№ 18950
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20231110160744 по
описа за 2023 година
„....“ ЕАД е предявило срещу И. С. И. осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на вземания за продажна цена
на доставена топлинна енергия и мораторна лихва, както следва: 2468,44 лева – стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 05.2020 г. – 04.2022 г., ведно със законната лихва от
06.11.2023 г. до окончателното изплащане, 442,31 лева – мораторна лихва за периода
15.09.2021 г. – 16.10.2023 г., 22,29 лева – сума за дялово разпределение за периода 09.2020 г.
– 04.2022 г., ведно със законната лихва от 06.11.2023 и 5,28 лева – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 15.11.2020 г. – 16.10.2023 г., за топлоснабден
имот в гр. София, ж. к. „..“, бл. 13, вх. В, ет. 5, ап. 49, аб. № 51316.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот, който е придобил по
силата на договор за покупко-продажба. Излага, че в това качество се явява и клиент на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез особения си представител е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. Сочи, че няма доказателства
ответникът да е приел наследството на М.И.Н.а. Оспорва да е собственик или титуляр на
вещно право на ползване върху процесния имот, както и да е клиент на топлинна енергия.
1
Сочи, че в случай че процесният имот е съсобствен, следва да се съобрази кое лице е заявило
открИ.е на партида на свое име. Релевира възражение за изтекла кратка погасителна давност
на част от претендираните вземания. Оспорва се претенцията за цена на услугата за дялово
разпределение лихвата за забава върху нея, доколкото ОУ на ищеца не установяват падеж за
плащане на това задължение.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
За доказване на обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот,
ищецът е представил Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 30.08.1999 г., по
силата на който О.В.Н. и М.И.Н.а са придобили недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.
к. „..“, бл. 13, вх. В, ет. 5, ап. 49. От изготвени справки се установява, че М.И.Н.а е починала
на 08.09.2009 г. и нейни наследници са били О.В.Н. (съпруг) и И. С. И. (син), а О.В.Н. е
починал на 14.06.2018 г. и не е оставил наследници. С оглед на това съдът намира, че
доколкото О.В.Н. и М.И.Н.а са придобили процесният имот в режим на СИО, то след
смъртта на М.И.Н.а като неин единствен наследник ответникът е придобил ¼ част от
процесния имот, следователно е отговорен до този размер. Доколкото ответникът не е
наследник по закон на О.В.Н., то след неговата смърт няма основание да придобие
останалите ¾ части от процесния имот. Доколкото по делото няма данни ответникът да се е
отказал от наследството на майка си М.И.Н.а, то съдът приема, че същият го е приел,
следователно отговаря за задълженията на наследодателя си. С оглед на това съдът намира,
че по силата на закона между ответника като потребител и топлопреносното предприятие е
възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение обект с абонатен № 51316, без да е необходимо изричното им
приемане, до размера на ¼ част.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
2
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-
техническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия,
то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е.
сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество
топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената
и потребена топлоенергия за целия имот е в размер на 2525,32 лева без предишни
просрочени или неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за
дялово разпределение и лихви. Сумата за дялово разпределение възлиза на 22,29 лева. За
процесния имот за процесния период ТЕ за БГВ се начислява по „брой лица“ по 140
л/денонощие за 1 брой потребител. Според ФДР за процесния имот за процесния период
потребителите са били 1 брой. По данни на ФДР в процесния имот има 3 броя радиатори без
ИРРО и щранг-лира в банята също без ИРРО, за които на абоната е начислена ТЕ по МСРС.
Сумата за ТЕ за ¼ част е в размер на 631,33 лева, а за дялово разпределение – 5,57 лева.
Ответникът чрез особения си представител с отговора на исковата молба упражнява
правата си по чл. 120 ЗЗД като прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите
на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на
същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни вноски с
установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ
факт – облигацията между страните по договор при публично известни общи условия по чл.
150 ЗЕ и имат съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в”
ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото
предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Поради горните
характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на
периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се
погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск - на 06.11.2023 г. В този смисъл и вземането на ищеца за цена на
доставената на ответника топлинна енергия е непогасено за месечните вноски с падеж след
06.11.2020 г. или обхваща претендираните в настоящото производство суми за цена на
3
топлинна енергия за периода 06.11.2020 г. – 30.04.2022 г. По тези съображения възражението
за погасяване по давност на вземанията е основателно за периода 01.05.2020 г. – 05.11.2020 г.
Така размерът на уважения главен иск, определен на основание чл. 162 ГПК, е 473,33 лева.
Сумата за дялово разпределение, която се дължи, определена на основание чл. 162 ГПК, е в
размер на 1,39 лева.
Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията
клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава,
че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение.
Съдът приема, че следва да уважи предявения акцесорен иск в размер, определен на
основание чл. 162 ГПК, за сумата от 110,69 лева. Мораторната лихва върху главницата за
дялово разпределение, определена на основание чл. 162 ГПК, е в размер на 1,31 лева
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от исковете в размер на
143,27 лева от общо направени разноски в размер на 117,53 лева - държавна такса, 250 лева –
депозит за експертиза, 300 лева – депозит за особен представител, като претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в
размер на 50 лева. Ответникът е бил представляван от особен представител и не е
претендирал разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. С. И., ЕГН ..., да заплати на „....” ЕАД, ЕИК ...6, на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 473,33 лева – стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 06.11.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 06.11.2023 г. до окончателното изплащане, 110,69 лева – мораторна лихва за
периода 15.09.2021 г. – 16.10.2023 г., 1,39 лева – сума за дялово разпределение за периода
06.11.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 06.11.2023 и 1,31 лева – мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.11.2020 г. – 16.10.2023 г., за
топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „..“, бл. 13, вх. В, ет. 5, ап. 49, аб. № 51316, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми: над 473,33 до сумата от 2468,44 лева и за периода
01.05.2020 г. – 05.11.2020 г., над 110,69 лева до сумата от 442,31 лева, над 1,39 лева до сумата
от 22,29 лева и за периода 01.09.2020 г. – 05.11.2020 г. и над 1,31 лева до сумата от 5,28 лева
като погасени по давност.
4
ОСЪЖДА И. С. И., ЕГН ..., да заплати на „....” ЕАД, ЕИК ...6, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК разноски за производството в размер на 143,27 лева.
Решението е постановено при участието на ... ООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5