№ 16640
гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Я.Е.В.П.
при участието на секретаря Н.А.И.
като разгледа докладваното от Я.Е.В.П. Гражданско дело № 20211110110526
по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XII от Гражданския процесуален
кодекс.
Образувано е по искова молба на /ФИРМА/ срещу /ФИРМА/ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 587,13 лева главница,
представляваща част от разликата в размер от 736,74 лева, между изплатеното
от /ФИРМА/ застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС” по
преписка № ****, ведно с направените обичайни разноски за определяне на
обезщетението, в размер от 8854,90 лв., и доброволно възстановената от
/ФИРМА/ сума от 8 118,16 лв., ведно със законната лихва върху главницата за
периода от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 100.64 лева, представляваща мораторна лихва върху предявената
главница и част от цялото вземане за мораторна лихва в размер от 126,28 лв.
за периода от 17.06.2019г. (датата, на която изтекъл указаният в чл.412, ал.З
от КЗ 30-дневен срок за доброволно погасяване на задължението) до
22.02.2021 г. (датата, предхождаща датата на завеждане на исковата молба).
Ищецът твърди, че на 29.01.2019 г., в гр. София, на *******, е
реализирано ПТП между влекач „ДАФ“ с per. № ****** с прикачено ремарке
с per. № *******, управляван от М.К.М. и влекач „МАН ТГХ“ с per. № **** с
прикачено полуремарке „Кроне СДП 27“ с per. № ******, собственост на
/ФИРМА/, управляван от В.Е.Н.. Отговорността за настъпване на ПТП била
на М.К.М., който поради неупражняване на достатъчен контрол върху
управлявания от него влекач „ДАФ“ с per. № ****** ударил влекач „МАН
ТГХ“ с per. № **** и прикаченото към него полуремарке с per. № ******. В
резултат на ПТП на застрахованото в /ФИРМА/ по застраховка „Каско на
МПС“, полица № *******, полуремарке „Кроне СДП 27” с per. № ******
1
били нанесени материални вреди. Твърди се, че за описаното по-горе ПТП е
съставен Протокол за ПТП № ******** от 29.01.2019г. от длъжностно лице
от Сектор „Пътна полиция“ при СДВР, в който са отразени констатациите на
компетентния орган относно настъпилото ПТП, виновното поведение на
М.К.М., причинната връзка между осъщественото ПТП и част от нанесените
материални вреди на полуремарке „Кроне СДП 27” с per. № *******. Твърди
се, че гражданската отговорност на водача на влекач „ДАФ” с per. № ****** е
застрахована в /ФИРМА/. На основание сключената застраховка „Каско на
МПС“, полица № *******, за полуремарке „Кроне СДП 27” с per. № ****** и
след постъпило искане за изплащане на застрахователно обезщетение за
възстановяване на увредения от описаното ПТП автомобил, в /ФИРМА/ била
образувана Ликвидационна преписка № ****. Извършени били огледи на
увредения автомобил от ищеца и са изготвени заключения с опис на щетите.
Увреденият автомобил бил възстановен в автосервиз /ФИРМА/. За
извършените ремонтно-възстановителни работи по полуремарке „Кроне СДП
27” с per. № ****** била представена фактура № **** от 21.03.2019г. на
стойност 8839.90 лева. В изпълнение на застрахователния договор по
застраховка „Каско на МПС”, Полица № *******, дължимата сума по
фактурата е била изплатена от /ФИРМА/ на автосервиз /ФИРМА/ с Преводно
нареждане от 09.04.2019г. Във връзка с ликвидацията на преписката от
Дружеството са били реализирани обичайни разноски в размер на 15.00 лева.
Сочи се, че с изплащане на застрахователното обезщетение /ФИРМА/ встъпи
в правата на застрахования срещу /ФИРМА/ в качеството му на застраховател
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите на водача на влекач „ДАФ” с per. № ******* на основание
чл. 411 КЗ за сумата от 8854.90 лв., представляваща изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 8839.90 лв. и направените обичайни
разноски за неговото определяне в размер на 15.00 лв. Твърди се, че а
ответника било изпратено Писмо с Изх. № ********* от 16.05.2019 г., ведно с
регресна покана за задължението му по преписка № **** и документите по
процесната преписка. Поканата била получена от /ФИРМА/ на 17.05.2019 г.
Твърди се, че претенцията на /ФИРМА/ не била възстановена в пълен размер
от /ФИРМА/, а само за сумата от 8118.16 лева. Непогасената част от
задължението на ответника било в размер на 736.74 лв., от които по
настоящето производство ищецът претендира 100 лв.
В срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба е подаден от
ответника /ФИРМА/. Същият оспорва исковете като неоснователни. Счита, че
отговорността на /ФИРМА/ се съизмерява със сумата 8118,16 лв.,
представляваща размера на застрахователното обезщетение и обичайните
разноски за определяне на същото, която сума е изплатена извънсъдебно на
/ФИРМА/. Твърди, че във връзка с пътнотранспортно произшествие,
реализирано на 29.01.2019 г., и предявена от страна на /ФИРМА/ претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение, при /ФИРМА/ е заведена щета №
********-2019 г. Твърди, че след анализ на представените от страна на
застрахованото лице документи, по посочената преписка, от страна на
ответника е реализирано плащане във връзка с предявената регресна
претенция в размер на 8118,16 лв. по щета № ********-2019 г. Според
ответника с изплащането на цитираното застрахователно обезщетение
/ФИРМА/ изцяло и напълно е възмездило вредите по процесното МПС,
2
възникнали в резултат на гореописаното събитие, съобразно тяхната
действителна стойност. Сочи, че плащане на обезщетение в по-голям размер
би довело до неоснователно обогатяване на ищцовото дружество. Оспорен е
предявеният иск по размер, тъй като бил предявен в завишен размер и не
отговарял на действителните стойности за единица труд към датата на
настъпване на събитието. Твърди се, че изплатеното от ищцовото дружество
обезщетение надхвърля средните пазарни цени за труд и части. Описаните в
приложената фактура стойности на труд и части за подмяна били завишени и
не отговаряли на среднопазарните цени. Твърди се, че в представената
калкулация за извършените възстановително-ремонтни дейности били
вписани завишени количества на вложените труд и материали с оглед
необходимите операции за отстраняване на уврежданията по процесния
автомобил. Увреденото МПС било отремонтирано при завишени цени на
труд и материали, като не била взета предвид годината на първата
регистрация на МПС.
В проведеното по делото открито съдебно заседание съдът е допуснал
изменение на предявените искове, като същите следва да се считат предявени
за сумата от 587,13 лв. – главница, като частичен от 736,74 лв. и за сумата от
100,64 лв. – лихва за забава, като частичен от 126,28 лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните
доводи, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 411, ал. 1 КЗ и чл.
86, ал.1 ЗЗД.
По иска по чл. 411, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже 1) наличие на
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца
и увреденото лице; 2) плащането на застрахователно обезщетение по нея; 3)
осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
деяние – настъпилото ПТП от 29.01.2019 г., противоправно поведение на
водача на влекач „ДАФ“ с per. № ******, вреда – щетите по полуремарке
„Кроне СДП 27” с per. № ******; причинна връзка между това деяние и
претърпени от застрахования по имуществената застраховка вреди; наличие
на валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ между
делинквента и ответника по спора. По иска с правна квалификация чл. 86, ал.
1 ЗЗД в тежест на ищеза е да докаже наличието на главен дълг, изпадането на
ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
Предвид твърденията в отговора на исковата молба, в тежест на
ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване фактите,
от които произтичат възраженията му – направено плащане в размер от
8118,16 лв. по претенцията на ищеца за изплащане на застрахователно
обезщетение по повод ПТП от 29.01.2019 г. Вината на делинквента се
предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като в тежест на ответника е да обори тази
презумпция.
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4
ГПК с доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 29.01.2019 г., в гр. София, на *******, е
реализирано ПТП между влекач „ДАФ“ с peг. № ****** с прикачено ремарке
3
с per. № *******, управляван от М.К.М. и влекач „МАН ТГХ“ с peг. № **** с
прикачено полуремарке „Кроне СДП 27“ с peг. № ******, собственост на
/ФИРМА/, управляван от В.Е.Н.; че по отношение на полуремарке „Кроне
СДП 27” с peг. № ****** е сключена застраховка „Каско на МПС“, полица №
******* със застраховател ищецът; че застраховател по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите на водача на
влекач „ДАФ” с per. № *******, е ответникът по полица №
BG/23/118001141731; че извършеното от ищеца плащане към увреденото
лице в размер на 8854,90 лв. – застрахователно обезщетение; че ищецът е
предявил регресна претенция до ответника, по която ответникът е платил
сумата от 8118,16 лв. и е отказал да заплати остатъка от сумата до
претендирания от ищеца размер от 8854,90 лв., поради което и на основание
чл. 153 ГПК съдът приема тези факти за установени. За пълнота следва да се
отбележи, че същите се установяват и от представените по делото писмени
доказателства – застрахователна полица по застраховка „Каско на МПС,
свидетелство за регистрация, протокол за ПТП, опис – заключение за вреди
на МПС, приемо-предавателен протокол, преводно нареждане от 9.04.2019 г.,
както и от заключението на допуснатата по делото съдебна автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано.
При съвкупната преценка на посочените доказателства се налага извод,
че виновен за настъпване на процесното ПТП е именно водачът на товарен
автомобил „ДАФ“ с рег.№ *****, с полуремарке рег. № ********, който
поради недостатъчен контрол върху управляваното от него МПС реализира
ПТП с намиращия се отдясно товарен автомобил „МАН ТГХ“ с рег. №
*******, с полуремарке „Кроне СДП 27“ с рег. № *******.
Ответникът не оспорва този факт, като по образуваната пред него
преписка по щета № ********-2019 е заплатил на ищеца сумата от 8118,16
лв. с уведомление за прихващане на насрещни задължения, с което счита, че е
действителната стойност на нанесените по полуремарке „Кроне СДП 27“ с
рег. № ******* имуществени вреди. Ищецът признава направеното плащане
за посочената сума.
За установяване на нанесените на лекия автомобил щети при
настъпване на процесното ПТП по делото е изслушано заключение по
съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно
изготвено и обосновано. Съгласно заключението от механизма на ПТП,
сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за
ПТП видими увреждания, се налага извода, че щетите по товарния автомобил
„МАН ТГХ“ и по полуремарке „Кроне СДП 27“ се намират в пряка и
причинно-следствена връзка с настъпилото на 29.01.2019 г. произшествие.
Вещото лице е посочило, че при оценка на нанесените щети по
полуремарке „Кроне СДП 27“ е взел предвид извършените от ищеца огледи и
съставени описи на увредените детайли, като в описите били отразени видът
и степените на щетите, съгласувани от собственика на застрахованото
полуремарке. Същите се установяват от приложения на л. 28 от делото опис -
заключение на вреди на МПС. Стойността на вредите, определена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП, според вещото лице е 8 690,29 лв.,
при средна пазарна стойност на един човекочас труд за отремонтиране на
товарни автомобили към датата на процесното ПТП – 26 лв. без ДДС. Според
4
вещото лице всички описани и фактурирани операции в приложената фактура
(л. 45 от делото) е било необходимо да бъдат извършени, с оглед
отстраняване на уврежданията по процесното полуремарке.
С оглед заключението на вещото лице, съдът намира, че сумата,
необходима за отстраняване на щетите по собствения на ищеца лек
автомобил, възлиза на 8 690,29 лв. Ответникът е заплатил на ищеца сумата в
размер от 8118,16 лв. Незаплатена е сумата от 572,13 лв. и сумата от 15 лв. –
обичайни разноски за определяне на обезщетението, поради което и искът се
явява основателен за сумата от 587,13 лв., съгласно направеното изменение.
За разликата над предявения размер до размера от 736,74 лв. съдът не дължи
произнасяне.
Основателен е и искът за присъждане на обезщетение за забава в размер
от 100,64 лв., съгласно направеното изменение, за периода от 17.06.2019 г. до
22.02.2021 г. Установява се изпадането на ответника в забава за този период
за разликата над заплатеното от него застрахователно обезщетение в размер
от 8118,16 лв. и дължимото такова. За разликата над предявения размер до
размера от 126,28 лв. съдът не дължи произнасяне.
Ето защо исковете следва да бъдат уважени изцяло за предявения
размер.
По разноските:
При този изход на спора по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право
на разноски има само ищеца. Направените от ищеца разноски по водене на
делото възлизат на 400,00 лева – 100,00 лева държавна такса, 300 лева депозит
за вещо лице. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер от 100 лв., съгласно чл. 78,
ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: /АДРЕС/, да заплати на /ФИРМА/, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: /АДРЕС/, сумата от 587,13 лева, по иск по чл. 411, ал. 1
КЗ, предявен като частичен от 736,74 лв., която сума представлява част от
разликата между изплатеното от /ФИРМА/ застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско на МПС” по преписка № ****, ведно с направените
обичайни разноски за определяне на обезщетението, в размер от 8854,90 лв.,
и доброволно възстановената от /ФИРМА/ сума от 8 118,16 лв., ведно със
законната лихва върху главницата за периода от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от
100.64 лева, по иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен като частичен от 126,28 лв.,
която сума представлява мораторна лихва върху предявената главница и част
от цялото вземане за мораторна лихва за периода от 17.06.2019 г. до
22.02.2021 г.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ******, със седалище и адрес на
5
управление: /АДРЕС/, да заплати на /ФИРМА/, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: /АДРЕС/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер
на 500 лева, представляваща разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд по реда
на глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6