№ 1445
гр. Велико Търново, 07.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Гражданско дело №
20254100100929 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Определение по чл. 130 от ГПК.
Постъпила е искова молба от К. Г. Т. против М. А. М. чрез която е предявен иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Първоначално исковата молба е била подадена пред РС Стара Загора, но поради
неспазена местната подсъдност и направено възражение от страна на ответника в подадения
от него отговор на исковата молба делото е изпратено на РС Елена. В съдебно заседание,
проведено на 25.06.2025 година по гр. д. № 195/2025г., РС Елена на основание чл. 214 ГПК е
допуснал направеното от ищеца увеличение на иска по размер от 1300 лв. на 27 000 лв. –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от бездействие на ответника
като длъжник по ЧГД № 552/2021г. на РС Велико Търново, и на основание чл. 104, т. 4 ГПК
е прекратил производството и го е изпратил на ОС Велико Търново като родово
компетентен съд да разгледа делото. ОС Велико Търново.
В исковата молба ищецът Т. твърди, че е солидарен длъжник по изп. дело №
20218960400581 по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова, като дал лично обезпечение като
поръчител по договор за потребителски кредит № 096LD-R-03132/12.06.2015 г., сключен
между ответника М. А. М. и кредитотадел „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД. С
оглед това бил наложен запор, считано от 13.12.2021г., върху всички, разкрити на името на
ищеца банкови сметки, по които получавал трудовите си възнаграждения, като били
предприети действия по налагане на възбрани и опис на недвижимо имущество. Ищецът
твърди, че ответникът притежавал документи, въз основа на които се установявало , че
договора за потребителски кредит бил прекратен, но тези документи не били представени в
срок пред заповедния съд и ответникът не бил направил своевременно възражение срещу
издадената заповед за изпълнение по ЧГД № 552/2021г. по описа на РС Велико Търново.
Това не било сторено и в образуваното исково производство по чл. 442 ГПК – гр.д. №
1
3281/2022г. по описа на РС Велико Търново. Това бездействие било причинило
неимуществени вреди за ищеца, изразяващи се в увреждания на тялото, психиката, изпитвал
силен страх, срам, изживял душевни терзания, чувство за унижение, отрицателни емоции,
неудобство, несигурност; често боледувал; уронено било доброто му име и професията,
която упражнявал. Въз основа на тези фактически твърдения предявява претенция против
ответника М. да бъде осъден последния да му заплати обезщетение в размер на 1300 лв., за
претърпените неимуществени вреди, последица от бездействието му като главен длъжник по
посочения договор за кредит в хода на заповедното производство по ЧГД № 552/2021г. на
РС Велико Търново за периода от 01.04.2022г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от
датата на предявяването на иска до окончателното плащане.
Горепосочената искова молба е подадена на 21.11.2023г.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК и на ответника е връчен препис от
исковата молба и е даден едномесечен срок за отговор.
На 21.08.2024г. е постъпили отговор на исковата молба, подаден от ответника, когато
делото е било на производство пред РС Свиленград. Направено е възражение на местна
неподсъдност на делото. Оспорен е иска по основание. Изложени са твърдения за
злоупотреба с права от страна на ищеца, който е завел същият иск със същия предмет и
основание пред други районни съдилища в страната.
С определение № 456 от 27.08.2024г. по гр.д. № 568/2024г. по описа на РС
Свиленград производството пред този съд е прекратено и е изпратено по компетентност на
РС Елена, където е образувано като гр.д. № 195/2025 г.
Пред РС Елена ищецът продължава да поддържа иска като същевременно е направил
увеличение в размер а на претендираното обезщетение, довело до промяна на родовата
подсъдност и изпращането му на ОС Велико Търново за разглеждане.
Ответникът е подал писмено становище вх. № 2191/11.06.2025г. по описа на
регистратурата на РС Елена, което е приложено към гр.д. № 195/2025г. на РС Елена с което
са представени пет броя копия от решения по други граждански дела, с които предявеният от
ищеца против ответника идентичен иск е отхвърлен. Въз основа на това ответникът прави
възражение за наличие на вече влязло в сила решение, с което е разрешен същият спор
между същите страни за същото нещо и вече този спор не може да бъде пререшаван.
Отправя искане на основание чл. 299 ГПК производството по това настоящото дело да бъде
прекратено. Отправил е искане и за присъждане на сторените по делото разноски.
Великотърновският окръжен съд при произнасяне по реда на чл. 140 от ГПК, след
като провери редовността и допустимостта на предявения иск, приема за установено
следното:
Предмет на настоящото дело е предявен от К. Т. против ответника М. А. М.
осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД и се претендира присъждане на
обезщетение в размер на 27000 лв. за претърпени от ищца неимуществени вреди в следствие
на противоправно бездействие на ответника във връзка с образувано против двамата
2
заповедно производство по ЧГД № 552/2021г. по описа на РС Велико Търново, за периода от
01.0.2022г. до 30.04.2022 година.
Видно от приложените към делото решения както следва: решение № 475/05.07.2024г.
по гр. д. № 630/2024г. по описа на РС Горна Оряховица, влязло в сила на 16.01.2025 година;
решение № 857/02.12.2024г. по гр. д. № 1237/2024г. по описа на РС Горна Оряховица, влязло
в сила на 28.12.2024 година; решение № 1314/11.10.2024г. по гр. д. № 553/2024г. по описа на
РС Велико Търново, влязло в сила на 21.11.2024 година; решение № 460/24.04.2025г. по гр.
д. № 627/2025г. по описа на РС Горна Оряховица, влязло в сила но 27.05.2025 година са
отхвърлени исковете на ищеца Т. против ответника М. както следва: с първото решение за
заплащане на сумата 1 300 лв. за периода 01.01.2022 г. до 31.01.2022 г., за сумата 1300 лв. за
периода 01.02.2022 г. до 28.02.2022 г. и за сумата 1300 лв. за периода 01.09.2022 г. до
30.09.2022 г., представляващи обезщетения за претърпени от него неимуществени вреди,
които са последица от бездействието на ответника, като главен длъжник и кредитополучател
по договор за кредитиране, в хода на заповедно производство по ЧГД №552/2021 г. на РС-
Велико Търново, ведно със законната лихва върху сумите от датите на исковите молби до
окончателното изплащане; с второто решение е отхвърлен същият иск, между същите страни
със същия предмет, но за период на бездействие по същото заповедно производство за
01.10.2022г. до 31.10.2022г.; с третото решение същият иск между същите страни е бил
предявен и отхвърлен, но за период 01.03.2022г. до 31.03.2022г., а последното посочено
решение се отнася за време 0.07.2023г. до 31.07.2023г.
Предмет на разглеждания иск е също претенция да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца сумата от 27000 лв., представляващи обезщетения за претърпени от него
неимуществени вреди, които са последица от бездействието на ответника, като главен
длъжник и кредитополучател по договор за кредитиране, в хода на заповедно производство
по ЧГД № 552/2021 г. на РС-Велико Търново, ведно със законната лихва върху сумите от
датите на исковите молби до окончателното изплащане, но с посочен период от 01.04.2022
година до 30.04.2022 година. Налице е очевидна идентичност на правния спор по всички
посочени по-горе предявени искове и този, предмет на разглеждане в настоящото
производство. Обстоятелството, че настоящото производство е за период на претендирано
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, различен от периодите по останалите
производства, за които е налице влязло в сила решение, не обосновава извод за различен
иск, тъй като се основава на един и същ юридически факт – фактическия състав на твърдяно
от ищеца извършено от непозволено увреждане в следствие бездействие на ответника като
главен длъжник и кредитополучател по едно и също заповедно производство – това
образувано като ч.гр.д. № 552/2021 г. по описа на РС Велико Търново. Вземането за
неимуществени вреди не съставлява такова за периодично вземане, за да се обоснове
вземане за всеки месец, така както го е формулирал ищеца, макар и те да се търпят през
времето след осъществяване на дадено противоправно поведение. В случая обаче са налице
влезли в сила решения на съда, с които със сила на пресъдено нещо се отрича спорното
материално право с неговите индивидуализиращи белези – юридическият факт, от който
3
произтича, съдържание, субекти и правно естество. Съдът е отрекъл наличието на
осъществено непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД със съответните субективни и
обективни признаци и преразглеждане на този въпрос на основание чл. 299, ал.1 от ГПК е
недопустимо. Спорът между страните вече е разрешен и предявеният иск, предмет на
разглеждане по настоящото дело, се явява недопустим, поради наличието на отрицателната
процесуална предпоставка, респективно налице е процесуална пречка за възникване на
правото на иска. Правните последици от това състояние са предвидени чл. 299, ал. 1 от ГПК
– спорът не може да бъде пререшаван и производството подлежи на прекратяване.
Предвид изложените мотиви съдът следва да прекрати гр.д. № 929/2025 година по
описа на ВТОС като недопустимо на основание чл. 299, ал.1 ГПК.
Ответникът направил възражението за недопустимост е представил списък на
разноските и е поискал в случай, че делото бъде прекратено, да му бъдат присъдени
разноски. Предвид гореизложените мотиви това искане се явява основателно. Ответникът се
е представлявал в производството от адв. И. И., който е осъществил защитата при условията
на чл. 38, ал. 1 т. 3 от Закона за адвокатурата. В този случай на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв. на адвоката оказал безплатна правна защита има право на възнаграждение, което се
определя от съда разгледал делото. Ето защо в полза на адв. И. следва да бъде присъдено
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗаАдв.
Възнаграждението съдът определя в размер на 600 лв., като съобрази цената на иска
фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горните съображения и на основание чл. 130 вр. чл. 299, ал. 1 и ал. 2 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА гр.д. № 929/2025 година по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА К. Г. Т. с ЕГН ********** от гр. Елена, ул. „Костовска“ № 9А ДА
ЗАПАЛТИ на адв. И. И. възнаграждение в размер на 600,00 лв. /шестстотин лева/ за
осъществената правна защита и съдействие в производството по делото в полза ответника
М. А. М..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Велико
Търново в едноседмичен срок от получаване на съобщението ведно с копие от определение
до страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
4