№ 477
гр. Монтана, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
20251630100313 по описа за 2025 година
Разглеждат се обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 55,
ал.1, предл. 1-во от ЗЗД.
Ищцата Н. Д. С., ЕГН ********** с адрес: гр.Монтана, ул.,,Свети
Климент Охридски‘‘ № 31 е предявила против ответниците:
,,КРЕДИСИМО‘‘ЕАД, ЕИК: ... със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.,,Витоша‘‘ № 146/сграда,,А‘‘/, ет.2, Бизнес
център,,България‘‘ и ,,АЙ ТРЪСТ‘‘ЕООД, ЕИК:... със същия адрес
обективно кумулативно съединени искове с петитум: да бъде постановено
съдебно решение, с което:
Да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит
№ 2903226/13.01.2024 г., сключен между ищцата и ,,КРЕДИСИМО‘‘ЕАД,
поради противоречието му със закона, като дружеството да бъде осъдено да
заплати на ищцата сумата от 20 лв.- платена без правно основание сума
по договора за възнаградителна лихва, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 06.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата;
Да бъде прогласена нищожността на Договор за предоставяне на
поръчителство от 13.01.2024 г., сключен между ищцата и ,,АЙ
ТРЪСТ‘‘ЕООД, като дружеството ,,КРЕДИСИМО‘‘ЕАД да бъде осъдено
да заплати на ищцата сумата от 50 лв., съставляващи престирани от нея
парични плащания, извършени в изпълнение на непородилия правно
действие договор за поръчителство към договор за кредит №
2903226/13.01.2024 г.Процесният договор за потребителски кредит се
1
оспорва като нищожен/недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК, на осн. чл.
143, т.19 от ЗЗП, поради неспазване на чл. 11, ал.10 от ЗПК.
Твърди се, че в Договора посоченият размер на ГПР- 21,77 % не
отговарял на действителния такъв, който бил много по-голям, тъй като в
него не било включено възнаграждението за поръчителство, както е
следвало. По този начин ищцата била въведена в заблуждение относно
параметрите по кредита, заобиколена била разпоредбата на чл. 19, ал.4 от
ГПК, основание за недействителност на целия кредит.
На следващо място се твърди, че уговорката за заплащане на
възнаграждение за поръчител не произвела правно действие, тъй като клауза,
която предвижда, че се дължи възнаграждание за осигуряване на поръчител
била в пряко пряко противоречие с постановките на Директива 2008/48
траснпонирана в ЗПК, както и неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от
ЗЗП.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като в
законния едномесечен срок ответниците са подали писмени отговори на
исковата молба. Оспорват исковете и твърденията в исковата молба,
обуславящи недействителност на процесните договори, за което излагат
пространни съображения, поради което молят съда да ги отхвърли.
Претендират деловодни разноски по реда на чл. 78, ал.3 от ГПК.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на
закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Предявените искове са допустими за разглеждане, като предявени от и
срещу надлежна страна в производството, в установения срок.
Разгледани по същество, исковете са изцяло основателни.
Съображенията на Районния съд са следните:
Доказателствата по делото са писмени, прието е и заключение на
вещото лице Е. по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
От приложените към исковата молба и надлежно приети от съда
писмени доказателства, се установява следното:
Не е спорно, че между страните Н. Д. С. и кредитора
,,КРЕДИСИМО‘‘ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит №
2903226/13.01.2024 г.при следните параметри на кредита:
-Сума по кредита-3 000 лв.;
- Лихвен процент- 40%‘;
- Годишен процент на разходите- 48,21%;
2
-Обща дължима сума по кредита- 1 849,73 лв.;
-Срок за погасяване- 24м., на 24 месечни вноски;
Съгласно договора- чл. 4, ал.1 от Договора за кредит,
същият следвало да бъде обезпечен от потребителя: да предостави
на ,,КРЕДИСИМО‘‘ЕАД банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до
10 дни от подаване на заявлението, или да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от ,,КРЕДИСИМО‘‘ юридическо лице/Поръчител/ в
срок до 48 ч. от подаване на Заявлението. В ал.2 е уговорено, че ако в
посочения по-горе срок Кредитополучателят не предостави съответното
обезпечение по Кредита, ще се счита, че Заявлението не е одобрено от
,,КРЕДИСИМО‘‘, съответно договорът за кредит няма да породи правно
действие.
Предвид горното, на същата дата, на която бил сключен и договорът
за кредит-13.01.2024 г., между потребителят Н. Д. С. и поръчителят ,,АЙ
ТРЪСТ‘‘ЕООД бил сключен посоченият договор за предоставяне на
поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да сключи
договор за поръчителство с ,,КРЕДИСИМО‘‘, по силата на който да отговаря
пред него солидарно с потребителя за изпълнението на всички
задължения на потребителя по кредита, като изрично е посочено, че за това
потребителят дължи възнаграждение на поръчителя. Към договора за
поръчителство е приложен и погасителен план, видно от който е посочено, че
възнаграждението за поръчителство се погасява разсрочено, заедно с
месечните вноски по кредита- по между 160 и 176 лв. на месец- общ размер на
възнаграждението от 3 046,24 лв.
Видно от заключението по ССЧЕ на вещото лице Е.,
което съдът кредитира в цялост, като обективно, компетентно и обосновано
дадено:
Реален размер на месечната вноска по кредита е 310,48 лв.
средно, ведно с непосоченото възнаграждение за поръчителство; Реален ГПР
по кредита/с включеното възнаграждение за поръчителство, което не е
посочено в договора/- 183,06%, като за целия срок на кредита
възнаграждението за поръчителство е в размер на 3 046,24 лв.;
Погасени суми по кредита и договора за поръчителство от ищцата:
3
4 383,41 лв.
Предвид гореизложеното, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът, съгласно чл. 7, ал.3 от ГПК и служебно
извършва проверка дали са налице неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител,включително и дали са налице основания за
недействителност на целия договор.
Съгласно чл. 19 от ЗПК: Годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
евро и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на
Република България- чл. 19, ал.4 от ЗПК. Клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни, вкл. и договор,
чиито ГПР е по- висок от пет пъти размера на законната лихва е
недействителен по чл.22 от ЗПК.
В процесния случай при условията на заблуждаваща търговска
практика в договора за потр. кредит като ГПР е посочен 48,21 %.
Предвид връзката между двата договора, както и между впрочем на двете
дружества- ответници с общо седалище и адрес на управление, за което
е индиция и уговорката възнаграждението по договора за поръчителство да
се заплаща на месечни вноски- заедно с вноските по кредита, съдът
намира, че реалният ГПР по кредита е този, посочен и в експертизата-
183,06%. Предвид изложеното се налага извода, че кредиторът е въвел
потребителят в заблуждение, относно всички действителни разходи по
кредита, невключвайки възнаграждението за поръчителство в ГПР, което е
следвало да бъде направено.
Поради посоченото спрямо длъжника е нарушена разпоредбата на
чл. 10, ал.1 от ЗПК, а именно ясно и коректно посочени параметри по
кредита, както и на чл. 19, ал.4 от ЗПК, водещи до недействителността
на целия договор за потребителски кредит.
4
Предвид горното, процесният договор за потребителски кредит е
недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК.
Съдът намира, че договорът за поръчителство е сключен
изключително във вреда на потребителя.
Предвид горното и договорът за поръчителство следва да бъде обявен
за недействителен, като противоречащ на добрите нрави и при наличие
на неравноправни клаузи в него. Поставянето на изискване за заплащане
на възнаграждение за поръчителството противоречи на целта на
Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Съгласно чл. 8, параграф 1 от
Директивата, преди сключването на договор за кредит кредиторът е
длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при
необходимост може да се направи справка в съответната база данни. Това
задължение произтича и от разпоредбата на чл. 16 от ЗПК. Предвид
посоченото клауза, която предвижда, че се дължи възнаграждение за
осигуряване на поръчител е в пряко противоречие с целта на Директивата.
По този начин реално кредитът многократно се оскъпява и задължението
за поръчителство представлява т.нар. ,,скрита лихва‘‘ по кредита, което е
недопустимо. Посоченото води до нееквивалентност на насрещните
престации, уговорено е в изключителен интерес на кредитора и в ущърб
на потребителя, водещо до неоснователно обогатяване на първия за
сметка на втория. Посоченото представлява неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143 от ЗЗП, която е недействителна.
Така мотивиран съдът намира, че установителните искове, като
основателни и доказани, следва да се уважат.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД, всеки, който
е получил нещо без основание е длъжен да го върне. Без основание са
получените суми от двамата ответници по сключените договори с ищцата, тъй
като договорите се прогласяват за недействителни, респективно се дължи
връщане на сумите от: 20 лв.- платена без основание възнаградителна
лихва по сключения договор за потр. кредит и сумата от 50лв.- платена без
основание сума по сключения между тях договор за поръчителство.
Респективно, двата осъдителни иска за неоснователно обогатяване,
като изцяло основателни и доказани, също подлежат на уважаване от съда.
5
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал.6 от ГПК/тъй като ищцата е била освободена по
реда на чл. 83, ал.2 от ГПК заплащане на държавни такси и разноски
по делото/, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят дължимата
такса и разноски по сметка на РС-Монтана в пълен размер- по 50 лв.
държавна такса за двата кумулативно съединени осъдителни иска и 150 лв.
депозит за вещо лице- сума в общ размер от 250 лв.
На следващо място и съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК,вр. чл. 38, ал.2 от
ЗАДв., в полза на пълномощника на ищцата- ЕАД Е. И., БУЛСТАТ:
********* с адрес: гр.Пловдив, ул.,,Борба‘‘ № 3 следва да бъде
определено адвокатско възнаграждение. Съдът намира,
, че адв. възнаграждение от 800 лв. по реда на чл. 38 от ЗАДв. е в справедлив
размер- по 400 лв. за всеки от двата кумулативно съединени осъдителни иска,
върху което се дължи ДДС от 160 лв., или общо 960 лв.. Отделни
възнаграждения по установителните искове не се определят, тъй като те са
обуславящи и единствено предявени с оглед установяване на сумите по двата
осъдителни кондикционни иска. Възнаграждението се определя в неговия
минимален размер по Наредбата, тъй като делото не се отличава с голяма
фактическа и правна сложност и бе разгледано в едно единствено
заседание, на което пълномощниците на двете страни не са присъствали
лично.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 26,
ал.1, предл. 1-во от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между: Н. Д.
С., ЕГН ********** с адрес: гр.Монтана, ул.,,Свети Климент Охридски‘‘ №
31 и ,,КРЕДИСИМО‘‘ЕАД, ЕИК: ... че сключеният между
тях Договор за потребителски кредит № 2903226/13.01.2024
г. е недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между: Н. Д.
С., ЕГН ********** с адрес: гр.Монтана, ул.,,Свети Климент Охридски‘‘ №
6
31 и ,,АЙ ТРЪСТ‘‘ЕООД, ЕИК: ... ,че сключеният между тях
Договор за предоставяне на поръчителство от
13.01.2024 е нищожен.
ОСЪЖДА ,,КРЕДИСИМО‘‘ЕАД, ЕИК: ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Д. С., ЕГН ********** с адрес: гр.Монтана, ул.,,Свети
Климент Охридски‘‘ № 31 сумата от 20 лв. - платена без основание
възнаградителна лихва за по сключения между тях Договор за
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
06.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата;
ОСЪЖДА,,КРЕДИСИМО‘‘ЕАД, ЕИК: ********* ДА
ЗАПЛАТИ на ВЕСЕЛКА РУМЕНОВА Г., ЕГН ********** с
адрес: гр.Монтана, ж.к.,,Младост‘‘1, бл.2 сумата от 50 лв.-
платена без основание сума по сключения между тях Договор за
поръчителство,ведно със законната лихва върху сумата, считано от
06.02.2025 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от
ЗАДв. ,,КРЕДИСИМО‘‘ЕАД, ЕИК: ********* и ,,АЙ
ТРЪСТ‘‘ЕООД, ЕИК: ... ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на ЕАД Е.
И., БУЛСТАТ: ********* с адрес: гр.Пловдив, ул.,,Борба‘‘ № 3
сумата от 960 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за
оказано безплатно процесуално представителство на ищцата.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ,,КРЕДИСИМО‘‘ЕАД,
ЕИК: ********* и ,,АЙ ТРЪСТ‘‘ЕООД, ЕИК: ... ДА
ЗАПЛАТЯТ солидарно по сметка на РС-Монтана 250 лв.-
държавни такси и разноски, от чието заплащане ищцата е била
освободена по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7