№ 41
гр. Р., 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р. в публично заседание на пети август през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина Вълчанова
при участието на секретаря Иванка Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Административно
наказателно дело № 20255520200115 по описа за 2025 година
С наказателно постановление № 25-1228-001429 от 28.04.2025 г. на
Д.М.Д. - Началник сектор ПП – Стара Загора, при ОДМВР гр. Стара Загора
упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г., е наложено на П. Н. З., с ЕГН
**********, от гр. ****, наказание по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1. от ЗДвП - глоба
в размер на 50 лв, за това, че на 14.03.2025г. около 14:20 ч. в гр. Р. по ***4, в
посока север управлявал собствения си лек автомобил марка **** с рег. №
****, без поставен обезопасителен колан по време на движение, с който е
оборудван автомобила, с което виновно е нарушил чл. 137а, ал. 1 от ЗДВП;
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят
П. Н. З., който го обжалва в срок и излага, че издаденото НП е неправилно и
незаконосъобразно, като твърди, че по време на проверката е бил с поставен
обезопасителен колан.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява и
поддържа жалбата, като твърди, че неправилно му бил направил акта, тъй като
по време на проверката имал поставен защитен колан. По време на съдебното
следствие твърди, че полицейския автомобил бил спрял на непозволено
място/твърдение, обслужващо защитната му теза/ и според него това
опорочава цялата проверка и санира извършеното от него нарушение.
Въпреки, че съдът допусна до разпит Ж.И.И., с която З. живее на съпружески
начала, същата не се яви за разпит в посоченото съдебно заседание и нито тя
1
нито жалбоподателя посочиха обстоятелства, сочещи на обективната им
невъзможност да направят това. Поради това съдът счете, че е събрал
достатъчно доказателства за изясняване на обективната истина в процеса и
приключи съдебното дирене.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява и не изпраща
представител. Постъпило е писмено становище от юрисконсулт Р. с аргументи
по същество. Излага се становище, че издаденото НП е обосновано и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, както и да бъде
присъдено заплащането от жалбоподателя на юрисконсултско
възнаграждение.
РП Стара Загора, ТО Р. – не се явяват, не изпращат представител.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите М. В. Г. и К. И. К., от становището на жалбоподателя, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 14.03.2025 година бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение серия GA с бл. № *** от св. М. В. Г. в
присъствието на св. К. И. К. срещу П. Н. З., ЕГН ********** от гр.Р., ул. ****,
за това че на 14.03.2025г. около 14:20 ч. в гр. Р., по *** 4 в посока север,
управлявал собственият си лек автомобил марка **** с рег. № ****, като по
време на движение не използва обезопасителния колан, с който е оборудван
автомобила, с което виновно е нарушил чл. 137а, ал. 1 от ЗДВП - водач на
МПС от категории М1, М2, МЗ и N1, N2 И N3, когато е в движение, не
използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано.
С АУАН не са иззети доказателства. В АУАН в графа възражения е
вписано "У****". Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа
на императивно, вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
От правна страна, съдът намира, че актът за установяване на
административно нарушение е съставен от компетентен орган. Съгласно чл.
189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този
2
закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в
този закон, а наказателните постановления, според чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, се
издават от Министъра на вътрешните работи, от Министъра на отбраната, от
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от
кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност.
В процесния казус, актосъставителят М. В. Г., като старши полицай
при група „Патрулно –постова дейност“ към ОД на МВР Стара Загора
безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в
ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя
актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП, а издалият обжалваното
наказателно постановление Д.М.Д. - Началник сектор ПП –Стара Загора при
ОДМВР гр. Стара Загора, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г., която
заповед е приета и вложена като доказателство по делото. От приложената на
лист 49 от делото заповед е видно, че заносъобразно с цел подобряване на
безопасността на движение по пътищата на територията на ОДМВР- Стара
Загора е проведена Специализирана полицейска операция, с насоченост
контрол на водачите на мотоциклети за управление под въздействието на
алкохол и наркотични вещества, правоспособност, използване на
обезотпасителни каски, техническа изправност на МПС и други нарушения на
ЗДвП да се проведе СПО за времето от ***ч. на *** г. до ***0ч. на *** г. В
хода на тази полицейска операция е установено нарушението на З., а именно
липсата на обезопасителен колан по време на управление на МПС.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка.
От показанията на актосъставителят и свидетелят по акта, както и от
събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят
е нарушил разпоредбата на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите М. В. Г. и К. И.
К., които са очевидци на нарушението, и които са възприели движението на
автомобила, управляван от жалбоподателят, и събитията до и след спирането
му за проверка. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно
тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив
да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил. Двамата
полицейски служители твърдят, че по време на управление на автомобила
3
жалбоподателя няма поставен обезопасителен колан и същият си го е сложил
преди да го спрат за проверка. Затова жалбоподателят твърди, че има колан
по време на проверката и дори твърди:
„ ….с****?“.
Няколко пъти е повторил това по време на проверката. Това твърди и
при обаждането си на тел.112. Няма данни двамата полицейски служители да
са заинтересовани по някакъв начин и да имат субективно отношение към
жалбоподателя. Същите са полицейски служители към РДВР Стара Загора и
нямат познанство с жалбоподателя. Съдът счита, че твърдението на
жалбоподателя, че е имал поставен обезопасителен колан е израз на защитната
му позиция, и тъй като е в противоречие с показанията на двамата свидетели
М. Г. и К. К. не следва да му се дава вяра. Още повече, че и двамата свидетели
категорично заявяват, че по време на управление на автомобила
жалбоподателя е бил без поставен обезопасителен колан, но в момента в който
е видял полицейската кола си е поставил обезопасителния колан, който е
останал поставен и по време на цялата полицейска проверка. В този смисъл
възражението му, че нямало видеозапис по време на полицейската проверка
не може да обслужи защитната му теза, тъй като дори и да имаше видеозапис
той би отразил поставения защитен колан по време на полицейската проверка
не и по време на управление на автомобила, а наказанието е наложено именно
за това, че жалбоподателя е управлявал лекия автомобил без поставен
обезопасителен колан докато управлява автомобила. Дали е имал поставен по
време на полицейската проверка е обстоятелство, което е ирелевантно на
предмета на спора и по никакъв начин не санира извършеното от З.
нарушение.
Дадените в хода на съдебното следствие показания от свидетелите М.
В. Г. и К. И. К. са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота
всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях поведение на
жалбоподателят и са годни да обосноват описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка.
Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин
се установи, че с деянието си жалбоподателят виновно, при форма на вината
пряк умисъл е осъществил състава на административно нарушение, визиран в
чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, поради факта, че на 14.03.2025 г. в 14:20 часа, в гр. Р.
по ***4 в посока север като водач на лек автомобил, ****, с рег. № **** не е
4
ползвал обезопасителен колан по време на движение на автомобила, с какъвто
последният е бил оборудван. Това, че няма видеозапис на извършеното
нарушение не означава, че последното не е извършено. Напротив:
извършването на това нарушение не се нуждае от видеозаснемане за да е
законосъобразно установено. Достатъчни са показанията на полицейските
служители, още повече, че съдът допусна до разпит и посочената от
жалбоподателя свидетелка Ж.И. която без да посочи уважителни причини не
се яви в последното по делото заседание.
Съдът намира, че за извършеното административно нарушение
законосъобразно е ангажирана административно - наказателната отговорност
на жалбоподателя, като наложената глоба в размер на 50 /петдесет/ лева е
фиксирана по размер в разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП /т. е.
без минимален и максимален размер/ и поради това не следва да се обсъжда
въпросът за неправилна индивидуализация на наложеното наказание,
извършена от наказващия орган, а и по делото няма данни, които да дават
основание случаят да се характеризира като маловажен.
В хода на административно - наказателното производство, не са
допуснати съществени процесуални нарушения. При съставянето на акта и
при издаването на наказателното постановление, също не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен при спазване на процедурата,
предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл.
42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в НП пълно и точно са
описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при
които то е било извършено, и законовата разпоредба, която е нарушена.
Правната квалификация по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП е прецизна и в
съответствие с текстовото описание на състава на административното
нарушение. Изложеното обуславя редовност на акта за нарушение, който от
друга страна, доколкото отразените в него констатации не са опровергани, сам
по себе си е доказателство за нарушението съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Според настоящия съдебен състав изпълнителното деяние по чл.
137А, ал. 1 от ЗДвП е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен
и от фактическа, и от правна страна, чрез точно словесно описание на
поведението с което се осъществява състава на нарушението и с посочване на
разпоредбите, нарушаването на които представлява административно
5
нарушение. Съдът намира, че АНО е изпълнил изискването на чл. 57, ал. 1, т.
6 от ЗАНН, доколкото НП съдържа както санкционната разпоредба, въз основа
на която е ангажирана отговорността и е наложено административно
наказание, така и материалноправната разпоредба, нарушаването на която
релевира противоправно, съставомерно от обективна страна деяние,
квалифицирани като нарушение по повдигнатото административно
обвинение.
При преценка на събраните гласни доказателства, настоящият състав
счита, че направените от жалбоподателят с жалбата възражения, че не е
извършил вмененото му нарушение, са неоснователни. Съдът намира, че
заявеното от жалбоподателят, че не е извършил визираното в обжалваното НП
нарушение не кореспондират на останалите събрани по делото доказателства.
Безспорно от събраните по делото гласни доказателства се установява, че
жалбоподателят на посочената в акта и НП дата, час и място е управлявал
процесния автомобил, като не е ползвал обезопасителен колан по време на
движение на автомобила, с какъвто последният е бил оборудван, като по
делото не бяха представени доказателства, че са налице обстоятелства,
изключващи приложението на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП по отношение на водача
на МПС – напр. категория на МПС, непопадаща сред изчерпателно
изброените в горната разпоредба или такива, посочени в ал. 2 на чл. 137а от
ЗДвП. От показанията на свидетелите М. Г. и К. И. се установява, че са
възприели лек автомобил управляван от жалбоподателят в движение, като в
този момент водача е бил без обезопасителен колан. Релевираните с жалбата
доводи и възражения от жалбоподателят не бяха подкрепени с каквито и да
било доказателства в хода на съдебното производство, поради което съдът ги
намира за неоснователни и голословни. Както в АУАН, така и в издаденото въз
основа на него НП достатъчно изчерпателно са посочени, датата, мястото на
извършване на деянието и обстоятелствата, при които е извършено, като от
събраните по делото гласни доказателства безспорно беше установено, че
жалбоподателя по време на движение не е използвал обезопасителен колан, с
който автомобила е оборудван. В този смисъл показанията на двамата
разпитани по делото свидетели актосъставител и свидетел по акта - изцяло
кореспондират с описаните в акта и наказателното постановление
обстоятелства досежно датата, мястото където е било установено
извършването на нарушението и обстоятелствата при които е било извършено.
6
Ясно наказващият орган е посочил нарушената законова разпоредба, а това
дали същата е била нарушена виновно от жалбоподателя е въпрос по същество
на спора и съответно установяване въз основа на ангажираните за това
доказателства. Съдът прие за безспорно установено по делото извършването
на вмененото на жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1
от ЗДвП. Описаната фактическа обстановка касаеща това нарушение изцяло
се доказва от писмените доказателства по делото и показанията на
разпитаните свидетели, които са последователни, непротиворечиви и логични.
Съдът, както е посочил и по – горе няма основания да не ги кредитира, още
повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства, които да ги оборват.
Вмененото на жалбоподателя нарушение е на просто извършване, при форма
на изпълнително деяние бездействие, тъй като жалбоподателя е управлявал
процесния лек автомобил без да е бил поставил обезопасителния колан, с
който автомобилът е бил оборудван. С оглед на тези съображения, настоящият
състав счита, че вмененото на жалбоподателя нарушение на разпоредбата на
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е категорично установено от обективна страна. От
субективна страна нарушението е извършено виновно, при пряк умисъл.
Жалбоподателя З. е бил наясно, че по всяко време докато управлява
автомобила е длъжен да е поставен обезопасителния колан, с който МПС е
оборудвано. При издаването на наказателното постановление няма допуснати
процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията на деянието,
законовата разпоредба, която е нарушена, както и
административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена
санкция на жалбоподателя. С оглед на това съдът счита, че наказанието за това
нарушение е законосъобразно наложено.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не
указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице
"маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не
се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по-
ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение
7
с обикновените случаи.
Само за прецизност, съдът намира, че следва да посочи, че с
обжалваното наказателното постановление на жалбоподателя са отнети и 10
контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР. Отнемането на
контролните точки се извършва въз основа на влязло в сила НП. Според чл. 3,
ал. 2 от Наредбата, при налагане на наказания за нарушенията, посочени в
Наредбата - чл. 6, в НП се отбелязва броят на отнетите контролни точки.
Следователно отнемането на контролните точки настъпва по силата на чл. 157
от ЗДвП, и същото има контролно – отчетен характер. Съгласно практиката на
ВАС отнемането на контролните точки няма санкционен характер – същото не
представлява нито административно наказание, нито принудителна
административна мярка, а само последица от извършеното нарушение, която
настъпва по силата на закона. В този смисъл отбелязването в НП на
контролните точки, които се отнемат има удостоверителна функция.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че НП следва да се
потвърди, като законосъобразно.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО CD диск №**** от
24.06.2025г. разположен на л. 46 от делото следва да се унищожи след
отпадане нуждата от него.
При този изход на спора, своевременно направеното искането в
писменото становище на процесуалния представител на въззиваемата страна
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На
основание чл. 143, ал. 4 АПК, приложим на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с
ал. 1 ЗАНН въззивникът П. Н. З. следва да заплати на ответната страна ОД на
МВР-Стара Загора сумата от 100/сто/лв. за юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция, което е близо до минималния размер по чл. 27а НЗПП
във вр. с чл. 37 ЗПП и съответства на фактическата и правна сложност на
спора.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-1228-001429/28.04.2025 г. на Началника
на Сектор в ОДМВР Стара Загора, Сектор Пътна полиция Стара Загора, с
което на П. Н. З. ЕГН ********** с адрес гр. Р., ул. „М**** на основание чл.
183, ал. 4, т. 7 пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
8
"Глоба" в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА П. Н. З. ЕГН ********** с адрес гр. Р., ул. „М**** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР-Стара Загора сумата от 100/сто /лева за
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Вещественото доказателство CD диск №**** от 24.06.2025г.
разположен на л. 46 от делото, да се унищожи след минаване нуждата от него.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Р.: _______________________
9