№ 41227
гр. София, 06.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско
дело № 20251110141330 по описа за 2025 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.
3 ГПК:
Ищецът Ц. П. Т. е предявил срещу ответника „Стик - кредит” АД отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, с който се
иска да бъде прогласен за нищожен договор за потребителски кредит, предоставен от
разстояние № ............ от 24.11.2023 г.
Ищецът твърди, че на 24.11.2023 г. е сключил чрез онлайн платформа с ответника
„Стик кредит“ АД договор за потребителски кредит № ............, по силата на който е усвоил
главница в размер на 950 лв. Договорено е било че кредитът ще бъде погасен за срок от 20
месеца при лихвен процент в размер на 36 %, ГПР - 42,58 %, като при тази хипотеза общо
дължимата сума ще бъде в размер на 1383, 26 лв. Сочи, че съгласно чл. 17 от процесния
договор се е задължил да осигури в тридневен срок, считано от сключването на сделката,
обезпечения в условията на алтернативност - поръчител, отговарящ на условията, посочени
в общите условия към договора, или банкова гаранция. Съгласно чл. 27 от договора при
неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечения дължал неустойка в размер
на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е
предоставено договореното обезпечение. Съгласно погасителния план по кредита общият
размер на задълженията за главница, лихви и неустойка е в размер на 3549, 58 лв.,
следователно му била начислена неустойка в размер на 2166, 32 лв. Счита, че клаузата за
начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение е нищожна, тъй като е
неравноправна, а също така размерът на неустойката е неправилно не е бил включен в
посочения в договора годишен процент на разходите, поради което последният не е
действителният такъв, следователно нарушено е и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
което води до нищожност на целия договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявения иск. Посочва, че нищожността на отделна договорна клауза не влече
недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Счита,
че клаузата за неустойка не е от съществените клаузи на договора и не би могла да доведе до
нищожност на същия. Твърди, че договорът е действителен, като отговаря на всички
изисквания на ЗПК. Сочи, че същият е сключен по подадено писмено искане от ищеца, като
същият е разполагал с информация за параметрите на договора. Твърди, че
Кредитополучателят е имал възможност на всеки етап от преддоговорните отношения да се
запознае подробно с условията и да се откаже от сключването на договора. Счита, че ГПР е
посочен коректно, като в договора ясно е посочен неговия размер и начин на формиране.
Твърди, че неустойката не е следвало да бъде включвана към ГПР, доколкото същата
възникнала след сключването на договора. Твърди, че уговорената клауза за неустойка е
1
действителна, като същата представлява санкция за неизпълнение на договора от страна на
кредитополучателя. Сочи, че кредитополучателят разполагал с 14 дни да се откаже от
сключения договор. В допълнение на това в договора било уговорено, че в момента в който
потребителят осигури обезпечение, неустойката преставала да се начислява. Сочи, че
неустойката е компенсаторна, а освен това имала предварително определен начален и краен
момент, а начинът на изчисляването и е бил ясно посочен в договора. Счита, че условията за
предоставяне на обезпечение са напълно изпълними, разумни и адекватни на
икономическата обстановка в страната, предвид това не би следвало да представляват
трудност за кредитополучателя. Моли за отхвърлянето на предявения иск.
По доказателствената тежест
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК
е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за
потребителски кредит № ............ от 24.11.2023 г. със соченото в исковата молба съдържание,
както и че договорът противоречи на императивни материалноправни разпоредби, в
частност, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съдът служебно следи за недействителност на договори и отделни клаузи, от
значение за решаване на правния спор и обявява на страните, че може да не зачете правните
последици на нищожна сделка, поради което с оглед принципа на състезателното начало
дава възможност на страните да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат
доказателства.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните по делото следва да бъдат отделени следните факти: между страните е
сключен договор за потребителски кредит № ............ от 24.11.2023 г. с твърдяното в исковата
молба съдържание.
По доказателствата:
Следва да се приемат представените от ищеца с исковата молба и от ответника с
отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.11.2025 г. от
13.30 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните по делото, че между тях е сключен договор за потребителски
кредит № ............ от 24.11.2023 г. с твърдяното в исковата молба съдържание.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба с
приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2