№ 141
гр. Ловеч, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
в присъствието на прокурора Д. Т. Д.
като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20254300600405 по описа за 2025
година
и за да се произнесе, съобрази:
С присъда № 5/11.03.2024 г., постановена по НОХД № 34/2023 г.
Луковитският районен съд е признал А. И. О., ЕГН ********** за виновна в
това, че на 09.02.2022 г. около 13,30 часа в с. Р., Ловешка област – в сградата
на кметството се заканила на длъжностното лице А. И.Й. – служител гише –
****** ******* ******* *** *** ** по повод изпълнение на службата й –
******* ** *******, с думите, че „ще я пресрещне, ще я убие, ще я излежи,
жива нямало да ходи“, поради което и на основание чл. 144 ал. 2 от НК и е
наложил наказание от пет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е
отложил за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Със същата
присъда О. е призната за виновна и затова че на 09.02.2022 г. около 13,30 часа
в с. Р., Ловешка област – в сградата на кметството, извършила непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото – прередила чакащите хора да получат пенсия , искала да
получи пенсията на майка си без пълномощно преди датата, отправяла закани
и обиди към А. И.Й. – служител гише – ****** ******* ******* *** *** **,
накрая внесла майка си на гръб в ********* ******* ,поради което и на
основание чл. 325 ал. 1 от НК й е наложил наказание от три месеца лишаване
от свобода и обществено порицание ,което де са изпълни чрез поставяне на
извлечение от настоящата присъда на информационното табло в Кметството
на с. Р.. На основание чл. 23 ал. 1 от НК съдът е определил едно общо
наказание от пет месеца лишаване от свобода ,чието изпълнение е отложил за
1
срок от три години от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 23 ал. 2
от НК е присъединил към определеното общо наказание и наказанието
„обществено порицание“.
Недоволна от така постановения съдебен акт останала О., поради което
чрез процесуалния си представител адвокат Б. Л. – ЛАК ,служебен защитник,
я обжалва в предвидения от закона срок, по реда на въззивното производство.
Счита ,че същия е неправилен, незаконосъобразен и издаден изцяло в
нарушение на закона, тъй като не е доказано авторството на деянието . В
допълнително изложение посочва ,че деянията не са извършени виновно и при
предварителен умисъл, а са в резултат на „първосигналната й“ реакция и
тревога за тежкото здравословно състояние на нейната майка, която е била с
диагноза „Ковид“. Моли настоящата инстанция да приеме, че условията на
продължаващата пандемия са били форсмажорни такива и са водели до
ежедневен стрес и паника.
При горните съображения моли настоящата инстанция да отмени
постановения от първата инстанция съдебен акт и да я признае за невиновна.
Алтернативно прави искане да намали размера на наложените наказания.
В съдебно заседание защитникът на въззивничката поддържа жалбата по
съображенията изложени в нея и моли да бъде уважена.
Представителят на прокуратурата в съдебно заседание счита, че
постановения съдебен акт е правилен , законосъобразен и справедлив, поради
което следва да бъде потвърден.
Въззивникът О. в последната си дума моли да бъде отменена присъдата
й. Сочи, че животът на майка й е бил по –важен и съжалява за постъпката си.
Настоящата инстанция като съобрази изложеното с жалбата
,становището на страните в процеса и след като провери изцяло правилността
на обжалвания съдебен акт приема ,за установено следното:
Въззивникът А. О. живеела, заедно със семейството си в с. Б., община Л..
Пострадалата А. Й. живеела в с. Р., община Л.. Работела като служител
гише и ****** ******** ******* * ********* ********* /Трудов договор№
4-35/03.02.2020 г. - л. 52 от ДП/ . В кръга на службата си същата раздавала и
пенсиите на жителите на селото по утвърден график. Работното й място се
намирало в сградата на кметството на с. Р., което се помещавало на втория
етаж на сградата.
Свидетелките Д. Я. и А. Е. били служителки в кметството. На 09.02.2022
г. те били на работа.
На същата дата след обяд Й. започнала да раздава пенсии. Пръв в
помещението влязъл свидетеля м. около 13.30 часа. В момента, в който
следвало да получи пенсиите на три жени от селото, чийто асистент бил
влязла О., пререждайки останалите и поискала да й бъде изплатена пенсията
на майка й, заявявайки ,че тя е болна и следвало да постъпи в болница.
Пострадалата Й. и обяснила, че за да ги получи следва да представи
пълномощно от майка си, в противен случай не може да й ги даде. След като
получила отказ въззивничката станала агресивна, обръщайки се към Й. с
2
думите „*****, *****… коя си ти ма.., не си никоя, не ме плаши Полиция.. не
ме плаши никой“,че ще я пресрещне и ще я излежи. Й. от своя страна й казала
да напусне, което въззивничката не сторила. Уплашена от поведението на О.,
свидетелката Й. се обадила на телефон 112. От своя страна О. напуснала
помещението, преминала през съседното, където имало хора да чакат за
пенсиите сред които и свидетелката З. А. и В. И. и продължила да крещи на
пострадалата, че ще я пребие и жива няма да ходи. Това нейно поведение било
възприето от свидетелките Я. и И.. Те помолили О. да престане, но същата не
ги послушала. Свидетелката Й. била разстроена и уплашена от поведението
на О.. Междувременно пристигнали и служителите на полицията -
свидетелите Х. и Д.. В този момент поради създалата се ситуация Й. била
спряла да раздава пенсиите. О. от своя страна прекратила агресивното си
поведение. Отишла до дома на майка си и я донесла на гръб в кметството. Й. й
изплатила пенсията.
От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция
приема, че с поведението си О. е осъществила състава на престъплението по
чл. 144 ал. 2 от НК като на 09.02.2022 г. около 13,30 часа в с. Р., Ловешка
област – в сградата на кметството се заканила на длъжностното лице А. И.Й. –
служител гише – ****** ******* ******* *** *** ** по повод изпълнение на
службата й – ******* ** ******* с думите, че ще я пресрещне, ще я убие, ще
я излежи, жива нямало да ходи.
От обективна страна О. е осъществила изпълнителното деяние, като й
се е заканила с думите „че ще я пресрещне, ще я убие, ще я излежи, жива
нямало да ходи“. Доказателства в тази насока са показанията на пострадалата
А. Й.. Съдът дава вяра на същите, тъй като те се подкрепят от показанията на
свидетелите Д. Я. - „ Думите, с които А. обиждаше А. бяха че е *****, такива,
че ще я пребива“, свидетелката И. – „Каза, че ще влезе да я бие, ако не й даде
парите“, свидетелят м. – „..А. почна да се кара с А.. А. каза, че ще влезе , ще я
бие“.
От посочения по-горе трудов договор съдът приема ,че Й. притежава
качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 ал. 1 б. „б“ от НК и
деянието е извършено по повод изпълнението на службата й – раздаване на
пенсии.
От субективна страна въззивника О. е действала при пряк умисъл –
съзнавала е общественоопасния характер на деянието ,предвиждала е
неговите общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване. Този
извод на съда се подкрепя от посочените по –горе доказателства – показанията
на разпитаните свидетели Й., Я., И. и м.а , приложения към делото трудов
договор на пострадалата Й..
При определяне на вида и размера на наказанието, което да се наложи на
О. съдът приема ,че следва да се вземе под внимание високата обществена
опасност на деянието, с оглед начина му на извършване, сравнително високата
такава на самия деец, с оглед на недобрите характеристични данни за същата,
видно от изготвения предсъдебен доклад/л. 18 от делото/, наличието на
минало осъждане, както и факта, че майка й е имала здравословни проблеми.
3
С оглед на тях приема, че правилно първоинстанционния съд е определил на
О. наказание от пет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил
за срок от три години от влизане на присъдата в сила.
От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция
приема, че О. е осъществила от обективна и субективна страна и състава на
престъплението по чл. 325 ал. 1 от НК, като на 09.02.2022 г. около 13,30 часа
в с. Р., Ловешка област – в сградата на кметството, извършила непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото – прередила чакащите хора да получат пенсия , искала да
получи пенсията на майка си без пълномощно преди датата, отправяла закани
и обиди към А. И.Й. – служител гише – ****** ******* ******* *** *** **,
накрая внесла майка си на гръб в ********* ******* .
От обективна страна О. е осъществила изпълнителното деяние, като е
прередила хората, чакащи да си вземат пенсията, искала е да получи пенсията
на майка си, без да представи пълномощно, отправяла е заплахи и обиди
против свидетелката Й., карала се е и викала. Това поведение е било
установено от свидетелката Я., която е чувала крясъците на О. и когато се
качила в кабинета си на втория етаж на кметството. Хората, които чакали за
пенсията се опитали да накарат О. да спре, но същата продължила с
поведението си. Впоследствие донесла майка си на гръб в кметството.
Доказателства в тази насока са показанията на свидетелите Й., Я., И., м.а. По
този начин с действията си О. грубо нарушила обществения ред и е показала
явно неуважение към обществото.
От субективна страна О. е действала виновно, при пряк умисъл –
съзнавала е общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговата
общественоопасни последици и е искала настъпването им. Този извод на съда
се подкрепя от посочените по- горе доказателства.
При определяне на вида и размера на наказанието, което да се наложи на
О. за това престъпление следва да се вземе под внимание високата обществена
опасност на деянието и на дееца , с оглед начина му на извършване,
наличието на минало осъждане на О., както и недобрите характеристични
данни за същата. Съобразявайки ги първоинстанционния съд правилно е
наложил на О. наказание от три месеца лишаване от свобода, чието
изпълнение е отложил за срок от три години от влизане на присъдата в сила и
обществено порицание.
Безспорно са налице основанията на чл. 23 ал. 1 от НК, поради което
правилно първоинстанционния съд е определил едно общо наказание за двете
престъпления, а именно пет месеца лишаване от свобода и е отложил
изпълнението му за срок от три години от влизане на присъдата в сила. На
основание чл. 23 ал. 2 от НК е присъединил и наказанието „обществено
порицание“, което да бъде изпълнено, чрез поставяне на извлечение от
присъдата на информационното табло в Кметство с. Р..
Настоящата инстанция приема ,че така наложеното наказание е
справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и
чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от
4
НК.
По делото не се спори, по фактическата обстановка, а относно
причините за действията на О.. Следва да се посочи, че по делото не са
приложени доказателства за здравословното състояние на майката на
въззивничката, но дори да се приеме че същото е било влошено в значителна
степен,това по своята същност единствено може да се приеме, като
смекчаващо вината обстоятелство, но не и такова, което да не ангажира
наказателната й отговорност. С оглед на това съдът счита за неоснователни
възраженията на служебния защитник на О., адвокат Л..
При горните съображения съдът приема ,че постановения от първата
инстанция съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде
потвърден .
Водим от гореизложеното и на основание чл. 334 т. 6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРДЖАВА присъда № 5/11.03.2024 г., постановена по НОХД №
34/2023 г. на Луковитският районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Да се уведомят страните, че е изготвено с мотивите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5