Р Е Ш
Е Н И Е
№ … …
град Кърджали, 29.06.2020 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен
съд, ………....….. в публично заседание ….…......
на втори
юни ....................................................…………………………….......….…….….....……….……
през
2020/две хиляди и двадесета/
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР
АТАНАСОВ
при секретаря …………………………………....…………… Мелиха Халил, .........................................
като
разгледа докладваното от .............................. съдията Виктор Атанасов ......................
административно
дело №48 ……...... по описа за ....................... 2020 година .....................
и за
да се
произнесе, взе предвид
следното:
Производството е административно, по
реда на Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.211 от ЗМВР.
Делото е образувано по жалба от Т.И.Т. от ***,
подадена чрез адв.Д.Ш. от АК-***, със съдебен адрес ***,
***, против Заповед №292з-59 от 10.01.2020 год., издадена от директора на ОДМВР
- Кърджали, с която, на основание чл.204, т.3 и чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР, във вр. с чл.197, ал.1, т.2 и във вр.
с чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, на жалбодателя -
държавен служител Т.И.Т. – *** към *** при ОДМВР - Кърджали, е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение”, на държавен служител от ОДМВР - Кърджали, за срок от 4/четири/
месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
Жалбодателят заявява в жалбата, че в законоустановения
срок обжалва Заповед №292з-59/10.01.2020 год. на директора на ОД на МВР -
Кърджали, като счита същата за незаконосъобразна, тъй като при издаването й
били допуснати съществени процесуални и материалноправни
нарушения, опорочили осъщественото срещу жалбодателя
дисциплинарно производство и нарушили правото му на защита. На първо място
счита, че дисциплинарнонаказващият орган не е
изпълнил задължението си, императивно вменено в чл.206, ал.1 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), а именно - че даването на писмените
обяснения или изслушването на служителя става непосредствено преди издаване на
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и след като е извършена
съответната проверка на фактите и обстоятелствата по случая, като развива
доводи в тази насока. На следващо място счита, че е налице и друго съществено
нарушение, а именно нарушение на чл.197, ал.3 от ЗМВР и че това е така, тъй
като принципът при реализиране на дисциплинарна отговорност е, че за всяко
извършено нарушение се следва отделно наказание - чл.197, ал.2 от ЗМВР, а в
ал.3 от текста се допускало да се наложи само едно наказание и при две едновременно извършени нарушения, като
в този случай наказващият орган определя за всяко нарушение отделно наказание,
след което може да определи по-тежкото от определените наказания, когато за
санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни
наказания или едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок,
когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид
наказания. В жалбата са развити доводи и съображения в подкрепа и на това
твърдение. Отделно от изложеното, жалбодателят счита,
че дисциплинарнонаказващият орган не е спазил и
разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР, като не е преценил правилно и в
съответствие с изискванията на нормативната разпоредба всички релевантни
обстоятелства за установяване на дисциплинарното нарушение - тежестта на
нарушението, настъпилите последици, обстоятелствата, при които то е извършено,
обстоятелството че същият не бил запознат по надлежния ред с разпоредително
писмо №***/*** год., като наложеното му наказание било несъответно на вмененото
му за извършено нарушение, както и счита, че посочените в заповедта съображения
и преценки в тази връзка са недостатъчно обосновани. Наред с това счита, че в
заповедта липсват ясни мотиви, липсвал и ясно формулиран диспозитив,
което да даде възможност на наказания да организира ефективно своята защита и по
този начин бил нарушен и принципа на равнопоставеност
на страните в процеса. Предвид изложеното, жалбодателят
моли съда да постанови съдебно решение, с което, на основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК, да отмени Заповед №292з-59 от 10.01.2020
год., издадена от директора на ОД на МВР – Кърджали, за налагане на
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение”, за срок от 4/четири/ месеца,
на Т.И.Т. - *** в група „Охранителна полиция” в Районно управление - Крумовград
при Областна дирекция на МВР - Кърджали. Заявява, че други допълнителни
аргументи по отношение на посочените съображения и доказателства ще изложи в
съдебно заседание, след запознаване с административната преписка.
Призован редовно за съдебните заседания, жалбодателят Т.И.Т. от ***, не се явява, представлява се от
редовно упълномощения си процесуален представител – адв.Д.Ш.
от АК-***, който заявява, че поддържа изцяло жалбата, по изложените в нея съображения.
Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалвания индивидуален
административен акт на директора на ОДМВР – Кърджали, с който жалбодателят е бил дисциплинарно наказан. Счита, че в
настоящото съдебно производство са събрани достатъчно доказателства, които да
убедят съда, че искането за отмяна е основателно. Твърди, че жалбодателят по никакъв
начин не е бил запознат с извършените промени в нормативната база, които
промени били от началото на 2018 година, като по делото липсвали доказателства,
че жалбодателят е бил надлежно запознат с настъпилите
промени. Счита, че това е основателно възражение, тъй като съгласно действащата
заповед на министъра на МВР, която била съобразена с константната практика на
ВАС на РБ, ръководителите на основни структури по чл.37 от ЗМВР са длъжни да
довеждат до знанието на състава всяка една промяна в нормативната база, което
касае тяхната служебна дейност. Сочи, че съгласно тази заповед, на всеки 6
месеца ръководителите били длъжни да проверяват степента на познаване на
нормативната база, а по делото не били налични доказателства, че това е било
направено, въпреки че имало приложена заповед на директора на ОДМВР, адресирана
до началниците на РУ, относно обучения, но нямало доказателства, дали тази
заповед е била изпълнена по надлежния ред, а именно, да е била доведена до
знанието на целия състав, срещу подпис. Счита също, че не може да се вмени вина
на жалбодателя това, че е използвал санкционна норма,
която е била генерирана от софтуера на РСОД - таблет,
тъй като от представените писмени доказателства било видно, че жалбодателят не е имал достъп до софтуера на тази система и
нямало как да влияе върху нея, да я актуализира или да прави промени. Твърди,
че от събраните по делото доказателства е видно, че актуализацията е била
направена през месец септември 2019 година, т.е. много след съставяне на процесните фишове, като заявява, че поддържа възраженията,
които е изложил в жалбата - че има нарушение на нормата на чл.197, ал.2 от ЗМВР, а именно, че с една заповед са наложени наказания за извършени 9
изпълнителни деяния от страна на жалбодателя, които
деяния били с отделна фактология и отделно
съдържание, относно обективната страна на извършеното деяние. Счита също, че е
нарушена разпоредбата на чл.195, ал.1 от ЗМВР, тъй като отговорността за част
от процесните фишове е погасена по давност, във
връзка с фиксирания едногодишен срок за налагане на дисциплинарно наказание от
датата на неговото откриване, както и счита, че има пропуск, тъй като жалбодателят не е бил запознат с длъжностната си
характеристика за длъжността, която заема и нямало как да му се търси
отговорност, че той не е изпълнил задълженията си, съгласно тази длъжностна характеристика.
Заявява, че възраженията относно нарушаване на правата на жалбодателя
по чл.205 и чл.206 от ЗМВР, в процеса на извършване на дисциплинарното
производство, са актуални и също ги поддържа в настоящото производство. Поради
изложените съображения, отново моли съда да постанови съдебен акт, с който да
отмени обжалваната заповед. Изрично заявява, че не претендират разноски по
делото.
Ответникът по жалбата – директорът на ОДМВР – Кърджали,
редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от
упълномощения си процесуален представител – гл.юрк.М.
П., която оспорва жалбата и я счита за неоснователна. Моли съда да постанови
решение, с което да приеме атакувания административен акт за законосъобразен, а
жалбата на Т.И.Т. да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения
излага в писмена защита, която представя в съдебно заседание. В същата твърди,
че видно от представените по делото писмени доказателства, обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия, в съответната форма, при спазване на материалноправните
и процесуалните правила по издаването, съобразен е с целта на закона, поради
което следва да бъде оставен в сила. В писмената защита са развити подробни
доводи и съображения в подкрепа на оспорената заповед, като се твърди, че са налице
са материалноправните предпоставки за издаване на процесната заповед. Досежно вида
и размера на наложеното дисциплинарно наказание сочи, че това е единствено в
правомощията на наказващия орган, по негова преценка по целесъобразност и не
подлежи на контрол, както твърди, че заповедта е достатъчно мотивирана, като в
случая мотивите на справката до директора на ОДМВР - Кърджали, стават мотиви и
на обжалваната заповед. Сочи, че съдебната практика по въпроса относно
излагането на мотиви в друг документ, извън оспорения, е постоянна и започва с
ТР №16/31.03.1975 год. на ОСГК на ВС и че практиката мотивите да съществуват в
документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален
административен акт, се прилага постоянно и не противоречи на закона. Сочи
също, че изискването, което се поставя към органа - издател на акта, е да
извърши позоваване на този предхождащ акта документ - да го назове в оспорения
индивидуален административен акт с номер, дата на издаване или издател, да го
индивидуализира по някакъв начин. На следващо място се сочи, че извършеното
дисциплинарно нарушение е установено по време и място и че административният
орган е взел предвид както тежестта на нарушението, така и обстоятелствата при
извършването му, взел е предвид и кадровата справка на служителя, приложена към
преписката от дисциплинарната проверка, както и индивидуалните оценки на
служителя през процесния период, а освен това счита,
че е спазена е процедурата за провеждане на дисциплинарното производство и
издаване на заповедта, поради което счита обжалваната заповед за
законосъобразна, а наложеното наказание за съразмерно. По изложените в
писмената защита съображения, моли съда да приеме, че атакуваният
административен акт е законосъобразен, като е постановен при наличието
материално-правните предпоставки за това, издаден е от компетентен орган, при
спазване на установената форма, има предвиденото съдържание, в това число
правни и фактически основания, без да са допуснати процесуални нарушения,
съобразен е с целта на закона и да отхвърли жалбата на Т.Т.,
като неоснователна. При условията на евентуалност при постановяването на
решението, се прави искане размерът на направеното адвокатско възнаграждение да
бъде намалено (!?!), както и се претендира юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОДМВР - Кърджали.
Административният съд, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Обжалваната Заповед №292з-59 от 10.01.2020 год.,
издадена от директора на Областна дирекция на МВР - Кърджали, е била връчена
срещу подпис, лично на жалбодателя Т.И.Т., видно от
извършеното отбелязване на втората й страница/л.13/, на датата 13.01.2020 год., в
11.15 часа. Жалбата срещу нея, естествено, е подадена не чрез административния
орган, чиито акт се оспорва, а направо до Административен съд – Кърджали, на
датата 21.01.2020 год., регистрирана в деловодството на съда с Вх.№*** от ***
год./л.2/, т.е. жалбата е подадена на 8-ия/осмия/ ден след
връчването на заповедта, с което е спазен законоустановения
14/четиринадесет/ - дневен срок за обжалване на заповедта по съдебен ред.
Същата, освен това, е подадена против акт, подлежащ на съдебен контрол по
смисъла на чл.211 от ЗМВР, макар и не по предвидения в закона ред, в
предвидената писмена форма и от лице - неин пряк адресат, на което лице, с тази
заповед е наложено дисциплинарното наказание „писмено предупреждение” и за
което, в този смисъл, тя е неблагоприятна, поради което жалбата е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Административен съд - Кърджали, като
обсъди доводите на страните и събраните
по делото писмени доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
По делото между страните не се спори, че
оспорващият заповедта Т.И.Т., е държавен
служител – *** в ОДМВР – Кърджали, на длъжност *** при Областна дирекция на МВР
- Кърджали и че в периода от 21.05.2018 год. до 20.06.2018
год., посочен като период на извършване на дисциплинарното нарушение, същият е бил
полицейски служител, заемал посочената длъжност в Районно управление – *** към
ОДМВР – Кърджали.
В
оспорената Заповед №292з-59 от 10.01.2020
год., издадена от директора на Областна дирекция на МВР - Кърджали/л.12-л.13/, е посочено, че са проверявани данни от докладна записка Рег.№***/***
год., изготвена въз основа на разпоредително писмо с Рег.№***/*** год. на ГДНП
- МВР, за това, че служителят неправомерно е издал 9 глоби с фиш на основание
отменените през 2017 год. санкционни разпоредби на чл.181, т.т.1, 3, 6
и 7 и чл.183, ал.3, т.7 от Закона движението по пътищата (ЗДвП) и че
проверяващата комисия е приключила проверката със справка рег.№ ***/*** год., в
която е приела за установено, че *** Т.Т. не е
изпълнил вменено му задължение от длъжностна характеристика Рег.№***/*** год.
за заеманата от служителя длъжност, а именно – „Да познава Закона за
движението пътищата и издадените на негова основа поднормативни актове”, както и че като причинно-следствена
връзка - през периода от 21.05.2018 год. до 20.06.2019 год., на територията на
община Крумовград, неправомерно е наложил 9 глоби с фиш, на основание чл.183,
ал.3, т.7 от ЗДвП, отменен от 20.05.2018 год. Посочено е, че Комисията е
направила извод, че е допуснато нарушение на служебната дисциплина по смисъла
на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР - „неизпълнение на служебни задължения” и че същата въз основа на този извод
е квалифицирала нарушението като съставомерно по чл.199,
ал.1, т.5 от ЗМВР - „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите,
регламентиращи служебната дейност”, за което е предвидено дисциплинарно
наказание смисъла на чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР - „писмено предупреждение”, за
срок от три до шест месеца. По-нататък, в мотивите на заповедта е отбелязано,
че съобразно тази квалификация, компетентен дисциплинарнонаказващ
орган е директорът на ОДМВР - Кърджали.
В мотивите дисциплинарнонаказващият
орган е посочил, че след като е обсъдил и анализирал доказателствата, приема за
безспорно доказано, че *** Т.Т. е извършил описаното нарушение
служебната дисциплина, за което не са изтекли преклузивните
срокове по чл.195, ал.1 от 3МВР и за което
може да се търси дисциплинарна отговорност и че в хода на проверката по търсене
на дисциплинарна отговорност, на служителя е била предоставена възможност да
упражни правото си по чл.207, ал.8, т.6, във вр. с
ал.10 от ЗМВР, в съответствие с което, същият е депозирал писмено обяснение Рег.№***/*** год.,
в което е заявил, че няма умисъл в действията му, а като причина за
неправомерното поведение посочил софтуера на информационната система, който
позволявал безпроблемно въвеждане на данни oт административна дейност по вече неактуалните
текстове от ЗДвП. Дисциплинарно-наказващият орган е приел, че твърдението на ***
Т. не кореспондира със събраните доказателства и представлява опит от негова
страна да се оневини чрез посочване на обстоятелство, което счита като
обективна причина за деянието и че тази защитна позиция не може да се кредитира
за достоверна, защото неактуализираният софтуер на информационната система не
го освобождава от задължението му да познава нормативната уредба. В мотивите е
посочено, че в изпълнение на чл.206, ал.1 от ЗМВР, Т.Т.
е бил информиран за правото му да даде писмени обяснения или възражения по
квалификацията на нарушението и предвиденото наказание, но в случая то не е
упражнено по зависещи от него причини – отказ за депозиране на такива, което
обстоятелство е било удостоверено саморъчно от служителя върху справката от приключилата проверка. Дисциплинарнонаказващият орган е посочил, че след оценка на
всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съпоставяйки ги с
установената фактическа обстановка и обясненията на служителя, при определяне
размера на наказанието е взел предвид: - тежестта на нарушението -
некомпетентност, опорочаваща реализацията на специализирана превантивна дейност
за oграничаване на пътнотранспортните произшествия; - настъпилите последици
- неблагоприятни финансови последствия за неправомерно санкционираните
граждани и дискредитиране на институцията; - Обстоятелствата, при които е
извършено - продължителен период от време; - формата на вината -
„непредпазливост” (не е искал и целял вредния резултат); - цялостното поведение
на служителя - обективирано в кадрова справка Рег.№***/***
год., от която се установява, че е постъпил в системата на МВР през *** год. и
по време на службата е награждаван *** пъти с „***”, съответно през *** год. - ***
и *** през *** год. и че има наложено едно наказание - „***”, ***, през *** год.
С оглед изложеното, дисциплинарнонаказващият орган е
посочил, че при спазване на изискванията на чл.206, ал.2 от ЗМВР и като е взел
предвид обстоятелствата, при които е извършено нарушението, неговата тежест,
формата на вината и вредните последици, цялостното му поведение за времето на
службата му в МВР - награждаван три пъти и с наложено едно наказание, за
постигане целта на закона, при спазване принципа на съразмерност, е приел, че
наказание, наложено за срок, по-голям от минимално определения и по-малък от
максимално определения в чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР - 4 (четири) месеца,
съответства на тежестта на извършеното от *** Т.Т.
дисциплинарно нарушение. Предвид изложеното, с оспорената заповед и на
основание чл.204, т.3 и чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР - „неизпълнение на
служебните задължения”, чл.199, ал.1, т.5 - „пропуски в изучаването и прилагането
на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност” и чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР, на жалбодателя
Т.И.Т. е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение”, за срок от
4/четири/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта, като със
заповедта същият е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно
наказание по чл.199, ал.1 от ЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му бъде
наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
От
изисканата с писмено разпореждане от съда и представена по делото
административна преписка по издаване на оспорения административен акт се
установява, че с писмо
Рег.№***/*** год. на заместник-директора на ГД „Национална полиция“ към МВР/л.26/ е разпоредено
на директорите на СДВР и ОДМВР да извършат проверка за периода от 20.05.2018 год.
до датата на получаване на писмото за наличие на издадени фишове и НП със
санкционна разпоредба чл.181, т.6 и чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП, както и за
наложени глоби, в размер по-малък от 50 лева, за санкцията по чл.181, т.1, т.3
и т.7 от ЗДвП. В писмото е посочено също, че с ДВ, бр.97 от 2017 год., в сила
от 09.12.2017 год., глобата по чл.181 от ЗДвП е фиксирана в размер на 50 лева,
а с ДВ, бр.2 от 2018 год., в сила от 20.05.2018 год., чл.181, т.6 от ЗДвП и
чл.183, ал.3, т.7 от ЗДВП са отменени. В писмото е посочено, че въпреки
отмяната на посочените текстове от ЗДвП и промените в размера на глобата по
чл.181 от ЗДвП, при проверка в АИС АНД е било установено, че от 20.05.2018 год.
до 28.08.2019 год., служители на ОДМВР и СДМВР продължават да издават
неправомерни глоби с фиш и да се издават наказателни постановления с посочени
санкционни разпоредби - чл.181, т.6 и чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП, за нарушения,
извършени след 20.05.2018 год., вместо новосъздадения чл.179, ал.6 от ЗДвП,
както и че е било установено, че се налагат неправомерно наказания „глоба” по
чл.181, ал.1, т.3 и т.7 от ЗДвП в размер, по-малък от фиксирания – 50 лева, за
нарушения, извършени след 09.12.20117 год.
С писмото е разпоредено също така, да се
установят причините за
незаконосъобразните действия на служителите, които са издавали такива
фишове и наказателни постановления, като тази практика бъде преустановена
незабавно.
Във връзка с дадените разпореждания с цитираното писмо, в
ОДМВР – Кърджали е била извършена проверка относно издадените за посочения период
фишове и НП по посочените текстове, резултатите от която са материализирани в
докладна записка с Рег.№*** от *** год., изготвена от *** И. Х. - *** в сектор
„Пътна полиция” - Кърджали и адресирана до директора на ОДМВР - Кърджали/л.25/. В докладната записка е
отразено, че е извършен анализ на наличната информация, при който са установени
58/петдесет и осем/ служители, позовали се на санкционните разпоредби на
чл.181, т.6 и на чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП/отменени/, като са издали общо 235
броя документи и че в РУ – ***, 13/тринадесет/ служители са издали общо
63/шестдесет и три/ броя фишове и едно
наказателно постановление.
Със Заповед №*** от *** год./л.24/ директорът на ОДМВР – Кърджали
е разпоредил извършването на проверка по получени данни за нарушение на
служебната дисциплина от служител на ОДМВР – Кърджали. В мотивите към тази
заповед е отразено, че в докладната записка с Рег.№*** от *** год. по описа на сектор
„Пътна полиция” – Кърджали при ОДМВР – Кърджали се съдържат данни за нарушение
на служебната дисциплина от *** Т.И.Т. – *** в РУ – *** и че същият, през
периода 20.02018 год. – 04.09.2019 год., при условията на системност, е издал
неправомерно 9/девет/ броя глоби с фиш, на основание отменените през 2017 год.
санкционни разпоредби на чл.181, ал.6 и чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП. С тази заповед
е разпоредено да се извърши проверка за изясняване на
постъпилите данни за нарушение на служебната дисциплина и да се установи
наличието на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на *** Т.И.Т.
– *** *** към РУ – *** на ОДМВР -
Кърджали. Със същата заповед директорът на ОДМВР – Кърджали е определил,
поименно и с посочени длъжности, съставът на комисията, която да извърши
проверката, както и разпоредил, за резултата от проверката да се изготви
писмена справка, която да се докладва в срок до 20.11.2019 година. Тази заповед, с която е разпоредено
извършване на проверката, определен е съставът на комисията и обхватът на
проверката, е надлежно връчена на жалбодателя на
датата 16.10.2019 год., срещу подпис, видно от извършеното отбелязване на втора
страница от същата, с което същият е надлежно уведомен за образуваната проверка
относно осъществено дисциплинарно нарушение.
Жалбодателят Т.И.Т. е предоставил обяснения
във връзка с проверката, обективирани в „Сведение” с Рег.№***/***
год./л.23/, в
което са изложени твърдения, че 5 броя фишове, с посочените номера, са издадени
от АИСПП чрез РСОД, при което системата сама генерирала санкционната разпоредба
и служителят няма контрол върху нея. По отношение на останалите 4 броя фишове с
посочени номера, жалбодателят е посочил, че същите били
въведени в АНД, като системата сама генерирала санкционната разпоредба и ги приемала
по този начин, като той не можел да въздейства върху нея и поради това, че
системата ги е приела, той не предположил, че има изменения в санкционната
разпоредба.
По административната преписка е
приложена и е приета като доказателство по делото изготвена Справка с Рег.№***
от *** год. за извършена проверка, разпоредена със
Заповед №*** от *** год. на директора на ОДМВР – Кърджали/л.15-л.16/, в която комисията е изложила
становище, че със съставяне на неправомерните фишове, Т.И.Т. е извършил
дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР – „неизпълнение на
служебно задължение”, предвид служебното задължение от длъжностната
характеристика с Рег.№***/*** год. – „Да познава Закона за движение по пътищата
и издадените на негова основа подзаконови актове”, за което, на основание
чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР – пропуски в изучаването и прилагането на
разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, следва да бъде наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение”, за срок от 3/три/ месеца. Комисията
е изложила мотиви, че грешките при съставянето на фишовете не да допуснати
умишлено, а служителят бил подведен от безпроблемното въвеждане на данните в
информационната система. Към така
изготвената справка е приложена и друга справка/л.17/ – приложение към справката с Рег.№*** от *** год. на ОДМВР –
Кърджали, в която са конкретно описани/с посочени серии, номера и дати на
издаване/, издадените от жалбодателя Т.Т. общо 9/девет/ броя фишове за наложени глоби, за периода
от 21.05.2018 год. до 20.06.2019 година.
С така изготвената Справка с
Рег.№*** от *** год. за извършена проверка, разпоредена
със Заповед №*** от *** год. на директора на ОДМВР – Кърджали, жалбодателят Т.Т. е бил запознат лично, на датата 09.12.2019
год., в 14:00 часа, видно от извършеното отбелязване на последна страница от
същата, като на същата последна страница от справката, жалбодателят Т. е вписал саморъчно и текста: „Не желая да давам допълнителни писмени
обяснения.” и се е подписал под този текст.
При така установената фактическа обстановка
и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
доказателства и доводите на страните, Административен
съд – Кърджали направи
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на
служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт,
съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в
законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в
съответствие с целта на закона.
По отношение компетентността на органа, издал
административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема
следното:
Процесната заповед е издадена от компетентен по смисъла на
чл.204, т.3 (изм. – ДВ, бр.14 от
2015 г.) от ЗМВР дисциплинарнонаказващ
орган. Съгласно тази разпоредба, наказанията се налагат със заповеди от ръководителите
на структурите по чл.37 – за всички наказания по чл.197 за служителите на
младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши
изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и
изпълнителски длъжности – наказанията по чл.197, ал.1, т.1 – 3.
Съгласно чл.37, ал.1, т.2 от ЗМВР, Областната дирекция на МВР - Кърджали е основна структура, която, съгласно чл.43, ал.1 от ЗМВР, се ръководи от директор, като съгласно чл.42, ал.3 от ЗМВР, в областните дирекции на МВР може да се създават отдели, сектори, районни управления (РУ), участъци и други звена от по-нисък ранг, в зависимост от задачите и дейността им, като такова структурно звено от по-нисък ранг е и Районно управление (РУ) – Крумовград към ОДМВР – Кърджали, което се ръководи от началник на РУ. Видно от оспорената заповед, неин издател е именно директорът на Областна дирекция на МВР - Кърджали, а към момента на издаването й, жалбодателят Т.И.Т., като държавен служител в МВР, е заемал длъжност „*** – *** *** в РУ - *** при ОДМВР - Кърджали. Ето защо, съдът приема, че в случая, директорът на Областна дирекция на МВР - Кърджали се явява материално и териториално компетентен дисциплинарнонаказващ орган и притежава правомощие да издава заповед за налагане на наказанието по чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР, а именно – „писмено предупреждение”, по отношение на наказания полицейски служител.
Съдът констатира, че е спазено и императивното изискване на чл.206, ал.1 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарнонаказващия орган, преди да наложи дисциплинарното наказание, да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Видно от данните по преписката, в хода на извършената проверка, от жалбодателя Т. е дадено писмено сведение, с характер на писмено обяснение, в което същият е дал обяснения относно фактите и обстоятелствата, свързани с неправомерно издадените от него, в периода от 21.05.2018 год. до 20.06.2019 год., 9/девет/ броя глоби с фиш, на основание отменените през 2017 год. разпоредби на чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП. Освен това, след постъпване на Справката с Рег.№*** от *** год. в ОДМВР - Кърджали, жалбодателят Т.Т. е бил запознат със съдържанието, й срещу подпис, на датата 09.12.2019 год., като в тази връзка, след запознаване със съдържанието й, същият не е дал допълнителни писмени обяснения, а само е заявил писмено и категорично в изявлението си, изписано собственоръчно на последна страница от справката: „Не желая да давам допълнителни обяснения.”, под който текст се е и подписал, след което справката е била резолирана от директора на ОДМВР – Кърджали, на датата 10.09.2019 година. По тези съображения, настоящият съдебен състав намира за неоснователни оплакванията, развити в жалбата, за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.206, ал.1 от ЗМВР.
Съдът намира, че са спазени и регламентираните в
чл.195, ал.1 от ЗМВР срокове, в които следва да бъде наложено дисциплинарното
наказание. Според посочената разпоредба, дисциплинарното наказание следва да се
наложи не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от
една година от извършването му, а според разпоредбата на чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът,
компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е
установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган. В конкретния случай, в изготвената,
от назначената със Заповед №*** от *** год.
на директора на ОДМВР – Кърджали, комисия, справка/л.17/ –
приложение към справката с Рег.№*** от *** год. на ОДМВР – Кърджали, са конкретно
описани – с посочени серии, номера и дати на издаване, издадените от жалбодателя
Т. общо 9/девет/ броя фишове за наложени
глоби, за периода от 21.05.2018 год. до 20.06.2019 год. Изготвената справка за
извършената проверки по получени данни за извършено дисциплинарно нарушение с
Рег.№*** и съответно, приложенията към нея, са постъпили в деловодството на
ОДМВР – Кърджали, на 18.11.2019 год., а дисциплинарнонаказващият
орган се е запознал със справката на 10.12.2019 год., видно от поставената на
същата резолюция. Предвид това, следва да се приеме, че на по-ранната от двете дати,
а именно – на 18.11.2019 год., когато справката е постъпила при дисциплинарнонаказващия орган, е открито нарушението, с
оглед разпоредбата на чл.196 от ЗМВР, а тъй като процесната
заповед е издадена на 10.01.2020 год., то изводът е, че в случая е спазен
двумесечният срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР. В тази връзка следва да се отбележи,
че наказанието е наложено и в законоустановения
едногодишен срок от извършване на нарушението, като в случая дисциплинарнонаказващият орган е приел, че се касае за
нарушение в периода от 21.05.2018 год. до 20.06.2019 год., т.е. след като
последният, неправомерно издаден от жалбодателя, фиш/серия
*** №***/, релевантен за процесното дисциплинарно
нарушение, е издаден на 20.06.2019 год., то ясно е, че този едногодишен срок
изтича на 20.06.2020 година. Предвид горното, съдът в настоящия състав намира,
че оспорената заповед е издадена и при спазване на сроковете, регламентирани в
нормата на чл.195, ал.1 от ЗМВР, а оплакванията, инвокирани
в жалбата в тази насока, са неоснователни. Във връзка с горното, относно
възражението в жалбата за това, че
следвало да има образувани 9 дисциплинарни производства, за всеки от
деветте фиша, съдът намира, че в случая се касае за извършване на едно
дисциплинарно нарушение, а именно – „пропуски в изучаването и прилагането на
разпоредбите на ЗДвП, регламентиращи служебната дейност”, а неправилното
налагане на тези глоби с фиш може да бъде определено като следствие, т.е. като
резултат и вредна последица от това деяние и броят има значение единствено при преценката
за определяне на размера на наказанието.
Относно формата и съдържанието на
оспорения административен
акт, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага
с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят;
мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени;
доказателствата, въз основа на които
то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът
на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се
обжалва заповедта. В конкретната хипотеза съдът намира, че
оспорената Заповед №292з-59
от 10.01.2020 год., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, съдържа всички тези изискуеми
се реквизити, посочени в разпоредбата
на чл.210, ал.1 от ЗМВР, като заповедта
за дисциплинарното наказание е връчена на държавния служител
лично и срещу подпис, като
е отбелязана датата и часа на връчване – 13.01.2020 год., в
14:15 часа, съгласно изискването на чл.210, ал.2 от ЗМВР. В заповедта ясно е
посочено, каква длъжност е заемал жалбодателят Т. към
датата на извършване на твърдяното нарушение, посочен е периодът на извършване
на нарушението, съответно и точният брой на неправомерно наложените глоби с
фиш, като самото нарушение е описано и словесно в достатъчна степен, така, че
да стане ясно и на наказаното лице, и на контролиращите съдебни инстанции, за
какво се налага дисциплинарното наказание, ясно са посочени служебните
задължения, които не са били изпълнени от жалбодателя.
В мотивите към заповедта е дадена квалификацията на нарушението, която съдът в
настоящия състав намира за правилна, а освен това, при
определяне размера на наказанието, в заповедта изрично
е посочено, че са оценени направените в справката констатации, предложения и становища, приети са и са оценени писмените обяснения на служителя (сведение с Рег.№***/*** год.)
и са взети са предвид: доказателствата,
поотделно и в тяхната съвкупност, съпоставени с установената фактическа обстановка и обясненията на служителя, както и: - тежестта на нарушението
- некомпетентност, опорочаваща
реализацията на специализирана превантивна дейност за oграничаване
на пътнотранспортните произшествия; - настъпилите последици - неблагоприятни
финансови последствия за неправомерно санкционираните граждани и дискредитиране на институцията; - обстоятелствата, при които е извършено
- продължителен период от време; - формата
на вината - „непредпазливост” (служителят не е
искал и целял вредния резултат). Взето е предвид
и цялостното поведение на служителя, обективирано
в приложената по преписката кадрова справка с Рег.№***/*** год., от която
е установено, че жалблодателят е постъпил в системата на МВР през 2013 год., като изрично е
отчетено и е взето предвид, че по време
на службата същият е награждаван три пъти с „писмена похвала”, съответно два пъти през 2017 год. и
веднъж през 2018 год. и че
има наложено едно наказание - „писмено предупреждение”, за срок от
3 месеца, през 2016 год. При преценката на всичко изложено по-горе, дисциплинарнонаказващият орган е посочил, че при
спазване на изискванията на чл.206, ал.2 от ЗМВР и за постигане
целта на закона, при спазване
принципа на съразмерност, е приел, че наказание, наложено
за срок, по-голям от минимално
определения и по-малък от максимално определения
в чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР - 4 (четири)
месеца, съответства на тежестта на
извършеното от жалбодателя - *** Т.Т. дисциплинарно
нарушение. Следва да бъде допълнено, че така наложеното
наказание е малко над минималния срок и под средния такъв, предвиден в
разпоредбата на чл.199, ал.2, предл.І/първо/ от ЗМВР,
съгласно която, дисциплинарното наказание
„писмено предупреждение” се налага за налага
за срок от
три до шест
месеца. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав
намира за напълно неоснователни оплакванията в жалбата в насока, че дисциплинарнонаказващият орган не е спазил разпоредбата
на чл.206, ал.2 от ЗМВР, като не е преценил
правилно и в съответствие с
изискванията на нормативната разпоредба всички релевантни обстоятелства за установяване на дисциплинарното нарушение - тежестта на нарушението,
настъпилите последици, обстоятелствата, при които то е извършено,
т.е. съдът намира, че дисциплинарнонаказващият орган, при определяне на конкретния
срок на наказанието, действително се е съобразил с формата на вината, тежестта
на нарушението, настъпилите последици и обстоятелствата,
при които е извършено, както и с
цялостното поведение
на жалбодателя по време на службата му в МВР.
Така, по изложените по - горе съображения, съдът
намира, че при издаването на оспорената заповед и в хода на проведеното
административно производство, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да
съставляват основание за отмяната й и съответно, оплакванията в жалбата в тази
насока се явяват неоснователни и недоказани, като освен това, същата е издадена
в предвидената от закона форма и с изискуемото се съдържание.
По отношение материалноправната
законосъобразност на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание,
т.е. съответствието й с приложимите материалноправни
разпоредби на закона, за налагане на дисциплинарно наказание, съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 от ЗМВР, държавните служители в МВР, които са нарушили служебната
дисциплина, се наказват с предвидените в този закон наказания,
като в ал.2, т.1 - т.4 на същия текст е посочено, че дисциплинарните нарушения са: неизпълнение
на разпоредбите на този закон
и на издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните
работи, заместник - министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители;
неизпълнение на служебните задължения; неспазване на служебните
правомощия и неспазване на правилата на
Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР.
Като правно основание за налагане
на дисциплинарното наказание, административният
орган е посочил в оспорената
заповед разпоредбата на
чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, съгласно която, „Дисциплинарно нарушение представлява неизпълнение на служебните задължения”, както и разпоредбата
на чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР, която регламентира, че едно от дисциплинарните наказания по този
закон е „писмено предупреждение”. Посочена
е като правно основание и разпоредбата на чл.199, ал.1, т.5 от
ЗМВР, която регламентира,
че дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение” се налага за
„пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност.”.
Същевременно, както
бе посочено и по-горе в настоящото изложение, заповедта е мотивирана с фактическите твърдения, че жалбодателят – *** Т.И.Т., на длъжност *** при Областна дирекция на МВР – Кърджали, през периода
от 21.05.2018 год. до 20.06.2019 год., на територията на община Крумовград,
неправомерно е наложил 9/девет/ глоби с фиш, на основание
чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП, отменен от 20.05.2018 год., което е в резултат, т.е.
е в причинно-следствена връзка от неизпълнение на вменено му служебно
задължение, а именно – „Да познава Закона за движението по пътищата и
издадените въз основа на него поднормативни актове”/всъщност правилния термин е „подзаконови нормативни” актове/,
което задължение е разписано и произтича от длъжностна характеристика Рег.№***/***
год. за заеманата от служителя длъжност, която, всъщност, е типова длъжностна
характеристика за длъжността „*** *** към районно управление при ОДМВР”/л.27-л.30/,
на каквато длъжност - „*** *** към РУ - *** при ОДМВР – Кърджали, жалбодателят е бил преназначен още през *** год., със
Заповед с Рег.№***/*** год., видно от приложената по делото и приета като
доказателство по делото Справка с Рег.№*** от *** год. на ОДМВР – Кърджали, за
заеманите длъжности, награди и наказания на *** Т.И.Т./л.14/. Направен
е извод, че по този начин е допуснато нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения, а
въз основа на този извод, нарушението е квалифицирано като такова по чл.195,
ал.1, т.5 от ЗМВР - „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите,
регламентиращи служебната дейност”.
Тези изводи на дисциплинарно-наказващия орган в пълна степен се споделят и от
настоящия съдебен състав, като съдът намира, че с оглед събраните по
дисциплинарната преписка, съответно и по настоящото дело, писмени
доказателства, е правилна преценката на органа за това, че деянието съставлява
допуснато нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР и съответно, същото правилно е квалифицирано като такова по чл.195, ал.1,
т.5 от ЗМВР. Така, по делото между страните не се спори, че в посочения период
от 21.05.2018 год. до 20.06.2019 год., жалбодателят Т.
е наложил девет броя глоби с фиш, като фишовете са представени по преписката и
са приети като доказателства по делото/л.18-л.22/. Първият от тези фишове,
сер.*** №***, е издаден на датата 21.05.2018 год., а
последният, сер.*** №***, е издаден на датата
20.06.2019 год., като във всичките девет, като санкционна разпоредба, е
посочена нормата на чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП, която обаче, е била отменена от
20.05.2018 год., като с всичките девет фиша е било наложено наказание „глоба”,
в предвидения в тази отменена разпоредба размер от 30/тридесет/ лева. Тук
задължително следва да се посочи, че отмяната на посочената норма - чл.183,
ал.3, т.7 от ЗДвП, е била направена с изменение и допълнение на Закона за
движение по пътищата, публикувано още на датата 03.01.2018 год., в Държавен
вестник, бр.2 от 2018 год., но отмяната й е влязла в сила чак на 20.05.2018 год.,
съгласно §26, т.1 от Заключителните разпоредби на този ЗИД на ЗДвП, т.е. повече
от четири месеца и половина след публикуването в ДВ на отмяната на тази
санкционна разпоредба. Предвид това, настоящият съдебен състав счита, че този
период от повече от четири месеца и половина е бил предостатъчен за жалбодателя да узнае, че тази санкционна разпоредба от ЗДвП
се отменя, както и от коя дата влиза в сила отмяната й и това е така
най-малкото поради факта, че същият работи като „*** – *** ***” в РУ – *** към
ОДМВР - Кърджали, а не като портиер или домакин в същото това районно
управление на МВР и като такъв безспорно е длъжен да познава разпоредбите на Закона
за движението по пътищата и издадените въз основа на него подзаконови актове,
тъй като ЗДвП е основният нормативен акт, който жалбодателят
Т. е длъжен ежедневно, при изпълнение на служебните си задължения, да прилага. В
тази връзка съдът намира за неоснователен доводът, изложен в съдебно заседание
в хода по същество в насока, че тъй като жалбодателят
не бил запознат с длъжностната си характеристика за длъжността, която заема, то
нямало как да му се търси отговорност за това, че не е изпълнил задълженията
си, съгласно тази длъжностна характеристика. Дори и да липсват формални писмени
доказателства, а именно - протокол за запознаване с длъжностната характеристика
за длъжността, което се установява от приложеното писмо с Рег.№*** от ***
год. на ОДМВР – Кърджали/л.42/,
съдът в настоящия състав намира, че жалбодателят Т. е
бил пределно наясно с основните си длъжностни задължения, т.к. същият още от
27.02.2015 год. е бил преназначен на длъжността „*** *** в РУ – *** и като
полицейски служител изпълнява тази длъжност и до момента, като, при това
положение, е немислимо дори и да се предположи, че през целия този период от
повече от пет години, изпълнявайки тази длъжност, същият не знае какви са
основните му длъжностни задължения, едно от които е да познава Закона за
движението по пътищата/ЗДвП/, който закон следва да прилага ежедневно при
изпълнение на служебната си дейност. Предвид това, съдът не намира за нужно да
коментира повече този довод, изложен от процесуалния представител на жалбодателя в съдебно заседание.
Съдът намира, също така, за неоснователни, голословни
и ирелевантни доводите на жалбодателя,
развити в съдебно заседание от процесуалния му представител, че не бил информиран
и не му било провеждано обучение във връзка с посочените в заповедта промени в
ЗДвП и не бил запознаван по никакъв начин за промените в ЗДвП, както и
твърденията, че при издаването на описаните в справката 9/девет/ броя глоби с фиш е приложил
санкционна норма, която е била генерирана от софтуера на РСОД - таблет, тъй като от представените писмени доказателства
било видно, че жалбодателят не е имал достъп до
софтуера на тази система и нямало как да влияе върху нея, да я актуализира или
да прави промени и че този РСОД - таблет, чийто модул
софтуерно се обслужвал от софтуерна фирма, която не била въвела в програмния
продукт настъпилите промени в ЗДвП, поради което нямало как да носи отговорност
за това, че ползваният от него програмен продукт не е бил актуализиран. В тази
връзка, за жалбодателя Т.Т.
е налице задължение да познава Закона за движението по пътищата и издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове, съгласно типовата длъжностна
характеристика, утвърдена със Заповед №*** от *** год. на директора на ОДМВР –
Кърджали/л.62-л.67/. В този смисъл е и въведеното му задължение с нормата
на чл.80, ал.2 от Инструкция №8121з-749 от 20.10.2014 год. на МВР за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение и с
която жалбодателят, като ***, т.е. като служител,
осъществяващ дейност по пътен контрол, следва да е надлежно запознат и
която инструкция е пряко приложима при изпълнение на служебните му задължения.
На следващо място, 4/четири/ броя от посочените фишове са съставени от жалбодателя ръкописно, т.е. същият сам собственоръчно е
вписал в тях отменената санкционна разпоредба от ЗДвП, а от друга страна, видно
и от постъпилото писмо от дирекция „Комуникационни и информационни системи” към
Министерство на вътрешните работи с Рег.№*** от *** год./л.43/, при издаване на фишове за нарушения по ЗДвП през РСОД-таблет, потребителите са имали възможност да избират
между актуалните и неактуалните санкционни разпоредби, в частност и за налагане
на санкция по чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП, което се отнася за останалите 5/пет/
броя от посочените фишове. В същото писмо се разяснява, че в приложението АИС „АНП”
отменените текстове са се визуализирали, успоредно с актуализираните и това се
е дължало на процеса на синхронизация, заложен в софтуера, но че това е дало
възможност служителите да избират между актуален и неактуален санкционен текст,
а от това следва, че именно изборът на неактуалния, т.е. на отменения текст от
закона, е укоримото поведение на служителите в
конкретния случай. Освен това, още през януари и април 2018 год. е била възложена
и осъществена актуализация на софтуера, съобразена със законодателните промени,
свързани с измененията и допълненията на Закона за движението по пътищата,
публикувани в бр.2 на Държавен вестник от 03.01.2018 год., което е видно от
разпорежданията с Рег.№***/*** год./л.55-л.60/ и с Рег.№***/*** год./л.47-л.54/, и двете на заместник-директора
на ГДНП, които съдържат и таблици, които визуализират какво представлява
системата АИС „АНД” и в които са описани ясно и точно – и цифрово, и словесно,
нарушенията на конкретни разпоредби от ЗДвП, размерите на глобите, санкционните
разпоредби, които се прилагат за тези нарушения и от коя дата се прилагат,
както и са отразени цифрово санкционните разпоредби, които са отменени и от коя
дата е тази отмяна, т.е. от коя дата те не се прилагат, като конкретно, за
санкционната норма на чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП, в тази визуализирана система е
посочено изрично: „ДА СЕ ЗАЛИЧИ”, а в съседната графа е вписано: „Считано от
20.05.2018 год.”. Казано по друг начин, при отваряне на системата АИС „АНД”,
срещу всеки санкционен текст се изписва датата на последната законодателна
промяна, така че на служителите се обръща
внимание относно настъпилите
промени и актуалността на конкретната санкционна
разпоредба, като цитираните две разпореждания са били сведени до знанието на
състава в областните дирекции. Така, според настоящия съдебен състав, изложеното
по категоричен начин опровергава доводите на процесуалния представител на жалбодателя, че в случая е била налице обективна
невъзможност жалбодателят Т.Т.
да наложи нормативно установената в ЗДвП санкция, прилагайки действащата към
момента разпоредба, а не отменената такава.
Така, всичко
изложено по-горе, според настоящия съдебен състав, води до безспорния извод,
че е налице извършено
дисциплинарно нарушение, при форма на вината – непредпазливост, от страна на жалбодателя
Т.И.Т., като дисциплинарнонаказващият
орган правилно е преценил,
че това съставлява
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, за което и на основание чл.199, ал.1,
т.5 от ЗМВР, се налага наказание „писмено предупреждение”, в предвидените
в чл.199, ал.2 от с.з. срокове.
В тази връзка и предвид изложеното
по-горе, съдът в настоящия състав намира, че оспорената заповед е издадена в
съответствие и с приложимите материалноправните
разпоредби на закона и съответните подзаконови нормативни актове и не е налице
такова основание за отмяната й по смисъла на чл.146, т.4 от АПК. Следва да се
посочи, че видът на наложеното наказание е правилно определен от дисциплинарно-наказващия
орган, като определянето на размера на това наказание е единствено в
правомощията на този орган и този размер се определя по целесъобразност и не
подлежи на контрол, но при всички случаи отново следва да се посочи, че в
оспорената заповед е отразено, че видът и размерът на наказанието са определени
и след като са взети предвид тежестта на нарушението, формата на вината и
цялостното поведение на служителя по време на службата му, като наказанието е
наложено над минималния, но под средния, предвиден, съгласно чл.199, ал.2 от ЗМВР, срок на наказанието „писмено предупреждение”.
Ето защо, предвид така изложените по-горе съображения,
Административен съд - Кърджали намира, че обжалваната Заповед №292з-59 от
10.01.2020 год., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, е законосъобразна,
т.к. същата е издадена от материално и териториално компетентен дисциплинарнонаказващ административен орган, при спазване
на установената форма и с определените от закона форма и съдържание, в
съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е
съобразена и с целта на закона, поради което и жалбата на Т.И.Т. от *** -
държавен служител, на длъжност „*** *** при ОДМВР - Кърджали”, се явява
неоснователна и недоказана и като такава, следва да бъде отхвърлена с решението
по настоящото дело.
При този изход на делото, с оглед своевременно заявеното искане от пълномощника на ответника в представената в съдебно заседание писмена защита, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно, като същото следва да бъде присъдено в минималния размер от 100 лева, съгласно Наредбата за правната помощ. Поради това, искането следва да бъде уважено и следва да бъде осъден жалбодателят Т.И.Т. ***, да заплати на ОДМВР – Кърджали, сумата в размер на 100.00/сто/ лева, на основание чл.143, ал.4 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съгласно последната цитирана разпоредба, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева.
Мотивиран от така изложеното и на основание чл.172,
ал.2, предл.ІV/четвърто/, във връзка с чл.172, ал.1
от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.И.Т. от ***, с ЕГН **********, против
Заповед №292з-59 от 10.01.2020 год., издадена от директора на ОДМВР - Кърджали,
с която, на основание чл.204, т.3 и чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР, във вр. с чл.197, ал.1, т.2 и във вр.
с чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, на жалбодателя Т.И.Т.,
като държавен служител – *** при ОДМВР - Кърджали, е наложено дисциплинарно
наказание на държавен служител от ОДМВР - Кърджали - „писмено
предупреждение”, за
срок от 4/четири/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА Т.И.Т.
от ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР/ОДМВР/ -
Кърджали, с адрес: ***, с ЕИК ***, деловодни разноски, възлизащи в размер на
100.00/сто/ лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Преписи от настоящото
решение, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137,
ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.
Решението, съгласно разпоредбата на чл.211, предл.ІІІ/трето/ от ЗМВР, е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
С Ъ Д И Я: