№ 58
гр. Котел, 14.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на десети април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катерина Г. Дедова
при участието на секретаря Христина Д. Джондрова
Сложи за разглеждане докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело
№ 20242210100323 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
Ищецът Д. Д. М., ред. призован, явява се лично и се представлява от адв.
М. Б. от АК Сливен;
Ответникът М. Х. Ч., ред. призована, явява се лично и се представлява от
адв. Т. Р. от АК Сливен;
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Котел, отдел „Закрила на
детето“, ред. призовани, явява се социален работник Е. Я. И., представя
Заповед № 2001-РД01-0037 от 10.04.2025 г. на Директора на ДСП Котел.
По даване ход на делото:
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
Ищецът Д. Д. М.: Уважаема г-жо Председател, бих искал да присъствам
като страна в производството през цялото време на делото. Да се даде ход на
делото.
Адв. Р.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 във вр. с чл. 56 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
СЪДЪТ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Производството е на етап съдебно дирене, като същото е отложено за
изслушване на съдебнопсихологическа експертиза, заключението по която е
постъпило в срок по делото, поради което не са налице процесуални пречки за
1
изслушване на вещото лице в днешното съдебно заседание.
Съдът ДОКЛАДВА постъпила молба с вх. № СД-02-08-549/10.03.2025 г.,
по ЕПЕП и вх. № СД-02-08-627/17.03.2025 г., по ЕПЕП, от адв. М. Б., като
процесуален представител на ищеца Д. Д. М..
Адв. Б.: Уважаема госпожо Председател, поддържам си двете молби и
твърденията изложени в тях, както и исканията.
Адв. Р.: Уважаема госпожо Председател, считам, че депозираните от
ищцовата страна молби следва да бъдат оставени без уважение, тъй като
изложените в тях доводи считам за несъстоятелни. По преценка на това
доколко обективно, безпристрастно и точно вещото лице е изпълнило своята
задача считам, че са налице процесуални възможности съда да се произнесе
със своя окончателен съдебен акт.
Съдът намира, че по молбата, по която е направено искане за определяне
на друго вещо лице, което да извърши експертизата следва да направи
отбелязване, че към момента на депозиране на молбата делото вече е било
изпратено на назначеното от съда вещо лице. Докладваните молби следва да
се приложат по делото.
Съдът преминава към снемане САМОЛИЧНОСТТА на вещото лице:
В. Д. Г., ****годишна, българска гражданка, с висше образование,
омъжена, неосъждана, с постоянен адрес **********, ЕГН **********, без
дела и родство със страните.
Съдът РАЗЯСНЯВА на вещото лице наказателната отговорност, която
носи по чл. 291 от НК и то обещава да даде заключение по знание и съвест.
Вещото лице В. Г., разпитана по делото, КАЗА: Обещавам да дам
заключение по знание и съвест. Поддържам депозираното заключение.
Адв. Б.: На стр. 11, в частта II, в първия абзац сте написали, че е имало
„опит за среща между освидетелствания и майка му, която е завършила с
монолог“. Може ли да дадете повече информация какво имате предвид под
опит? Какво е попречило да се осъществи срещата? Защо е било монолог и от
коя страна е бил направен този монолог?
Адв. Р.: Уважаема госпожо Председател, възразявам на въпроса, тъй
като в следващото изречение вещото лице ясно сочи конкретни три дати, на
които са проведени фактически реални срещи. Така, че това за опита за срещи
2
считам за несъстоятелно в тази част от въпроса, а по отношение на монолога,
ако допуснете въпроса, а на другите питания на ищцовата страна се
противопоставям.
Вещото лице: Среща е, когато страните общуват помежду си, тогава има
среща. Когато не общуват помежду си има събиране формално на едни хора в
едно пространство, както ние тук сме събрани. Монолог от страна на Д. Д. М..
Монолог от страна на М. Х. Ч.. Никаква комуникация между двамата. Аз по-
долу съм написала разговор през обследващия, т.е. през мен.
Адв. Б.: Моля да кажете какви, кои проективни психологични методи сте
използвали по отношение на детето?
Вещото лице: Използвани са асоциации, недовършени изречения и
личностен въпросник.
Адв. Б.: Защо не сте описали точно каква информация сте събрали с
тези методи?
Вещото лице: Описано е по-надолу. Чрез проективните методики се
изследва начина на мислене и личностните особености на обследваното лице.
По-надолу в заключението аз съм дала характеристиките, които съм
установила.
Адв. Б.: Въпросът е защо не сте описали каква информация сте събрали
с тези психологически методики?
Вещото лице: Нямам такава поставена задача.
Адв. Б.: Това не е ли стандарт в психологическото изследване?
Вещото лице: Такъв въпрос по този начин формулиран не ми е задаван.
В заключението съм описала изводите, които съм направила на базата на
цялостното изследване.
Адв. Б.: Отговорът на първия въпрос започва с фамилните войни. Може
ли да кажете от къде черпите информация, че в настоящия случай или
ситуацията е такава свързана с фамилни войни?
Вещото лице: Аз нося записките, които осъществих. Мисля, че повече от
7 часа работих общо със страните. Всичко беше много подробно разказано.
Естествено не абсолютно всичко, но това което е било най-фрапиращо за
страните, така че съм достигнала до извода на базата на разговора и смея да
твърдя, че заставам зад това заключение.
3
Адв. Б.: Между кого са тези фамилни войни?
Вещото лице: Под фамилни войни имам предвид отношенията между
майката и бащата на Д., като подробно съм изяснила в заключението си какво
точно имам предвид.
Адв. Б.: Какво се разбира под фамилна война между майката и бащата?
Каква война водят те двамата?
Вещото лице: Под фамилна война имам предвид, че между лицата
съществува сериозен спор по отношение на отглеждането на детето,
възпитанието му и родителските права.
Адв. Б.: В отговора на въпрос № 3, Вие давате едно определение на
синдрома на родителско отчуждение. Това определение Ваше ли е или на
някой? Може ли да поясните от къде идва това определение?
Вещото лице: Определението идва вследствие на международната
класификация за родителско отчуждение.
Адв. Б.: Може ли да поясните каква е тази международна класификация
за родителско отчуждение, какво точно имате предвид?
Вещото лице: Тъй като не съм лекар, а родителското отчуждение в
момента даже е в квалификацията на болестите, но определението, което съм
посочила не е взето от класификацията за болестите. Това са класическите
признаци цитирани в литературата, която съм използвала, но не съм сметнала
за необходимо да цитирам.
Адв. Б.: В България признат ли е синдрома на родителското отчуждение
от общността на психолозите, към която Вие принадлежите и психиатрите?
Съдът откланя така поставения въпрос.
Адв. Б.: Кои са данните за синдрома на родителското отчуждение при Д.
М. и как събрахте тези данни?
Вещото лице: По делото има достатъчно документи, освен моето
обследване. Те са цитирани по-напред в експертизата. Това са материали по
делото. Основните признаци са, че лицата не общуват помежду си и те нямат
връзка. Няма желание детето Д. да се среща с майка си. Не разговаря с нея. Не
установяват никаква връзка помежду си. Дори мога да дам за пример, че по
време на извършване на обследването детето по никакъв начин не обърна
внимание на майка си. Като мога да кажа, че това се отнася и при влизането
4
днес в съдебна зала.
Адв. Б.: Вие проучихте ли и можете ли да дадете конкретен пример за
заличени хубави спомени от детето, както сте посочили в експертизата?
Вещото лице: Ще цитирам записките си. Цитат от детето: „Този човек
никога не е прекарвал никакво хубаво време с мен. Не виждам дори да е
качествен родител“. Това смятам, че е достатъчно като отговор на въпроса.
Това е от записките, с които си служа към настоящия момент.
Адв. Б.: Може ли да посочите няколко ирационални причини, с които
детето обяснява враждебното си и негативно поведение към отхвърления
родител като уточните кой е отхвърленият родител?
Вещото лице: Мисля, че навсякъде в експертизата съм конкретизирала,
че отхвърленият родител е М. Ч.. Няма как да посоча ирационални причини,
тъй като всичко се съдържа подробно в експертизата, която съм изготвила и
представила по делото.
Адв. Б.: Моля Ви да посочите кои са тези други лица, с които детето не
бива да комуникира?
Вещото лице: Бабата по майчина линия. На стр. 9 от експертизата, Д. Д.
М. казва, това са негови показания в съдебна зала: „Баба ни по майчина линия
не ни е виждала. Мен ме е виждала като много малък…Никой не е дошъл при
мен. Никой не се е опитал с мен да осъществи контакт“. Има достатъчно
данни по делото за това.
Адв. Б.: Може ли да посочите някакви примери дали е налице физическа
или вербална агресия, за която твърдите в този класически признак феномен
на „личното мнение“, и ако да, да посочите къде в заключението сте ги
цитирали?
Вещото лице: В диагностичното интервю съм посочила подробно какво
намирам под вербална агресия. Има и за физическа, от самите данни от детето,
че е бил удрян като малък, но това не е изследвано.
Адв. Б.: Тази физическа и вербална агресия от детето към отчуждения
родител ли е или обратното?
Вещото лице: От детето към майката.
Адв. Б.: Може ли да конкретизирате от къде правите извод, във връзка
със следващия класически признак, отсъствие на чувство за вина? Как
5
стигнахте до този извод?
Вещото лице: Най-вече от проведените разговори.
Адв. Б.: Може ли да дадете цитати или конкретни случки, които детето
Ви е споделило, от които правите извод за скрити сценарии?
Вещото лице: На този въпрос съм отговорила в експертизата.
Адв. Б.: Къде в заключението на Вашето експертно мнение са посочени
причините за родителското отчуждение?
Вещото лице: Навсякъде в заключението са посочени данните за това
родителско отчуждение.
Адв. Б.: В България има ли стандартизиран инструмент за оценка на
синдром на родителското отчуждение?
Съдът откланя въпроса.
Адв. Б.: Колко срещи проведохте с ищеца?
Вещото лице: Две срещи, които съм описала подробно в експертизата.
Адв. Б.: От къде събрахте тази информация, че между майката и бащата
има сериозни противоречия?
Вещото лице: От материалите по делото. Факта, че майката не е виждала
4 години децата си, не е общувала с тях, освен на услугите, които Отдел
„Закрила на детето“ е предоставила. По–ясна индикация за това няма как да
бъде дадена. Те нямат самостоятелни срещи, нямат общуване, нямат нищо.
Адв. Б.: Може ли да конкретизирате кои права е търсила майката?
Вещото лице: По материалите на делото се съдържа подробна
информация във връзка с това ми твърдение.
Адв. Б.: Пишете, че „Предвид създалата се ситуация детето изпитва
психо-емоционално страдание с фокус-повлияване следствие на ситуацията, в
която е и възрастта, в която се намира“. За каква ситуация говорите?
Вещото лице: Ситуацията, че не общува с майка си, че е разделен с
майка си.
Адв. Б.: Пишете за пореден дисонанс, цитирам: „По отношение на
желанието на освидетелствания да защити по съдебен ред правата си спрямо
майка си…“. Уточнете за кои права говорите?
Вещото лице: Имам предвид правата, които са предмет на текущото
6
дело.
Адв. Б.: В отговора на въпрос № 4 сте отбелязали, че синдрома на
родителското отчуждение може да бъде разглеждан като форма на
емоционално насилие върху детето. Може ли да конкретизирате дали става
въпрос за наличие на емоционално насилие по отношение на
освидетелствания и ако това е така, да кажете кой упражнява такова насилие?
Вещото лице: Касае се за Д. Д. М., че е обект на емоционално насилие от
страна на отглеждащия родител.
Адв. Б.: Може ли да конкретизирате какви значителни промени се
наблюдават в поведението и отношението на Д. М. към света?
Вещото лице: Уважаема госпожо Председател, мога да кажа, че това е
извадено от контекста. Много ясно съм конкретизирала отговора на тези
въпроси и съм ги изразила писмено в депозираната пред Вас експертиза.
Адв. Б.: Притежавате ли специалност клинична психология?
Вещото лице: Не. Притежавам специалност социална психология.
Считам, че изследването е изцяло в сферата на социалната психология.
Адв. Б.: Нямам други въпроси.
Адв. Р.: Навсякъде в експертизата където употребявате понятията
отчуждаващ родител, програмиращ родител, кой родител визирате в
настоящата ситуация?
Вещото лице: Имам предвид отглеждащия родител.
Адв. Р.: Какви конкретни мерки Вие, като специалист психолог изготвил
експертизата, бихте препоръчали за преодоляване на установения от Вас
синдром на родителско отчуждение и считате ли, че детето оставяйки на
настоящия си адрес, крие риск от задълбочаване на този синдром на
родителско отчуждение?
Вещото лице: То толкова е задълбочено отчуждението, че просто не
виждам как по-нататък може да се задълбочи. Може повече да бъде
задълбочено само с физическа саморазправа между майка и дете. Това е най-
тежката страна, до която би могло да се стигне, която към момента не е
налична, няма данни за такава. Като цяло, много мислих по казуса на Д.,
защото той сега е на 14 години, но когато всичко това е започнало той
наистина е било едно дете и аз лично нямам отговор на въпроса, как той може
7
да се сближи с майка си, ако ситуацията продължи. Считам, че ако ситуацията
продължи няма как този спор да бъде разрешен. Считам, че нито подобряване,
нито влошаване може да има, ако остане на адреса. Единственото влошаване
би било само ако се стигне до физическа саморазправа, за каквито нямам
данни към настоящия момент, както казах, а и такива данни не се съдържат по
делото. Уважаема госпожо Председател, искам само да добавя към своето
заключение, че е желателно да се запази достойнството на детето.
Адв. Р.: Каква е перспективата за регрес върху психо-емоционалното
състояние на детето?
Съдът не допуска така зададения въпрос.
Адв. Р.: Нямам други въпроси.
Съдът предоставя възможност на страните да изразят становище по
експертизата.
Адв. Б.: Почитаема госпожо съдия, на първо място считам, че
представената експертиза е непрофесионално извършена, тъй като вещото
лице не е спазило общоприетите стандарти за изготвяне на
съдебнопсихологична експертиза като не е описало, кои техники и проективни
методики е използвало, защо точно тях е избрало и какво е изследвало с тях.
Какви са събраните данни в резултат на тези техники и методики и как точно
събраните данни са интерпретирани от вещото лице. Нещо повече, считам че е
изключително непрофесионално вещото лице да дава лично мнение, а не
професионално, като твърди в заключението си, цитирам „че не виждам как и
кои права чрез съда ищецът щял да защити по съдебен ред“. От това според
мен може да се заключи, че вещото лице изобщо не е разбрало за какво спорят
страните, т.е. какъв е предмета на съдебния спор. На следващо място считам,
че експертизата не е пълна, тъй като вещото лице не отговаря в цялост на
поставените от съда въпроси, а на въпрос 2-ри изобщо липсва отговор. Освен
това заключението е пълно с общи принципни постановки, но не и с
конкретни изводи относно ищеца, направени във връзка с поставените от съда
въпроси. Считам, че експертизата е необоснована, тъй като изходните данни
са едни, а изводите, които е направило вещото лице други, т.е. не си
кореспондират с данните, а някои от изводите дори си противоречат. И най-
накрая, но не по важност, е видно, че вещото лице няма квалификация да
прави такива експертиза, тъй като не притежава специалност клинична
8
психология и в тази връзка не отговаря на изискванията на чл. 25 от Наредбата
за условията и реда за извършване на съдебно медицински, съдебно
психиатрични и съдебно психологични експертизи. С оглед на това оспорвам
експертизата и моля съдът да не приема заключението на вещото лице.
Адв. Р.: Уважаема госпожо Председател, аз Ви моля да приемете
заключението на вещото лице. Считам, че експертизата е пълна, обективна,
безпристрастна. Вещото лице е дало отговор на поставените задачи и не са
налице основания сочени от пълномощника на ищеца същата да не бъде
кредитирана по делото. В този смисъл Ви моля, да бъде приобщена като
доказателство по делото.
Поради липсата на въпроси към вещото лице, съдът намира, че
заключението следва да бъде прието по делото, тъй като то дава отговор на
поставените въпроси.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото изготвеното заключението на
вещото лице В. Д. Г. по назначената съдебнопсихологическа експертиза.
На вещото лице да се изплати възнаграждение в размер на 420 лева,
съгласно представената справка-декларация, както следва: 200 лева /двеста
лева/, да се изплатят от внесения по делото депозит по депозитната сметка на
РС Котел и 220 лева /двеста и двадесет лева/, да се изплатят от бюджетната
сметка на РС Котел.
Съдът присъжда на вещото лице В. Д. Г. възнаграждение за явяването
му в днешното съдебно заседание в размер на 20 лева /двадесет лева/, които
средства да се изплатят от бюджетна сметка на РС Котел.
Съдът освободи вещото лице от съдебната зала.
Съдът предоставя възможност на страните за други доказателствени
искания.
Адв. Б.: Няма да соча други доказателства. Нямам други
доказателствени искания.
Адв. Р.: Нямам други доказателствени искания.
Тъй като страните не са заявили други доказателствени искания, на
основание чл. 149, ал. 1 ГПК, съдът
9
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. Б.: Почитаема госпожо съдия, считам, че от събраните по делото
доказателства стана ясно, че първо към датата на подаване на исковата молба,
ищецът е бил с регистриран постоянен и настоящ адрес в ********** на който
адрес той никога не е живял, понастоящем не живее и не желае да живее.
Както и след връщането му от Б. през м. ноември 2021 г. детето винаги е
живяло на адрес в **********, където е бил регистриран неговият постоянен
и настоящ адрес още от самото му раждане. На следващо място стана ясно, че
през м. октомври 2023 г., постоянният и настоящ адрес на ищеца са били
сменени еднолично от ответницата без тя да съгласува тази промяна със сина
си и без да уведоми бащата за това, каквото задължение майката има по
силата на чл. 123, ал. 1 от СК. Като с това си свое поведение е създала
трудности за ищеца да си извади на време лична карта след като е навършил
14 години, в която точно и ясно да бъде отразен неговият реален адрес, на
който детето постоянно живее в *******. В хода на съдебното производство
също така стана ясно, че по инициатива на ищеца ответницата отново е
променила постоянния и настоящ адрес на детето и възстановила предишните
му постоянен и настоящ адрес, но този факт не променя обстоятелството, че
към настоящия момент между страните има разногласие по съществени
въпроси, а именно местоживеенето на детето. Тъй като по делото са събрани
доказателства, от които е видно, че ответницата не е прекратила
изпълнителното производство образувано въз основа на решението по делото
за Хагската конвенция за връщане на Д. М. в Кралство Б. и той по всяко време
в рамките на това изпълнително производство може да бъде принудително
върнат в Б., където не е ясно на кой ще бъде предаден, тъй като от
представените по делото доказателства стана ясно, че ответницата се е
установила да живее в гр. С., където е започнала работа и по трудов договор.
Това обуславя именно и правния интерес на ищеца да се обърне към съда с
искане да разреши това разногласие. От друга страна закона дава право на
ответницата по всяко време да променя адреса на сина си, тъй като съгласно
чл. 90 от Закона за гражданската регистрация, когато родителите имат
различни настоящи адреси, настоящият адрес на майката е и настоящ адрес и
10
за детето. Както вече стана ясно постоянния и настоящ адрес на майката е в
**********. Тоест, тя във всеки един момент може отново да отиде в
общината и да промени адреса на ищеца, без да обсъди това с него и без да
вземе неговото съгласие, както вече го е направила миналата година, освен ако
не бъде ограничена от съда, каквото е искането, предмет на настоящото
съдебно производство. Тази изключително несигурна и неблагоприятна
ситуация за ищеца обуславя разногласието по съществен въпрос между него и
ответницата, тъй като местоживеенето е съществен въпрос за всяко физическо
лице, който съществен въпрос следва да бъде разрешен от българския съд, в
случая РС Котел, каквито са и указанията на ОС Сливен. Поради, което моля,
като вземете предвид и практиката на ВКС и практиката на съда на ЕС, която
определя местоживеенето на детето като израз на висшия му интерес да се
интегрира в семейна и социална среда и предполага трайност на
установяването му, да постановите решение, с което да определите
местоживеене на Д. М. в Република България на адрес в **********, където
той трайно се е установил и живее вече повече от 3 години и на основание, чл.
38, т. 1 от ЗАдв., моля да осъдите ответницата да заплати на ищеца
направените по делото разноски, включително и за адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева, във връзка с чл.7, ал. 1, т. 4 от Наредба
за възнагражденията за адвокатска работа.
Адв. Р.: Уважаема госпожо Председател, моля да отхвърлите така
предявеният иск като неоснователен и недоказан. Считам, че от събраните
доказателства по делото по безспорен и категоричен начин се доказа, че
между ищеца и доверителката ми липсват разногласия, които са съществени за
интереса на детето, в случая на ищеца. Напротив, от ангажираните писмени
доказателства по делото, а даже и от пледоарията на колегата Б., стана ясно, че
първоначално при депозирането на исковата молба в действителност ищецът е
бил регистриран на адреса на ответницата. Същата своевременно по молба на
ищеца е направила промяна в тази адресна регистрация и към момента, в
който тази промяна е била факт считам, че е налице липса на защитим правен
интерес, който да бъде предмет на настоящото производство. По безспорен
начин от заключението на изслушаната в днешното съдебно заседание
съдебнопсихологическа експертиза се доказа, че между ищеца и ответницата
не са налице ясно дефинирани разногласия, като изключим само
разногласията, които са свързани със синдрома на родителско отчуждение, за
11
които считам, че не могат да бъдат държани отговорни нито ищеца, нито
ответницата. В този смисъл считам, че така предявеният иск се явява
недоказан и неоснователен, тъй като по безспорен начин се доказа и към
настоящия момент стана ясно, че детето живее, отглежда се и е адресно
регистриран на адреса, който е предмет на делото. За това ще Ви помоля да
отхвърлите така предявеният иск и да ни присъдите съдебно деловодни
разноски, за които представям списък на разноските. Ще помоля също и да ми
дадете възможност да изготвя писмена защита по делото, като ще помоля за
малко по-дълъг срок, да кажем 10 дена.
Във връзка с направеното искане от страна на процесуалния
представител на ответника за предоставяне на срок за писмена защита, съдът
предоставя възможност и на двете страни в срок от 10 дни, считано от
днешното съдебно заседание да предоставят писмени защити по делото.
Съдът ОБЯВЯВА устните състезания за приключени и обяви, че ще се
произнесе с решение в срок.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в
13:55 ч.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
Секретар: _______________________
12