Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 1444 26.06.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ
граждански състав
На петнайсети
юни две
хиляди и двайсета година
в публично заседание, в следния
състав:
Председател: Райна Кирякова
Секретар: Недялка Димитрова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско дело номер 6645
по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Бургаският районен съд е сезиран с
искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област София
(столица), община Столична, гр. София 1766, район Младост, ж. к. „Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, тел.: +359 2 4158001, факс: +359 2 4158114,
електронна поща: **********@*******.**,
чрез адвокат З.Ц. ***, с адрес на кантората гр. София, ж. к. „Гео Милев“, ул.
„Александър Жендов“ № 6, ет. 5, срещу Р.Й.Й.,
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за приемане за установено по
отношение на ответницата, че съществува вземането му по частно гражданско дело
№ 1113/2018 г. по описа на Районен съд-Бургас, по което е издадена заповед № 662
от 13.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданско
процесуалния кодекс/ГПК/, за сумата от 2485.31
лева(две хиляди четиристотин осемдесет и пет лева и
тридесет и една стотинки), представляваща незаплатено задължение по фактура №
**********/10.03.2016 г., фактура № **********/10.04.2016 г., фактура № **********/10.05.2016
г. и фактура № **********/10.06.2016 г., за неизпълнени парични задължения за
главници и неустойки по договори с „Теленор България“ ЕАД(с предишно наименование
„Космо България Мобайл“ ЕАД), както следва: договор за мобилни услуги №
70246758 от 04.04.2008 г., договор за мобилни услуги № 30534328 от 30.07.2008
г., допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 23.03.2009 г., допълнително
споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги №
********* от 09.07.2009 г., допълнително споразумение по програма „Заедно“ към
договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 26.05.2010 г., заявление за
преминаване към Globul програми: Unlimited от 03.12.2010 г., допълнително
споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги №
********* от 03.10.2011 г., допълнително споразумение по програма „Заедно“ към
договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* и договор за лизинг от
17.04.2012 г., договор за мобилни услуги № ********* от 28.01.2013 г.,
сертификат за пакетни услуги Globul Combo + № ********* от 28/01/2013 г.,
договор за мобилни услуги № ********* от 27.02.2013 г., заявление за пренасяне
на номер/а в мрежата на Теленор от 24.07.2014 г., договор за мобилни услуги №
61080860 от 27.07.2014 г., допълнително споразумение по програма „Заедно“ към
договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 13.08.2014 г., договор за
мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 30.10.2014 г., допълнително споразумение
по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* и
договор за лизинг от 30.10.2014 г., допълнително споразумение по програма „Заедно“
към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* и договор за лизинг от
06.04.2015 г., допълнително
споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани
услуги № ********* от 06.04.2015 г., допълнително споразумение по програма
„Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 06.04.2015 г.,
ведно със законната лихва върху общата главница, начиная от подаване на
заявлението-12.02.2018 г. до изплащане на вземането. Ангажира доказателства. Претендира направените по делото разноски.
Обективно
съединените установителни искове са процесуално допустими и с правно основание
чл. 422 от ГПК, чл. 79, ал. 1 и чл. 92 от Закона за задълженията и
договорите/ЗЗД/, чл. 342 и чл. 286 от Търговския закон. Предявени са от лице,
имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба
съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
Ответницата Р.Й., своевременно с отговора на исковата
молба, чрез особения представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, оспорва изцяло исковете, като неоснователни и недоказани. Прави
правопогасяващо възражение за изтекла в нейна полза кратка тригодишна
погасителна давност, на основание чл. 111, б. „б“ от ЗЗД, с доводи, че
последната по време претенция на ищцовата страна е от 2015 г. Има и възражение
по редовността на договорни отношения, като твърди че доставчикът няма законово
основание едностранно да прекрати договорите. Твърди, че не е била запозната с
общите условия към договора, защото са нечетливи, нечетлив е и договорът за
лизинг. С допълнението на отговора си се позовава на Директива № 93/2013 г. на
ЕИО от 05.04.2003 г. относно неравноправните клаузи на потребителските
договори, която е транспонирана в българското законодателство-Закона за защита
на потребителите/ЗЗП/, за нелоялната търговска практика, при която ищцовата
страна няма право на неустойки.
Бургаският
районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в
кореспонденция с доводите на страните, намира, че исковете по делото са частично
основателни, поради следното:
Вземането по процесната заповед № 662 от
13.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена частно гражданско дело №
1113/2018 г. по описа на Районен съд-Бургас, произтича от многобройни
облигационни връзки, по договори, общи условия към тях и допълнителни
споразумения, които сдържат неравноправни клаузи, по смисъла на ЗЗП. Доставчикът
не е изпълнил задълженията си по чл. 5, ал. 1 от ЗЗП, ред ДВ, бр. 64 от 2007 г.
да предоставя информацията за стоката или услугата в писмена форма или по друг
подходящ начин, който позволява възприемането й от потребителя. По законовото
предвиждане, информацията трябва да бъде вярна, пълна и разбираема. В
конкретния случай, посочените диспозитивни документи и общите условия към тях,
от които произтичат правата и задълженията на страните по делото, са неясни,
нечетливи, със шрифтове, както следва: 5; 5.5; 6.5; 7.5; 8.5; 9 и 11. Аналогично е
законодателното разрешение при потребителските кредити, за които е предвидено,
че преддоговорната информация и на общите условия се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт-не по-малък от 12/чл. 5, ал.
4 от Закона за потребителския кредит/. Това поведение на кредитора не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и
потребителя, по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП: т. 2-ограничава правата на
потребителя, произтичащи от закона, т. 5-задължава потребителя при неизпълнение
на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка; т. 7-позволява
на търговеца или доставчика да прекрати действието на безсрочен договор без
предизвестие; т. 10-налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не
е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; т. 19-не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора. По предвиждането на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. За такова
индивидуално уговаряне по делото липсват доказателства, нещо повече, липсват и
твърдения. Подписаните между страните договори са типови и при общи условия.
Предвид изложеното от фактическа и правна страна,
съдът приема, че клаузите за неустойки в процесните договори и клаузите за
предсрочно прекратяване на договорите са нищожни, поради което не са породили
правното си действие. Наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и
без тези клаузи/чл. 146, ал. 5 от ЗЗП/. Ето защо, съдът приема, че дългът към
настоящия момент следва да се формира, както следва: по договора за мобилни услуги № 70246758 от
04.04.2008 г. и допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги № ********* от 06.04.2015 г.-25.09 лева за потребените услуги(месечни
абонаментни такси и други услуги), за периода 10.02.2016 г. - 09.05.2016 г.; по
договора за мобилни услуги № 30534328 от 30.07.2008 г. и допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 06.04.2015
г.-47.12 лева, за потребени услуги (месечни абонаментни такси и други услуги),
за периода 10.02.2016 г.-09.05.2016 г.; по договора за мобилни услуги №
********* от 28.01.2013 г. и допълнително споразумение към договора за
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 06.04.2015 г.-09.44 лева, за потребени
услуги(месечни абонаментни такси и други услуги), за периода 10.02.2016
г.-09.05.2016 г.; по договора за мобилни услуги
№ ********* от 27.02.2013 г. и допълнително споразумение към договора за
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 13.08.2014 г.-25.32 лева, за потребени
услуги (месечни абонаментни такси и други услуги), за периода 10.02.2016 г.-09.05.2016
г.; по договора за мобилни услуги № ********* от 27.07.2014 г.-20.01 лева, за
потребените услуги (месечни абонаментни такси и други услуги), за периода
10.02.2016 г.-09.05.2016 г.; по договора за мобилни услуги № ********* от
30.10.2014 г.-25.16 лева, за потребени услуги (месечни абонаментни такси и
други услуги), за периода 10.02.2016 г. - 09.05.2016 г.; по договора за лизинг
от 30.10.2014 г.-14.97 лева за три неплатени лизингови вноски, за периода
10.02.2016 г.-09.05.2016 г. и 24.95 лева
за пет лизингови вноски, за периода месец май 2016 г.-месец септември 2016 г.,
общо 39.92 лева; по договора за лизинг
от 06.04.2015 г.-13.77 лева за три лизингови вноски, за периода 10.02.2016
г.-09.05.2016 г. и 45.90 лева за десет лизингови вноски, за периода месец май
2016 г.- месец февруари 2017 г., общо 59.67 лева; по договора за лизинг от
27.07.2014 г.-154.50 лева за три лизингови вноски, за периода 10.02.2016
г.-09.05.2016 г. и 103.00 лева за две лизингови вноски, за периода месец май
2016 г. - месец юни 2016 г., общо 257.50 лева; по договор за лизинг от
13.08.2014 г.-11.70 лева за три лизингови вноски, за периода 10.02.2016 г.-
09.05.2016 г. и 11.70 лева за три лизингови вноски, за периода месец май 2016
г. - месец юли 2016 г., общо 23.40 лева; по договора за лизинг от 30.10.2014
г.-23.70 лева за три лизингови вноски, за периода 10.02.2016 г.-09.05.2016 г. и
39.50 лева за пет лизингови вноски, за периода месец май 2016 г.-месец септември
2016 г., общо 63.20 лева. Общата стойност възлиза на 595.83 лева. Очевидно
потребителят Р.Й. е в забава за плащане, което е виновно неизпълнение на
договорните задължения, по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за което отговаря. Всяка
от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и
добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна
да изпълнява и тя своите задължения по същия начин/чл. 63, ал. 1 от ЗЗД/. С
оглед това, съдът приема, че установителните искове по делото следва да бъдат
уважени до общия размер на посочените главници по договорите и допълнителните
споразумения към тях от 595.83 лева, а в останалата част, до претендирания общ
размер на задължението от 2485.31 лева отхвърлени, като неоснователни и
недоказани.
За пълнота следва да се отбележи, че е
неоснователно правопогасяващото възражение на пасивно легитимираната по делото
страна, за изтекла в нейна полза погасителна давност, както обща 5-годишна по
чл. 110 от ЗЗД, така и кратка 3-годишна по чл. 111, б. „б“ от ЗЗД. Процесните
договори и допълнителни споразумения към тях са с продължително действие и не е
релевантна датата на сключването им, на която ответната страна се позовава.
Релевантна е забавата за плащане и моментът на подаването на заявлението по чл.
410 от ГПК-12.02.2018 г., с което се прекъсва изтичането на погасителната
давност. В този интервал забавата за плащане на ответницата Й. е по-малка от 3
години.
С оглед изхода на делото, събраните по делото
доказателства и дадените разясненията с т. 12 от тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, в тежест на пасивно легитимираната по делото страна следва да бъде
възложено заплащането на припадащата се част от направените от ищеца „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД разноски по делото, за уважената част от исковете, в размер на
375.21 лева и припадащата се част от разноските в заповедното производство по
частно гражданско дело № 1113/2018 година по описа на Районен съд-Бургас, в
размер на 103.11 лева.
Мотивирано от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА за установено по отношение на Р.Й.Й., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ЧЕ ЧАСТИЧНО СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община
Столична, гр. София 1766, район Младост, ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6, до размера от 595.83 лева(петстотин деветдесет и пет
лева и осемдесет и три стотинки)-главници
от цялостното вземане по частно гражданско дело № 1113/2018 г. по описа на
Районен съд-Бургас, по което е издадена заповед № 662 от 13.02.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за сумата от 2485.31
лева(две хиляди четиристотин осемдесет и пет лева и тридесет и една стотинки),
представляваща незаплатено задължение по фактура № **********/10.03.2016 г.,
фактура № **********/10.04.2016 г., фактура № **********/10.05.2016 г. и
фактура № **********/10.06.2016 г., за неизпълнени парични задължения за
заплащане на главници и неустойки по договори с „Теленор България“ ЕАД(с
предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД), както следва: договор за
мобилни услуги № 70246758 от 04.04.2008 г., договор за мобилни услуги №
30534328 от 30.07.2008 г., допълнително споразумение по програма „Заедно“ към
договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 23.03.2009 г., допълнително
споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги №
********* от 09.07.2009 г., допълнително споразумение по програма „Заедно“ към
договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 26.05.2010 г., заявление за преминаване
към Globul програми: Unlimited от 03.12.2010 г., допълнително споразумение по
програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от
03.10.2011 г., допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* и договор за лизинг от 17.04.2012 г.,
договор за мобилни услуги № ********* от 28.01.2013 г., сертификат за пакетни
услуги Globul Combo + № ********* от 28/01/2013 г., договор за мобилни услуги №
********* от 27.02.2013 г., заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на
Теленор от 24.07.2014 г., договор за мобилни услуги № 61080860 от 27.07.2014
г., допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 13.08.2014 г., договор за мобилни услуги
№ ********* и договор за лизинг от 30.10.2014 г., допълнително споразумение по
програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* и договор
за лизинг от 30.10.2014 г., допълнително споразумение по програма „Заедно“ към
договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* и договор за лизинг от
06.04.2015 г., допълнително
споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани
услуги № ********* от 06.04.2015 г., допълнително споразумение по програма
„Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 06.04.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 595.83 лева, начиная от подаване
на заявлението-12.02.2018 г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в останалата част, от уважения общ размер от 595.83 лева, до
претендирания общ размер от 2485.31 лева.
ОСЪЖДА Р.Й.Й., с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област
София (столица), община Столична, гр. София 1766, район Младост, ж. к. „Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6, направените по делото разноски, в размер на 375.21 лева(триста седемдесет и пет
лева и двадесет и една стотинки).
ОСЪЖДА Р.Й.Й., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: България, област София (столица), община Столична, гр. София 1766,
район Младост, ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, направените
разноски по частно гражданско дело № 1113/2018 г. по описа на Районен съд-Бургас,
в размер на 103.11 лева(сто и три
лева и единадесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.
Районен
съдия : /п/
Вярно
с оригинала:
СА