Решение по дело №74/2010 на Районен съд - Нови пазар

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Н.П., 02.02.2011 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Новопазарският районен съд в публичното заседание на първи декември през две хиляди и десета година в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Б.А., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №74 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Предявен е иск на осно чл.341 и сл. от ГПК във вр. с чл.34 от ЗС, ведно с иск по чл.26, ал.2 от ЗЗД.

            В исковата молба ищците М.Ю.К., К.М.К. и И.М.К., чрез процесуалния си представител адв. М. Д. от Ш.ската адвокатска колегия твърдят, че заедно с ответниците Ю.А.М., А.Х.А. и Х.Ю.А. са наследници на Х.Е.Ю. /Х.Е.Д./ - бивш жител *** пазар, починал на 06.03.1984 г. и Е.К.С. /Е.К.Х./ - починала на 22.11.1997 г. От общите си наследодатели страните получили по наследство следните недвижими имоти: УПИ ХVІ-1260 в кв.71 по плана на гр. Н., с площ от 510 кв.м., заедно с построените в дворното място жилищна сграда и спомагателна сграда към нея, при съответните граници, описани подробно в исковата молба и УПИ ХVІІ-1260 в кв.71 по плана на гр. Н. П., с площ от 360 кв.м., заедно с построените в имота жилищна сграда и лятна кухня, при съответните граници, също описани в молбата. Имотите били собственост на общия наследодател на страните съгласно нотариален акт №**** г. на РС – гр. Н. П.. Възникналата съсобственост между ищците и ответниците не била ликвидирана по доброволен път, поради нежелание от страна на последните. Поради това ищците, чрез представителя си, молят съда, да постанови решение, с което да допусне да делба процесните имоти, при квоти по 1/6 идеална част за всеки от съделителите, като ищците желаели да получат в общ дял 1/2 идеална част от тези имоти. Също така, предявявайки в делбеното производство установителен иск, ищците твърдят, че с нотариален акт №**** г. на НпРС, общият наследодател на страните Х. Ю. прехвърлил на дъщеря си Н.Х.Е. – наследодател на ответниците по делото, празно дворно място от 470 кв.м., находящо се в гр. Н.П., а именно парцел VІІ-736 в кв.60, при посочените в акта граници. Тази разпоредителна сделка ищците считат, че е нищожна, тъй като процесните имоти били придобити от Х.Ю. и съпругата му Е. С. по давностно владение и представлявали съпружеска имуществена общност, независимо от това, че името на съпругата не фигурирало в нотариалния акт за собственост на Х.Ю.. С нотариалния акт №**** г. описаният в него имот се прехвърлял на Н. Е. срещу задължение за издръжка и гледане, но тази сделка била нищожна и не можела да възпроизведе вещноправен ефект, поради липса на участие на съпругата Е. Ю. в сделката, независимо от това, че имотът се прехвърлял срещу задължение за гледане и издръжка както на прехвърлителя, така и на съпругата му. В случая липсвало дадено съгласие от страна на съпругата. Поради това, ищците молят съда да прогласи нищожността на тази сделка. Освен това с нотариален акт №**** г. на НпРС Н.Х.Е. прехвърлила чрез дарение на майка си Е.К.Х. 1/2 идеална част от същия имот, представляващ вече УПИ ХVІІ-1260 в кв.71 по плана на гр. Н.П. с площ от 360 кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда и лятна кухня, при посочените в акта граници. Тази сделка също била нищожна, тъй като била сключена без съгласието на съпруга на дарителката Ю.А.М.. Ищците изтъкват, че собствеността на имот, придобит по време на брака по възмезден начин е бездялова, при което е невъзможно да бъде отчуждена идеална част от имота от единия от съпрузите. Ответникът Ю.М. не участвал в прехвърлителната сделка, поради което тя била нищожна поради липса на съгласие. Ето защо, ищците молят, съдът да прогласи нищожността и на този договор.

            Ответникът А.Х.А. не е депозирал отговор по исковата молба в предоставения му за това законов срок. В хода на делото по същество заявява, че поддържа становището на процесуалния представител на другите ответници.

            Ответниците Ю.А.М. и Х.Ю.А. в законовия срок за отговор по иска са представили такъв чрез процесуалния си представител адв. Б. И. от Ш.ската адвокатска колегия. В отговора сочат, че считат иска за частично неоснователен. Смятат, че имотът представляващ дворно място от 470 кв.м., находящо се в гр. Н.П., съставляващо по плана на града парцел VІІ-736 в кв.60, а по сега действащия план – с площ от 360 кв.м., представляващ УПИ ХVІІ-1260 в кв.71, ведно с построените в него жилищна сграда и лятна кухня, при съответните граници не следва да се допуска до делба, тъй като същият не бил съсобствен между страните по делото. Този имот представлявал лична собственост на тяхната наследодателка Н. Х. М., която го придобила чрез покупко-продажба – нотариален акт №**** г., а след смъртта й имотът бил съсобствен само между ответниците. Относно другия имот, описан в исковата молба, считат, че същият следва да бъде допуснат до делба.

            Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: От представеното по делото удостоверение за наследници №*** г. се установява, че Х.Е.Ю. – бивш жител *** пазар е починал на **** г. и е оставил за свои наследници съпругата си Е.К.С. и дъщерите си Х. Х. К. и Н. Х. М.. Е.К.С. е починала на *** г. Х. Х. К. е починала на **** г. и нейни наследници са ищците по делото – М.Ю.К. – неин съпруг и К.М.К. и И.М.К. – нейни синове. Н. Х. К. е починала на *** г. Нейни наследници са ответниците по делото Ю.А.М. – неин съпруг и А.Х.А. и Х.Ю.А. – нейни синове. В представените по делото документи общият наследодател на страните е записан с различни имена, както и съпругата му Е. Съдък, а така също и наследодателката на ответниците Н. М.. Идентичността на наследодателите на страните, отбелязани с различни имена не се оспорва от ответниците, поради което и съдът приема за безспорно по делото, че имената Х.Е.Ю. и Х.Е.Д. са имена на едно и също лице, имената Е. К. Съдък, Е. К. Ю. и Е.К.Х. са имена на едно и също лице и имената Н. Х. М., Н.Х.Е. и Н. Х. М. са имена на едно и също лице.

            От приложения заверен препис на нотариален акт №**** г. на НпРС се доказва, че на 28.07.1972 г. общият наследодател на страните Х.Е.Ю. е бил признат за собственик по давностно владение, по реда на обстоятелствена проверка, на следния недвижим имот: къща, лятна кухня, сайвант и обор, със застроено и незастроено дворно място от 850 кв.м., находящо се в гр. Н.П., за което по плана на града, действащ към този момент, са били отредени следните парцели: VІІ-736 от кв.60 и VІІІ-736 от кв.60, при граници: улица З. Г., Д. Ш. и С. С.. От представените по делото 2 бр. служебни бележки от 04.12.2009 г., изд. от Дирекция “ТСУ” при Община – гр. Н.П. и 2 бр. скици №787/04.12.2009 г. и №569/28.09.2009 г. е видно, че имотът, описан в горепосочения нотариален акт е идентичен с УПИ ХVІ-1260 от кв.71 и УПИ ХVІІ-1260 от кв. 71 по плана на гр. Н.П. от 1985 г. Този документ не доказва обаче пълната идентичност на имотите, тъй като в случая се касае за два парцела по стария план – VІІ-736 от кв.60 и VІІІ-736 от кв.60 и за два парцела по новия план – ХVІ-1260 от кв.71 и ХVІІ-1260 от кв.71. За тази цел по делото е назначена съдебно техническа експертиза, която в заключението си е установила, че УПИ VІІ-736 от кв.60 по плана на града от 1971 г. съответства на УПИ ХVІ-1260 от кв.71 по плана от 1985 г., а УПИ VІІІ-736 от кв.60 по плана на града от 1971 г. съответства на УПИ ХVІІ-1260 от кв.71 по плана от 1985 г.

            Имотът, описан в нотариален акт №№**** г. на НпРС е придобит от общия наследодател на страните Х.Е.Ю. по давностно владение по време на брака му с Е.К.С.. Гражданският брак между двамата е сключен на 18.10.1935 г., което е видно от представения по делото акт за брак №201 от същата дата. Следователно този имот е представлявал съпружеска имуществена общност по силата на чл.13, ал.1 от СК от 1968 г., а дори и имотът да е бил придобит преди съставянето на нотариалния акт и преди влизането в сила на СК от 1968 г., то имотът също се счита за съпружеска имуществена общност, съгласно чл.103 от ПЗР към СК от 1968 г.

            С нотариален акт №**** г. на НпРС Х.Е.Ю. е прехвърлил на дъщеря си Н.Х.Е. /наследодателката на ответниците/ единият от притежаваните от него и съпругата му парцели – празно дворно място от 470 кв.м., находящо се в гр. Н.П., съставляващо парцел VІІ-736 от кв.60, при граници: улица, Х.Е.Ю., С.С. и И. С. Й. срещу задължението да поеме цялостната издръжка и гледане на прехвърлителя и съпругата му. По плана от 1985 г. това е УПИ ХVІ-1260 от кв.71. Относно твърденията на ищците, че тази сделка е нищожна, съдът счита следното: Безспорно е, че прехвъленият имот е представлявал съпружеска имуществена общност. Сделката е била изповядана от районен съдия по време на действие на СК от 1968 г. Съгласно чл.13, ал.3 от този кодекс съпрузите се разпореждат съвместно с общите вещи и права върху вещи или единия от тях – със съгласието на другия. В конкретния случай разпореждането е било извършено от единия от съпрузите, като е видно от самия нотариален акт, че при съставянето му от съдията, наред с всички документи е била представена и декларация по чл.13 от СК. Тази декларация не би могла да бъде друга, освен за дадено съгласие от съпругата по чл.13, ал.3 от СК от 1968 г., тъй като останалите алинеи на чл.13 нямат отношение към подобна сделка. Поради това съдът намира, че при сключването на този договор е било налице необходимото съгласие и от двамата съпрузи и са били спазени изискванията на закона, поради което не открива основания за нищожност на договора за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължението за гледане и издръжка. След като имотът е бил придобит от Н.Х.Е. той несъмнено би станал съпружеска имуществена общност между нея и съпруга й – ответника Ю.А.М., в случай, че към този момент гражданският брак между тях е бил сключен. Не са налице данни по делото кога е бил сключен този граждански брак, но съдът счита, че това обстоятелства е без значение, тъй като въпросният имот не следва да бъде допускан делба, поради това, че след смъртта на Н.Х.Е. имотът е станал собственост на нейните наследници – ответниците, а те категорично заявяват по делото, че този имот не следва да се допуска до делба и правят искане именно в тази насока – имотът да се изключи от делбената маса.

            Ищците считат, че с нотариален акт №**** г.на НпРС Н.Х.Е. е дарила на своята майка Е.К.С. 1/2 идеална част от същия този имот, придобит с нотариален акт №**** г. на НпРС, като считат, че тази сделка също е нищожна, поради това, че е сключена без съгласието на съпруга на Н.Х.Е.. Видно е обаче от нотариален акт №**** г.на НпРС, че на 28.02.1986 г. Н.Х.Е. е дарила на Е.К.С. следния имот: 1/2 идеална част от старата къща, от пристроената към нея лятна кухня и от застроеното и незастроено дворно място, цялото от 360 кв.м., находящо се в гр. Н.П., съставляващо по плана на града парцел ХVІІ-1260 от кв.71, при граници: улица, З.Г., Д.Ш. и С.С.. Следователно имотът, който Н.Х.Е. е дарила на Е.К.С. е не този, прехвърлен й от баща й Х.Е.Ю.. С нотариален акт №**** г. на НпРС на Н.Х.Е. е бил прехвърлен имот – УПИ VІІ- 736 от кв.60, който съответства на УПИ ХVІ-1260 от кв.71 по плана от 1985 г., а с нотариален акт №**** г.на НпРС тя е дарила на майка си част от имота, представляващ УПИ ХVІІ-1260 от кв.71. Този имот наследодателката на ответниците е придобила по наследство от своя баща Х.Е.Ю. и като такъв той представлява лична нейна собственост по силата на чл.13, ал.2 от СК от 1968 г., като притежаваната от нея идеална част е именно 1/2, тъй като Х.Е.Ю. е починал през 1984 г., при действието на СК от 1968 г., където в разпоредбата на чл.14, ал.4 се предвижда, че съпрузите не са се наследявали в случаите, когато от брака им има родени деца. Затова след смъртта на Х.Е.Ю. имотът, представляващ УПИ VІІІ-736 от кв.60 по плана от 1971 г. е станал съсобствен между децата му Н.Х.Е. и Х. Х. К. при равни квоти. Затова и при изповядването на сделката по нотариален акт №**** г.на НпРС Н.Х.Е. е представила пред съдията нот. акт №75, том ІІ от 1972 г. на НпРС, а не нотариален акт №**** г. на НпРС. Поради тези съображения съдът счита, че тази сделка е действителна и е породила вещно-правен ефект.

            На базата на гореизложеното съдът счита, че следва да допусне до делба следния недвижим имот: къща, лятна кухня, сайвант и обор, със застроено и незастроено дворно място от 360 кв.м., находящо се в гр. Н.П., за което по плана на града от 1971 г. е бил отреден парцел VІІІ-736 от кв.60, при граници: улица З.Г., Д.Ш.в и С.С. – по плана от 1971 г., а по плана от 1985 г. представляващ УПИ ХVІІ-1260 в кв.71 по плана на гр. Н.П., с площ от 360 кв.м., заедно с построените в имота жилищна сграда и лятна кухня, при граници: улица, УПИVІІІ-1261, УПИ ІІІ-1246 и УПИ ХVІ-1260. Квотите, при които следва да се допусне до делба имота са равни между страните – по 1/6 идеална част, тай като половината от имота страните притежават по наследство от общия си наследодател Х.Е.Ю., а другата половина – по наследство от Е.К.С.. В останалата част исковата молба за делба не следва да бъде уважена, като не следва да се допусне до делба следния имот: празно дворно място от 470 кв.м., находящо се в гр. Н.П., съставляващо парцел VІІ-736 от кв.60, при граници: улица, Х.Е.Ю., С.С. и И.С.Й. – по плана от 1971 г., а по плана от 1985 г. представляващ: УПИ ХVІ-1260 в кв.71, находящ се в гр. Н.П., с площ от 510 кв.м., заедно с построените в дворното място жилищна сграда и спомагателна сграда към нея, при граници: улица, УПИ ХVІІ-1260, УПИ ІІІ-1246, УПИ ІV-1247 и УПИ ХV-1259. Доколкото твърденията си за нищожност на договорите по нотариален акт №**** г. на НпРС и нотариален акт №**** г.на НпРС ищците са направили чрез съединен иск с иска за делба, то съдът следва да се произнесе по така предявения иск. В съответствие с гореизложеното, съдът счита, че посочените договори не са нищожни, тъй като в първия от случаите съгласие от страна на съпругата Е.К.С. е дадено, а във втория съгласие на съпруга не се изисква, поради това, че е налице разпореждане с личен имот на Н.Х.Е.. Извън коментирания казус следва да се отбележи, че неучастието на съпруг в сделка на разпореждане с имот представляващ съпружеска общност не води до нищожност на договора на осн. чл.26, ал.2 от ЗЗД, тъй като в такъв случай сделката би породила действие, но тя е относително недействителна – само спрямо неучаствалия в нея съпруг. В настоящия случай, доколкото ищците твърдят, че горепосочените сделки са сключени при липса на съгласие на някои от страните, а такова не се открива, то предявеният иск за нищожност следва да се отхвърли.

            Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ДОПУСКА ДО ДЕЛБА следния недвижим имот: къща, лятна кухня, сайвант и обор, със застроено и незастроено дворно място от 360 /триста и шестдесет/ кв.м., находящо се в гр. Н.П., за което по плана на града от 1971 г. е бил отреден парцел VІІІ-736 /осми за седемстотин тридесет и шест/ от кв.60 /шестдесет/, при граници: улица З.Г., Д.Ш.в и С.С. – по плана от 1971 г., а по плана от 1985 г. представляващ УПИ ХVІІ-1260 /седемнадесети за хиляда двеста и щестдесет/ в кв. 71 /седемдесет и едно/ по плана на гр. Н.П., с площ от 360 /триста и шестдесет/ кв.м., заедно с построените в имота жилищна сграда и лятна кухня, при граници: улица, УПИVІІІ-1261, УПИ ІІІ-1246 и УПИ ХVІ-1260 МЕЖДУ М.Ю.К. с ЕГН **********, К.М.К. с ЕГН **********, И.М.К. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес гр. Ш., бул. ***”, №*, Ю.А.М. с ЕГН **********, А.Х.А. с ЕГН ********** и Х.Ю.А. с ЕГН **********,*** ПРИ КВОТИ по 1/6 /една шеста/ идеална част за всеки от съделителите.

            НЕ ДОПУСКА ДО ДЕЛБА следния недвижим имот: празно дворно място от 470 /четиристотин и седемдесет/  кв.м., находящо се в гр. Н.П., съставляващо парцел VІІ-736 /седми за седемстотин тридесет и шест/ от кв.60 /шестдесет/, при граници: улица, Х.Е.Ю., С.С. и И.С.Й. – по плана от 1971 г., а по плана от 1985 г. представляващ: УПИ ХVІ-1260 /шестнадесети за хиляда двеста и шестдесет/ в кв.71 /седемдесет и едно/, находящ се в гр. Н.П., с площ от 510 /петстотин и десет/ кв.м., заедно с построените в дворното място жилищна сграда и спомагателна сграда към нея, при граници: улица, УПИ ХVІІ-1260, УПИ ІІІ-1246, УПИ ІV-1247 и УПИ ХV-1259 МЕЖДУ М.Ю.К. с ЕГН **********, К.М.К. с ЕГН **********, И.М.К. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес гр. Ш., бул. ***”, №*, Ю.А.М. с ЕГН **********, А.Х.А. с ЕГН ********** и Х.Ю.А. с ЕГН **********,***.

            ОТХВЪРЛЯ предявения от МЕЖДУ М.Ю.К. с ЕГН **********, К.М.К. с ЕГН **********, И.М.К. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес гр. Ш., бул. ***”, №* против Ю.А.М. с ЕГН **********, А.Х.А. с ЕГН ********** и Х.Ю.А. с ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договорите, сключени с нотариален акт №**** г. на НпРС и нотариален акт №**** г.на НпРС.

            Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: