РЕШЕНИЕ
№ 454
гр. гр. Лом, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Й. Л.а Д.а
при участието на секретаря Моника Ц. Василева
като разгледа докладваното от Лилия Й. Л.а Д.а Гражданско дело №
20241620102143 по описа за 2024 година
Производството е образувано и се води по предявен суброгационен
осъдителен иск с правна квалификация по чл.410, ал.1, т.2 от КЗ вр. чл. 49 вр.
чл. 45 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД от ***** “*********” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление на дейността: *********, срещу АГЕНЦИЯ
“ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” (АПИ), БУЛСТАТ: *********, адрес: град
София, бул.Македония №3, *********., като се иска да бъде постановено
решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
4690.70 лева /четири хиляди шестстотин и деветдесет лева и седемдесет
стотинки/, представляваща платено застрахователно обезщетение по щета №
********* /или референтен № *********/ по описа на ***** “*********”
ЕАД, на основание застрахователна полица № *********/*********г. по
имуществена застраховка „*********”, за причинени увреждания на
застрахован лек автомобил марка “*****”, модел “*********“, с рег.№
*********, при ПТП, реализирано на *********. в ********* на път -
ул.”*********” в кв.“*********“, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на предявяване на иска – 11.07.2025г., до окончателното й плащане.
В исковата молба се твърди, че на *********г. ищецът е сключил
имуществена застраховка „*********” с търговско дружество „*********“
ЕАД, ЕИК *********, по силата на която е застраховал за всички рискове по
раздел „Каско”, клауза „Пълно каско”, лек автомобил марка “*****”, модел
“*********“, с рег.№ *********, със срок на действие на застраховката за
периода от 00:00 часа на 24.04.2020г. до 23:59 часа на 23.04.2021г., за което
ищецът е издал на застрахования застрахователна полица №
*********/*********г. Ищецът сочи, че на *********. в 18.00 часа *********
1
на ул. „*********“, в участъка на кв.********* ********* като водач на
застрахования автомобил е преминал през необезопасено и необозначено
препятствие на пътното платно /дупка/, стопанисвано от АПИ, при което се
твърди, че са причинени материални щети на автомобила, посочени в
протокол за ПТП и приложена фактура от ********* ЕАД. Твърди се, че за
реализираното ПТП е съставен Протокол за ПТП с бланков №
*********/*********. на РУ Лом при ОДМВР-Монтана. За настъпилото
застрахователно събитие въз основа на заявление от *********. *********
при застрахователя била образувана застрахователна преписка /щета/ №
********* / или референтен № *********/ по описа на ***** „*********“
ЕАД. Сочи се, че ул. *********, находяща се в ********* в участъка на кв.
********* е част от републиканската пътна мрежа и съвпада с трасето на
републикански път *********-***** и се стопанисва и поддържа от АПИ. В
исковата молба се твърди, че стойността на щетите по увредените детайли на
застрахования автомобил възлязла на 4690,70 лв. Релевира се, че тази сума
била заплатена с преводно нареждане от 11.12.2020г. на сервиза, извършил
ремонта – „*********“ ЕАД. Твърди се, че в случая ответникът не е
обезопасил и обозначил с необходимата маркировка препятствието на пътя и
не е положил дължимата грижа за привеждане на пътното платно в нормално
и безопасно състояние за придвижване на ППС, като с бездействието си е
станал причина за възникване на ПТП, при което са причинени щети на
застрахования от ищеца автомобил. Ищецът се е позовал на нормативната
уредба и на съдебна практика в подкрепа на своите твърдения и претенция.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК писмен отговор от ответника е постъпил.
Ответникът оспорва изцяло предявения иск по неговото основание и размер и
моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Оспорени са видът и
размерът на щетите. Сочи се, че никъде не са описани настъпилите щети по
вид и размер. Оспорен е механизма на ПТП, наличие на необезопасено и
необозначено препятствие /дупка/ на пътното платно, характера и стойността
на вредите, наличие на причинно-следствена връзка между описаните в
исковата молба имуществени вреди и механизма на процесното ПТП. Твърди
се, че основната причина за настъпване на твърдените вреди е единствено
виновното поведение на водача на автомобила, като действията му
представляват груба небрежност и са основание за непокриване на настъпили
щети. Изключителната вина на водача според ответника е основание за
изключване на отговорността на АПИ. Оспорват се представените към
исковата молба писмени доказателства, които представляват частни
документи. Оспорено е твърдението, че щети представляват покрит от
застрахователната полица риск. В случая, ако е платено застрахователното
обезщетение от застрахователя на собственика на застрахования автомобил, то
е платено по непокрит от застрахователния - договор риск - т. е. при отсъствие
на основание за плащане. Оспорена е представената с исковата молба
застрахователна полица № *********/*********г., като липсват според
ответника данни, че договорът е породил валидно действие. Не се установява
валиден ли е бил към момента на ПТП застрахователния договор. Оспорено е
2
изплащането на застрахователното обезщетение, като според ответника не са
представени убедителни доказателства за изплащане на обезщетението. В
ОИМ се сочи, че съгласно Глава VII. Застрахователна премия т. 5. от Общите
условия, застрахователният договор влиза в сила при условие, че
застрахователната премия или първата вноска от нея е платена (стр. 2 от
Общите условия). Направено е възражение за прекомерност на
претендираните вреди и при евентуално уважаване на исковата претенция,
размерът на исканите щети следва да бъде намален според ответника.
Оспорва се обстоятелство за наличие на препятствие на пътя , тъй като през
посочения период е извършена поддръжка на пътищата на републиканската
пътна мрежа на територията на Областно пътно управление Монтана и към
датата на настъпване на ПТП не е имало неравности на пътното платно.
Според ответника от приложените към исковата молба доказателства не се
доказва по ясен, категоричен и безспорен начин, че повредите по процесния
лек автомобил марка автомобил „*****” с ДК № ********* са действително
претърпени в следствие на това произшествие.
Според ответника приложените доказателства от ищеца не доказват по
безспорен и категоричен начин и причинната връзка между действията и
бездействията на длъжностни лица, работници и служители на АПИ, или
лица, на които Агенцията е възложила някаква работа, и настъпилите
увреждания, които ищецът е обезщетил. От изложеното в исковата молба
според ответника е видно, че липсват документи, съдържащи данни за
изясняване механизма на настъпване на произшествието. Никъде не е описана
скоростта, с която се е движил автомобила в момента на настъпване на ПТП,
което е от значение за коректното описване на механизъм на настъпване на
ПТП, каква е била метрологичната обстановка, натовареност на пътното
платно, наличие на насрещни МПС, или такива движещи се непосредствено
пред процесния автомобила. Ответникът счита, че е невъзможно от попадане
на автомобила в „дупка“ на платното за движение да настъпят такива щети,
каквито се твърдят, че са изплатени от застрахователя. Оттук следва изводът,
че не попадане на автомобила в дупка на пътното платно е причина за
настъпване на процесното ПТП, а други обстоятелства. В ОИМ ответникът се
е позовал на съдебна практика относно доказателствената сила на протокола
за ПТП. Според последния в случая не се установява по несъмнен начин
причинно-следствената връзка между настъпилите щети и твърдяното
произшествие, явяваща се необходим елемент от правопораждащия
регресното право фактически състав, поради което искът подлежи на
отхвърляне. Посочено е, че ноторно известен е фактът, че когато се шофира
със съобразена скорост пътната обстановка се възприема по-добре и може да
се реагира адекватно и навреме, като се вземе най-правилното решение,
поради наличие на достатъчно време за реакция. Несъобразяването с
нормативно регламентираните правила за движение представляват
неправомерни действия от страна на водача на МПС, което обуславя
намаляване размера на търсеното обезщетение за претърпени щети вследствие
от настъпило по негова вина ПТП. Ответникът счита, че реализираното ПТП
се дължи до голяма степен на движението на автомобила с несъобразена
3
скорост и неуместните действия на водача. Извършено е позоваване на
законови разпоредби, като ответникът твърди, че случилото се ПТП е по вина
на водача на автомобила в резултат на шофирането му, несъобразявайки се с
пътната обстановка и извършвайки движение с несъобразена скорост. В
случай, че евентуално съдебната инстанция потвърди предявената искова
претенция, ответникът моли съда да приеме изложените по-горе
обстоятелства в подкрепа на възражението, което прави, за намаляване на
обезщетението поради съпричиняване на вредите от страна на водача на
автомобила. Оспорена е и претенцията за лихви и разноски, поради
неоснователността на главния иск. Предвид горното се иска отхвърляне на
иска.
Претендират се разноски.
В откритото съдебно ищецът се представлява от упълномощен адвокат,
като се поддържа исковата претенция.
Ответникът също се представлява от упълномощен юрисконсулт, като
иска отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.
Претендират се разноски.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, изготвена и приета е
съдебна автотехническа и оценителна експертиза.
Съдът, след като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с искова претенция по реда на Кодекса на
застраховането. Възникването на суброгационното право по чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД в полза на имуществения застраховател се
обуславя от следния фактически състав: да е налице валиден договор за
имуществено застраховане към датата на процесното събитие, да са
причинени имуществени вреди, заплащане на застрахователното обезщетение
на застрахования за причинените му вреди, да е налице бездействие от страна
на ответника, което да се изразява в неизпълнение на правно задължение,
изразяващо се в ремонт и поддръжка на пътен участък, който е длъжен да
извърши, да е налице причинно-следствена връзка между бездействието и
настъпването на резултата /вредата/, вредите да са пряка и непосредствена
последица от бездействието на ответника. Следва да са налице всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД за
ангажиране отговорността на ответника за обезщетяването на вредите, т.е.
тези вреди да са причинени от лице, на което ответникът е възложил работа,
вредите да са пряка и непосредствена последица от противоправно деяние
(действие или бездействие) на това лице при или по повод на възложената
работа – в случая това означава вредите да са настъпили от неизпълнение на
задължението на служители на ответника по поддържане изправността на
пътния участък. За да възникне регресната отговорност за ответника, е
необходимо да са се осъществили всички юридически факти от описания
сложен фактически състав с цел реализация на това правоотношение.
4
С доклада по делото на страните е указано, че по иска по чл. 410, ал. 1, т.
2 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи,
наличието на валиден договор за имуществена застраховка досежно
увреденото имущество (който да е породил своето действие); че в срока на
застрахователното покритие на този договор и вследствие виновно и
противоправно поведение на лица, чиито възложител е ответника, е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди; причинна
връзка между застрахователното събитие и вредоносния резултат,
отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния
участък; наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия, вид и
размер на претърпените вреди. Вината на съответния служител/и се
презумира до доказване на противното, което е в тежест на ответника. В
тежест на ответника е да докаже и липсата на основание за възникване на
регресната отговорност, респ. погасяване чрез други способи като носи
тежестта да докаже правопрепятстващите, правоизключващите,
правопогасяващите си възражения, ако навежда такива. Т. е. в тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване и да установи възраженията си,
вкл. за съпричиняване на щетите от страна на водача на моторното превозно
средство, респ. че случилото се ПТП е по вина на водача на автомобила.
По делото не се спори, че ищецът е застрахователно дружество. Установи
се от приложената застрахователна полица № *********, че лек автомобил
марка *****, модел ***** *********, с рег. № ********* и с рама №
*********, бил застрахован при ищеца със застраховка ********* със срок на
застраховката от 24.04.2020г. до 23.04.2021г. Собственик на автомобила било
********* ЕАД, а ползвател – ********* ООД с ЕИК *********.
Съгласно Глава VII. Застрахователна премия т. 5. от Общите условия,
застрахователният договор влиза в сила при условие, че застрахователната
премия или първата вноска от нея е платена (стр. 2 от Общите условия – л.11
от делото). Видно от сметка № ********* на 24.04.2020г. била заплатена сума
в размер на 2022,36лв. по горепосочената полица. Т.е установи се по делото,
че за посочения период за гореописаният лек автомобил е имало валидна
действаща застраховка ********* при ищеца.
На *********. около 18:00 часа в *********, обл. Монтана на ул.
„*********“ в участъка на кв. *********, който е част от републикански път
*********-*****, процесният автомобил бил управляван от *********,
********* в посока от с.********* към *********. Участъкът бил прав, но
имало множество неравности по пътя (дупки – видно от показанията на
разпитания по делото свидетел Б. Л.). Водачът управлявал автомобила с не
повече от 50 км/ч (видно от изложеното от вещото лице в съдебно заседание).
При движението си лекият автомобил преминал през необозначено и
необезопасено препятствие на пътното платно /дупка/, заемаща по голямата
част от дясната пътна лента. В резултат на станалото ПТП са нанесени
материални щети на процесното МПС, като са увредени гумите и джантите на
автомобила, както и ходовата част от ********* на колата. Вещото лице по
5
изготвената съдебна автотехническа и оценителна експертиза е установило
следните конкретни щети - ********* и др.
В изготвената експертиза е посочено, че от техническа гледна точка
настъпилите щети, нанесени на застрахования лек автомобил марка „*****“ с
рег.№ *********, описани в Протокола за ПТП и Опис-заключение за вреди по
щета № *********, са по ходовата част на автомобила и се намират в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП и биха могли да бъдат
получени по начина и механизма, посочен от ищеца.
Мястото било посетено от органи на МВР, за което бил съставен и
приложения по делото протокол за ПТП № ********* от *********., съставен
от Б. Д. Л.- младши автоконтрольор, и подписан от свидетелят *********.
Следва да се посочи, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ
документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът,
съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има
доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за
лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа / така
напр. решение 71/16.08.2017г. по т.д. № 60343 по описа за 2016 г. на ВКС,
второ г.о./
По делото в качеството на свидетел е разпитан Б. Л., който е заявил, че
при посещение на мястото констатирал „една огромна дупка“ на пътното
платно, която почти обхващала и двете платна. Имало и други неравности
(дупки). Като причината за ПТП св.Л. е посочил именно влизане на водача в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Съдът кредитира
показанията на посочения свидетел като дадени от незаинтересовано от изхода
на делото лице и кореспондиращи с останалия доказателствен материал.
От изготвената експертиза, от приложения по делото протокол за ПТП и
от показанията на св. Л. се установи, че мястото на ПТП е пътен възел,
участъкът бил прав – хоризонтален, пътното платно било без разделителна
ивица, ширината била – от 6.01 до 7 м, лентите за движение в този участък
били две, с асфалтово покритие, движението – двупосочно, времето било
облачно, но състоянието на пътя било сухо, т.е. не е имало валежи, пътните
условия били лоши – имало повреди по пътното платно, ПТП е реализирано в
тъмната част на денонощието.
Във връзка с инцидента било депозирано заявление до ********* от
********* – водач на автомобила, за реализираното ПТП на участък от
пътното платно от с.********* към *********, в кв. *********. В частта
„описание на събитието“ е посочено: попадане в огромна
необезопасена/несигнализирана дупка и нанесени щети на автомобила –
носач-********* и други.
Съставен бил опис на претенцията № *********/*********., щета №
*********, в който е посочено, че претенциите са за предна лява гума
245/40R20 DOT *********, остатъчна стойност 70%, лява джанта - предна,
20 цола с маркиран текст „да се върне“, задна лява джанта 20 цола с
6
маркирант текст „да се върне“, носач – заден ляв грн., задна ляв гума
********* dot.02/19 с остатъчна стойност 70%.
Било издадено опис-заключение по претенция № *********/*********.
от експерта *********, като посочените общо суми по претенцията били в
размер на 4690,70лв.
Видно от приложената фактура от 27.11.2020г. с издател ********* ЕАД
и получател – ищеца по щета ********* за ремонта на автомобил с рег. №
********* е калкулирана сума в общ размер на 4690,70лв. с ДДС.
На 09.12.2020г. бил изготвен и доклад по щета № ********* по
застрахователна полица № ********* с посочена сума за плащане в размер на
4690,70лв., която сума видно от приложеното платежно нареждане от
11.12.2020г. е заплатена по банков път от страна на ищеца по сметка на
********* АД. Като основание за плащането е посочен номера на щетата –
********* и номера на процесното ПС – *********. Във фактурата са
описани извършените ремотни дейности (*********, ********* ********* 2
бр. леви, проверка с диагностична апаратура) и подменените части
(******************).
С отговора на исковата молба ответникът е представил документи във
връзка с възлагане от страна на АПИ на ОПУ Монтана извършването на
ремонтни дейности на републиканските пътища на северозападен район,
стопанисван от АПИ. Същите обаче касаят ремонтни дейности по
републикански път *********-***** при км *********+********* с.
********* по позиция *****, видно от писмо с изх. № *********/09.09.2020г.
(л.177 от делото), а мястото, на което е реализирано процесното ПТП, се
намира на трасето на републикански път *********-*****, стопанисва от
АПИ, видно от писмо с изх. № *********/01.07.2025г. от АПИ, ОПУ Монтана.
Горната фактическа обстановка се установи от приложените към исковата
молба писмени документи, от показанията на св. Л., както и от изготвената по
делото съдебна автотехническа и оценителна експертиза.
Видно от изготвената и защитена в ОСЗ експертиза действителната
стойност на щетата на процесния лек автомобил с рег.№ ********* към дата
на застрахователното събитие - 02.11.2020 г., възлиза на 6042,36 (шест хиляди
четиридесет и два) лева. В тази сума обаче са включени и гума, пр. лява
********* DOT ***** с оценка, дадена от заключението, в размер на
659,23лв., и гума, задна лява ***** ***** 0219 с оценка, дадена от
заключението, в размер на 714,66лв., както и монтажа и демонтажа (труда за
смяната им), оценен от експерта в размер на 36 лв. Така общата сума от
1409,89 лв. следва да бъде извадена от посочената действителна стойност –
6042,36лв., като се получава сума в размер на 4632,47лв., която е реално
оценката на заплатената от застрахователя щета според експертизата.
Изчислената от експерта сума е без начислено ДДС, поради което същата
следва, че е в размер на 5558,96 лв. с ДДС.
Следва да се посочи, че реално застрахователя не е признал щетата по
предната лява и задната лява гума, съответно не е обезщетил същите, вкл. не
7
са заплатени от него суми за ремонта им. Предвид това гумите не са включени
и в исковата претенция.
Съдът намира изготвената експертиза за обективна, обоснова и ясна, като
изводите на вещото лице се подкрепят и от другите събрани по делото
доказателствени материали, още повече, че същата е приета без възражения от
страните. Предвид това настоящият състав приема заключението на вещото
лице обосновано и обективно, поради което не намира основания да не го
кредитира при постановяване на решението.
Съгласно чл. 410, ал. 1 , т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа.
По делото се установи, че е бил на лице към процесната дата на
инцидента валиден договор за имуществено застраховане с ищеца със
застрахован – собственика и застраховащ – ползвателя, с предмет –
процесното МПС.
С категоричност се установи (не се и спори), че мястото на инцидента е
част от републиканската пътна мрежа. Предвид това за ответника е налице
нормативно установено задължение за поддръжка на пътната инфраструктура.
Същото съобразно пар. 1, т.14 от ДР на ЗП представлява дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на
пътищата.
Предвид горното настоящият състав приема, че допускането на неравност
на пътя /наличие на необезопасени и несигнализирани дупки на платното за
движение/, находящ се на посочения по-горе републикански път, съставлява
противоправно бездействие, изразяващо се в нарушение на цитираните по-
горе норми. Така неизпълнението на задължението за поддържане на
пътищата в състояние с нормативните изисквания съставлява противоправно
бездействие от страна на служители на ответника, на които са възложени
функциите по поддръжка, като депозираните доказателства от ответника не
касаят процесния пътен участък, поради което са неотносими.
Установи се, че са били налице имуществени вреди, изразяващи се в
горепосочените щети по автомобила. Установи се въз основа на изготвената
експертиза, приложения по делото протокол за ПТП и показанията на св. Л. и
механизмът на процесното ПТП, вкл. че на пътния участък, където е
реализирано ПТП, е имало необезопасено и необозначено препятствие –
дупка.
Налице е и причинно-следствена връзка между бездействието и
8
настъпването на резултата /вредата/, изразяваща се в горепосочените повреди
по автомобила вследствие попадане в необозначено и необезопасено
препятствие (дупка) на пътя, т.е. вредата е пряка и непосредствена последица
от бездействието на ответника.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че всички елементи от
фактическия състав на предявените искове за непозволено увреждане са
доказани по делото. Ето защо неизпълнението на вменените от закона
задължения на ответника - правно регламентирана дейност, осъществима от
негови или от наети от него работници и служители, е основание за
ангажиране на гаранционно-обезпечителната му отговорност по реда на чл.49
ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД, когато в резултат на проявеното в нарушение на закона
бездействие е настъпило непозволено увреждане, както е в настоящия случай.
Налице са и доказателства за изпълнение на задължениято на
застрахователя по застраховката ********* - извършено плащане за ремонта
на процесното МПС от страна на застрахователя-ищец в полза на
дружеството, осъществило ремонтната дейност, която е в размер на 4690,70лв.
с ДДС. Изчислената от експертизата оценка на щетата, призната от ищеца, е в
размер на 4632,47лв. без ДДС или 5558,96 лв. с ДДС. Т.е в случая
претендираната сума е по-малка от изчислената с експеризата такава, поради
което и във връзка диспозитивното начало претенцията се явява основателна
и доказана в посочения в исковата молба размер, поради което следва да бъде
уважена.
Ответникът не успя да докаже твърденията си за съпричиняване на
щетите от страна на водача на моторното превозно средство, респ. че
случилото се ПТП е изцяло по вина на водача на автомобила, в каквато насока
впрочем не се събраха никакви доказателства.
Върху посочения размер се дължи лихва за забава от депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на главницата, като предвид
акцесорния характер на това искане, същото следва да бъде уважено.
Относно разноските:
При този изход на делото на ищеца се следват разноски, които се
претендират надлежно, като са представени доказателства за платена
държавна такса в размер на 187,63лв., 770лв. адвокатско възнаграждение,
500лв. депозит за изготвената експертиза и 50 лв. разноски за разпит на
свидетел. Следователно ответникът следва да бъде осъден за заплати на ищеца
платените от него държавна такса и разноски в общ размер на 1507,63лв.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.410, ал.1, т.2 от КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД и
чл.86 ЗЗД АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” (АПИ), БУЛСТАТ:
*********, адрес: град София, бул.Македония №3, *********., ДА ЗАПЛТИ
НА ***** “*********” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
9
управление на дейността: *********, сумата от 4690.70 лева /четири хиляди
шестстотин и деветдесет лева и седемдесет стотинки/ с ДДС, представляваща
платено застрахователно обезщетение по щета № ********* /или референтен
№ *********/ по описа на ***** “*********” ЕАД, на основание
застрахователна полица № *********/*********г. по имуществена
застраховка „*********”, за причинени увреждания на застрахован лек
автомобил марка “*****”, модел “*********“, с рег.№ *********, при ПТП,
реализирано на *********. в ********* на републикански път *********-
***** в участъка ул.”*********” в кв.“*********“, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на предявяване на иска – 11.07.2025г., до
окончателното й плащане.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” (АПИ),
БУЛСТАТ: *********, адрес: *********, *********., ДА ЗАПЛТИ НА *****
“*********” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление на
дейността: *********, сумата от общо 1507,63 лв. (хиляда петстотин и седем
лева и шестдесет и три ст.), представляваща платените по делото държавна
такса и разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Монтана в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
10