Определение по дело №5985/2017 на Районен съд - Стара Загора

ПРОТОКОЛ

 

 

Година 2018                                                                   Град: Стара Загора

Старозагорски районен съд                           ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 12 февруари                                                                        2018 година

В публично заседание в следния състав:

                                                            

                                                        Председател: ВАНЯ ТЕНЕВА                                             

 

Секретар: ТОНКА ТЕНЕВА

Прокурор:                                                        

 

 Сложи за разглеждане докладваното от съдията ТЕНЕВА

 гражданско дело номер 5985 по описа за 2017 година.

                                          

         На именното повикване в 10.00 часа се явиха:

        

         ИЩЕЦ: С.К.С. – редовно и своевременно призован, явява се лично.

 

         ОТВЕТНИК: „ПЕРФЕКТЮП ПАКЕДЖИНГ БГ" - Стара Загора – редовно и своевременно призовани, явява се адв.Г., с пълномощно по делото и търговския пълномощник Ремзи Ватан.

 

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: В.Е.Н. – редовно призована, налице.

 

         ИЩЕЦЪТ С.: Да се даде ход на делото.

         АДВ. Г.: Няма да направя възражение за даване ход на делото, но тъй като сте указали на ищеца да представи банкова сметка ***, че същият не желае да си посочи банкова сметка ***. Да се даде ход на делото.

 

         СЪДЪТ счита, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото, поради което

 

                                      О П Р Е Д Е Л И:

 

          ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.

        

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО на основание чл.146 ГПК, като вписва в протокола съобщения на страните проекто-доклад, както следва:

Ищецът С.К.С. твърди, че е работил по трудов договор № 143 / 19. 09. 2016 г. с фирма ПЕРФЕКТЮП ПАКЕДЖИНГ БГ ООД гр. Стара Загора, на длъжността: Общ работник в промишлеността. Започнал работа на 20. 09. 2016 г . за периода от 20. 09. 2016 г. до 24. 04. 2017 г. с възлизащ трудов стаж пропорционално на отработеното време общо 7/ седем месеца и 3/три дни.

Със заповед № 362 / 24. 04 2017 г. на работодателя Съдкъ Ремзи му бил прекратен трудовия договор от страна на работодателя, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, поради съкращаване на щата. В заповедта с прекратяване на правоотношението му било признато в точка 2 обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ - за неспазено предизвестие, по което обезщетение работодателят не определил размер, нито го е изплатил към датата на завеждане на искова молба пред съда. Твърди, че за месеца, предхождащ месеца уволнението за определяне на обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ  следва да се вземе предвид сумата в размер на 733. 13 лева (чисто трудово възнаграждение). Предявеният иск бил за сумата от 733.13 /седемстотин тридесет и три и тринадесет / лева.

Счита, че съгласно разпоредбата на чл. 220 ал. 1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Според чл. 228, ал. 1 от КТ - Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията от този раздел, е полученото от работника или служителят брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение или последното получено от работникът или служителят месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Съгласно Чл. 19, ал. 1 от НСОРЗ, когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от КТ се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец. Съгласно чл. 17, ал. 1 от НАРЕДБА ЗА СТРУКТУРАТА И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА РАБОТНАТА ЗАПЛАТА / в сила от 01. 07. 2007г., в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетението по чл. 228 от Кодекса на труда се включват :

1.  Основна работна заплата за отработено време ;

2.  Възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи на заплащане на труда.

3.  Допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредба, сдруг нормативен акт, с колективен или индивидуален трудов договор или

с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;

4.  Допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно з заместване по чл. 259 от Кодекса на труда ;

5.  Възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда ;

6.  Възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда ;

7.  Възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.

Ответникът издал работен фиш за брутно трудово възнаграждение в  размер 940 лева - видно в точка 10 във фиша. Сумата от трудово възнаграждение за месец март 2017 г. била в размер на 733. 14 лева, която била и сумата за претендиралото обезщетение на осн. чл. 220, ал. 1 от КТ, за неспазения срок на предизвестието, при прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие, който размер възлизал на сумата от 733. 13 лева.

Искането е да се осъди „ПЕРФЕКТЮП ПАКЕДЖИНГ БГ„ ООД град Стара Загора, представлявано от управителите му ГЮНГЬОР ЮЗСЕЗИКЛИ, ВАСФИ ХЪРШИТ и ЮМЕР ГЮВЕНГИЛ и пълномощника им РЕМЗИ ВАТАН - наричан работодател, с адрес и седалище на управление област Стара Загора, общ. Стара Загора, град Стара Загора, п.к. 6006 , кв./ж.к. Кольо Ганчев, Завод - Кълвача , с ЕГН: ********** и ЕИК *********, да заплати сумата в размер на 733. 13 / Седемстотин тридесет и три и тринадесет / лева, представляваща сума на дължимото се и неизплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие от работодателя, на осн. чл. 220, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата ми молба до окончателното им изплащане.       

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор.  

Ответникът счита, че исковата молба е нередовна, тъй като не е съобразена с разпоредбите на ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.127 ал.4 ГПК ищецът, който е предявил осъдителен иск за парично вземане, следвало да посочи банкова сметка.

***, че ищецът е работил по посочения от него трудов договор в дружеството „ПЕРФЕКТЮП ПАКЕДЖИНГ БГ" ООД за периода 20.09.2016г. до 24.04.2016г. като общ работник в промишлеността. Със заповед № 362 от 24.04.2017г. на работодателя е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.328 ал. 1 т.2 КТ поради съкращаване на щата и е посочено, че следва да му се заплати обезщетение за неизползван отпуск и за неспазено предизвестие.

С искова молба, по която е образувано гр. дело № 3089/2017г. по описа на Старозагорски районен съд, ищецът е предявил искове за отмяна на уволнението и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „общ работник в промишлеността". Към настоящия момент е постановено решение по посоченото гражданско дело, с което са отхвърлени исковете като неоснователни, но решението не е влязло в законна сила, като производството е висящо пред въззивната инстанция.

Ответното дружество не оспорва, че при прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, на същия се дължи обезщетение за неспазения срок на предизвестието, в размер на брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратено трудовото правоотношение с ищеца. В конкретния случай брутното трудово възнаграждение на ищеца за месец март 2017г. възлизало на 850.00 лева, какъвто бил и размерът на обезщетението за неспазения едномесечен срок на предизвестието. От тази сума ищецът е получил 99.15 лева бруто, която е начислена във фиша му за месец април 2017г. Дължимият остатък от обезщетението за неспазено предизвестие е в брутен размер 750.85 лева. В този смисъл оспорени са твърденията в исковата молба, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за месец март 2017 е 940.00 лева, както и твърденията, че ищецът не е получил част от обезщетението.

След постановяване на решението на районен съд по гр. дело № 3089/2017г. и независимо, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца все още не е в сила, обезщетенията за неспазено предизвестие /остатъка/ и за неизползван отпуск били преведени по известната в дружеството банкова сметка ***. На 31.10.2017г. сумата е върната на дружеството, тъй като ищецът е закрил сметката си. На 02.11.2017г. ищецът е поканен в телефонен разговор да получи начислените суми заедно с претендиралата лихва. Поканата за плащане е отказана с категоричност от ищеца. Това поведение на ищеца /да възпрепятства получаването на кореспонденция от дружеството, независимо от начина на изпращане - чрез пощенски, куриерски пратки и др./ е системно и предвид невъзможността за откриване на банкова сметка ***, доверителят не може да изпълни задължението си, по причини, за които не отговаря. Изрично е заявено, че ответното дружество е готово да плати на ищеца остатъка от обезщетението за неспазено предизвестие.

Претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие била неоснователна до размера на брутната сума 99.15 лева, която е заплатена и получена от ищеца като част от обезщетението за неспазено предизвестие. Неоснователна била и претенцията за неизплатения остатък от обезщетението, изчислено на база посоченото от ищеца /940.00 лева/ брутно възнаграждение за месец март 2017г.

Моли да се отхвърлят исковете за посочените размери. Претендирани санаправените по делото разноски.

 

Иск по чл. 220 от КТ за сумата от 733.13 лева обезщетение за неспазено предизвестие.

Съгласно чл. 220 ал. 1 от КТ „Страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.“

 

В тежест на работника е да установи трудово правоотношение за процесния период и дължимата брутна работна заплата за един месец, както и да докаже основанието за прекратяване на трудовото правоотношение.

В тежест на работодателя е да докаже плащане.

Между страните не е спорно, че са били в трудово правоотношение, както и че същото е прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ -  поради съкращаване в щата. Не е спорно и че е дължимо обезщетението по чл. 220 ал. 1 от КТ. Оспорва се размера, както и са отправени възражения по чл. 95 от ЗЗД, а именно че работникът е в забава, тъй като неоправдано не приема предложеното му от длъжника изпълнение и не дава необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си.

 

         ИЩЕЦЪТ С.: Нямам възражения по доклада. Те са ми превели една сума от 1286 лв., която не е предмет на спора. Те са я превели по пощата, но аз не съм я получил. Направих справка от 01 февруари. Сам отидох в пощата, никой не ме е потърсил. Тази сума още стои и ме чака в пощата, аз не съм я получил. Притесни ме, че не е посочено основанието и размера. Аз водя още едно дело за неплатен отпуск по чл.224 от КТ. Там сумата е 450,04 лв. Аз не мога да получа сумата разделно, както искам, има и лихва, но тя не е изчислена, както трябва. Аз искам да получа колкото ми се полага, с точното основание и размер, колкото съм посочил в исковата молба.

 

         АДВ. Г.: Нямам възражения по доклада. Действително има две дела за вземания от страна на ищеца срещу дружеството. Едното е за неспазено предизвестие, а другото за неизползван платен годишен отпуск. Нито по едно от делата дружеството не е оспорвало, че дължи. Големият спор и големия проблем за дружеството е, че то не знае как да плати на С.С., защото той отказва да получи известия, канен е по телефона за случая. Цялата сума, която е преведена е 1286,76 лв. Тази сума е преведена на 12.12.2017 г., като в съдебно заседание по гр.д.№3889/2017 г. на РС Стара Загора, проведено на 13.12.2017 г. беше представена покана от името на дружеството до ищеца, в която е посочено, че е преведена сумата чрез пощенски запис и са внесени в Централен пощенски клон Стара Загора на името на ищеца и са посочени брутен размер на сумите за неплатен годишен отпуск и за неспазено предизвестие, както и за дължима лихва. Ищецът знае на какво основание е изпратена сумата. Докато се колебаеше дали да се спре другото дело и той да получи сумата накрая каза: „Аз искам да ги осъдите.” Представям покана и заверено копие на пощенски запис. Ние сме готови в момента, в съдебно заседание, да заплатим сумите и по двете дела. Както по това дело в размер на главница и мораторна лихва, както е изчислена от вещото лице, така и по другото дело. Моля да се приемат като доказателства.

 

         ИЩЕЦЪТ С.: Сумата до размера на вещото лице, която оспорвам по основание и размер. На мен ми се полага нетен размер на обезщетение. Аз претендирам нетен размер на обезщетение, който оспорвам по основание и размер. Претендирам 733,13 лв. Оспорвам експертизата, защото вещото лице казва, че ми се дължи 675,77 лв. Искам спогодба по реда на чл.234 от ГПК до размера на 675,77 лв., за останалата сума делото да продължи.

 

         СЪДЪТ задава въпрос на ищеца: Вие желаете ли в съдебно заседание да Ви бъде заплатена сумата 733,13 лв., представляваща главница за неспазено предизвестие по чл.221 от КТ, заедно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до настоящия момент по предложение на адвокат Г. и пълномощника Ремзи Ватан.

 

АДВ Г.: Ние сме съгласни да заплатим всичко и по другото дело.

 

ИЩЕЦЪТ С.: Искам да бъде платена сумата по основание и размер, както е по исковата молба. По другото дело не искам да ми бъде платена. Искам да ми бъде платено, ако не претендират разноски.

 

СЪДЪТ докладва 2 бр. молби и доказателства към тях.

 

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА СЪДЕБНО СЧЕТОВОДНАТА ЕКСПЕРТИЗА.

 

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ В.Е.Н. – 54 г., българска гражданка, с висше образование, неосъждана, без родство и особени отношения със страните.

 

 Предупредена за наказателната отговорност по чл.291 от НК.

         Обещава да даде добросъвестно заключение.

 

         Представила съм заключение в писмен вид в законоустановения срок, което поддържам. 

 

ИЩЕЦЪТ С.: Оспорвам верността на основанието и размера за изплащане на сумите в нетни размери, че не са обезщетение по чл.220 от КТ, поради което възниква съмнение за неговата правилност. Моля съдът да назначи друго вещо лице, което вещо лице да се запознае с материалите по делото. Твърдя, че сумите 89,23 лв., нетен размер е с основание заплата за месец април 2017 г. Платени са първите три дни от болничния ми лист.

 

АДВ. Г.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме представеното заключение.

 

         Съдът намери, че заключението е добросъвестно изготвено и пълно, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА заключението на вещото лице. ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева платими от бюджета на съда.

 

         АДВ. Г.: Да се приемат представените с молбите доказателства.

 

         СЪДЪТ намира, че следва да приеме представените в днешното съдебно заседание документи като доказателства по делото.

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ПРИЕМА като доказателства по делото представените документи към 2 бр. възражения и 1 бр. молба от С.К.С., покана и заверен препис от пощенски запис.

 

         ИЩЕЦЪТ С.: Моля да се сключи спогодба по реда на чл.234 от ГПК, да съставите протокол, в който да е отразена сумата.

 

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Законната лихва е 22,40 лева.

 

АДВ. Г.: Изчислението съвпада с нашето изчисление.

 

ИЩЕЦЪТ С.: Съгласен съм с мораторната лихва в размер на 22,40 лв. за периода от 25.10.2017 г. до 12.02.2018 г. Съгласен съм да се изплати сумата от 733,13 лв. Съгласен съм с такава спогодба и да не се търсят от ответника разноски.

 

АДВ. Г.: Моят доверител е съгласен с така предложената спогодба. Няма претендираме разноски. Заплащам сумата от 755,60 лв., която представям на С.К.С., в брой, която представлява всички негови претенции по това дело. От името на дружеството каня ищеца в Съдебната палата днес 12.02.2018 г. да получи в брой всички дължими суми по гр.д.№3889/2017 г. по описа на Районен съд, гр.Стара Загора, като при условие, че е съгласен да ги получи заявявам, че ще оттеглим подадената от нас жалба.

 

ИЩЕЦЪТ С.: Получих сумата 755,60 лв. Да, това удовлетворява моите претенции по моите претенци. Да, това е цялата сума, която получих.

 

СТРАНИТЕ сключиха спогодба в следния смисъл: Страните се спогодяват, че с изплащане на сумата от 755,60 лв. са удовлетворени всички претенции на С.К.С., предявени с искова молба вх.№28800/25.10.2017 г. по гр.д.№5985/2017 г. по описа на Районен съд Стара Загора, а именно: главница в размер 733,13 лв. и законна лихва за забава в размер на 22,40 лв. за периода от 25.10.2017 г. до 12.02.2018 г., включително. С плащането на тези суми делото следва да се прекрати като ответникът няма да претендира разноски.

 

СПОГОДИЛИ СЕ:

 

ИЩЕЦ:........................                              ЗА ОТВЕТНИКА:...................

         /С.К.С./                       /адв.М.Г./

 

Съдът намира, че постигнатата спогодба не противоречи на закона и добрите нрави поради което следва да бъде одобрена.

         Предвид изложеното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ОДОБРЯВА, на осн. чл.234, ал.1 ГПК, постигнатата между страните спогодба.

 

         ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№5985/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта за прекратяване подлежи на обжалване в едноседмичен срок от днес пред Старозагорския окръжен съд.

 

         Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11,00 часа.

        

         

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                  

                                                                     СЕКРЕТАР: