Номер 11718.09.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 10.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
Членове:Жулиета Г. Шопова
Асен В. Попов
Секретар:Катя К. Апостолова
като разгледа докладваното от Жулиета Г. Шопова Въззивно частно
наказателно дело № 20203100600837 по описа за 2020 година
Производството е по реда на гл.XXII от НПК и e образувано по
частна жалба от К.С.С.,чрез адв.Мария Петрова-ВАК срещу
разпореждане № 4138 от 23.06.2020 г. по НЧХД № 1940/2020 г. на РС
- Варна, с което на основание чл.250,ал.1,т.1,пр.2 от НПК е
прекратено наказателното производство по делото.
В жалбата се сочи, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен,
необоснован и незаконосъобразен, поради което се желае неговата
отмяна. Твърди се за извършени от Д.Я. престъпни деяния ,като
обиди и клевети относно това да е употребявал трева
ежедневно,всеки ден,тоест да е осъществила състава на чл.147, ал.1
от НК,като за това сочи че е узнал в съдебно заседание едва на
18.09.2019 год. при разпита на свид. Б.М. по гр. дело № 9730/2019 г.
на ВРС,25 състав.
В частната жалба пред въззивната инстанция частният тъжител и
неговият защитник адв. Мария Петрова поддържат изцяло жалбата си
и искането за отмяна на съдебния акт. Като считат, че шестмесечния
1
срок за подаване на жалба не би следвало да се счита за пропуснат,
като сочат, че имат право да си търсят правата по частен ред, по
наказателния закон, конкретно по чл.147,ал.1 от НК за обиди и
клевети. Желае се отмяна на разпореждането и връщане на делото в
Районен съд за разглеждане по същество.
Настоящата въззивна инстанция на основание
чл.341,ал.1,вр.чл.314,ал.1 от НПК, след като извърши цялостна
проверка на атакуваното разпореждане, и като взе предвид доводите
изнесени в жалбата,констатира следното:
Жалбата е неоснователна,предвид следното:
За да прекрати наказателното производство, първоинстанционния
съдебен състав е приел, че са налице предпоставките на
чл.250,ал.1,т.1,вр.чл.24,ал.5,т.2 от НПК за прекратяване на
наказателното производство по НЧХД № 1940/2020 г. по описа на
ВРС, VI-състав,тъй като тъжбата не отговаря на изискванията
посочени в чл.81,ал.1 от НПК. В разпореждането си съдията
докладчик подробно и задълбочено е разгледал всички въпроси и
данни , които следва да се съдържат в частната тъжба, за да
изпълняват те функция на обвинение.Конкретно е посочил ,че в
тъжбата липсва яснота относно това,кога тъжителят е узнал за
клеветническите твърдения.Фактически и не е била посочена нито
една конкретна дата за осъществяване на деянието от страна на
Даниела Янкова.
Частната тъжба е заведена във ВРС с вх. № 22246/ 18.03.2020 г.С
разпореждане на Съдията –докладчик по НЧХД № 1940/2020 г. на
ВРС, на частния тъжител е даден 7- дневен срок за привеждане на
частната тъжба в съответствие с изискванията на чл.81,ал.1 от НПК,
като му е указано, че следва да уточни какво искане прави пред съда с
"частната тъжба",тоест какво да съдържа тя.Изрично му е съобщено,
че в тъжбата следва да се посочат обстоятелствата на престъпления -
2
относно време ,място и начин на извършване,както и данни за
узнаване от негова страна.
В новата тъжба се навеждат и нови фактически положения,касаещи
период през 2016 г.,които въобще не са фигурирали в първоначалната
жалба и фактически клеветническите твърдения съдържащи се в
документи депозирани пред ВРС,без да се сочи нито една конкретна
дата водят до липсата на осъществяване на деянието.
Тоест първоначално НЧХД № 1940/2020год по описа на ВРС е
било образувано на 27.05.2020год. въз основа на постъпила в съда на
18.03.2020год. тъжба от К. С. С. ЕГН ********** срещу Д. Р. Я. ЕГН
********** и Б.Х.М., родена на 21.11.1986год. като в тъжбата е
формулирано искане за образуване на наказателно производство
срещу Д.Я. за отправените обиди и клевети, при условията на
продължавано престъпление и съвкупност и срещу Б.М. за обида.
В тъжбата се съдържа единствено описание на клеветническите
твърдения изходящи от страна на двете подсъдими като липсва яснота
по отношение на датата (или периода) на престъплението (доколкото
се претендира ангажиране на наказателна отговорност на Д.Я. за
продължавано престъпление), както и по отношение дата на
осъществяване и обстоятелствата при които е осъществено всяко едно
деяние за което се претендира наказателна отговорност. Няма яснота и
по отношение на това кога и при какви обстоятелства тъжителят е
узнал за описаните в тъжбата твърдения изходящи от подсъдимите.
На 27.05.2020год. във ВРС е постъпила и молба изходяща от
тъжителя К.Г., чрез адв. Мария Петрова, с която се моли да бъде приет
отказ от тъжбата в частта срещу Б.Х.М. като към молбата не са
приложени доказателства за процес. представителство на адв. Петрова
по отношение на тъжителя.
С атакуваното разпореждане на съдията - докладчик от 23.06.2020 г.
3
производството е било прекратено,тъй като частния тъжител в
даденият му срок ,тоест дадена възможност в 7-дневен срок, да
отстрани констатирани нередовности в тъжбата, като посочи
конкретни факти, касаещи обстоятелствата, при които се твърди, че е
извършено престъплението или престъпленията - време, място, начин
на извършване, да конкретизира ясно и точно какво престъпление или
какви престъпления се претендират, както и да посочи кога е узнал за
случилото се, не е проявил нужната активност и не е извършил
това.Този извод напълно се споделя от въззивния съд,тъй като
правилно ВРС е приел ,че тъжителя С. не е отстранил
констатираните с разпореждането от 02.06.2020 г. нередовности,като
не е изложено пълно и ясно описание на фактическата обстановка на
деянието,всички индивидуализиращи обстоятелства при които е
осъществено същото.
Първоинстанционният съд, правилно е приел, че не са налице
предпоставките за разглеждане на делото в съдебно заседание, а
наказателното производство образувано по депозираната частна тъжба
следва да бъде прекратено. Така направеният извод от ВРС изцяло се
споделя от настоящия състав на въззивния съд по следните
съображения:
Разпоредбата на чл.250,ал.1 от НПК задължава съдът да прекрати
наказателното производство, когато се установят обстоятелствата
визирани в законовия текст. В настоящия случай районния съд е
приел, че са налице изискуемите предпоставки на чл.24,ал.5,т.2 от
НПК, а именно че тъжбата не отговаря на условията посочени в
чл.81,ал.1 от НПК. Доводите на първоинстанционния съд, за
недопустимостта на заведената тъжба са правилни и относно факта,че
тя не съдържа рамката на предмета на спора,по който ще се води
делото .А именно с тъжбата,като акт на обвинението се формират
пределите на изследване в процеса и твърденията за всички
релевантни факти,които да се съдържат в нея. Иначе не биха били
4
обезпечени правата на защита на обвиняемата,която е физическо лице.
От съдържанието на тъжбата и допълнителната молба към нея е
видно,че липсват основни нейни реквизити,тъй като не са посочени
обстоятелствата при които са извършени инкриминираните
деяния,както и по конкретно изразите или действията от които
частния тъжител се е почувствал засегнат.
Съгласно разпоредбата на чл.81,ал.1 от НПК, тъжбата трябва да бъде
писмена, да съдържа данни за подателя, лицето срещу което се подава
и за обстоятелствата на престъплението. В случая в производството от
частен характер наказателни дела, частната тъжба изпълнява
функцията на обвинителен акт, каквато има по делата от общ
характер, съответно предназначението на частната тъжба е да очертае
предмета на доказване в съответния наказателен процес от гледна
точка на твърдяното за извършено престъпление и участието на
подсъдимия в него. Необходимо е тя да съдържа ясни, категорични и
недвусмислени данни за извършеното деяние - време, място, начин на
извършване. В частната тъжба следва да са посочени конкретни
факти, които да подлежат на доказване в процеса. В конкретния
случай съставът на ВОС намира, че така депозираната частна тъжба,
въпреки направените уточнения, не отговаря на изискванията на
чл.81,ал.1 от НПК и такива доказателства липсват.
В този смисъл и ВРС е достигнал до правилен извод, че частната
тъжба, не отговаря на изискванията на чл.81,ал.1 от НПК, тъй като не
са визирани обстоятелствата на престъпленията, които се
претендират.Прави се описание на клеветнически твърдения ,като
липсва яснота по отношение на датата,или периода на
престъплението,доколкото в тъжбата се претендира налагане на
наказателна отговорност на Д.Я. за продължавано престъпление.
Няма яснота по отношение на това кога и при какви обстоятелства
тъжителят е узнал за описаните в тъжбата твърдения изходящи от
5
подсъдимата. Определено частният тъжител няма за задължение да
има нужната компетенция за определяне правната квалификация на
посоченото престъпление, но следва да се спазва необходимият
минимум от изисквания и да са посочени всички онези правно
релевантни факти, от които би могъл да се направи извод, че се касае
за престъпление от частен характер. Съдебната практика е
категорична ,че за обстоятелствата на престъпленията изложени в
тъжбата,не могат да се извличат данни само от представените към
тъжбата доказателства или пък от тези които ще се събират в един
бъдещ процес,тъй като от това се накърнява правото на защита на
подсъдимия да разбере в какво точно деяние е обвинен и да
организира защитата си.
Предвид гореизложено, първоинстанционният съд правилно е приел,
че са налице предпоставките на чл.250,ал.1,т.1 вр.чл.24,ал.5,т.2 от
НПК за прекратяване на наказателното производство по НЧХД №
1940/2020 г. на ВРС, тъй като тъжбата не отговаря на изискванията
посочени в чл.81 от НПК и е прекратил правилно и законосъобразно
наказателното производство на основание чл.250,ал.1,т.1,пр.2 от НПК.
С оглед разпоредбата на чл.190,ал.1,пр.2 от НПК разноските по
дело,образувани по тъжба на пострадалия до съда ,се възлагат на
частния тъжител К. С., а те са в размер на 300/триста/лева и са по
договор за правна помощ от адв. Юлиян Георгиев за Даниела
Янкова.
С оглед на горното и на основание чл.345 от НПК, настоящия състав
на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4138 от 23.06.2020 г. постановено
на по НЧХД № 1940/2020 г. по описа на ВРС, с което на основание
чл.250,ал.1,т.1,пр.2 от НПК е прекратено наказателното производство
6
по делото.
Осъжда К. С. С. , ЕГН :**********на основание чл.190,ал.1,пр.2 от
НПК да заплати на Д. Р. Я. сумата от 300/триста/лева за разноски
пред въззивна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7