Решение по дело №2517/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 364
Дата: 15 април 2020 г. (в сила от 1 октомври 2020 г.)
Съдия: Светлана Нейкова Нейчева
Дело: 20194520202517
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е     

град Р у с е, 15. 04. 2020 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

                        Русенският районен съд, втори наказателен състав, в публично

                        заседание на 02.03.2020 год, в състав:

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА

                        при секретаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,

                        разгледа докладваното от съдията АНД N2517

                        по описа за 2019 год. на Русенски районен съд

                        и за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от И.Т., роден на ***год, турски гражданин, чрез адв.С. М., срещу наказателно постановление № 38-0001655/2019г., издадено от Началник ОО „Автомобилна администрация” – Русе, с което за две нарушения на чл.8, §6, бук.А (ii) от ЕВРОПЕЙСКА СПОГОДБА за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR), вр.чл.78 ал.1, т.1 от ЗАП и чл.2, §3 от Регламент 561, на основание 93б, ал.11, т.3 от ЗАП са му наложени две административни наказания – глоба, всяко в размер на 1000лв. Процесуалният му защитник моли за отмяна на наказателното постановление поради процесуални нарушения.

РРП не взема становище по жалбата.

  Съдът като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните приема, за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

На 04.12.2019год., в гр. Русе, в районна ГКПП „Дунав мост”,  жалбоподателят  бил спрян от органите на РД „Автомобилна администрация” – Русе за проверка. Същият управлявал МПС  - т.а. марка Ивеко, кат.№3, с ДК№ 34JGT43 и полуремарке, оборудван с дигитален тахограф, като извършвал международен обществен превоз от РТурция за Р. Чехия. Св.С. изискал документи за проверка и след като снел компютърна раязпечатка от картата на водача, констатирал следните две нарушения: 1. Водачът не спазил изискванията за нормална седмична почивка, като намалението на времето било с над 09.30ч:  1387мин, при седмичен период на работа от 14.12ч. на 02.11.2019год. до 13.19ч. на 09.11.2019год., седмична продължителност от 6дни, 23ч и 7мин. 2. Водачът не спазил изискванията за нормална седмична почивка, като намалението на времето било с над 09.30ч:  4870мин, при седмичен период на работа от 12.37ч. на 13.11.2019год. до 21.47ч. на 22.11.2019год., седмична продължителност от 9дни, 9ч и 10мин

За констатираното бил съставен АУАН, обвиняващ го за нарушение на чл.8, §6, бук.А (ii) от ЕВРОПЕЙСКА СПОГОДБА за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR), вр.чл.78 ал.1, т.1 от ЗАП и чл.2, §3 от Регламент 561. Съставеният акт бил преведен на нарушителя от нарочно назначен преводач  и бил връчен на наказания. Било  връчено и издаденото наказателно постановление, преведено от същия преводач, с горепосочената санкция

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 561/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15март2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, в Член 8 определя задължението на водачите да ползват през всеки две последователни седмици поне: две нормални седмични почивки, или една нормална седмична почивка и една намалена седмична почивка от поне 24 часа. Седмичната почивка започва не по-късно от края на шест 24-часови периода от края на предишната седмична почивка и както е посочено в акта и наказателното постановление този край настъпил за първото нарушенвие в 13.19ч. на 09.11.2019год., седмична продължителност от 6дни, 23ч и 7мин., а за второто в 21.47ч. на 22.11.2019год., седмична продължителност от 9дни, 9ч и 10мин. Видно от приложената по делото разпечатка от картата на водача на жалбоподателя и показанията на св.С., водачът не е спазил изискванията за ползване на нормална седмична почивка, като по този начин действително е нарушил цитираната разпоредба на Регламента.

Съгласно разпоредбата на чл. 93б, ал. 11, т.3 от ЗАвтП, водач, който не спазва изискванията относно намалената седмична почивка, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, се наказва за намаляване на времето за намалена седмична почивка: т.3. над 9 часа и 30 минути - с глоба 1000 лв.

С оглед изложеното съдът намира, че в конкретния случай от страна на жалбоподателя е осъществен съставът на административното нарушение, визирано в НП, видно от събраните по делото доказателства. Ето защо, контролният орган правилно му е наложил наказание по чл. 93, ал. 11, т.3 от ЗАвтП. Наложеното административно наказание е законопредвиденото в посочената правна норма.

Неоснователни са възраженията, наведени в касационната жалба, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с правото на защита на наказания.

От материалите по делото се установява, че акта и наказателното постановление са преведени на турския гражданин от преводач, така че същият бил наясно с вида на нарушенията за които е обвинен. Нещо повече, от показанията на св.С. се установява, че софтуерът използван от него, позволява нарушенията да бъдат извадени на хартиен носител и представени на наказаното лице на неговия роден език, като копие от него е приложен по делото /л.7/, факт който гарантира правото на защита на водача в пълен обем.

Вярно е, че НП и АУАН са издадени в един и същи ден, като по този начин е дерогирано правото на наказания по чл.44 ал.1 ЗАНН да подаде писмени възражения по акта, но допуснатото е нарушение, но несъществено. Както е известно съдебната фаза е основна в административнонаказателния процес, в която жпод.Т. има възможност да направи възражения и упражни правото си на защита, което и сторил с наемане на адвокат и депозираната жалба, с което правото му на защита е гарантирано в пълен обем.

Поради изложеното съдът намира, че административно-наказващият орган е издал едно законосъобразно наказателното постановление, което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл 63 и сл. от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш И :

ПРОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38-0001655/2019г., издадено от Началник ОО „Автомобилна администрация” – Русе, с което за две нарушения на чл.8, §6, бук.А (ii) от ЕВРОПЕЙСКА СПОГОДБА за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR), вр.чл.78 ал.1, т.1 от ЗАП и чл.2, §3 от Регламент 561, на основание 93б, ал.11, т.3 от ЗАП, на И.Т., роден на ***год, турски гражданин, са наложени две административни наказания – глоба, всяко в размер на 1000лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14 – дневен срок от съобщаването му до страните.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………