между продажната цена и пазарната стойност на имота при всички случаи е над 12 %,
защото е ноторен факт, че пазарната стойност е по-висока от данъчната оценка, съдът
намира, че даденото от „********“ ЕООД значително надхвърля по стойност полученото.
Възражението на ответниците З.и, че на практика е извършена между тях и „********“
ЕООД замяна на паркомясто № 1 с подземно паркомясто № 11 с доплащане от тях на сумата
от 9 500 лв., е неоснователно. От представената от тях Декларация за отказ от право на
собственост, с нотариална заверка на подписите с рег. № 6700/14.03.2019 г. на нотариус
3
**********, с рег. № ***** на НК, вписана в СВ – София, се установява, че в деня на
сключване на процесната покупко-продажба те са се отказали от правото си на собственост
върху гараж/паркомясто № 1, разположено в сутерена на същата сграда, в която се намира
процесното подземно паркомясто № 11. Отказът от право на собственост върху недвижим
имот е едностранно нарочно волеизявление на собственика, което се реализира със
заявление с нотариална заверка на подписа и се вписва в имотния регистър съгласно чл.
100, ал. 1 ЗС вр. чл. 4, б. „в“ ПВп. Следователно касае се за формален акт, който има
действие, само ако е извършен в писмена форма с нотариално заверен подпис и ако е вписан.
В случая отказът е извършен в изискуемата форма и е вписан в имотния регистър. С него
ответниците З.и са изгубили правото на собственост върху паркомясто № 1, но от това не
следва извод, че то е придобито от предишния собственик „********“ ЕООД, защото
отказът от право на собственост няма за цел да облагодетелства трето лице и по тази
причина не се допуска отказ от право на собственост в чужда полза. Съдът намира, че след
вписване на отказа правото на собственост е преминало в патримониума на общината по
местонахождение на имота /т.е. Столична община/ като частна общинска собственост.
Изложеното изключва тезата на ответниците З.и, свеждаща се до това, че чрез две сделки са
постигнали ефект, сходен на този на замяната, с която теза се домогват да обосноват, че
даденото от „********“ ЕООД не надхвърля значително по стойност полученото. Освен това
в самия нотариален акт, обективиращ атакуваната сделка, страните са декларирали, че
посочената в него продажна цена представлява действително уговореното плащане по
сделката, което също сочи на неоснователност на обсъжданото възражение на ответниците
З.и.
Във връзка с възражението на същите ответници за придобиване на процесното
подземно паркомясто по давност следва да се посочи, че по приложението на чл. 135 ЗЗД е
налице трайна практика, приложима и към иска по чл. 216 ДОПК, относно конститутивния
характер на този иск и последиците от уважаването му, с оглед на което възражението за
изтекла придобивна давност по отношение на прехвърленото имущество е неотносим към
предмета на делото /в този смисъл – Определение № 50547/27.11.2023 г. по т. д. № 1842/2022
г. на ВКС, ІІ ТО/.
Съгласно установената практика на ВКС /например Решение № 407/29.12.2014 г. по гр.
д. № 2301/2014 г. на ВКС, IV ГО/ всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява
възможностите за удовлетворение на кредитора. Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е
основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или извършва
други правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение на кредитора, в т. ч.
опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен
интерес и пр. /в същия смисъл е и Решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на
ВКС, IV ГО/. За обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество
/чл. 133 ЗЗД/, поради което право на кредитора е да избере начина, по който да се
удовлетвори от това имущество – дали с обезпеченото в негова полза имущество на
длъжника или с друго налично такова. Длъжникът не разполага с възражение, че притежава
и друго имущество извън разпореденото – той не разполага с възможност за избор срещу
кое от притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение.
По изложените съображения предявеният главен иск е основателен. Имуществото,
предмет на сключената след датата на установяване на публичните задължения възмездна
сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, не се реституира
в патримониума на длъжника. Това имущество се счита за имущество на длъжника, но само
в отношенията между държавата и длъжника и то, доколкото срещу това имущество
държавата може да насочи принудително изпълнение.
Предвид изложеното евентуалният иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК не
подлежи на разглеждане.
4
По разноските:
С оглед изхода на делото на ищеца се дължи на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК
сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК по
отношение на държавата, действаща чрез главен публичен изпълнител при ТД на
**********, договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 177, том 3, рег.
№ 6695, дело № 495/2019 г. по описа на нотариус **********, с рег. № ***** на НК, с който
„********“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *********, е
продало на А. И. Н., ЕГН **********, и С. П. З., ЕГН **********, и двамата със съдебен
адрес: гр. ************, подземно паркомясто № 11, находящо се в сутерена на сградата, на
кота -3.40 м., със застроена площ 12.50 кв. м., при съседи по архитектурен проект: подземно
паркомясто № 10 и от три страни маневрено пространство, заедно с 9.09 % ид. ч. от общите
части на сградата под кота нула и заедно със съответните идеални части от правото на
собственост върху мястото, върху което е построена сградата /представляващо поземлен
имот с идентификатор 68134.904.488 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
739/21.11.2017 г. на ИД на АГКК, последно изменение – със Заповед № 18-10312-30.11.2018
г. на началника на СГКК – София/, равняващи се на 5.77 кв. м., което паркомясто
представлява реално обособена част от подземен паркинг, заснет като самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.904.488.1.30 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
739/21.11.2017 г. на ИД на АГКК, находящ се в сграда № 1 по кадастрална схема, с
предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, с
административен адрес по кадастрална схема: гр. София, район „**********“, а съгласно
Удостоверение за административен адрес № РЛЦ18-ГР94-822-/3/ от 15.05.2018 г. на
Столична община – Район „**********“: гр. София, ул. „******* етаж, представляващ
гараж с паркоместа 1-11, с посочена в документа площ 390.66 кв. м., при съседи по
кадастралната схема: няма.
ОСЪЖДА „********“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. *********, А. И. Н., ЕГН **********, и С. П. З., ЕГН **********, и двамата със съдебен
адрес: гр. ************, да заплатят на държавата, действаща чрез главен публичен
изпълнител при ТД на **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК сумата от 100 лв.
– юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5