№ 9806
гр. С, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПА.
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПА. Гражданско дело №
20241110130127 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 170861/27.05.2024 г.,
подадена от К. П. Б., ЕГН: **********, чрез адв. А. А., против Х. А. И., ЕГН:
**********, чрез адвокат Л. Т, с която са предявени искове с правно основание чл.
42, б. "б" от ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно
завещание от 22.11.2004 г., извършено от П Б. П, ЕГН **********, починал на
25.06.2010 г., в полза на Х. А. И., ЕГН: **********, с което е направено
завещателно разпореждане в полза на Х. А. И., ЕГН: ********** на всички
недвижими имоти, парични влогове, ценности и други, посочени в саморъчното
завещание от 22.11.2004 г., който приживе са били собственост на П Б. П, ЕГН
**********, поради това, че завещанието не е изцяло саморъчно изписано от П Б.
П, ЕГН ********** и не е подписано от него, а в условията на евентуалност – иск с
правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на извършено от П Б. П, ЕГН
**********, починал на 25.06.2010 г., завещателно разпореждане в полза на Х. А.
И., ЕГН: ********** на всички недвижими имоти, парични влогове, ценности и
други, посочени в саморъчното завещание от 22.11.2004 г., който приживе са били
собственост на П Б. П, ЕГН **********, до размера, необходим за допълване на
неговата запазена част.“; както и искане с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за
отмяна на констативен нотариален акт за собственост № **, том X, ***, *** от
18.09.2023 г., вписан в Служба по вписванията - гр. С, с № от вх.рег.№** от
19.09.2023г., № от дв. вх. № ** от 19.09.2023г., книга Прехвърляния, тип акт
Констативен н.а. по обстоятелствена проверка, акт том 161, акт номер 94, година
2023г.
В исковата молба се твърди, че на 22.11.2004 г. П П е съставил саморъчно
завещание, с което е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на Х. А.
И., ЕГН **********. Поддържа се, че П Б. П, ЕГН ********** е почианал на
25.06.2010 г., като е оставил за наследници по закон синовете си И П. Б., ЕГН
1
********** и К. П. Б., ЕГН **********.
Поддържа се, че момента на смъртта си П П е бил собственик на следните
недвижими имоти:
I. По силата на Договор за доброволна делба на съсобствени недвижими
имоти от 13.08.2009 г., с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, П
П е придобил собствеността върху:
1/ поземлен имот с площ от 6961 кв.м., находящ се в обл. С, общ. Г, село Ш,
представляващ Поземлен имот с кадастрален идентификатор ***, област С,
община Г, с. Ш, м. “К”, вид собств. Частна, вид територия Земеделска, категория 7,
НТП Нива, площ 6959 кв. м, стар номер ***.
2/ Поземлен имот с площ от 2502 кв.м., находящо се в обл. С, общ. Г, село
Ш, ведно с построената в него къща, представляващ Поземлен имот с кадастрален
идентификатор ****, област С, община Г, с. Ш, м. “К”, вид собств. Частна, вид
територия Земеделска, категория 5, НТП Нива, площ 2501 кв. м, стар номер **.
Твърди се, че в гореописания поземлен имот са изградени къща, състояща се от 3
стаи, мазе, коридор и 1 стопанска сграда, като наследниците на Б П Виденов били
разпределили ползването на сградите, като на П Б. П е разпределено ползването на
югозападната стая от едноетажната къща, както и северната половина от
стопанската сграда.
II. По силата на уговорките, обективирани в Нотариален акт за собственост
на недвижим имот по давност *** на нотариус Е и завещание от 26.01.1976г. на
Ангелина Виденова Найденова, П П е бил собственик на:
1. 1/2 идеални части от поземлен имот № **, находящ се в гр. С община
Столична, район “П”, ул. “Л” *, представляващ Дворно място, цялото с площ от
317 кв.м. по документ за собственост, съставляващо имот с планоснимачен номер
11, кв. 131 по плана на гр. С към 2014 година,,по кадастрална карта представляващ
УПИ с кадастрален идентификатор **.**, вид собств. Частна, вид територия
Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 ш), по кадастрална карта с площ от
302 кв. м, квартал 5 а, парцел II, заедно е 1/2 ид. част от изградената в имота къща.
Ш. Съгласно Решение № *** от 10.07.1996г. на поземлена комисия гр. Г, П П
е бил собственик на:
1. 1/3 ид. част от Нива от 1492 кв.м., находяща се в в обл. С, общ. Г, село Ш,
местност “Б”, представляващ Поземлен имот с кадастрален идентификатор ****,
област С, община Г, с. Ш, м. Б, вид собств. Частна, вид територия Земеделска,
категория 5, НТП Нива, площ 1491 кв. м, стар номер **.
В исковата молба се поддържа още, че на 29.05.2014 г., въз основа на договор
за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот **, том I,
рег.№**, дело № 54 от 2014г., И П. Б. (брат на ищеца) е прехвърлил придобитите от
баща си по наследство 1/4 ид.ч. от Поземлен имот №**, находящ се в гр. С община
Столична, район “П”, ул. “Л” *, по документ за собственост с площ от 317 кв.м.,
представляващ УПИ с кадастрален идентификатор **.**, вид собств. Частна, вид
територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 ш), по кадастрална карта с
площ от 302 кв. м, квартал 5а, парцел II, заедно с 1/4 ид. част от изградената в
имота къща на сина си Л И. Б..
2
Твърди се, че през 2022 г. процесното саморъчно завещание е предадено за
пазене при нотариус И Д, с район на действие СРС, рег** от К. К А, ЕГН ****, и е
образувано нот.дело № 90/2022г. на нотариус И Д.
Излагат се съображения, че на 31.08.2022г. по искане на Х. А. И.
гореописаното саморъчно завещание на П П е обявено, видно от Протокол за
обявяване на саморъчно завещание, вписан в служба по вписванията - гр. С с № от
вх. Per. **** от 18.11.2022г., № от дв.вх. Per. ** от 18.11.2022г., акт №***, том I от
2022г., книга Вписвания, № по описна книга 1593 от 18.11.2022г.
Поддържа се, че нa 08.03.2023г. въз основа на договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №112, том
II, рег.№5333, дело № 262 от 2023г. на нот. И Д, Л И. Б. е прехвърлил собствените
1/4 ид. части от Поземлен имот № **, находящ се в гр. С община Столична, район
“П”, ул. “Л” * по документ за собственост с площ от 317 кв.м., представляващ УПИ
с кадастрален идентификатор **.**, вид собств. Частна, вид територия
Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 ш), по кадастрална карта с площ от
302 кв. м, квартал 5а, парцел II, на К К.ов А, ЕГН ********** - син на К. К А.
Твърди се още, че на 18.09.2023г. с констативен нотариален акт за
собственост №**, том X, рег.№**, дело №1610 от 18.09.2023г., вписан в служба по
вписванията - гр. С, с № от вх.рег.№** от 19.09.2023г., № от дв. вх.№** от
19.09.2023г., книга Прехвърляния, тип акт Констативен н.а. по обстоятелствена
проверка, акт том 161, акт номер 94, година 2023г., № от описна книга 50527 от
19.09.2023г. Х. А. И. е признат за собственик на основание давностно владение и
наследство на следния недвижим имот, находящ се в област С (столица), община
Столична, гр. С, район “П”, ул.”Л” *, а именно: 3/4 ид.ч. от Поземлен имот №**, по
документ за собственост с площ от 317 кв.м., представляващ УПИ с кадастрален
идентификатор **.**, вид собств. Частна, вид територия Урбанизирана, НТП
Ниско застрояване (до 10 ш), по кадастрална карта с площ от 302 кв. м, квартал 5 а,
парцел II.
Сочи се, че на 06.12.2023 г. въз основа на договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот **, том XIV,
рег.№***, дело№** от 2023г., вписан в Служба по вписванията гр. С с № от вх.
Рег.** от 06.12.2023г., номер от дв.вх.рег. 87458 от 06.12.2023г., книга
Прехвърляния, тип акт покупко- продажба на недвижим имот с н.а., акт том **,
***, година 2023г., № от описна книга ** от 06.12.2023г. Х. А. П и Ц Д И.а са
прехвърлили 1/4 ид.ч. от гореописания недвижим имот на К К.ов А, ЕГН
**********.
Излагат се твърдения, че процесното завещание не е написано саморъчно от
П П, с което не е спазено едно от изискванията на чл. 25 от ЗН.
Почеркът, с който е написано завещанието не било на П.
На отделно основание се твърди, че завещанието не е подписано от П.
В случай, че съдът счете, че завещанието от П П е валидно, то се излагат
съображения, че Х. А. И. не може да наследи П, като недостоен на основание чл.З.
б. “в” от ЗН. Излагат се твърдения в този смисъл.
Поддържа се, че завещанието на П П е съставено през 2004 г., като част след
3
18 години завещанието се предава за пазене при нотариус Д и още същата година
Х. И. иска обявяването му, като впоследствие продава част от наследените имоти
на сина на лицето, което е предало завещанието за пазене при нотариуса 18 години
след съставянето му и 12 години след смъртта на П П.
С оглед на изложеното по-горе се поддържа, че дори да се приеме
завещанието за действително, то Х. И. е недостоен да наследява, тъй като е крил
завещанието 12 години след смъртта на П.
Въз основа на всичко изложено по-горе се прави извод, че завещанието в
полза на ответника е нищожно и не е породило правно действие, поради което
същият не е придобил качеството на наследник на оставеното от П П имущество.
В случай, че съдът счете, че завещанието от П П е валидно и Х. И. не е
недостоен да наследява, ищецът поддържа, че саморъчното завещани, извършено
от П П накърнява запазената му част от наследството на покойния му баща, като
иска намаляване на завещателното разпореждане до размер, необходим за
допълване на запазената му част.
Прави се искане с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на
констативен нотариален акт за собственост № **, том X, ***, *** от 18.09.2023 г.,
вписан в Служба по вписванията - гр. С, с № от вх.рег.№** от 19.09.2023г., № от дв.
вх. № ** от 19.09.2023г., книга Прехвърляния, тип акт Констативен н.а. по
обстоятелствена проверка, акт том 161, акт номер 94, година 2023г.
Моли се, за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от името на ответника е депозиран отговор на
исковата молба, с който се оспорват исковете. Поддържа се, че ответникът живее на
улица „Л“ в гр. С, където е и един от имотите, притежавани приживе от П П.
Поради близките отношения между двамата, ответникът е ползвал и впоследствие
владял сградата, находяща се в имота на ул. „Л“, също така му е помагал с
ремонтни дейности и други битови потребности и нужди. Посредством близките
отношения на двамата, ответникът е имал шанс от първо лице да види
отношенията на двамата синове към собствения им баща - П П. В тази връзка се
твърди, че И Б. - покоен брат на ищеца и син на П П, е тормозил физически и
психически баща си, като в тази връзка не е полагал каквато и да е грижа за него.
Ищецът, от своя страна, пък е живял в чужбина, като през това време той отново не
е проявявал какъвто и да е интерес към баща си.
Именно поради горните факти завещателят завещал всичкото свое
имущество на ответника, който е бил негов близък приятел.
Поддържа се, че неоснователно и лишено от каквито и да е доказателства
било твърдението, че завещанието не било извършено от П П и също така, че
същото не е нито саморъчно написано, нито подписано от същия. Твърдя се, че
завещанието е надлежно изготвено, извършено, написано и подписано от П П, в
рамките и смисъла на закона.
Твърдяното от ищеца, че ответника се явява недостоен по смисъла на чл. 3,
б. „в“ от ЗН, тъй като е „скрил“ завещанието, също било неоснователно и
недоказано. В тази връзка се сочи, че ответникът е лицето, което е правоприемник
по завещанието на П П, т.е. било в интерес на ответника да обяви завещанието
4
възможно най-бързо след смъртта на П П, защото по този начин ще започне да
черпи правата от него и съответно ще минимализира възможността наследниците
да се разпоредят с него.
Терминът „крие“ в цитираната разпоредба предполагало някакъв интерес,
посредством който лицето е подбудено да го направи чрез вероятно
недобросъвестен умисъл. Настоящият случай очевидно не бил такъв, предвид
факта, че лицето, набедено, че го е крило, е всъщност същото лице, което черпи
права от завещанието.
Ответникът и К. А били в близки приятелски отношения, и съответно си
помагали взаимно при нужда. Посредством тези близки приятелски отношения,
през юли 2022 г. К. А се натъква на процесното завещание докато е помагал на
ответника при разчистване на част от имота на ул. „Л“. К. А се допитал до
ответника и двамата решили, че е най-удачно завещанието да се даде за пазене при
нотариус. В тази връзка П П е заявявал на ответника, че има намерение да му
изготви завещание именно поради полаганата грижа, но ответникът така и не знаел
дали то реално съществува.
С оглед гореизложеното, следвало да се направи логическото разграничение
между „криене“ на завещание и реалното му открИе.
С оглед гореизложеното се поддържа становище, че ответникът няма
никакъв интерес да крие завещанието, тъй като той е облагодетелстваното лице от
същото - от една страна, а от друга страна претенцията относно чл. 27, ал. 1 от ЗН
се явява неотносима.
Оспорва се и предявения иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
СРС, II ГО, 160-ти състав е сезиран с главни искове с правно основание чл.
42, б. "б" от ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН и съединен в условията на евентуалност иск с
правно основание чл. 30, ал.. 1 от ЗН.
Съгласно задължителните за съдилищата разрешения, обективирани в
Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС,
когато предмет на завещанието е определен недвижим имот на завещателя, цената
на иска с правна квалификация чл. 42 ЗН е равна на данъчната оценка на този имот
към момента на завеждане на делото, а ако такава няма - на пазарната цена на
вещното право /чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с т. 2 ГПК/. В случай, че предмет на
завещанието е определена движима вещ или облигационни права на завещателя,
цената на иска с правна квалификация чл. 42 ЗН е равна на стойността на сделката,
тоест на стойността на движимата вещ или облигационното право към момента на
завеждане на делото /чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК/. Ако предмет на завещанието е цялото
или дробна част от имуществото на завещателя /тоест, когато завещанието е общо/,
искът с правна квалификация чл. 42 ЗН също е оценяем, тъй като имуществото на
наследодателя представлява съвкупност от неговите имуществени права и
задължения, които имат парична оценка. Поради това цената на иска с правна
квалификация чл. 42 ЗН за прогласяване нищожността на общо завещание също се
5
определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК с оглед стойността на сделката -
стойността на цялото имущество на наследодателя или на завещаната дробна част
от това имущество към момента на завеждане на делото. Съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК
цената на иска и в този случай, както и във всички останали случаи, следва да бъде
посочена от ищеца. Ако най-късно до първото заседание по делото ответникът или
съдът повдигнат въпроса за цената на иска с мотив, че има несъответствие на
указаната цена с действителната, цената на иска по чл. 42 ЗН за прогласяване
нищожността на универсално завещание се определя от съда приблизително, като
впоследствие се изиска допълнителна такса или се връща надвзетата съобразно
цената, която съдът определя при решаване на делото /чл. 70, ал. 3 ГПК/. В случай,
че във връзка с решаването на спора не се е наложило и не са били събирани
доказателства за конкретните вещи и права, включени в наследството, и за тяхната
парична стойност, първоначално определената цена на иска, респективно
събраната държавна такса остават непроменени.
В настоящия случай, предмет на оспореното в настоящото производство
завещание са посочените в саморъчното завещание недвижими имоти, парични
влогове, ценности и други на завещателя П Б. П, като от събраните по делото
доказателства се установява, че сбора от стойността на данъчните оценки на
недвижимите имоти, включени от завещателя в саморъчното завещание плюс
стойността на завещаните движими вещи /които са изрично посочени и се
установяват/ е много под 25 000 лева.
Предвид гореизложното, настоящият съдебен състав намира, че предявените
искове са допустими, като именно Софийски районен съд е компетентен, по
правилата на родовата и местна подсъдност, да разгледа делото.
По главния иск с правно основание чл. 42, б. "б" от ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН в
тежест на ответника е да докаже, че процесното завещание е съставено при
спазване на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН – т.е., че същото е изписано изцяло
саморъчно от П Б. П, ЕГН **********, както и че е подписано от последния. По
силата на чл.154, ал.1 ГПК ползуващата се от частния документ страна е длъжна да
установи автентичността на документа и то по нетърпящ съмнение начин /в този
смисъл решение № ***/31.05.2011 г. по гр.д. № 976/2010 г., ВКС, І г.о./.
По евентуалния иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН в тежест на ищеца
е да докаже, че е сред кръга от наследници с право на запазена част, посочен в чл.
28, ал. 1 ЗН – низходящ, родител или съпруг; че наследодателят му се е
разпоредили безвъзмездно със свое имущество чрез завещание в полза на
ответника, както и че наследодателят е излязъл извън разполагаемата си част, като
се е разпоредил с процесните имоти в полза на ответника, с което е накърнил
запазената част на ищеца от наследството му.
Ответникът носи доказателствената тежест да докаже по делото, че
наследствената маса не се изчерпва с извършеното от наследодателя завещание, а
именно – че към момента на смъртта си, П Б. П е притежавал и други имущества.
Съгласно разпоредбата на чл. 42, б. „б“ ЗН завещателното разпореждане е
нищожно, когато при съставяне на завещанието не са спазени разпоредбите на чл.
25, ал. 1 ЗН, а според тези разпоредби саморъчното завещание трябва да бъде
изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата,
6
когато е съставено, и да е подписано от него. Завещание, което не е съобразено с
някое от тези три задължителни изисквания, е нищожно. Саморъчното завещание е
частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, поради
което тежестта за доказване истинността на завещанието пада върху заветника
като страна, която го е представила. Ползващата се от частния документ страна е
длъжна да установи автентичността на документа, и то по нетърпящ съмнение
начин, т. е. - чрез пряко и пълно доказване.
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена, приета и
неоспорена от страните съдебно-графологична експертиза, се установи в
производството, че ръкописният текст и положеният подпис за „Завещател“ в
процесното завещание, са изписани и положени именно от завещателя П Б. П, като
се установява, че при лицето се е образувала система от устойчиви условно-
рефлекторни връзки, която се осъществява чрез система от изработени движения,
позволяваща да се пише бързо, автоматично, без да се контролира от съзнанието
написването на всяка буква и без съществена загубе на нервен труд.
Следователно настоящият съдебен състав приема извод, че ръкописният
текст и положеният подпис за „Завещател“ в процесното завещание, са изписани и
положени именно от завещателя П Б. П.
По отношение възражението, че Х. А. И. не може да наследи П Б. П, като
недостоен на основание чл.З. б. “в” от ЗН, тъй като е крил завещанието 12 години
след смъртта на П, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно,
доколкото така твърдените от ищеца обстоятелства, обусляващи възражението му,
не се установиха от събрания в производството доказателстен материал.
Дори напротив, от показанията на свидетеля К. К А се установи в
производството, че ответникът е имал ключ и достъп до къщата, находяща се в гр.
С, ул. Л *. В тази връзка посочи, че през лятото, края на юни, на 2022 г. или 2021 г.,
покривът на къщата на ул. Л * паднал, като свидетелят и ответникът И. почиствали
паднали отломки от покрива в една от стаите на къщата, когато в един кашон се
натъкнали на стари сметки – вода и ток, а на един лист намерили завещание. В тази
връзка ответникът споменал на свидетеля А, че още приживе П Б. П му бил
споменал, че има намерение да му завещае къщата на ул. Л *, но на намерения лист
нямало никакви заверки. Установява се още, че след това свидетелят А посетил
кантора на нотариус, при което същият прегледал документа, казал че е написано
без поправки и е автентично, и му казал, че ответникът следва да отиде в кантората
на нотариуса, за да му бъде указано какви документи трябва да носи, за да бъде
вписано завещанието.
Показанията на свидетеля К. К А са ясни, конкретни, последователни и
разкриват неговите лични възприятия за факти и обстоятелства от значение за
правилното решаване на делото, поради което и съдът намира, че следва да ги
кредитира. Още повече, че по делото не се ангажираха и събраха доказателства,
които да ги опровергават и/или разколебават.
От така установеното от показанията на свидетеля А и от събраните в
производството писмени доказателства, съдът формира извод за неоснователност
на възражението на ищеца, че Х. А. И. не може да наследи П Б. П, като недостоен
на основание чл.З. б. “в” от ЗН, тъй като е крил завещанието 12 години след
7
смъртта на П
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
предявените от К. П. Б., ЕГН: **********, чрез адв. А. А., против Х. А. И., ЕГН:
**********, чрез адвокат Л. Т, искове с правно основание чл. 42, б. "б" от ЗН вр.
чл. 25, ал. 1 ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от
22.11.2004 г., извършено от П Б. П, ЕГН **********, починал на 25.06.2010 г., в
полза на Х. А. И., ЕГН: **********, с което е направено завещателно
разпореждане в полза на Х. А. И., ЕГН: ********** на всички недвижими имоти,
парични влогове, ценности и други, посочени в саморъчното завещание от
22.11.2004 г., който приживе са били собственост на П Б. П, ЕГН **********,
поради това, че завещанието не е изцяло саморъчно изписано от П Б. П, ЕГН
********** и не е подписано от него, следва да бъдат отхвърлени.
Предвид отхвърлянето на исковете с правно основание чл. 42, б. "б" от ЗН
вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, настоящият съдебен състав намира, че следва да разгледа
предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.30, ал. 1 от ЗН
за
По евентуалния иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН в тежест на ищеца
е да докаже, че е сред кръга от наследници с право на запазена част, посочен в чл.
28, ал. 1 ЗН – низходящ, родител или съпруг; че наследодателят му се е
разпоредили безвъзмездно със свое имущество чрез завещание в полза на
ответника, както и че наследодателят е излязъл извън разполагаемата си част, като
се е разпоредил с процесните имоти в полза на ответника, с което е накърнил
запазената част на ищеца от наследството му.
Ответникът носи доказателствената тежест да докаже по делото, че
наследствената маса не се изчерпва с извършеното от наследодателя дарение, а
именно – че към момента на смъртта си, П Б. П е притежавал и други имущества.
Ответникът носи доказателствената тежест да докаже по делото, че
наследствената маса не се изчерпва с извършеното от наследодателя дарение, а
именно – че към момента на смъртта си, П Б. П е притежавал и други имущества.
Основният спорен въпрос, който следва да намери разрешение в
производството, касателно предявения иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, е
този, какъв е характерът на процесното саморъчно завещание, т.е. дали същото
представлява универсално или частно завещателно разпореждане.
По този въпрос е налице последователна практика на ВКС, задължителна за
настоящия съд. Така с решение, постановено по чл.290 ГПК, №855/2010г. по гр.д.
№1497/2009г., на ВКС, І г.о., е прието, че при спор относно това, кой е завещаният
имот, следва да се изследва действителната воля на завещателя, при което трябва
да се вземат предвид всички обстоятелства и факти по делото като например цел
на завещанието, връзка между отделните клаузи, характеристиката на имота, и
всички други обективни факти, които могат да изяснят истинската воля на
завещателя относно предмета и вида на завещанието. Когато завещанието не е
ясно досежно самия предмет на разпореждането следва да се извърши тълкуването
му съобразно общите правила за тълкуване на юридическите актове – чл.20 ЗЗД.С
оглед характера на завещанието като едностранно волеизявление, то при
тълкуването трябва да се търси действителната воля на завещателя като отделните
8
разпореждания се тълкуват във връзка едни с други и всяко от тях се схваща в
смисъла, който произтича от цялото завещание /решение № 379/2010г. по гр.д.
№40/2009г., І г.о./. Разграничителният критерий, въз основа на който дадено
завещание се квалифицира като универсално или пък частно, е установен в чл.16
ЗН и се състои в обхвата на разпореденото със завещанието имущество. Когато
завещанието има за предмет цялото или дробна част от имуществото на
завещателя се приема, че то е общо и придава качеството на наследник на лицето, в
полза на което е направено. Заветът е разпореждане с отделен имот от това
имущество. По въпроса как следва да се установи вида на едно завещание –дали е
общо или частно, има формирана задължителна практика на ВКС. Така в решения,
постановени по чл.290 ГПК, се приема, че волята на завещателя подлежи на
установяване при спазване на общото правило на чл.20 ЗЗД за тълкуване на
договорите, отчитайки разпоредбата на чл.44 ЗЗД. Действителната воля на
завещателя трябва да бъде изведена след като отделни клаузи на завещанието се
тълкуват във взаимна връзка и всяка една се схваща в смисъла, който произтича от
целия текст с оглед целта на завещанието, обичаите в практиката и
добросъвестността. В определени случаи съдът следва да отчита и останалите
доказателства по делото, които могат да изяснят действителната воля на
завещателя като се прилагат правилата на формалната логика. Дори при
съдържащото се в текста на завещанието изброяване на конкретно имущество, това
не е достатъчно да се приеме, че същото представлява завет. При наличие на спор
относно характера на завещателното разпореждане, когато е посочено само
едно имущество при тълкуване волята на завещателя следва да се има
предвид и дали наследството не се изчерпва само с предмета на завещанието.
В този смисъл са решение №24/2015г. по гр.д.№3526/2014г., ВКС, ІІ г.о. и
решение №268/2012г. по гр.д.№410/2011г., ВКС, І г.о.
Съобразявайки се с цитираната съдебна практика и очертаната правна
рамка, настоящият съдебен състав формира извод, че в процесния случай,
съставеното от П Б. П саморъчно завещание има характер на завет, респективно, че
не представлява универсално завещателно разпореждане.
При извършено тълкуване съдържанието на завещанието е видно, че
завещателят е формирал 4 вида вещи, завещани в полза на ответника в
производството.
Волята на завещателят е след смъртта му Х. А. И. да получи, притежаваните
приживе от П П: 1/ поземлен имот № **, находящ се в гр. С община Столична,
район “П”, ул. “Л” *, представляващ Дворно място, цялото с площ от 317 кв.м. по
документ за собственост, съставляващо имот с планоснимачен номер 11, кв. 131 по
плана на гр. С към 2014 година,,по кадастрална карта представляващ УПИ с
кадастрален идентификатор **.**, вид собств. Частна, вид територия
Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 ш), по кадастрална карта с площ от
302 кв. м, квартал 5 а, парцел II, заедно изградената в имота къща; 2/ Поземлен
имот с площ от 2502 кв.м., находящо се в обл. С, общ. Г, село Ш, ведно с
построената в него къща стопанска сграда, представляващ Поземлен имот с
кадастрален идентификатор ****, област С, община Г, с. Ш, м. “К”, вид собств.
Частна, вид територия Земеделска, категория 5, НТП Нива, площ 2501 кв. м, стар
номер ** /видно от начина по който завещателят е описал имотът – използвал е
9
единствено число, като е посочил наследственият ми имот в с. Ш, ведно с
построените в него жилищна сграда и стопанска постройка, като
същевременно по делото е безспорно установено, че както към момента на
съставяне на завещанието, така и към момента на открИето на наследството,
завещателят е притежавал и други наследствени имоти в с. Ш, които по
никакъв начин не са описани в завещанието; 3/ движими вещи - готварска
печка, хладилник, гардероб и други; 4/ всички спестени пари в Банка ДСК на
името на завещателя.
Същевременно от събрания в производството доказателствен материал се
установи по делото, че към момента на съставяне на завещението /22.11.2004 г./ П
Б. П е притежавал в съсобственост: 1/ идеални части от поземлен имот № **,
находящ се в гр. С община Столична, район “П”, ул. “Л” *, представляващ Дворно
място, цялото с площ от 317 кв.м. по документ за собственост, съставляващо имот
с планоснимачен номер 11, кв. 131 по плана на гр. С към 2014 година,,по
кадастрална карта представляващ УПИ с кадастрален идентификатор **.**, вид
собств. Частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 ш), по
кадастрална карта с площ от 302 кв. м, квартал 5 а, парцел II, заедно изградената в
имота къща; 2/ идеални части от 8 броя недвижими имоти, находящи се в
землището на с. Ш ЕКАТТЕ 83466, община Г, област С, подробно описани в
договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти от 13.08.2009 г.,
като впоследствие по силата на посочения договор за доброволна делба от
13.08.2009 г., завещателят е получил в свой дял собствеността върху три от тези
имоти, а именно: 1/ поземлен имот с площ от 6961 кв.м., находящ се в обл. С, общ.
Г, село Ш, представляващ Поземлен имот с кадастрален идентификатор ***,
област С, община Г, с. Ш, м. “К”, вид собств. Частна, вид територия Земеделска,
категория 7, НТП Нива, площ 6959 кв. м, стар номер ***; 2/ Поземлен имот с площ
от 2502 кв.м., находящо се в обл. С, общ. Г, село Ш, ведно с построената в него
къща, представляващ Поземлен имот с кадастрален идентификатор ****, област С,
община Г, с. Ш, м. “К”, вид собств. Частна, вид територия Земеделска, категория 5,
НТП Нива, площ 2501 кв. м, стар номер ** и 3/ поземлен имот с площ от 1114 кв. м.
, представляващ нива, съставляваща № *** по картата на землището в местността
„П“, с който имот завещателят се е разпоредил в полза на С И.а С на 30.09.2009 г.;
3/ 1/3 идеална част от от Нива от 1492 кв.м., находяща се в в обл. С, общ. Г, село
Ш, местност “Б”, представляващ Поземлен имот с кадастрален идентификатор
****, област С, община Г, с. Ш, м. Б, вид собств. Частна, вид територия
Земеделска, категория 5, НТП Нива, площ 1491 кв. м, стар номер **, възстановена
на наследниците на Б П Виденов /чийто наследник е П Б. П/ с решение № *** от
10.07.1996 г. на поземлената комисия на гр. Г.
От горното се налага извод, че към момента на съставянето на процесното
саморъчно завещание, завещателят П Б. П е притежавал имущество, което не е
посочено в завещанието. Същевременно посочването на имуществото, което се
завещава е изчерпателно /особено по отношение на завещаните недвижими
имоти/. Липсва общо посочване, че се завещават всички недвижими имоти,
притежавани от завещателя към момента на смъртта му. По отношение на
наследственият имот в с. Ш /т. 2 от завещанието/, самият завещател е използвал
единствено число при посочване на имота, като безспорно е визирал поземлен
10
имот с площ от 2502 кв.м., находящо се в обл. С, общ. Г, село Ш, ведно с
построената в него къща, представляващ Поземлен имот с кадастрален
идентификатор ****, област С, община Г, с. Ш, м. “К”, вид собств. Частна, вид
територия Земеделска, категория 5, НТП Нива, площ 2501 кв. м, стар номер **, тъй
като е посочил, че завещава наследственият си имот в с. Ш, ведно с построените в
него жилищна сграда и стопанска постройка /видно от събраните доказателства
именно горепосоченият поземлен имот с кадастрален идентификатор **** е
единственият наследствен на завещателят недвижим имот в с. Ш, в който е
извършено застрояване.
Следователно се налага извод, че волята на завещателя е била да завещае в
полза на ответника Х. А. И. конкретно свое имущество, изрично посочено в
саморъчното завещание, а не да му завещае цялото свое движимо и недвижимо
имущество за след смъртта си.
На следващо място е необходимо да се посочи, че от събраните в
производството доказателства безспорно се установи, че към момента на смъртта
на П Б. П, същият е притежавал недвижимо имущество, което не е посочено в
завещанието, 1/ поземлен имот с площ от 6961 кв.м., находящ се в обл. С, общ. Г,
село Ш, представляващ Поземлен имот с кадастрален идентификатор ***, област
С, община Г, с. Ш, м. “К”, вид собств. Частна, вид територия Земеделска, категория
7, НТП Нива, площ 6959 кв. м, стар номер *** и 2/ 1/3 ид. част от Нива от 1492
кв.м., находяща се в в обл. С, общ. Г, село Ш, местност “Б”, представляващ
Поземлен имот с кадастрален идентификатор ****, област С, община Г, с. Ш, м. Б,
вид собств. Частна, вид територия Земеделска, категория 5, НТП Нива, площ 1491
кв. м, стар номер **, които е безспорно в производството, че са принадлежали на
завещателя към момента на открИе на наследството.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав формира извод,
че в процесния случай, съставеното от П Б. П саморъчно завещание има характер
на завет, респективно, че не представлява универсално завещателно разпореждане.
Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители
или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да
накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Съгласно
чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи
пълния размер на тази част, поради завещания или дарения, може да иска
намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част,
след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на
обичайните дарове. С иска по чл. 30, ал. 1 ЗН е установена правната възможност за
реализиране и защита на едно самостоятелно субективно преобразуващо право на
наследниците по чл. 28, ал. 1 ЗН. Материалноправно легитимирани лица по тази
претенция са наследникът с право на запазена част и лицето, което е
облагодетелствано от извършената безвъзмездна разпоредителна сделка от
наследодателя. Законът не ограничава възможността на всяко дееспособно лице да
се разпореди в полза на трето лице с конкретно свое имущество или изцяло с
онова, което притежава, но в случаите на безвъзмездни разпореждания – дарения
или завещания – брани правата на наследниците със запазена част по чл. 28, ал. 1
ЗН, като именно чрез иска по чл. 30, ал. 1 ЗН им гарантира възможността да
получат онази част от имуществото на наследодателя или нейната равностойност,
11
която е определена като тяхна запазена част.
Като правен институт запазената част е регламентирана с цел да защити най-
близките на наследодателя негови наследници по закон срещу безвъзмездни
разпореждания – завети и дарения. Самата запазена част (а така също и
разполагаемата част) съставлява не дял в натура от наследството, а цифрова
величина, дроб от една стойност. За да се определи размерът на тази величина, с
чл. 31 ЗН е предвиден алгоритъм – поредица от регламентирани действия,
отклонение от който не е допустимо предвид императивния характер на
установеното с тази разпоредба правило.
Изчисляването на размера на запазената и разполагаемата част се извършва
от размера на масата по чл. 31 ЗН. Последният се получава, след като се
остойностят всички парично оценими активи на наследодателя по цени към
момента на открИе на наследството и от така получената величина се извадят
задълженията му (включително увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН).
В резултат от това действие се определя чистият актив (чистата стойност на
наследството, свободното от безвъзмездни разпореждания имущество). Такъв е
налице в случаите, когато стойността на активите надвишава стойността на
задълженията.
В материалноправната разпоредба на чл. 30, ал. 1 ЗН е законоустановено, че
„наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на
тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера,
необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените
в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.“
В ал. 2 на същата разпоредба е регламентирано, че „когато наследникът,
чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са
наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис.“.
В т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013
г., ОСГК е прието, че „приемането на наследството по опис е материална
предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от
наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване.“
В мотивите на ТР е разяснено, че когато призовано към наследяване
дееспособно лице претендира възстановяване на запазената си част от
наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване,
посредством това заявление се изразява воля да се брани едно специфично,
признато от закона право, а именно правото на възстановяване на запазената част
от наследството на посочените в чл. 28 ЗН лица, което дава право на наследника по
закон да ограничи отговорността си за направените от наследодателя завети само
до размера на разполагаемата част, както и да иска намаляване на извършените
приживе от наследодателя дарения до размера на разполагаемата част.
Наследственото имущество се обособява като отделна съвкупност с цел да бъде
извършена преценка дали с оглед разпоредбите на чл. 28, чл. 29 и чл. 31 ЗН
призованото към наследяване лице, в качеството си на универсален
правоприемник на наследодателя следва да удовлетвори заветите изцяло /т. е. дали
същите са извършени от наследодателя в рамките на разполагаемата му част от
наследството/, както и дали извършените приживе от наследодателя дарения не
12
накърняват признатото му от закона право на част от наследственото имущество
/запазената му част/. Самият закон дава възможност на призованото към
наследяване лице, което има право на запазена част от наследството, да ограничи
възможността за облагодетелстване с имущество на наследодателя, която може да
бъде реализирана безусловно по отношение на призовани към наследяване лица
/ТР № от 04.02.2005 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/2005 г. на ОСГК/, но по
отношение на лица, които не са призовани към наследяване съгласно изричната
разпоредба на чл. 30, ал. 2 ЗН, следва да бъде предхождана от приемане на
наследството по опис. Поради това изискването за приемане на наследство по опис
е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена
част от наследството само когато наследодателят е извършил дарствени
разпореждания или частни завещателни разпореждания, но не и когато
завещателното му разпореждане е универсално /в последната хипотеза общото
завещателно разпореждане съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН придава на лицето, в полза на
което е направено, качеството наследник, а не на кредитор на наследството/, както
и когато завещание, което не е било известно, е било открито след приемането на
наследството по смисъла на чл. 55 ЗН.
В константната практика на ВКС също е застъпено становището, че когато
правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството се упражнява
спрямо лица, които не са наследници по закон /не са призовани към наследяване/,
необходимо е ищецът да е приел наследството по опис. Това изискване
представлява материална предпоставка за реализиране правото да се иска
възстановяване на запазената част от наследството спрямо заветник или надарен,
който не е призован към наследяване / в този смисъл Решение № 4 от 23.03.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 4538/2019 г., II г. о., ГК, Решение № 160 от 6.11.2023 г. на ВКС
по гр. д. № 3894/2022 г., I г. о., ГК/.
В процесния случай призовани към наследяване наследници по закон на П Б.
П, ЕГН ********** /починала на 25.06.2010/ са децата й – И П. Б. и К. П. Б., видно
от приложеното на л. 33 в кориците на делото на СГС, копие на удостоверение за
наследници.
Ответникът не е бил призован към наследяване и същия не е наследник по
закона на П Б. П.
С оглед изложеното исковата претенция следва да бъде отхвърлена като
неоснователна, доколкото същата е насочена срещу лице, което не е наследник по
закон /не е призован към наследяване/.
За пълнота следва да се отбележи, че практиката на върховната съдебна
инстанция е константна в насока, че предвид постановките на т. 4 от Тълкувателно
решение № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГК, изискването на
нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН не е приложимо спрямо универсалното завещателно
разпореждане. В този случай, обстоятелството какви конкретни имущества, права
и задължения се включват в наследственото имущество, е ирелевантно за
преценката, дали наследодателят е накърнил запазената част от наследството на
посочените в чл. 28, ал. 1 ЗН лица, тъй като след смъртта му не остават свободни
имущества, от които тези лица биха могли да получат онова, което съставлява
тяхна запазена част от наследството / Решение № 82/16.03.2011 г. по гр. д. №
13
221/2010 г., ІІ г. о. /. Аналогична на хипотезата на разпореждане с универсално
завещание е и хипотезата на разпореждане с един дарствен акт в полза на едно
лице с цялото включено в наследството имущество, при което след смъртта на
наследодателя в наследството не са останали нито активи, нито пасиви.
В конкретната хипотеза не е налице универсално завещание.
Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 30, ал. 1
ЗН се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на искането по чл. 537, ал. 2 ГПК, настоящият съдебен състав
намира, че с оглед неоснователността на предявените от ищеца искове, то същото
не следва да бъде разглеждано.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
При този изход на делото право на разноски в производството има
ответникът.
От името на ответника се претендират разноски за заплатена адвокатско
възнаграждение в настоящото производство в размер на 700 лева, като са
представени и доказателства за извършването на претендираните разноски, поради
което и същите следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. П. Б., ЕГН **********, с адрес: с. К, ул. Д **
против Х. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. Л *** искове с правно
основание чл. 42, б. "б" от ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за прогласяване нищожността на
саморъчно завещание от 22.11.2004 г., извършено от П Б. П, ЕГН **********,
починал на 25.06.2010 г., в полза на Х. А. И., ЕГН: **********, с което е направено
завещателно разпореждане в полза на Х. А. И., ЕГН: ********** на всички
недвижими имоти, парични влогове, ценности и други, посочени в саморъчното
завещание от 22.11.2004 г., който приживе са били собственост на П Б. П, ЕГН
**********, поради това, че завещанието не е изцяло саморъчно изписано от П Б.
П, ЕГН ********** и не е подписано от него.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. П. Б., ЕГН **********, с адрес: с. К, ул. Д **
против Х. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. Л *** иск с правно основание
чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на извършено от П Б. П, ЕГН **********, починал
на 25.06.2010 г., завещателно разпореждане в полза на Х. А. И., ЕГН: **********
на всички недвижими имоти, парични влогове, ценности и други, посочени в
саморъчното завещание от 22.11.2004 г., който приживе са били собственост на П
Б. П, ЕГН **********, до размера, необходим за допълване на неговата запазена
част.“.
ОСЪЖДА К. П. Б., ЕГН **********, с адрес: с. К, ул. Д ** да заплати в
полза на Х. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. Л ***, сумата от 700,00 лева,
представляваща разноски в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
14
двуседмичен срок от връчване препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15