Р Е Ш Е Н И Е № 183
16.10.2019г.
гр.Попово
ПОПОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание
на деветнадесети септември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
При секретаря Д. Л, като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 221 по описа на 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
В исковата молба се
твърди, че на 02.06.2017 г. Б ЕАД чрез клон П
сключила с В Ю.В. ***, ЕГН ********** договор за издаване и обслужване
на кредитна карта с револвиращ кредит за физически
лица, съгласно който е предоставила на кредитополучателя сумата 1 000 лв..
Кредитът е бил със срок за издължаване 12м. месеца с възможност за револвиране за следващ период и при уговорени лихви, начин
на плащане и др. условия, подробно описани в договора.
Кредитът бил усвоен чрез разплащателната сметка на
кредитополучателя Кредитополучателят В Ю.В.
починал на 03.03.2018 г., като оставил за свои
наследници ответниците А.В.Ю.- дъщеря; М.В.Ю. - син; Б.В.Ю. -
дъщеря.
Банка ЕАД
била изпратила на всички законни наследници на починалия кредитополучател
нотариални покани, с които ги уведомява за наличието на кредитно задължение на
наследодателя им и за наличие на закъснели плащания.
На 22.11.2018 г. от Банка било входирано в
Районен съд-Попово заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу наследниците по закон на починалия кредитополучател В Ю.В. за заплащане от страна на тримата наследници
по 1/3 за всеки от тях, от задължението на техния наследодател, а именно 264.45лв. – главница; Дължима договорна
лихва: 76,16 лв. за периода от 21.02.2018 г. до 21.11.2018 г.; Лихвена надбавка
за забава върху цялата главница: 0,33 лв. за периода от 14.11.2018 г. до
21.11.2018 г.; Дължими заемни такси и разноски: 43.02 лв.
За посочените суми по ЧГД № 1065 по описа за 2018
г. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 984/23.11.2018
г. срещу посочените в заявлението лица, като ответниците
по настоящото дело , съгласно цитираната заповед за изпълнение дължат на Банка ЕАД посочените подробно визирани суми за всеки
един от тях.
Със съобщение и Определение от 12.03.2019г. до
Банка ЕАД, по ч. гр. д. № 1065/2018 г.
на ПРС, е указано на Банка ЕАД, че
поради невъзможността длъжниците да бъдат уведомени
лично за предприетите от банката действия по събирането на вземането, и на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за „Банка " ЕАД е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск за установяване на вземането.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с което да бъде признато за установено спрямо ответниците, че всеки от тях дължи на ищеца сумата от 264.45лв. - главница; Дължима договорна лихва: 76,16 лв. за периода от 21.02.2018 г. до 21.11.2018 г.; Лихвена надбавка за забава върху цялата главница: 0,33 лв. за периода от 14.11.2018 г. до 21.11.2018 г.; Дължими заемни такси и разноски: 43.02 лв.
В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК,
особеният представител на ответниците e подал писмен отговор в
който излага становище за недопустимост и неоснователност на исковата молба.
Липсвала процесуална легитимация на ответниците.
Липсвали доказателства за приемане на наследството по опис, така и за мълчаливо
приемане на същото.
В сключения договор за кредит липсвали ясни
условия за издължаване на кредита от потребителя. Липсвал погасителен план като
е описан само размерът на отпуснатия кредит, променливият лихвен процент,
годишният процент на разходите и общата дължима сума. Общите условия също не
съдържали на разбираем за потребителя език начинът по който може да се погаси
кредита. Предвид изложеното, особеният представител на ответниците
счита, че договорът за револвиращ кредит следва
да бъде обявен за недействителен.
Освен това, нотариалната покана за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, отправена до длъжниците,
не съдържала изискуемите реквизити.
Предвид изложените в исковата молба факти и
обстоятелства се моли за решение, с което исковите претенции да бъдат
отхвърлени.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт Николова, която пледира за уважаване на исковите
претенции.
За ответниците, редовно
призовани, се явява назначения им особен
представител, който по същество поддържа депозирания отговор по исковата молба,
и моли съда да отхвърли исковата претенция.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно
от приложеното ч.гр.д № 1065/2018г.
по описа на РС-Попово, по подадено
от дружеството - ищец
заявление по чл.410 от
ГПК срещу ответниците
като наследници на В Ю.В.,***, поч. на 03.03.2018г., била издадена
заповед за изпълнение на
парично задължение №984/23.11.2019г., за заплащане на всеки един от тях на сумата 264.45 лв. главница,
76.16 лв. договорна лихва за периода от 21.02.2018 г. до 21.11.2018 г., 0.33
лв. лихвена надбавка за периода от
14.11.2018 г. до 21.11.2018 г., 43.02
лв. дължими заемни такси – суми дължими по договор за издаване и обслужване на
кредитна карта от 17.07.2017 г. на името на наследодателя В Ю.В. ***, починал
на 03.03.2018 г., ведно със законната лихва от датата
на постъпване на заявлението в съда /22.11.2018
г./, до окончателното изплащане на задължението.
С Определение от 12.03.2019г. е указано на „Банка“
ЕАД, да предяви настоящия иск, на осн. чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК.
От събраните по делото писмени доказателства
съдът приема, че на 17.07.2017г., в гр.
П, между „Банка “ ЕАД, като кредитор, и В Ю. ***, като
кредитополучател, е сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта
с револвиращ кредит за физически лица, съгласно който
е предоставила на кредитополучателя сумата 1 000 лв.. Кредитът е със срок за
издължаване 12м. месеца с възможност за револвиране
за следващ период и при уговорени лихви, начин на плащане и др. условия,
подробно описани в договора
Видно от изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, която като компетентно и обективно изготвена,
съдът изцяло кредитира, се установява,
че Банка ЕАД е предоставила сумата от 1000.00лв. по
Договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физичиски лица от 17.07.2017г. на
кредитополучателя В Ю.В., като сумата е предоставена по б. сметка на ответника
и същата е усвоена.
Размерът на цялото задължение към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - главница, лихви
и санкциониращи надбавки, съгласно уговореното в договора за кредит е
1152.42лв., от които главница: 793.36лв., договорна лихва за периода от
21.02.2018г. до 21.11.2018г.- 228.47лв., дължими заемни такси - 129.05 лв., лихвена надбавка за забава върху цялата
главница за периода от 14.11.2018г. /датата на обявяване на изискуемост /до
21.11.2018г./датата на входиране на заявление по
чл.410 от ГПК/ - 1.54 лв.
От приложеното по делото заверено копие на
удостоверение за наследници, изх. №118-К/21.03.2018г., издадено от Община П е
видно, че кредитополучателят В Ю.В., е починал на 03.03.2018г.
и след смъртта си е оставил за свои законни наследници трите си деца: А.В.Ю., М.В.Ю.
и Б.В.Ю. - ответници по настоящото дело.
По
делото са приложени и три нотариални покани, изпратени за връчване на тримата
наследника на починалия кредитополучател, изх.№ 27-00-02-546, № 27-00-02-547 и
№ 27-00-02-548, и трите от 17.07.2018г. видно от приложените разписки,
нотариуса е посетил адресите на ответниците на
25.07.2018г., 25.08.2018г. и на 27.09.2018г.
След като същите не са
установени, са залепени и уведомления, на посочените дати. Въпреки това ответниците не са се явили, за да получат изпратените им от
банката нотариални покани.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск е установителен,
след указания на съда на осн. чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК, поради което ищецът има правен интерес от предявяването му и
предвид обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то искът е
допустим.
Разгледан по същество, същият се явява неоснователен
по следните съображения:
За да бъде уважен искът, ищецът следва да докаже, че е налице валидно сключен договор за кредит с В Ю.В.; че е изправен кредитор по договора- предоставила е на кредитополучателя сумата, предмет на договора; размера на претендираната договорна лихва; наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава; размерът на претендираното обезщетение за забава-лихвена надбавка забава; че задълженията по договора са изискуеми, поради настъпила предсрочна изискуемост; уведомяването на длъжниците за предсрочната изискуемост; че ответниците са наследници на кредитополучателите по договора за банков кредит, както и че са приели наследството на починалия кредитополучател.
Липсата на който и е да е от
елементите на горепосочения фактически състав води до неоснователност на
исковата претенция.
В конкретния
случай не се спори, а от доказателствата по делото се установява, че съгласно договор за издаване и обслужване на кредитна карта
с револвиращ кредит за физически лица, „Банка ДСК“ ЕАД е
отпуснала на кредитополучателя В Ю.В., кредит, в размер от 1000,00лв., който
от своя страна се е задължил да погасява
задълженията си по кредита в срок, както и да заплащат уговорените в процесния договор главница и лихви.
Не се спори, а от доказателствата по делото се
установява, че кредитополучателя е усвоил така предоставения му кредит, както и
че до смъртта си същия е погасявал този
кредит чрез удръжки от трудовото възнаграждение, което е получавал. От доказателствата по делото се установява
още, че кредитополучателя е починал на 03.03.2018г.,
като след смъртта си е оставил за свои законни наследници тримата ответника по
делото, срещу които банката е насочила своето вземане от наследодателя им по така посочения договор за кредит.
Постоянна и непротиворечива е съдебната
практика по въпроса, че за да се ангажира отговорността на наследниците на
починало лице за негови задължения, е необходимо, съгласно чл. 60 ЗН те да са
приели наследството. Разпоредбата на чл.48 ЗН изрично постановява, че
наследството се придобива с приемането му, като начините за приемане са
посочени в закона – чл.49 и чл.51 ЗН. Според чл.49, ал.1 и ал.2 ЗН,
наследството се приема изрично с писмено заявление до районния съдия, в района
на който е открито наследството, което се вписва в особена за това книга, както
и мълчаливо - чрез извършване на действие, което несъмнено предполага
намерението на наследника да приеме наследството. Съгласно разясненията, дадени
в ППВС №4/1964г., т.14, мълчаливо приемане е налице, когато от действията на
наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството.
Кредиторът, който претендира, че наследник на негов длъжник отговаря за
задълженията на наследодателя си, следва да докаже, че наследникът е приел
наследството на длъжника по някой от предвидените в ЗН начини.
Ето защо, за да отговарят ответниците
А.В.Ю., М.В.Ю. и Б.В.Ю. в качеството им на наследници на В Ю.В.,***, поч. на
03.03.2018г.,
следва същите съгласно чл. 48 от ЗН да са приели наследството на
починалия наследодател.
Съгласно чл. 154 ал. 1 от ГПК, в тежест на
ищеца бе да докаже при условията на пълно и главно доказване приемане на
наследството от посочените наследници.
По делото обаче не е проведено такова доказване, тъй като липсват установени
факти, които съгласно чл. 49 ал. 2 от ЗН несъмнено да предполагат намерение за
приемане.
Поради изложеното, съдът намира, че задълженията
на наследодателя по процесния договор за кредит не са преминали в патримониума
на неговите наследници, и предявеният иск за признаване за установено, че всеки едни
от тях дължи на банката следните
суми: 264.45лв. – главница, договорна лихва 76,16 лв. за периода от 21.02.2018
г. до 21.11.2018 г., лихвена надбавка за забава върху цялата главница 0,33 лв.
за периода от 14.11.2018 г. до 21.11.2018 г. и заемни такси и разноски: 43.02лв., е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен като такъв.
Само за пълнота на изложението следва да се
отбележи, че договорът за кредит отговаря на законовите изисквани на ЗПК и в
този смисъл не е недействителен, каквито възражения е направил особения
представител на ответниците.
С оглед изхода на делото, в полза на банката –
ищец разноски не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от БАНКА “” ЕАД, ЕИК 1***, със седалище и адрес на управление гр. С, ул.”М” № представлявано от всеки измежду двамата: Главния изпълнителен директор, Изпълнителните директори и прокуристи-Д. Д. М., В. М. С., Ю. Б. Г., С. Л. С., А Р Ж Л и Б Ф С, против А.В.Ю., ЕГН **********,***, М.В.Ю., ЕГН **********,*** и Б.В.Ю., ЕГН: **********,***, като наследници на В Ю.В. с ЕГН: **********,***, починал на 03.03.2018г., иск за признаване за установено, че А.В.Ю., М.В.Ю. и Б.В.Ю. , с посочени адреси ЕГН, дължат на Банка “” ЕАД гр.С, всеки един от тях сумата от 264.45лв. /двеста шестдесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки/ – главница, 76,16 лв. /седемдесет и шест лева и шестнадесет стотинки/ - договорна лихва за периода от 21.02.2018 г. до 21.11.2018 г., 0,33 лв. /тридесет и три стотинки/ - лихвена надбавка за забава върху цялата главница за периода от 14.11.2018 г. до 21.11.2018г. и сумата от 43.02 лв. /четиридесет и три лева и две стотинки/ - заемни такси и разноски, дължими по Договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физичиски лица от 17.07.2017г., сключен между Банка “” ЕАД гр.С и В Ю.В., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2018г., до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. №1065/2018г. по описа на РС-Попово.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок, от връчването му на
страните, пред Окръжен съд-Търговище.
СЪДИЯ: