Р Е Ш Е Н И Е
№
260030
гр.
К.,26.04.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
К.ският
районен съд, в публично съдебно заседание на тринадесети
април,
две хиляди двадесета и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при секретаря ЯНКА
АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д. № 297 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
К.Б.Г., ЕГН **********
***, съдебен
адрес-***,, чрез адв.Д.З. ***, е предявил против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ“ при МВР,седалище и адрес на управление-град С.,бул.“К.М.Л.№**, искове
да бъде осъдена ответната дирекция да му заплати сумите,представляващи
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за календарната 2017, 2018 и 2019 год., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва за забава върху главницата,считано
от 10.02.2020 г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва за
забава за периода от 01.05.2018г. до 09.02.2020г.
Производството по делото бе спряно на осн.чл.631 ГПК
във вр. с чл.633 ГПК до приключване на производството по преюдициално дело №
С-262/2020 год. на СЕС. Решението по посоченото дело е постановено на
22.02.2022 год.,поради което съдът е възобновил производството по същото с
Определение № 260095 от 10.03.2022 год. на съда.
В открито съдебно заседание
представената искова молба се поддържа от ищеца, чрез своя процесуален
представител. Претендират се разноските по делото.
Ответникът, представляван от
юрисконсулт, претендира отхвърляне на исковите претенции, поддържа описаното в
отговора на исковата молба, като моли съда да присъди направените по делото
разноски.
С писмена молба от адв. З. и на
основание чл.214 от ГПК е направено изменение на предявените искове относно
размера им, като претенцията да се счита за предявена за периода от
01.01.2017г. до 31.12.2019г. в размер на 1484,66 лева главница и 202,83 лева
лихва за забава, като се отказва от исковете за разликата над претенцираната
след изменението горница.
Ответната страна взима становище, че
претенцията за периода от 01.01.2017г. до 10.02.2017г. е погасена по давност.
Счита претенцията след този период за неоснователна.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че ищецът е в
служебно правоотношение с ответника, като заема длъжността „младши инспектор“
при РДГП-К., Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР.
От представените 35 бр. платежни
бележки (л.19 до л.54) по делото) се установяват
начислени в полза на ищеца плащания за период от 01.01.2017г. до 31.12.2019г.
По делото е назначена и приета
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. С.Т.. От заключението на
експерта се установява броя отработени нощни часове от ищеца за процесния период
от 01.01.2017г. до 31.12.2019г. – 1448. При приравнен нощен към дневен труд при
коефициент 1.143 за процесния период се получават 1655 отработени часове, което
е разлика от 207 часа. За периода от м.01.2017г до м.12.2017г. основното
месечно трудово възнаграждение на ищеца е 673,00 лева, за периода от м.01.2018
до м.02.2018 е вече в размер на 728 лева, от м.03.2018г. до м.12.2018г. е 809
лева, а от м.01.2019г. до м.12.2019г. е в размер на 890 лева. Вещото лице
установява, че ищецът работи на смесен режим на работа и работното му време се
отчита сумарно. Експертът установява, че за процесния период дължимото
възнаграждение за положения от ищеца нощен труд при съобразяване с коефициента
1.143 за приравняване на нощния труд към дневен възлиза в размер на 1484,66 лв.
главница и 202,83 лв. законна лихва. При изчисление на извънредния труд, без
съобразяване с нормата за тримесечие, вещото лице отчита дължима главница в
размер на 1484,66 лева и законна лихва за периода – 202,83 лева. Когато нощният
труд не се приравнява на дневен с коефициент 1.143, експертът отчита, че всички
дължими суми за извънреден труд са начислени и платени. В експертизата е
посочено, че нощният труд е начислен и изплатен според трудовото
законодателство, когато извънредния труд е начислен и платен при условията на
сумарно отчитане на работеното време, когато нощният труд не е приравнен на
дневен с коефициент 1.143.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на
посочените доказателства.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, от правна страна съдът намира следното:
Между страните няма спор,че ищецът е
служител в ответната дирекция,че е изпълнявал задълженията си на смени по
предварително утвърдени графици,че част от смените са били нощни с
продължителност от 22.00 часа до 08.00 часа,че в исковият период е било
въведено тримесечно сумиране и отчитане на работното време.
Спорните между страните въпроси са
свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд
са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл.
9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на
специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове
в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Съдът счита,че в казуса следва да
бъде приложен чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, като разпоредбите на тази Наредба следва да бъдат приложени
по аналогия и по отношение на лицата със служебно правоотношение в МВР, поради
празнота в правната уредба.Настоящият състав,като съобразява утвърдените принципи в Конституцията на РБ за
правото на труд и неговото заплащане, равенство на лицата, предоставящи наемен
труд, без оглед на спецификите в правоотношението,счита че служителите от МВР
не могат да се третират по-неблагоприятно в сравнение с другите работници и
служители предоставящи наемен труд,поради което и въпреки,че в исковият период
липсва изрична регламентация в специалната уредба на МВР то положения от ищеца
в рамките на дежурство нощен труд следва да бъде приравнен на дневно работно
време със съответния коефициент от 1, 143.
Нормите на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на
чл. 8 от НСОРЗ се прилагат едновременно, респ. при сумарно изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143 и за
същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд по 0, 25 лв. /час.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителното
възнаграждение и неговото заплащане изрично е предвидено в чл. 178, ал. 1, т. 3
от ЗМВР. Съгласно чл. 143 от КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя, извън установеното за него работно
време. В чл. 144 от КТ е предвидено, че по изключение се допуска полагането на
извънреден труд в изрично определени случаи, като т. 2 на чл. 144 от КТ
позволява полагането на извънреден труд от служители на МВР при изрично
посочени случаи. Нормалната продължителност на работното време от държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
– чл. 187, ал. 1 от ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени –
сумарно за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагане на труд и
през нощта между 22, 00 часа и 06, 00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи
на смени, чрез заплащане на 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение – чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР.
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В
съответствие със законовата делегация в цитираната разпоредба от министъра на
вътрешните работи са издадени последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите
наредби са идентични и предвиждат, че за държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд през нощта за периода от 22, 00 часа до 06, 00 часа. Само в
първата Наредба от 11.08.2014 г. чл. 31, ал. 2 е предвидено, че при сумарно
отчитане на отработеното време, общия брой часове положен нощен труд следва да
се умножи по 0, 143. В останалите две Наредби от 2015 г и от 2016 г. липсва
изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредбата от 2014 г. за
преизчисляване на часовете положен нощен труд със съответен коефициент. За
процесния период 01.01.2017 г. -31.01.2019 год. са действали Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. Към настоящия момент
с решение на петчленен състав на ВАС № 16766/10.12.2019 г. по адм. д. №
8601/2019 г. е отменена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на
вътрешните работи, в частта относно голяма част от текстовете.
При липсата на специално правило,
което да определя методологията за превръщането на отработените нощни часове в
дневни, при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР, нормативната празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно
приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Настоящият състав не споделя направеното от ответникът
възражение, че НСОРЗ е неприложима в конкретната хипотеза. Съгласно чл. 67, ал.
3 от Закона за държ. служител, който също намира субсидиарно приложение по
отношение на ЗМВР, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1-5,
както и редът за получаването им се определят с наредба на МС и не могат да
бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В този смисъл НСОРЗ
като наредба от общото трудово законодателство намира приложение, след като в
др. специални подзаконови нормативни актове издадени по ЗДСл. или ЗМВР са
налице празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби относно
условията и размерите на допълнителните възнаграждения и редът за получаването
им. Тази непълнота в нормативната уредба е преодоляна едва с измененията на чл.
187 ЗМВР и приетата нова ал. 4/ДВ бр. 60 от 07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020
г. /, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на
работното време през нощта по ал. 1. Видно е, че новата разпоредба на чл.
187, ал. 4 ЗМВР възпроизвежда текста на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. За процесния исков
период , т. е. до влизане в сила на новата разпоредба на чл. 187, ал. 4 ЗМВР, приложение следва да намери чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Заключението на вещото лице по
приетата като неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му
по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране,установява основателността на
исковите претенции в двете й части-за главница и мораторни лихви.
Не се спори по делото също така, че
отработените от ищеца часове на смяна и съответно за отчетния период от три
месеца надхвърлят определената норма часове, който извод следва от
обстоятелството, че работодателят му е заплатил допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд, което е било определено без да е било извършено
превръщане на отработените нощни часове в дневни.
Неоснователни са доводите на
ответника по исковете, че вземанията за част от исковият период са погасени по
давност. Погасителната давност в случая е с начален момент уговорения между
страните падеж за плащане на сумите – аргумент от чл. 114, ал. 1 от ЗЗД и
същата по аргумент от чл.111,б.“а“ и б.“в“ ЗЗД е тригодишен.Този падеж за
първото тримесечие от процесния период, в който попада сочения от ответника
период от 01.01.2017 г. до 30.03.2017 г. е 01.05.2017 г. При така установеното
и като съобрази дата на подаване на исковата молба – 10.02.2020 год.,то съдът
приема, че срокът на погасителната давност не е бил изтекъл към подаване на
исковата молба и възражението на ответника е неоснователно.
По разноските
Ищецът е освободен от плащането на
държавни такси и разноски по делото. Исковете са уважени напълно,съобразно
допуснатото изменение, поради което ответникът му дължи плащането на сторените
по делото разноски-платеното възнаграждение за процесуално представителство на
наетият от ищеца адвокат, което е в размер на 500.00-петстотин лева. Съобразно
уважената част от исковата претенция и допуснатото увеличение на претенцията,
на ответникът не се дължат разноски. Исковете, след изменението, са предявени
общо за 1484.66 лв., ведно с лихва за забава в размер на 202,83 лева.
Съобразно уважената част от исковата
претенция ответникът дължи заплащане на държавна такса в размер на 109.39 /сто
и девет и тридесет и девет/лева,формирана като сбора на държавните такси по
двата обективно съединени иска,а именно: 59.39 лв. по иска за главницата и
50.00 лв. по този за мораторната лихва.За вещо лице от бюджета на съда е
платено възнаграждение в размер на 220.00-двеста и двадесет лева, което също
следва да се възложи в тежест на ответникът.
Водим от горното съдът,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ при МВР,седалище и адрес на управление-град С.,бул.“К.М.Л.№**,
ДА ЗАПЛАТИ на К.Б.Г., ЕГН ********** ***,
сумите, както следва: 1484.66 /хиляда четиристотин осемдесет и четири и
шестдесет и шест/ лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
нощен труд,приравнен на дневен,по време на дежурства,за исковия период от
01.01.2017 год. до 31.12.2019 год.,от която за календарната 2017 год. в размер
на 453.96 /четиристотин петдесет и три и деветдесет и шест/лева,за календарната
2018 год. в размер на 497.15 /четиристотин деветдесет и седем и петнадесет/лева
и за календарната 2019 год. в размер на 533.55 /петстотин тридесет и три и
петдесет и пет/лева, ведно с лихва за забава върху главницата в общ размер на
202.83 /двеста и два и осемдесет и три/лева,от която 111.02 /сто и единадесет и
две/ лева,считано от 01.05.2017 год.до 09.02.2020 год.,69.72 /шестдесет и девет
и седемдесет и два/лева,считано от 01.05.2018 год. до 09.02.2020 год. и
22.09/двадесет и два и девет/лева,считано от 01.05.2019 год. до 09.02.2020 год.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ при МВР,седалище и адрес на управление-град С.,бул.“К.М.Л.№**,ДА
ЗАПЛАТИ на К.Б.Г., ЕГН ********** ***,
съдебен адрес-***,сумата от 500.00 /петстотин лева/лева, представяваща
сторените от последният разноски по воденето на делото-платеното адвокатско
възнаграждение на процесуалният му представител.
ОСЪЖДА ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ при МВР,седалище и адрес на управление-град С.,бул.“К.М.Л.№**,
ДА ЗАПЛАТИ по сметките на Районен съд К. сумата от 329.39 /триста двадесет и
девет и тридесет и девет/лева, от която съобразно уважената част от исковата
претенция държавна такса в размер
на 109.39 /сто и девет и тридесет и
девет/ лева,формирана като сбора на държавните такси по двата обективно
съединени иска,а именно: 59.39 лв. по иска за главницата и 50.00 лв. по този за
мораторната лихва,и 220.00 /двеста и двадесет /лева,представляваща платеното за
сметка на бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, пред Окръжен съд - К..
Препис от решението да се връчи на
страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: