№ 538
гр. гр. Добрич, 28.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20213200500635 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.Подадена е жалба от Д. ИВ. В. с ЕГН
********** от гр.Добрич в качеството му на длъжник срещу постановление на ЧСИ Л.Т. с
район на действие ДОС за разноските,обективирано в покана за доброволно изпълнение
/ПДИ/ изх.№22333/03.06.2021 г.,връчена на длъжника по изп.д.№20217370400728 по описа
на посочения ЧСИ.Изложено е в жалбата,че се оспорва размерът на определените разноски
по изпълнението,платими от длъжника,като се подчертава,че в ПДИ не било посочено
правното и фактическо основание за начисляването им.Конкретно се настоява за намаляване
на адвокатското възнаграждение,платено от взискателя,до минимума по чл.10 ал.1 т.1 от
Наредба №1/09.07.2004 г.,а именно до размер от 200 лв,предвид незначителната фактическа
и правна сложност на изпълнителното производство,а също и за намаляване на таксата по
т.26 от ТТРЗЧСИ,която да се съобрази с разпоредбата на т.27а от ТТРЗЧСИ и да се изчисли
само върху вземането по изпълнителния лист,което е в размер на 679,64 лв.
В писмени възражения взискателят „Електроразпределение Север“ АД-гр.Варна изразява
становище за недопустимост на жалбата,а по същество за нейната неоснователност.Според
него жалбата е недопустима поради липса на правен интерес от обжалване посочения акт на
ЧСИ,тъй като,от една страна съдебният изпълнител се бил произнесъл по искането на
длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение,платено от взискателя,като го е
намалил до минимума по Наредба №1/09.07.2004 г. от 240 лв с ДДС,а от друга страна
изпълнителното производство към настоящия момент вече било прекратено и длъжникът
нямал процесуална възможност и интерес от обжалване действията на ЧСИ.
Като постави на разглеждане депозираната жалба,Добричкият окръжен съд установи
1
следното:
Жалбата изхожда от активно легитимирано лице-длъжник по изпълнението и е насочена
срещу акт на съдебния изпълнител от категорията по чл.435 ал.2 т.7 от ГПК,подлежащ по
правило на атакуване от длъжника по реда на обжалването.По смисъла на т.2 от
Тълкувателно решение №3/10.07.2017 г. по тълк.д.№3/2015 г. на ОСГТК на ВКС на
обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител,в който се определя размерът на
задължението на длъжника относно разноските,независимо в каква форма е
обективиран,като това е допустимо да е сторено и в поканата за доброволно изпълнение до
длъжника,както е в настоящата хипотеза.ПДИ е връчена надлежно на длъжника по смисъла
на чл.51 ал.3 изр.посл. от ГПК на 07.06.2021 г. при оформен с подпис на връчителя отказ на
упълномощения му процесуален представител адв.Д.Н. да я получи.Жалбата срещу
разноските по изпълнението е подадена на 18.06.2021 г.,т.е. в рамките на двуседмичния
преклузивен срок по чл.436 ал.1 от ГПК,изтекъл за длъжника на 21.06.2021 г.Въпреки
горното обаче жалбата е процесуално недопустима поради следните съображения:
Изп.д.№20217370400728 по описа на ЧСИ Л.Т. е образувано по повод изпълнителен
лист,издаден въз основа на влязло в сила решение по гр.д.№598/2020 г. на Добричкия
районен съд,съгласно който длъжникът Д. ИВ. В. от гр.Добрич е осъден да заплати на
взискателя „Електроразпределение Север“ АД-гр.Варна сумата от 679,64 лв разноски по
делото.С покана за доброволно изпълнение изх.№22333/03.06.2021 г.,връчена на длъжника
Д.В. на 07.06.2021 г. при условията на чл.51 ал.3 изр.посл. от ГПК,последният е уведомен за
образуваното срещу него изпълнително дело и за размера на задълженията му,сред които и
дължими сторени до момента съдебно-изпълнителни разноски,вкл.адвокатско
възнаграждение от 480 лв,изплатено от взискателя в полза на упълномощен от него
адвокат.С възражение вх.№23528/08.06.2021 г. /на лист 51 от изп.д./ длъжникът В. настоява
съдебният изпълнител да намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение до
минимума по чл.10 ал.1 т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. от 200 лв,както и да преизчисли
таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ само върху вземането по изпълнителния лист и да я съобрази с
разпоредбата на т.27а от ТТРЗЧСИ.Съдебният изпълнител частично се е произнесъл по
горното възражение,като е постановил разпореждане от 08.06.2021 г. /изписано върху
цитираното възражение/ за редуциране на адвокатското възнаграждение от 480 лв с ДДС на
240 лв с ДДС,като последният размер съвпада с минимума по чл.10 ал.1 т.1 от Наредба
№1/2004 г. /възнаграждение за образуване на изпълнителното дело/ след начисляване на
ДДС /200 лв+40 лв ДДС/.Така искането на длъжника В. относно адвокатското
възнаграждение е удовлетворено,т.е. същият няма правен интерес да обжалва
разноските,обективирани в ПДИ с изх.№ от 03.06.2021 г.,в тази част,след като съдебният
изпълнител с разпореждане от 08.06.2021 г. сам е изменил постановлението си за тези
разноски и се е произнесъл по възражението на длъжника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение,като го е уважил изцяло,респ. по изпълнителното дело има данни
намалената сума от 240 лв да е възстановена на длъжника.
2
Жалбата обаче е недопустима поради липса на правен интерес не само в частта срещу
посоченото в ПДИ адвокатско възнаграждение по изложените по-горе съображения,но и
изцяло,поради следното:
В срока за доброволно изпълнение на 08.06.2021 г. длъжникът В. изплаща по сметка на ЧСИ
цялата сума,посочена в ПДИ,в размер на 1 465,96 лв,включваща 679,64 лв-вземане по
изпълнителния лист,306,32 лв разноски по изпълнението /вкл.такса по т.26 от ТТРЗЧСИ/ и
480 лв адвокатско възнаграждение /виж молба и вносна бележка на листи 49 и 50 от
изп.д./,като настоява ЧСИ да се произнесе по възражението му срещу разноските и да му
възстанови надплатените суми за разноски и адвокатско възнаграждение.Въпреки горната
молба и подаването на 18.06.2021 г. на настоящата жалба срещу разноските,обективирани в
ПДИ,съдебният изпълнител постановява на 08.07.2021 г. разпореждане /на лист 85 от
изп.д./,с което приключва производството по изпълнителното дело на основание чл.433 ал.2
от ГПК поради събиране на вземането и разноските по изпълнението.Разпореждането за
приключване на делото подлежи на обжалване само от взискателя „Електроразпределение
Север“ АД-гр.Варна съгласно разпоредбата на чл.435 ал.1 т.3 от ГПК /забел. длъжникът
може да обжалва само отказа да се приключи делото съгласно чл.435 ал.2 т.6 от
ГПК/.Взискателят очевидно е бил уведомен за разпореждането от 08.07.2021 г. и не го е
обжалвал,доколкото и няма правен интерес от това /същият е бил изцяло удовлетворен/,след
като се позовава на приключване на делото в писмените си възражения вх.
№36652/30.08.2021 г. срещу жалбата,респ. разпореждането за приключване на
изпълнителното производство е влязло в сила.На база на влязлото в сила разпореждане са
вдигнати и наложените запори върху парични вземания на длъжника от трети лица.След
като понастоящем не е налице висящо изпълнително производство,за длъжника липсва
правен интерес от произнасяне на съда по същество на жалбата му срещу разноските,защото
дори и при позитивен за него резултат от произнасянето съдебният изпълнител е
възпрепятстван да предприеме каквито и да било действия по връщане от взискателя на
надвзети суми за разноски.Пречка за предприемане на такива действия е преустановената
висящност на изпълнителното производство.За длъжника единствената процесуална
възможност за защита на правата му в случай,че е надплатил суми над дължимите,в
частност такива за разноски по изпълнението,е предявяване на правата му по общия исков
ред чрез иск срещу ЧСИ за вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение на
основание чл.441 ал.1 изр.1 от ГПК във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Предвид изложеното жалбата се явява лишена от правен интерес и като процесуално
недопустима следва да бъде оставена без разглеждане,а производството по същата следва да
бъде прекратено.
Водим от горното,Добричкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№25522/18.06.2021 г. по описа на ЧСИ Л.Т.,респ.
вх.№2596/30.09.2021 г. по описа на Добричкия окръжен съд,подадена от Д. ИВ. В. с ЕГН
********** от гр.Добрич,жк „Добротица“ №43,ап.21 в качеството му на длъжник срещу
постановление за разноските,обективирано в покана за доброволно изпълнение изх.
№22333/03.06.2021 г.,връчена на длъжника по изп.д.№20217370400728 по описа на ЧСИ
Л.Т. с район на действие ДОС.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№635/2021 г. по описа на Добричкия окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Апелативен съд-гр.Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4