№ 43507
гр. София, 20.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110109973 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по повод на молба вх. № 195082/04.06.2025 г. на ответника В. И. З., чрез
адвокат Р. Р., с искане за изменение на постановеното по настоящото дело Решение №
8635/13.05.2025 г. в частта за разноските, чрез намаляване на размера на присъдените в
полза на ищцовото дружество разноски в исковото производство съразмерно на уважената
част от исковете.
Молителят поддържа, че съдът е допуснал неточност при аритметичното изчисление на
размера на следващите се в полза на ищцовото дружество разноски за производството
съобразно уважената част от исковете, която моли да бъде отстранена по реда на чл. 248
ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 3 ГПК насрещната страна – „Топлофикация София“ ЕАД
изразява становище за неоснователност на искането по чл. 248 ГПК.
Софийски районен съд, въз основа на изложените в искането по чл. 248 ГПК
доводи и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в срок и от лице, което е легитимирано да
иска изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските. Доколкото
конкретното искане на молителя е за намаляване на размера на разноските, присъдени на
ищеца, за допустимостта на молбата по чл. 248 ГПК е ирелевантно представен ли е или не
списък по чл. 80 ГПК. Ето защо, подадената молба е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
В предмета на гр. д. № 9973/2024 г. по описа на СРС, 29 състав, са включени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми
във връзка с топлоснабден имот с аб. № ****: 1./ сумата 2 597,32 лева – главница,
представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през
периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в **********
1
абонатен № ****, 2./ сумата 23,28 лева – главница, представляваща неплатена цена на
предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.01.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 22.02.2024 г., окончателното плащане, 3./ сумата 735,13 лева – мораторна
лихва върху първата главница за периода 15.09.2021 г. – 13.02.2024 г., и 4./ сумата 7,18 лева
– мораторна лихва върху втората главница за периода 01.08.2021 г. –13.02.2024 г.
С Решение № 8635/13.05.2025 г., влязло в сила като необжалвано на 25.07.2025 г.,
съдът е уважил частично главния иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ за
сумата от 2 525,06 лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна
енергия за битови нужди през периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. за топлоснабден имот,
находящ се в ********** абонатен № ****, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда - 22.02.2024 г. до окончателното плащане. За горницата над тази
сума до пълния предявен размер от 2 597,32 лева искът е отхвърлен. Изцяло отхвърлени са и
исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 23,28
лева – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга за дялово
разпределение за периода 01.01.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка
една главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.02.2024 г.,
окончателното плащане, сумата 735,13 лева – мораторна лихва върху първата главница за
периода 15.09.2021 г. – 13.02.2024 г., и сумата 7,18 лева – мораторна лихва върху втората
главница за периода 01.08.2021 г. –13.02.2024 г.
Съобразно изхода на делото съдът е приел, че право на разноски имат и двете страни –
съразмерно на уважената, съответно отхвърлената част от исковете, като на основание чл.
78, ал. 1 ГПК е присъдил в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в общ размер на
492,37 лева.
За да присъди в полза на ищцовото дружество сумата в общ размер на 492,37 лева,
съдът е съобразил, че последното е сторило разноски в производството в общ размер на
655,75 лева – в т. ч. 155,75 лева за платена държавна такса /доказателства на л. 44/, 400,00
лева за платен депозит за ССчЕ /доказателства на л. 92/ и 100,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25
Наредба за заплащане на правната помощ. Уважената част от исковете възлиза на сумата от 2
525,06 лева, а общата стойност на предявените искове – на сумата от 3 362,91 лева. Ето
защо и след повторно аритметично изчисление, настоящият съдебен състав счита, че в полза
на ищеца се дължи сумата от общо 492,37 лева /2 525,06 * 655,75 = 1 655 808,1, която сума
следва да се раздели на 3 362,91, и се получава 492,37/.
С оглед на горното, съдът намира молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за неоснователна,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 195082/04.06.2025 г. на В. И. З., чрез адвокат
2
Р. Р., за изменение на Решение № 8635/13.05.2025 г. по гр. д. № 9973/2024 г. по описа на СРС,
29 състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3