№ 1043
гр. София, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20211110128045 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.02.2022 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На трети февруари две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Боряна Тошева
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 28045 по описа за 2021 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Л. ТР. ТР., с ЕГН ********** със
съдебен адрес: гр. САДРЕС, срещу „ФИРМА” АД, с ЕИК ......., АДРЕС представлявано от
Васил Борисов Тренев и Франсоа Деберг, за установяване по отношение на ответника, че
ищцата не му дължи сумата от 1 250 лв., представляваща част от общата сума от 3 723,74
лв., начислена за периода от 16.05.2017 г. до 15.05.2018 г. за имот, находящ се на адрес:
АДРЕС, на ъгъла с ул. „Карамфил“, с абонатен № **********, поради липса на
облигационно отношение, недоставяне на услуга и погасяване на вземането по давност,
претендира направените по делото разноски.
В исковата молба ищцата, чрез процесуалния си представител, твърди, че титуляр на
партида с клиентски № **********, открита за имот, находящ се в АДРЕС, на ъгъла с ул.
„Карамфил“, по твърдения на ответника била ищцата, като след извършена справка при
ответника ищцата установила, че ответникът претендирал от нея заплащането на суми за
доставени ВиК услуги на процесния адрес на стойност 3 723,74 лв., начислена за периода от
16.05.2017 г. до 15.05.2018 г. Изложени са твърдения за липса на договорно отношение
между страните по повод доставяне на ВиК услуги, поради което и ищецът не се явява
потребител по смисъла на закона. Оспорва наличието на водоснабдяване на имота. Оспорва
спазване на изискванията от ответника за отчитане на общия и на индивидуалния водомер.
Изложени са твърдения и за нарушение на Общите условия от страна на ответника. Оспорва
се дължимостта на претендираните суми за доставени количества вода. Оспорва се и
методиката, по която са били начислявани суми за доставени от ответника услуги.
Претендираната от ответника обща сума за процесния период се оспорва като погасена по
давност, в която връзка са изложени подробни съображения. Позовава се на съдебна
практика. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата претенция. Мори съда да уважи предявената искова претенция, претендира
направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответника „ФИРМА” АД. Ответникът, чрез процесуалния си представител, признава
предявения иск по основание и размер. Твърди, че в изпълнение на решение по гр.д. №
37479/2020 г. по описа на СРС, 151 състав, били отписани задължения на ищцата. Навежда
твърдения, че не е била налице пречка през 2020 г. ищцата да предяви отрицателен
установителен иск за цялата сума, като с предявяването на частични искове се целяло
присъждане на адвокатско възнаграждение и неколкократно възлагане на разноски в тежест
на ответното дружество, в която насока излага подробни съображения, позовава се на
2
съдебна практика. Моли съда да уважи иска при извършено признание, както и да присъди
разноски по реда на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора.
Предявената искова претенция е с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, направено е
искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения заверен препис от писмо от 09.12.2019 г., изпратено от ответника до
Л.Т. се установява, че на името на посоченото лице е била открита партида с клиентски №
********** за обект на адрес: АДРЕС, вход – ъгъл с ул. „Карамфил“, а от представената
справка се установява, че за посочения адрес и партиден номер по издадени фактури в
периода от 06.06.2018 г. до 25.11.2019 г. са както следва: за периода от 08.06.2018 г. до
15.11.2018 г. сума в размер на 3 304,90 лв., а за периода от 14.12.2018 г. до 25.11.2019 г. –
сума в размер на 23,39 лв.
От представения заверен препис от констативен протокол № 5118 от 21.08.2020 г. се
установява, че на 05.08.2020 г. е било извършено посещение на адрес: с. Волуяк, като е
установено, че задълженията към „ФИРМА“ АД са в размер на 3 750,08 лв., от които сумата
от 3 723,74 лв. са просрочени.
От представения заверен препис от фактура № ********** от 08.06.2018 г. се
установява, че същата е издадена от „ФИРМА“ АД за задължения на Л. ТР. ТР., за обект с
клиентски № ********** за периода от 16.05.2017 г. до 15.05.2018 г. на стойност 3 187,84
лв. с включено ДДС.
Като доказателства по делото са приети и протокол № 0016355 от 30.05.2018 г. за
начислени ВиК услуги за процесния обект за нерегламентирано ползване на такива, както и
два броя контролни листове за извършени проверки.
Представеното по делото решение № 20030767 от 02.02.2021 г. по гр.д. № 37479/2020
г. по описа на СРС, 151 състав, не следва да бъде ценено като доказателство, доколкото
липсва отбелязване за момента на влизането му в сила.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че „ФИРМА” АД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги, като доставя такава на живущите в района, в който имот притежава ответникът. По
делото не се спори, че на името на ищцата Л. ТР. ТР. е бил открит клиентски № **********
за обект, находящ се на адрес: АДРЕС, вход – ъгъл с ул. „Карамфил“. Спори се наличието на
договорни отношения между страните, извършването на доставка на ВиК услуги и техния
размер.
3
Съгласно публикуваните на сайта на „ФИРМА“ АД Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ФИРМА“ АД, ищцата се явява
потребител на ВиК услуги през исковия период по смисъла на чл. 2 от Общите условия.
Съгласно чл. 71, ал. 1 от Общите условия последните влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен и местен ежедневник. Съгласно чл. 71, ал. 4 на същата норма
в срок от 30 дни след влизането им в сила потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответния ВиК оператор заявление, в което да предложат различни
условия. По делото не са представени доказателства от страна на ответника за внесено
предложения за условия, различни от общите такива. Ето защо съдът приема, че между
страните са налице договорни отношения за доставка на ВиК услуги за процесния период.
Съгласно чл. 7, т. 6 от Общите условия ВиК операторът има право да отчита
показанията на средствата за измерване, при условията и сроковете, определени в Общите
условия и да издава фактури за дължимите суми.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на ВиК услуги в твърдяното
количество за процесния период и по отношение на процесния имот от ответника, както и
стойността на предоставените услуги. Видно от събраните по делото доказателства,
стойността на доставените ВиК услуги възлиза на 3 187,84 лв. с ДДС, за която сума е била
издадена фактура № ********** от 08.06.2018 г. по протокол № КНВ 0016355 от 30.05.2018
г., подписан от представители на ответното дружество и от ищцата. За съда се налага извод,
че между страните са били налице договорни отношения. За пълнота следва да се посочи, че
от приетата по делото справка се установява извършени от ищцата плащания за доставена
ВиК услуги за периоди, следващи процесния период, за който е било начислено количество,
посочено в протокол, в който се е подписала и ищцата.
Съобразно със събраните по делото доказателства съдът приема, че ищцата е
задължена към ответното дружество за сумата от 3 187,84 лв.
Съдът следва да се произнесе по претенцията на предявеното основание за изтекла
погасителна давност.
По отношение на претендираната главница, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия, съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок, съобразно с
чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението за плащане на доставени ВиК услуги представлява
задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл
е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за ВиК услуги са
били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
4
Следователно, за претендираната сума, дължима за ВиК услуги относно процесния период
тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното плащане.
Това означава, че към датата на предявяване на исковата молба – 19.05.2021 г. тригодишната
погасителна давност не е изтекла по отношение на вземането, за което е била издадена
фактура на 08.06.2018 г. В конкретния случай следва да се допълни, че исковата молба е
била подадена преди изтичане на давностния срок. Ето защо исковата претенция следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира,
същото за неоснователно, поради което разноски в полза на ищеца не следва да бъдат
присъждани.
По отношение на направеното искане от ответника за присъждане на направените по
делото разноски, същото съобразно с чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК се явява основателно, като в
полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявената искова претенция от Л. ТР. ТР., с ЕГН ********** със
съдебен адрес: гр. САДРЕС, срещу „ФИРМА” АД, с ЕИК ......., АДРЕС представлявано от
Васил Борисов Тренев и Франсоа Деберг, за установяване по отношение на ответника, че
ищцата не му дължи сумата от 1 250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, представляваща
част от общата сума от 3 723,74 лв., начислена за периода от 16.05.2017 г. до 15.05.2018 г. за
имот, находящ се на адрес: АДРЕС, на ъгъла с ул. „Карамфил“, с абонатен № **********,
поради липса на облигационно отношение, недоставяне на услуга и погасяване на вземането
по давност.
ОСЪЖДА Л. ТР. ТР., с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. САДРЕС, ДА
ЗАПЛАТИ на „ФИРМА” АД, с ЕИК ......., АДРЕС представлявано от Васил Борисов Тренев
и Франсоа Деберг, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК, сумата от 100 лв. /сто лева/,
представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5