Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260143 21.04.2021 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО ………...........……………........................……………...... състав
на седми април ……………………………………..… две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав :
Председател
: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
Членове : ГЕОРГИ ГОЧЕВ
КАПКА
ВРАЖИЛОВА
секретар ……… Р* Р*………….……….…………………………………..….………
прокурор …………………………………. .....................................................…..……….…….......
като разгледа докладваното от ..................................председателя. ...….................…..………….
В гр. дело № 170........ по описа за 2021 год., ………....................…………….....................….
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив.
С Решение № 5/13.01.2021
г., постановено по гр.д. № 1727/2020 година, РС Хасково е приел за установено, че „ Кора“ ЕООД гр. Хасково не дължи на „Електроразпределение Юг”,
ЕАД гр. П* сумата от 1576 лв., представляваща корекция на сметка за минал
период, а именно от 01.06.2020 г. до 02.07.2020 г. общо за 30 дни, като допълнително
начислена ел.енергия за клиентски номер
**********, с ИТН 1***, електромер с фабричен № ****.
Със същото решение съдът е осъдил
ответника „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. П* да заплати на „ Кора“
ЕООД гр. Х** сумата от 363.04 лв.
направени по делото разноски.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. П***, който чрез процесуалният си представител обжалва същото в срок. Навежда доводи за неправилност на постановеният съдебен акт, поради неговата необоснованост и материална незаконосъобразност. Въззивникът твърди, че е неправилен изводът на решаващият съд,че не са налице предпоставки за корекция на сметката. Твърди,че неправилно съдът приел, че след като не е доказано по надлежния ред виновно поведение на потребителя, то не били налице и основания за корекция на сметката. Този извод на съда противоречал и на константата практика на ВКС. На следващо място твърди,че по делото било безспорно установено от заключението на назначената СТЕ, че е извършена нерегламентирана външна намеса, вследствие на която електромерът отчитал по-малко от реално консумираната ел.енергия. Моли съда да постанови решение, с което да отмени на атакуваното решение и постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител.
В съдебно заседание въззиваемият, чрез пълномощника си адв. И. оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от РС Хасково решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред въззивната инстанция разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, констатира следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в срок и е
процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от
първоинстанционният съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
РС Хасково е сезиран с иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК, предявен от „
Кора“ ЕООД гр. Х*** против на „Електроразпределение
Юг”, ЕАД гр. Пловдив да бъде прието за установено,че не дължи на ответника не сумата
от 1576 лв., представляваща корекция на сметка за минал период,
а именно от 01.06.2020 г. до 02.07.2020 г. общо за 30 дни, като допълнително
начислена ел.енергия за клиентски номер **,
с ИТН **, електромер с фабричен № **.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявения иск е основателен и доказан, поради което го е уважил. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават основание да се направи извод, различен от направеният от решаващия съд. С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените по делото, пред въззивната инстанция разноски в размер на 400 лв. платено възнаграждение на адвокат, съгласно договор от 05.04.2021 г.
Основният спор по делото е относно възможността за едностранна корекция на отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както и съответния размер на остойностяване на неотчетени количества. На този въпрос нееднократно е даден отговор и той е, че ответното дружество не може едностранно да коригира отчетените показатели на ел.енергия без да установи ,че измервателното устройство е манипулирано умишлено от потребителя, без да бъде посочено изрично каква ел.енергия е била отчетена за съответния период и заплатена от потребителя, какъв е времевия период на неправилно отчитане и т.н. В трайно установената съдебна практика е отречена изцяло възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция въз основа на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия. Прието е, още, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143 т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите, подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146 ал. 1 от ЗЗД и чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Задължителната практика застъпва и разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия, противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Приема се, че щом не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, въпреки положена грижа от лицензианта чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства, то едностранната корекция е недопустима. Но дори и такова да се установи безспорно, размерът на неотчетената, а дори и изцяло отклонената от отчитане енергия, подлежи на доказване като фактическо реално потребление. Приемането на правила за корекция на потребената ел.енергия за минал период от време не променя направеният по -горе извод от съда,че доставчикът на ел.енергия следва да докаже за всеки един отделен случай неправомерната манипулация от страна на абоната, момента на осъществяване на последната и периода на погрешното измерване, както и реално консумирана енергия, за да ангажира отговорността на потребителя. Съдът намира за недопустимо едностранно, с приемането на правила,т.като в закона това не е предвидено, да се въвежда обективна отговорност на потребителя. Следва да се отбележи и това,че СТИ на ел.енергията е собственост на разпределителното дружество, което го монтира на определено от него място, стопанисва се и се поддържа винаги технически изправно от него.Достъп до СТИ имат само служители на дружеството,без такъв да е гарантиран на потребителите. Следователно основната отговорност по поддръжката,изправната работа на СТИ,отчетността на същите и т.н. по законов път е възложена именно на електроснабдителното дружество,без да е възможно в тази насока да се ангажира поведение от страна на купувача на ел.енергия,който впрочем няма и подобни задължения. Изискуемото му поведение в рамките на договора с доставчика по отношение на техническата инфраструктура на ел.мрежата и устройствата й е за бездействие. Тези отговорности на дружеството са конкретно проявление на принципа на защита на потребителя по чл.2 ал.ІІ от ЗЕ,поради което й последния няма възможности за достъп до СТИ. Отговорностите поради това са прехвърлени именно на крайния снабдител, който е длъжен по всяко време да осигурява коректното отчитане на действително потребената ел.енергия,и да вземе мерки както при по-ниско отчитане,така и при завишено отчитане на същата. Очевидно в нарушение на тези принципи е чл.48 ал.І от ПИКЕЕ,който автоматично прехвърля риска и последиците дори от елементарна повреда в отчитащото устройство в отговорност на потребителя, която последният следва да репарира в полза на доставчика. Абсолютно противоречие със закона е въз основа на обективно установено неправилно отчитане на ел.енергия от СТИ, отговорността да се прехвърля върху потребителя. Ответното дружество е собственик и оператор с единствен достъп до измерващото устройство, поради което същия следва да полага необходимите грижи за правилното функциониране на измервателното устройство, като констатираните неизправности бъдат своевременно отстраняване и да не възлага тежестта за тези неизправности на потребителя.
В конкретният случай при извършената на 02.07.2020 г. е установена повреда в електромера, изразяваща се в повреден дисплей, което е отразено в съставения констативен протокол. В заключението на назначената по делото експертиза е посочено, че това техническо състояние води до неотчитане на консумираната ел.енергия. Дисплеят е блокирал, като това позволява захранването на обекта с ел.енергия, но тя не се отчита поради това. Т.е в случая дори не може да се направи предположение за нерегламентиран външен достъп до измерващото устройство и доколкото това техническо устройство, както се посочи е собственост на въззивника и той отговаря за неговата техническа изправност, то не може да бъде вменено в тежест на потребителя установената техническа неизправност и само на база на този обективен факт да бъде доначислена стойност за потребена ел.енергия. Видно от заключението на ВЛ е, че освен извършената на 02.07.2020 г. е извършена и друга проверка на 28.06.2020 г. Няма данни по делото при извършената на 28.06.2020 г. проверка да е констатирана техническа неизправност на електромера. При положение,че на 28.06.2020 г. електромерът е бил технически изправен и три дни по-късно се констатира техническа неизправност, водеща до неизмерване на потребената ел.енергия, неизяснен остава въпросът защо ответното дружество е извършило корекция на сметката за период от един месец – от 01.06.2020 г. до 01.07.2020 г. Т.е дори в полза на жалбоподателя да се приеме,че е достатъчно да бъде установено неизправност на измерващото устройство, то отново не са налице основания за ангажиране отговорността на потребителя, доколкото безспорно се установява,от наличните по делото доказателства, че измервателното устройство е било технически неизправно евентуално в периода след 28.06.2020 г. до 01.07.2020 г. и не са налице основания за коригиране на сметката за период от един месец.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5/13.01.2021 г. на РС Хасково, постановено по гр.д. № 1727/2020 година.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. П** ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, ул.”Х* Г.Д*” №**, ДА
ЗАПЛАТИ на „ Кора“ ЕООД гр. ***, ЕИК *********, със съдебен адрес *** ,офис7, адв. Б.И. сумата от
400 лв. / четиристотин лева/ направени по делото, пред въззивната инстанция
разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.