Р Е Ш Е Н И Е
№ 1858
гр. Варна, 30.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 16-ти състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при
участието на секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 4391 по описа на ВРС за 2017-та година, 16-ти с-в, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени
са от А.Д.М., ЕГН: **********, с постоянен адрес *** срещу „В. И.“ ЕООД, ЕИК: *,
със седалище и адрес на управление:***, и „Б.” АД, ЕИК: *, със седалище и адрес
на управление ***, с искане за солидарно осъждане на ответниците
да заплатят на ищеца сумите от:
-
8479. 67 щ. д. – сбор от неизплатени трудови възнаграждения, както следва:
2871. 07 щ. д. – за м. февруари 2015 год.; 2874.31 щ. д. - за м. март 2015
год., 2491.84 щ. д. - за м. април 2015 год., ведно със законната лихва върху
посочените суми, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението;
-
241.45 щ. д. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 7 дни,
относно 2015 год.
-
953.36 щ. д. - сбор от обезщетения за забава, начислени за периода 27.04.2016
год. до 03.06.2016 год., както следва: 322. 79 щ. д. – начислено върху
главницата от 2871. 07 щ. д. (трудово възнаграждение за м. февруари 2015 год.);
323. 27 щ. д. – начислено върху главницата от 2874.31 щ. д. (трудово
възнаграждение за м. март 2015 год.), 280.16 щ. д. – начислено върху главницата
от 2491.84 щ. д. (трудово възнаграждение за м. април 2015 год.), 27.14 щ. д. –
начислено върху главницата от 241.45 щ. д. (обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2015 год.).
Ищецът
основава претенцията си на твърдения за сключен с първия ответник – „В.И.“ ЕООД
трудов договор от 22.12.2014 г., по силата на който е заемал длъжността „втори
помощник капитан“ на кораб м/ к „Б.“, при уговорено месечно възнаграждение в
размер от 3000 щ.д. Въз основа на Заповед № 290/ 28.04.2015 год., трудовото
правоотношение е прекратено, считано от 26.04.2015 г. Твърди се още, че в
периода 16.01.2015г. до 29.04.2015г. ищецът е изпълнявал задължението си да престира труд на кораба, като към настоящия момент не е
получил претендираното трудово възнаграждение.
Поддържа, че м/к „Б.“ е експлоатиран от беърбоут чартьора „Б.“ АД, поради което и същият е пасивно
легитимиран да отговаря по предявения иск.
Ответникът
- „В.И.“ ЕООД не депозира писмен отговор на исковата молба, в срока по чл. 131 ГПК.
Ответникът
- „Б.“ АД депозира писмен отговор на исковата молба, в срока по чл. 131 ГПК, в
който изразява становище за неоснователност на исковете, като сочи, че не е
страна по договора, от който ищеца черпи права. Възразява срещу наличие на
предпоставки за ангажиране на отговорността му, поради преотдаване
кораба на под-беърбоут чартьор
- „Ш. л.“ СА за срок от 07.05.2013 г. до 07.05.2016 г., който от своя страна е
сключил договор за мениджмънт с първия ответник - „В.И.“ ЕООД. Мениджърът, от
свое име, е сключвал договори с екипажа и е поел задълженията и отговорностите
на корабособственик, като липсва уговорка „В. И.“
ЕООД да действа от името на друго лице. Отправя искане за отхвърляне на
исковете
Предявени
са обективно съединени искове, с правно основание чл. 128 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В
съдебно заседание ищецът, чрез проц.представител адв.К. М. моли за уважаване на исковете. В срок депозира
писмени бележки.
В съдебно заседание ответникът „В.И.“ЕООД, редовно призован,
не се явява, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът „Б.“АД, поддържа отговора на
исковата молба. В хода по същество на делото моли за отхвърляне на иска и
присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът като взе предвид становището
на страните, прецени доказателствата по делото както поотделно, така и в
тяхната съвкупност и въз основа на закона
намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Между страните не е спорно, че ищецът е
работил по трудово правоотношение с
ответника „В.И.“ ЕООД, *** по индивидуален
трудов договор на моряка./л.27/. Съгласно същия
възнаграждението му като „моряк работник
“ е в размер на общо 3000 американски долара месечно.
Не
е спорно между страните , а и от приетата по делото заповед за прекратяване на
трудово правоотношение се установява, че считано от 26.04.2015год. трудовото
правоотношение между ищеца и „В.И.“ ЕООД е прекратено.
Съгласно
приета по делото справка за дължими суми
към 22.07.2015год. се установява, че В.
И. ЕООД като работодател е признал , че дължи на ищеца следните суми: 1 234.88долара
трудово възнаграждение за м.януари 2015год.; 2 871.07долара трудово
възнаграждение за м.февруари 2015год.; 2 875.31долара трудово
възнаграждение за м.март 2015год. и 2 733.29долара трудово възнаграждение
за м.април 2015год. и обезщетение по чл.224 от КТ за 7 дни.
От представеното доказателство с молбата,
издадено от ИА „М. а.” Варна се установява,
че в регистрите е вписан кораб „Б.” с ИМО № *, с посочени данни за номер на
собственика до 01.01.2009 г., както и за беърбоут чартьор и поднаемател.
По делото са приети описаните по-горе писмени доказателства, както и заверени копия на моряшки паспорт на
ищеца, индивидуални трудови договори на
моряка, договор за бърбоут
чартър на м/к „Б.” от 6.1.2012г., копие от Част ІІ
Стандартен беърбоут чартър
„Б. 2001” /стандартен договор за наемане на кораб без екипаж „Б. 2001”/, копие
от удостоверение № 1638/30.6.2015г. на Дирекция „М. а.”- Варна, копие от писмо
№ В-2994/2.6.2016г. на Дирекция „М. а.”- Варна, копие от уведомление от корабособственика от 13.11.2015г. за прекратяване на
договора за беърбоут чартър
на м/к „Б.”, копие от договор за под-беърбоут чартър на м/к „Б.” от 7.5.2013г., копие от договор за
корабен мениджмънт на м/к „Б.” от 7.5.2013г., копие от генерално пълномощно от
„Ш. Л.” С.А. в полза на К. И. за представителство на чуждестранното
дружество при подписване на договори със
срок на упълномощаване 15.3.2014 г., копие на първа страница от корабен дневник
на м/к Б.
От
заключението на ССЕ, изготвено от вещото лице Я.Л. се установява, че
експертизата не успява да осъществи контакт с „Ш. Л.“С.А. и „В.И.“ЕООД. Липсва
информация от банковите сметки на „Ш. Л.“ С.А. и „В.И.“ЕООД, за да се провери и
потвърди изпълнението на преводите по позициите в Приложение 2. Данните от „Б.“АД
налични в преписката са обобщени в Приложение 1 и 2 . От същите се заключава ,
че : позиции от 1 до 9 и 12,13,15 и 17 не касаят процесния
период. В позици от 9 до 18 ответникът „В.И.“ЕООД не
е получател по превода. В позиция 11 преводът е от „шипинг Л.“С.А. към ИА
Морска администрация , писмото за издаване на сертификат е от „В.И.“ ЕООД. За
позиция 14 не са ясни основанието и периода. По данни от приходната агенция
фирма „В.И.“ ЕООД е включила в дневника
за продажби фактури, издадени на „Ш. Л.“С.А. за данъчен период от 01.01.2015год. до 31.12.2015год. , които обаче не дават
информация дали фактурите касаят договора за корабно менажиране
на кораб „Б.“.
По искане на ищеца са събрани гласни доказателства. От
показанията на разпитаните свидетели Пл. Й. П. с дело по идентичен
казус и С. Д.Д.
– дело по идентичен казус. В полза на
ответника са ангажирани гласни доказателства, чрез показанията на св. Г. Г.Г..
Свидетелските показания съдът възприема в
частта, в която съдържат данни за релевирани факти,
базиращи се на непосредствени впечатления и кореспондиращи с приетите за установени факти и
доказателствата по делото във връзка с трудовото правоотношение на ищеца. Съдът
преценява свидетелските показания ангажирани от ищеца по реда на чл.172 ГПК
като заинтересовани в полза на ищеца за установяване на изгодни за него факти.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка, приложимата за случая нормативна
регламентация и позициите на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.128 КТ установява възмездност на полагания от работниците/служителите труд, вменявайки на работодателя задължението да престира уговореното трудово възнаграждение в предвидените срокове, като при забавено изпълнение дължи изплащането му заедно със законната лихва, съгласно даденото в чл.245, ал.2 КТ разрешение. В този смисъл за успешното провеждане на иск с посоченото правно основание, в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение между него и всеки от ответниците, а последните, да установят точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на трудово възнаграждение.
Съгласно
разпоредбата на чл.224 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работника или служителя има право на парично обезщетения за
неизползван платен годишен отпуск , пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж. Без значение за
възникване на това право е основанието за прекратяване на трудовия договор.
По исковете срещу „В.И.” ЕООД:
В настоящия случай този ответник по никакъв начин не оспори фактическите твърдения
на ищеца, нито релевира възражения срещу правните му
доводи, нито в срока по чл.131 ГПК, нито в о.с.з., което по арг.
от чл.175 ГПК и чл.238 ГПК презюмира извод за
основателност на исковете. Предвид на това и с оглед приетите по делото писмени
доказателства се установява , че между ищецът и този ответник е възникнало трудово правоотношение, по което за процесния период от време ищецът е изпълнявал задълженията си на м.к. „Б.”, ИМО №*,
което правоотношение не е спорно между
страните, че е било прекратено на 26.04.2015год. Няма спор, че в процесния период от време ищецът е полагал ефективно и без нарушения труд по
договора, както и че този ответник дължи трудово възнаграждение на ищеца за претендирания период от време и в сочения от ищеца размер.
Не е спорно и обстоятелството, че с прекратяване на трудовото правоотношение е
възникнало правото на ищеца за претендира обезщетение за неизползван отпуск.
Размерът на дължимото обезщетение за неизползван отпуск е признат от МВ И. с
изходяща от негова страна справка за дължима суми на ищеца. Няма данни и възражения, тези задължения да
са били платени. Няма оспорвания на твърдения от страна на ищеца момент, в
който ответникът изпада в забава, нито такива относно размера на претендираното обезщетение при изплащане на трудовото
възнаграждение и обезщетението за забава.
Всичко това на доказателствено ниво изцяло
потвърждава извод и мотивира основателност на всички предявени спрямо
работодателя искове.
Като
законна последица от уважаването на исковете следва да се присъди лихва върху
главните искове, считано от от предявяване на иска до
окончателното изплащане.
По исковете срещу „Б.” АД:
Спорните въпроси в отношенията между ищеца и този ответник са относно
приложимото право, отговорността на корабния беърбоут
чартьор за задълженията на работодателя по трудовите
му правоотношения и за отговорността на ответника с оглед соченото преотдаване ползването на кораба в полза на трето лице. По
тези правни въпроси, в контекста на изложената фактическа обстановка по делото,
е формирана актуална и трайна практика на Окръжен съд – Варна, само част от
която е обективирана в Решение от м.01.2018г. по
в.гр.д. №2182/2017г. на ВОС; Решение от м.01.2018г. по в.гр.д. №2527/2017г. на
ВОС; Решение от 08.02.2018г. по в.гр.д. №2541/2017г. на ВОС; Решение от
08.12.2017г. по в.гр.д. №2210/2017г. на ВОС и други. Тази практика е
постановена по напълно идентични дела, с тъжествена фактология, особености, правоотношения и страни, само при
други служители на кораба, поради което тя следва да бъде взета предвид, като с
нея по спорните въпроси е прието следното:
Приложими
за случая са нормите на националното законодателство, съобразно вида на
търсената защита и правилата на чл.9, ал.1 от КТК вр.
чл.1, ал.2 КТК. По въпроса дали „Б.“ АД
е легитимиран да носи солидарна отговорност за задължения, възникнали от
сключения трудов договор между първия ответник и ищеца, разпоредбата на чл.121,
ал.1 от ЗЗД е категорична, че освен в определените от закона случаи,
солидарност възниква само когато е уговорена.
Според съдържанието на цитираните договори за ББЧ и под ББЧ , в периода
на разглежданите отношения не възниква солидарна отговорност за дружеството
наред с отговорността на работодателя по трудов договор с ищеца, за неизплатени
трудови възнаграждения и обезщетения. Подобен извод не може да бъде изведен и
от приложимия КТК. Според легалните
дефиниции, дадени в Кодекса на
търговското корабоплаване - §1, т.17 и т.25 от ДР КТК, предмет на
договора за беърбоут чартър
е наемане на кораб за уговорен период от време, по силата на който наемателят (беърбоут чартьор), получава пълни
права на владение и контрол върху кораба. По силата на чл.199 б.“ г“ от КТК, в случай че не е уговорено друго,
наемателят, в границите на правата които има по договора за ББЧ, може да
сключва от свое име договори за отдаване на кораба при условията на беърбоут чартър, на трети лица за
срока на действие на договора или за част от него. Няма основание да се счита,
че договорите за под - ББЧ сключени от беърборт чартьора, не отговарят на тези условия, както в случая този
между „Б.” ООД (АД) и „Ш. л. С.А.”
По отношение на задълженията, произтичащи
от чл. 199б.“з“ КТК с решение № 592 /
5.12.2008г. на ВКС по т-д-№ 306/ 2008г., I о. ТК , е прието, че отговорността на наемателя пред
трети лица обхваща претенциите във връзка с експлоатацията на кораба ,
разглеждани във връзка с изискванията за предаване на кораба в мореходно състояния по чл.199б.“д“ от КТК. В случая ищецът
е страна по трудово правоотношение, с доказан правен интерес от предявените
искове, с основанията посочени в Кодекса
на труда, спрямо работодателя „В. И.“ ЕООД.
По трудов договор, в контекста
на договор за под-ББЧ, „Б.“ АД не е
солидарно отговорен по задължението за изплащане на трудовото възнаграждение.
Солидарната отговорност не произтича от регламентацията на чл.199 б.“ж“ от КТК,
тълкувана в този смисъл неправилно по аргумент от чл.199 б.“з“ от КТК, нито в
хипотезите на чл.123а от КТ.
По тези съображения от трайната практика на
ВОС, които ВРС възприема, следва крайния извод за неоснователност на
предявените искове, което налага тяхното отхвърляне срещу този ответник.
По
разноските: Въпреки изхода по спора срещу работодателя, разноски на ищеца не се
следват, поради липсата на искане, списък и доказателства за тях.
Предвид
изхода по спора срещу втория ответник, на осн. чл.78,
ал.3 ГПК на него се следват разноски от
1020лв. , представляващи платено адвокатско възнаграждение и 20лв.
депозит за свидетел.
Предвид
изхода по спора срещу работодателя на ищеца, на осн.
чл.78, ал.6 ГПК този ответник следва да плати в полза на БСВ платеният от БСВ
хонорар за ССчЕ от 120лв., а също и дъжимата по уважените искове държавна такса в общ размер
630.31лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„В.И.” ЕООД, ЕИК*, да заплати на А.Д.М., ЕГН: **********, следните сумите:
8479. 67 щ. д. – сбор от неизплатени трудови възнаграждения, както следва:
2871. 07 щ. д. – за м. февруари 2015 год.; 2874.31 щ. д. - за м. март 2015
год., 2491.84 щ. д. - за м. април 2015 год., ведно със законната лихва върху
посочените суми, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението;
241.45 щ. д. – обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 7 дни, относно 2015 год.; 953.36 щ. д. - сбор от обезщетения за
забава, начислени за периода 27.04.2016 год. до 03.06.2016 год., както следва:
322. 79 щ. д. – начислено върху главницата от 2871. 07 щ. д. (трудово
възнаграждение за м. февруари 2015 год.); 323. 27 щ. д. – начислено върху
главницата от 2874.31 щ. д. (трудово възнаграждение за м. март 2015 год.),
280.16 щ. д. – начислено върху главницата от 2491.84 щ. д. (трудово
възнаграждение за м. април 2015 год.), 27.14 щ. д. – начислено върху главницата
от 241.45 щ. д. (обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015 год.),
на осн. чл.128 КТ, чл.224 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
исковете на А.Д.М., ЕГН: ********** за осъждане на „Б.” АД, ЕИК*, за
следните суми: 8479. 67 щ. д. – сбор от
неизплатени трудови възнаграждения, както следва: 2871. 07 щ. д. – за м.
февруари 2015 год.; 2874.31 щ. д. - за м. март 2015 год., 2491.84 щ. д. - за м.
април 2015 год., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението; 241.45 щ. д. – обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за 7 дни, относно 2015 год.; 953.36 щ. д.
- сбор от обезщетения за забава, начислени за периода 27.04.2016 год. до
03.06.2016 год., както следва: 322. 79 щ. д. – начислено върху главницата от
2871. 07 щ. д. (трудово възнаграждение за м. февруари 2015 год.); 323. 27 щ. д.
– начислено върху главницата от 2874.31 щ. д. (трудово възнаграждение за м.
март 2015 год.), 280.16 щ. д. – начислено върху главницата от 2491.84 щ. д.
(трудово възнаграждение за м. април 2015 год.), 27.14 щ. д. – начислено върху
главницата от 241.45 щ. д. (обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
2015 год.), на осн. чл.128 КТ, чл.224 от КТ, чл.86 от ЗЗД, вр. чл.199з КТК.
ОСЪЖДА А.Д.М., ЕГН: ********** да заплати на „Б.” АД, ЕИК*, сумата 1020лв. –
разноски пред ВРС по отхвърлените искове, на осн.
чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА
„В.И.” ЕООД, ЕИК*, да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка
на ВРС,следните суми : 120лв., депозит за ВЛ и 630.31лв. дължимата държавна
такса по уважените искове, на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ОС – Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните,
ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р.Христова/