№ 3995
гр. София, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
МИХАЕЛА ЕНЧ. КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100504337 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 2033 от 05.02.2024 г. по гр.д. № 49359/2023 г. по описа на СРС,
168 с-в е признато за установено по исковете предявени по реда на чл. 422, ал.1 ГПК,
че М. Й. М., ЕГН ********** и адрес: гр. София, п.к. 1233, обл. София, общ. Сердика,
ж.к. *******, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, на основание чл.
79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сума в сумата в общ размер на 734,37 лева, от
които 599,09 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020г. до м.04.2022г. за реално потребена топлоенергия,
ведно със законната лихва от 12.05.2023г. до изплащане на вземането, 67.67 лева-
мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 21.04.2023 г., както и суми за дялово
разпределение - 56.91 лева - главница за периода м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със
законната лихва от 12.05.2023г.. до окончателното изплащане на вземането, както и
10.70 лева - лихва за периода 16.07.2020г. до 21.04.2023г.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Топлофикация София” ЕАД - „Бруната“ ООД.
Решението, в частта на уважаване на исковете е обжалвано от ответника М. Й.
М., с изложени доводи, че е неправилно в обжалваната част, поради нарушение на
процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон, както и поради
1
необоснованост. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че в случая е налице
потребление на ТЕ възлизащо на исковата стойност. Поддържа, че констатациите на
приетата в производството СТЕ са непълни и неверни и се основават на документи,
които не са ангажирани по делото. Чрез последната не се установява дали и какво е
потреблението на ТЕ за общите части в сградата. Заявява, че ТЕ за сградна инсталация
не е налице, както и че нейния размер не възлиза на приетата от съда. Поради това,
съдът е следвало да не основава констатациите си на СТЕ.
Поддържаните от ищеца фактически доводи, че ТЕ е била потребявана за
исковия период в посочения размер намира за неоснователни и недоказани. Поради
това излага, че не следва да бъде ангажирана отговорността му за заплащане на
дължими суми към ищеца. Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в
частта на уважаване на исковете, като моли за отхвърляне на исковете в цялост, като
неоснователни. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната
неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част,
като правилно. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от подпомагащата страна „Бруната“ ООД.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно в
обжалваната част. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден; че ответника, като собственик на топлоснабдения имот- ап.№ 53,
находящ се в гр.София, ж.к.*******, е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на
2
ЗЕ, за процесните период и имот, за който са доставяни количества ТЕ; че между
страните е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет договор за
продажба на топлинна енергия; че в качеството си на потребител на ТЕ в имота –
жилищен обект ответникът дължи разходи за заплащане на цена на потребена
топлинна енергия, чиято стойност възлиза на исковата стойност.
Решението е правилно.
Както правилно е отбелязал в своето решение СРС, по предявените искове с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на
ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума – за потребена ТЕ и суми за дялово разпределение и по
исковете за законната лихва за забава - че главните парични задължения са възникнали,
че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза
именно на спорната сума.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните задължения.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства са установени описаните
предпоставки за уважаване претенцията на ищеца за вземания за потребена ТЕ и такса
за дялово разпределение за исковия период.
Чрез ангажираните пред първата инстанция доказателства е установено, че
ответникът е собственик на имота, за който е доставяна ТЕ през исковия период и се
явява битов клиент на ТЕ за процесния период за този апартамент. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след
17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В
този см. са и разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013
3
г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав
възприема.
Установява се от представените пред първата инстанция доказателства, че
описания обект се намира в сграда, която е топлоснабдена. За обосноваване на тази
констатация, съдът съобрази представените пред първата инстанция протокол от общо
събрание на етажната собственост и списък към него, договор, индивидуални справки
за топлинна енергия и протоколи за отчет.
Чрез представените документи от ищеца и от фирмата за дялово разпределение,
както и чрез констатациите на СТЕ, приета пред първата инстанция, която настоящия
състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК, се установява, че сградата, в която се
намира апартамента на ответника е с непрекъснато топлоподаване през процесния
период от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., Топлофикация София ЕАД е извършвала
ежемесечно отчет на общия топломер, който е годно средство за контрол и измерване;
ФДР е извършвала дялово разпределение на потребената в сградата ТЕ при спазване
действащата законодателна уредба.
Доводите на въззивника, че констатациите на СТЕ са необосновани, съдът
намира за неоснователни. Чрез приложените от фирмата за дялово разпределение
индивидуални справки се установява потреблението на ТЕ в имота в т.ч. и ТЕ отдадена
от сградна инсталация, както и че отопляемия обем на жилището е 153 куб.м.
Оплакванията на въззивника, че в случая неправилно е била начислена ТЕ за сградна
инсталация са неоснователни. Чрез представените пред първата инстанция
доказателства и констатациите на СТЕ се установява, че ТЕ отдадена за сградна
инсталация се разпределя съгласно зависимост описана в Приложение към чл. 61 ал.(1)
т.6.1.1. на Наредба № Е-РД- 04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. За имота
„сградна инсталация” се разпределя в зависимост от пълния отопляем обем - 153м3 и
този на ЕС - 12720 M3. Както е посочено в чл.153, ал.2 ЗЕ, когато собствениците,
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не
желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното
предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или
горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение. В случая от страна на ответника не са изложени такива фактически доводи
и съответно не е проведено доказване на факти за прекратяване на топлоподаването в
сградата. Същевременно, както е посочено в разпоредбата на чл.153, ал.6 ЗЕ, клиентите
в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Доколкото в
производството не са ангажирани доказателства за прекратяване на подаването на
4
топлинна енергия в имота на ответника, то, доводите му за неоснователност на
исковете за установяване съществуване на непогасени задължения към ищеца във
връзка с доставката на ТЕ се явяват неоснователни.
Установява се от приложените справки и таблици на експерта по СТЕ, че
дадените констатации се отнасят за потребление в посочения имот и същите се
основават на приложените от подпомагащата страна протоколи за отчет и
изравнителни сметки, които не са оспорени като неверни.
В мотивите към ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК,
ВКС посочва, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Тоест, при
този вид правоотношения и поради въведена законова презумпция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
се приема, че собствениците на имоти в сграда са страни по правоотношение за
продажба на топлинна енергия.
С оглед тези обстоятелства, съдът намира че за процесния период е начислено
потребление в имота за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г. съобразно
действащата нормативна уредба и изискванията в нея.
Както е посочено в приетата пред СРС, съдебно-икономическа експертиза,
чийто констатации настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, стойността за
потребена ТЕ в имота за исковия период възлиза на сумата 599,74 лева, а стойността
на услугата дялово разпределение възлиза на сумата от 56,91 лева. С оглед това, съдът
намира че исковете за главните задължения за потребена в имота ТЕ и за потребена
услуга ДР се явяват основателни за посочените суми.
При така формираните изводи, поради съвпадане изводите на двете инстанции,
постановеното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в полза на ищеца
следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50.00 лв. за
въззивната инстанция.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2033 от 05.02.2024 г. по гр.д. № 49359/2023 г. по
описа на СРС, 168 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по исковете
предявени по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че М. Й. М., ЕГН ********** и адрес: гр.
София, п.к. 1233, обл. София, общ. Сердика, ж.к. *******, дължи на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
сума в сумата в общ размер на 734,37 лева, от които 599,09 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2020г. до м.04.2022г. за реално потребена топлоенергия, ведно със законната
лихва от 12.05.2023г. до изплащане на вземането, 67.67 лева- мораторна лихва за
забава от 15.09.2021 г. до 21.04.2023 г., както и суми за дялово разпределение - 56.91
лева - главница за периода м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от
12.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 10.70 лева - лихва за
периода 16.07.2020г. до 21.04.2023г.
ОСЪЖДА М. Й. М., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *******, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата 50.00 лв.-разноски за
въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на „Бруната“ ООД, като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
На стоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6