Р Е Ш
Е Н И Е
гр.С., 12.08.2014 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,ІV-Б въззивен състав в публично съдебно
заседание на девети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ТОДОРОВ
ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при участието на секретаря Н.М., разгледа докладваното от
съдия Т.Тодоров въззивно гражданско дело №16155 по
описа за
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №ІІ-69-**3 от
05.03.2012 г., постановено по гр.дело №48551/2010 г. по описа на СРС, ГО, 69
с-в, е признато за установено по предявения от „Т.С.” ЕАД с ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:гр.С., р-н К.С., ул.”Я.”№***, срещу И.Б.Н., ЕГН:**********,***,
иск с правно основание по чл.124, ал.1, вр.с чл.422, ал.1 ГПК и чл.200, ал.1 ЗЗД, че ответникът
дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД, сумата от 6954.05 лева, представляваща
претендираната продажна цена за потребена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот- ап.48, находящ се в гр.С. ж.к.”Л.”, бул.”Н.В.”, бл.**, вх.3,
абонатен №278603, за периода м.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца „М.Е.” ООД, ЕИК ******** .
В законоустановения срок
по чл.259 от ГПК е постъпила въззивна жалба от ответницата И.Б.Н. ЕГН:**********,***.48, чрез процесуален представител адв.Б. К. Р.
от САК. Жалбоподателят поддържа, че решението е неоснователно, неправилно и постановено
в противоречие с материалния и процесуален закон. Излагат се доводи в тази
насока.Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата „Т.С.” ЕАД не е депозирал писмен отговор на въззивната
жалба.
Третото лице помагач „М.Е.” ООД не взимат становище по
въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са искове с правно основание по чл.124, ал.1,
вр.с чл.422, ал.1 ГПК и чл.200, ал.1 ЗЗД
и по чл.124, ал.1, вр.с чл.422, ал.1 ГПК
вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалба.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е правилно, като на основание чл.272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното: Основното възражение във въззивната жалба е, че ищецът
не е доказал по безспорен начин наличието на валидни договорни отношения между
страните по делото, в качеството им на кредитор и длъжник, а също, че след като
е прехвърлила процесния имот на сина си с НА, №20 от 07.12.1992г., живее в
с.Полянци, общ.Ихтиман от 29.03.2004 г./по настоящ адрес/и не ползва ТЕ , тъй
като не обитава процесния имот. Сочи, че изчисленията на вещите лица по
назначените и приети от съда СТЕ и ССЕ са неточни и не отговарят на данните по
делото, оспорва и решението в частта за разноските.Във връзка с тези възражения,
настоящият съдебен състав установи, че по делото безспорно е установено, че
ответницата е прехвърлила с НА за дарение на недвижим имот от 07.12.1992 г.,
собствеността върху процесния имот-апартамент №** находящ се в гр.С., ж.к.”Л.”, бул.”Н.В.”,
бл.**, вх.*, като е запазила правото си на
ползване върху целия имот. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Закона за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени
от съответния орган общи условия представени по делото.
Установено е, че имотът е топлофициран и че сградата – етажна собственост, в
която се намира процесният имот, е
присъединена към топлопреносната мрежа. Според разпоредбата
на § 1, т. 42 ЗЕ, „потребител на
топлинна енергия за битови нужди” е физическо лице – собственик или ползвател
на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Следователно, в качеството на ползвател на имота, жалбоподателката се
явява потребител на топлинна енергия за битови нужди. По делото няма доказателства, че ответницата е възразила по реда на чл. 150, ал. 3 от Закона
за енергетиката на общите условия. Заключението на приетата по делото ССчЕ, което се оспорва едва с въззивната жалба,
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, същото не се опровергават
от други събрани по делото доказателства, сумите за ТЕ за имота на ответницата
са начислени, съобразно действащите през процесния период нормативни актове. В
с.з., процесуалният представител на ответницата не е възразил срещу така
изготвената експертиза и е заявил, че няма въпроси и заключението следва да се
приеме. По отношение на приемането на СТЕ, е възразил, че същото е
незадълбочено и некомпетентно, без да конкретизира възраженията си. Съдът е
приел заключението по СТЕ, като обективно и компетентно дадено и не противоречащо
на други събрани по делото доказателства.Разноските
са определенина основание чл.78 от ГПК, съобразно уважената част от исковете,
за всяка от страните и с оглед на направените , поискани и доказани такива.
Изводите на въззивния съд съвпадат с изводите на първоинстанционния
съд. Жалбата е неоснователна, а решението на СРС следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода от настоящия спор, жалбоподателят няма
право на разноски.
Въззиваемата страна не е направила разноски във
въззивната инстанция.
Предвид изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №ІІ-69-**3 от 05.03.2012 г.,в обжалваните му части,
постановено по гр.дело №48551/2010 г. по описа на СРС, ГО, 69 с-в.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца „М.Е.” ООД .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок
от получаването, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.