Решение по НАХД №1167/2025 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 526
Дата: 22 октомври 2025 г.
Съдия: Теодора Начева Петкова
Дело: 20254430201167
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юни 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 526
гр. Плевен, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Теодора Н. Петкова
при участието на секретаря Иглика Ив. Игнатова
като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно
наказателно дело № 20254430201167 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:

Постъпила е жалба от „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от С.Ц.Ч., ЕГН **********, чрез
пълномощника адв. Г. И. Н. от *** против НП № 15-2500117/10.06.2025г. на
*** на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен, с което на жалбоподателя в
качеството му на работодател за нарушение на чл.11, т.5, във вр. с т.4 от
Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи
и на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.413, ал.2 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин/ лева.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление от материалноправна и процесуалноправна
страна. В заключение се моли съда за отмяна на издаденото НП.
В последното съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не
се явява. Не се явява и пълномощникът адв. Г. Н. от ***, който излага
подробните си съображения относно незаконосъобразността на атакуваното
1
наказателно постановление и моли за неговата отмяна в депозирана молба-
становище вх.рег. № 30250 от 25.09.2025г.
Ответникът по жалбата – *** на Дирекция „Инспекция по труда“-
Плевен, редовно призован, представлява се от юрк. З.Е., който моли за
потвърждаване на НП.
Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, становището на
страните, събраните по делото гласни и писмени доказателства и Закона,
намира за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК,
ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА
НЕОСНОВАТЕЛНА.

„***“ ЕООД е със седалище и адрес на управление: ***, с ЕИК *** и се
представлява от С.Ц.Ч., с ЕГН **********, и за това не се спори.
На 23.04.2025г. в 09:55 часа длъжностни лица от Дирекция „ИТ“-Плевен
– актосъставителят Х. В. Р., *** в Дирекция „Инспекция по труда“-Плевен и
свидетелят И. М. Д., извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство, във връзка със станал инцидент с лицата: С. И. Н. с ЕГН
********** – работещ като работник строителството и Д.В.В. с ЕГН
********** – работещ като монтажник с работодател: „***“ ЕООД *** в
качеството на „Подизпълнител“ на строителен обект „Строител“ с качествата
на „Главен изпълнител“ „***“ ЕООД, *** на строителен обект – СМР
Премахване /без разрушаване/ на сграда с идентификатор *** по Плана на гр.
Плевен, намираща се в ***. В хода на извършената проверка на място, както и
при извършена документална проверка на 29.05.2025г. в офиса на Дирекция
„Инспекция по труда“-Плевен длъжностните лица констатирали, че С.Ц.Ч., с
ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството му на „Координатор по
безопасност и здраве за етапа на изпълнение“ на обект СМР Премахване /без
разрушаване/ на сграда с идентификатор *** по Плана на гр. Плевен, намиращ
се в ***; със „Строител-Главен изпълнител“: „***“ ЕООД, ***; със „Строител-
Подизпълнител“: „***“ ЕООД *** и с „Възложител“: „***“ ООД гр. Плевен, е
2
нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, а именно:
На 23.04.2025г. С.Ц.Ч., с ЕГН ********** в качеството му на
„Координатор по безопасност и здраве за етапа на изпълнение“ не е
координирал контрола по правилното извършване на СМР на „Строителя-
Подизпълнител“ – „***“ ЕООД *** и „Строителя-Главен изпълнител“ – „***“
ЕООД ***, работещи на обекта, като не е им осигурил взаимната информация
и координирал техните дейности по правилното извършване на СМР, с цел
защита на работещите и предотвратяване на трудови злополуки, като в тази
връзка допуска лицата: С. И. Н. с ЕГН **********, работещ като работник
строителството и Д.В.В. с ЕГН **********, работещ като монтажник с
Работодател „*** ЕООД *** – „Подизпълнител“ на обекта, да ползват вишка,
телескопична, 26 м, дизел самоходна, *** е рег. № *** и с оборудване за
газкислородно рязане на метали, да премахват метални елементи от
конструкцията на сградата, като позиционират вишката по средата на сградата
във вътрешната й част, като след тези им действия, сградата се разрушава и
им нанася травматични увреждания
В резултат на горните констатации актосъставителят Х. Р. в
присъствието на свидетеля И. Д. съставил АУАН № 15-2500117/29.05.2025г., с
който на дружеството „***“ ЕООД, с ЕИК: *** било вменено нарушение на
разпоредбата на чл.11, т.5, във вр. с т.4 от Наредба № 2/22.03.2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи.
В законоустановения срок няма данни да е било депозирано писмено
възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, на 10.06.2025г. било издадено
атакуваното НП, с което на дружеството-жалбоподател било наложено
административно наказание за нарушение на чл.11, т.5, във вр. с т.4 от
Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи
и на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.413, ал.2 от КТ – имуществена
санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства – изцяло кредитираните като обективни,
3
логични и последователни показания на свидетелите Х. В. Р. и И. М. Д. и
приложените към делото писмени доказателства: АУАН № 15-
2500117/29.05.2025г. /л.5-6/; НП № 15-2500117/10.06.2025г. /л.7-9/; Заверено
копие на Заповед № 3-0693/15.08.2022 г. /л.10/; Заверено копие на Длъжностна
характеристика за длъжността „***“ на Д „ИТ“-Плевен /л.11-13/; Заверено
копие на Длъжностна характеристика за длъжността „***“ в Дирекция „ИТ“-
Плевен /л.14-16/; Опис от ДИТ-Плевен на писмените материали към
процесния АУАН, ведно с 4 бр. обяснения; справка за актуално състояние на
дружеството-жалбоподател, Констативен протокол от 23.04.2025г.,
Споразумение за координиране на съвместно осигуряване на ЗБУТ и ПБ към
„Договор за събаряне на сграда“ от 31.03.2025г. с идентификатор *** по
Плана на гр. Плевен, с административен адрес: ***, „Западна индустриална
зона“, Договор за събаряне на сграда от 31.03.2025г., Споразумение за
съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
едновременно използване на една площадка от 10.04.2025г., Договор от
10.04.2025г., План за безопасност и здраве от „***“ ЕООД за обект:
Премахване /без разрушаване/ на сграда с идентификатор *** по Плана на гр.
Плевен, с Възложител: „***“ ЕООД – приложени на л.17-39 по делото, както и
писмо-справка от Окръжна прокуратура-Плевен с вх. рег. №
26325/19.08.2025г., с изискана информация относно настъпила трудова
злополука на 23.04.2025г. в промишлена база на фирма „***“ ООД гр. Плевен,
приложена справка на л.55 по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна
страна следното:
Съдът извърши проверка за законосъобразност на обжалваното
Наказателно постановление и установи, че същото съдържа изискуемите от
закона в чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити. В наказателното
постановление са посочени имената и длъжността на лицето, което го е
издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено
НП, както и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя,
посочени са данните на нарушителя, визирани в т.4 на чл.57 от ЗАНН,
описано е извършеното нарушение, вида и размера на наказанието, дали НП
подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. Наказателното
4
постановление е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е
и визираният в чл.34, ал.3 от ЗАНН срок за издаването на наказателното
постановление. Съдът счита, че ***ът на Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Плевен е оправомощен да издава наказателни постановления, съгласно
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по
труда” и с оглед разпоредбите на чл.416, ал.5 от КТ и чл.47 от ЗАНН както и
представените писмени доказателства.
Налице е съответствие между отразеното в АУАН и в НП както досежно
описание на нарушението, така и на неговата цифрова квалификация, като акт
и НП си съответстват напълно. Налице е съответствие и между текстовата
част и цифрова квалификация в самия АУАН, съответно в самото НП.
Посочени са съответни и относими правила за поведение, а не както твърди
във възражението си ж-лят, като общото правило за поведение от ЗБЗУТ е
правилно конкретизирано с това от Наредбата, с което е обвързано. Съдът
счита, че АУАН и НП съдържат реквизитите посочени съответно в чл.42, ал.1
и чл.57, ал.1 от ЗАНН и акта също е издаден от оправомощено лице –
свидетелят Х. Р., работещ на длъжност „***” в Дирекция „Инспекция по
труда” гр. Плевен, която е оправомощена да съставя АУАН за нарушения по
КТ на основание чл.416, ал.1 от КТ във вр. чл.16 от Устройствения правилник
на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда”. Съдът счита, че при
издаване на наказателното постановление не е нарушена разпоредбата на
чл.52, ал.1 от ЗАНН за произнасяне на наказващия орган в едномесечен срок
от получаване на административнонаказателната преписка, като този срок е
инструктивен. Не на последно място поради липса на обективна възможност
за посочване на дата на нарушението доколкото мястото е точно посочено,
като дата на извършване на нарушението следва да се приеме датата на
установяването му.
Предвид изложеното съдът счита, че в хода на
административнонаказателното производство по издаване на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност на
наказателното постановление и съответно до неговата отмяна.
След анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
възраженията на страните съдът счита, че нарушението, за което е
5
санкционирано дружеството-жалбоподател е доказано. Съгласно чл.413, ал.2
от КТ „Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.“. В конкретният случай по
несъмнен начин се установи, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията
си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а именно „в
качеството му на „Координатор по безопасност и здраве за етапа на
изпълнение“ не е координирал контрола по правилното извършване на СМР на
„Строителя-Подизпълнител“ – „***“ ЕООД *** и „Строителя-Главен
изпълнител“ – „***“ ЕООД ***, работещи на обекта, като не е им осигурил
взаимната информация и координирал техните дейности по правилното
извършване на СМР, с цел защита на работещите и предотвратяване на
трудови злополуки, като в тази връзка допуска лицата: С. И. Н. с ЕГН
**********, работещ като работник строителството и Д.В.В. с ЕГН
**********, работещ като монтажник с Работодател „*** ЕООД *** –
„Подизпълнител“ на обекта, да ползват вишка, телескопична, 26 м, дизел
самоходна, *** е рег. № *** и с оборудване за газкислородно рязане на
метали, да премахват метални елементи от конструкцията на сградата,
като позиционират вишката по средата на сградата във вътрешната й
част, като след тези им действия, сградата се разрушава и им нанася
травматични увреждания“.

В настоящият казус съдът вече посочи, че безспорно е налице
визираното в акта и НП нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран.
Нарушената разпоредба на чл.11, т.5, във вр. с т.4 от Наредба № 2/22.03.2004г.
е свързана с минималните изисквания по осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи,
като съгласно същата „Координаторът по безопасност и здраве за етапа на
изпълнение на строежа: (т.5) координира контрола по правилното
извършване на СМР…; (т.4) организира съвместната работа между
строителите, в т.ч. подизпълнителите и включилите се впоследствие в
работата строители, на една и съща строителна площадка, осигурява
взаимна информация и координира техните дейности с цел защита на
6
работещите и предотвратяване на трудови злополуки и професионални
болести, като при необходимост включва в този процес и лицата,
самостоятелно упражняващи трудова дейност“.Неизпълнението й е
оценено от законодателя като такова с висока степен на обществена опасност,
което ясно личи от размера на предвидената имуществена санкция. С оглед
особената значимост на безопасните условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи, настоящият случай не може да се определи
като маловажен по смисъла на чл.11 от ЗАНН, вр. с чл.9, ал.2 от НК и
отговорността на жалбоподателя да се изключи съгласно чл.28 от ЗАНН,
съответно съгласно чл. 415в от КТ.
Съдът счита, че е безспорно установено извършването на нарушение по
чл.11, т.5, във вр. с т.4 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи от страна на дружеството-жалбоподател. Описаното деяние
в съставения против жалбоподателя АУАН съдържа всички обективни и
субективни признаци на административно нарушение по посочения по-горе
текст и по смисъла на чл.6 от ЗАНН осъществява състав на административно
нарушение по КТ, за което жалбоподателят е бил санкциониран.
В заключение: С наказателното постановление на „***“ ЕООД с ЕИК
*** е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер
1500 лева на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.413, ал.2 от КТ. В
разпоредбата на чл.413, ал.2 от КТ законодателят е предвидил наказание в
размер от 1500 до 15 000 лв. за работодател, който не изпълни задълженията
си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В
конкретният случай на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер от 1500 лева, явяващ се минималният размер установен в закона,
предвид цялостните параметри, като административнонаказващият орган
несъмнено е отчел индивидуализиращите отговорността обстоятелства, отчел
е и тежестта на нарушението, както и наличието или липсата на основания по
чл.28 от ЗАНН, съответно на чл. 415в от КТ.
Съдът счита, че от страна на административнонаказващия орган е
съобразена тежестта на нарушението, а именно наличие на инцидент със
смъртен изход и в този си размер санкцията макар и в минимален размер би
постигнала целите, визирани в чл.12 от ЗАНН. Доколкото санционирано е
7
ЮЛ, наличието или липсата на виновно поведение е ирелевантно
обстоятелство, тъй като отговорността на ЮЛица е обективна и безвиновна и
вина не се изисква.
Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и
обосновано.

При този изход на делото съдът намира, че следва да бъдат присъдени
деловодни разноски за извършените процесуални действия на основание
чл.63д, ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, във вр. с чл.143, от ГПК, а именно
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Съгласно чл.143, ал.3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или
подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният
акт е благоприятен, има право на разноски. Съгласно чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производства по
Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.
С оглед изложеното, следва жалбоподателят „***” ЕООД, с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: ***, да бъде осъден да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен направените разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 15-2500117/10.06.2025г. на *** на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Плевен, с което на жалбоподателя „***“ ЕООД, с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Ц.Ч.,
с ЕГН **********, в качеството му на работодател за нарушение на чл.11, т.5,
във вр. с т.4 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи и на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.413, ал.2 от
КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. /хиляда и
петстотин/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
8
ОСЪЖДА жалбоподателя „***” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Плевен направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
150,00 /сто и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред АС – гр. Плевен
в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от
страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9