№ 1233
гр. Пловдив, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20255300502487 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК .
Делото е образувано по въззивна жалба на ищеца по спора Д. П. К., ЕГН - **********
против Решение № 3 139 от 20.06.2025 г. по гр.д.№ 2 013/ 2025 г. на Районен съд - Пловдив,
с коeто е отхвърлен искът на жалбоподателя срещу ГД „ Жандармерия, специални операции
и борба с тероризма “, ЕИК ********* за заплащане на сумата 3 100,55 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за положен в периода 01.01.2022 г. – 31.12.2024 г. извънреден
труд, получен в резултат на преизчисляване на положения за този период нощен труд с
коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на
иска / 31.01.2025 г. / до окончателното й изплащане, както и сумата от 587,83 лева –
обезщетение за забава върху главницата за период 01.04.2022 г. – 31.01.2025 г..
За постановяването на този резултат районният съд е приел, че положения от ищеца –
заемащ длъжност „ старши полицай „ при ответника, нощен труд се изчислява и заплаща по
специалния ред, предвиден в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове за неговото
прилагане / наредбите за неговото изчисляване и заплащане /, които не предвиждат
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 8/7, съответно не
намират субсидиарно приложение разпоредбите на КТ и приетата въз основа на него
Наредба за структурата и организацията на работната заплата / НСОРЗ / и конкретно чл. 9
ал. 2 от същата. Съдът се е позовал на задължителната съдебна практика по този спорен
въпрос, а именно ТР № 1/15.03.2023 г. на ВКС, ОСГК, което и съответства на правото на ЕС
– Решение от 24.02.2022 г. по дело С – 262/2020.
Във въззивната жалба се поддържа, че този извод на съда е неправилен. Настоява се,
че разпоредбата на чл. 187,ал.4 от ЗМВР установява неравенство в третирането на
полицаите и пожарникарите, което ги поставя в неравностойно положение спрямо
1
останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение. Поради това
тази разпоредба е несъвместима с правото на ЕС и не е съобразена с Директива 2003/88 ЕО
и с Хартата на основните права на Европейския съюз. Позовава се и на Определение от
29.07.2024г. по дело № С-435/2024г. на СЕС, в което е прието, че чл.12, б. „а“ от Директива
2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането й води до
резултат, несъвместим с разпоредбите на правото на Съюза, които третират въпроса за
нощния труд, която не се основава на обективен и разумен критерий. Счита, че казаното
тълкувателно решение е в противоречие с правото на Съюза, т.к. предвидените в ЗМВР
компесаторни механизми/придобивки на служителите, полагащи нощен труд - в т.ч.
полицаите и пожарникарите, не са насочени към компенсиране конкретно на особената
тежест на нощния труд, доколкото същите „ придобивки „ се ползват и от други държавни
служители, в т.ч. и служителите в МВР, които не работят на смени и не полагат нощен труд,
а също и спрямо полагащи нощен труд работници по КТ и ЗДСл. Като така полицаите и
пожарникарите са поставени в неравностойно положение спрямо казаните други категории
раблотници и служители, съответно разликата в третирането не се основава на обективен и
разумен критерий и националната правна уредба е в противоречие с правото на Съюза.
Въззиваемата страна е депозирала отговор за неоснователност на жалбата.
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по искова молба подадена от Д. П.
К., ЕГН - ********** срещу ГД Жандармерия, специални операции и борба с тероризма “,
ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание
чл.178, ал.1, т.3, чл.187, ал.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата 3 100,55 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за положен в периода 01.01.2022 г. –
31.12.2024 г. извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения за този
период нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяването на иска / 31.01.2025 г. / до окончателното й изплащане, както и сумата от
587,83 лева – обезщетение за забава върху главницата за период 01.04.2022 г. – 31.01.2025 г..
Установено е безспорно от фактическа страна и спор пред въззивната инстанция не се
повдига, че за исковия период ищецът работи по служебно правоотношение с ответната
дирекция на длъжност „старши полицай“ в група „ ППД “ в сектор „ ООРЖТ „ при Зонално
жандармерийско управление – гр. Пловдив и полага дневни и нощни 12 – часови смени за
целия този период при сумирано изчисляване на работното време / тримесечно /. Няма спор,
че отработеното от него работно време е изчислявано съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, без
часовете положен нощен труд да са преобразувани в дневен труд. Според заключението на
приетата по делото ССчЕ ако положените часове нощен труд се преизчислят в дневен с
коефициент 1,143 / съгласно казаната НСОРЗ, чл. 9 ал. 2 от същата / се получават
допълнителни 249,2 часа – за исковия период, и дължимото се за тях допълнително
възнаграждение е в размер на исковата сума от 3 100, 55 лева.
Спорният въпрос е следва ли се това преизчисление на основание казаната НСОРЗ,
чл. 9 ал. 2 от същата.
По този въпрос е налице задължителна съдебна практика на ВКС - ТР № 1/2020 г. на
ОСГК на ВКС, според което при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ (в частност
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на
специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В
мотивите на тълкувателното решение е отчетено, че в ЗМВР има редица механизми, които
компенсират нощния труд на лице в служебно правоотношение с органите в системата на
МВР – допълнително възнаграждение за прослужено време (чл. 178, ал. 1, т. 1 от ЗМВР),
2
размер на основния платен годишен отпуск (чл. 189 от ЗМВР), обезщетения за неизползван
платен годишен отпуск (чл. 234, ал. 1 от ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното
правоотношение (чл. 234, ал. 1 от ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на
извънредния труд според неговата продължителност (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 от ЗМВР) и други.
Поради това е прието, че правният режим на лицата в служебно правоотношение с МВР е
специален и изключва предпоставките по чл. 46, ал. 2 от ЗНА, т.е. възможността по аналогия
да се приложат КТ и в частност чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.
Тълкувателното решение е съобразено с Решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020
на СЕС, според което чл. 8 и чл. 12, б. а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на
работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална
правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за
работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в
полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки,
които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд – т.
55. Прието е, че чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на ЕС трябва да се тълкуват в
смисъл, че допускат определената в законодателството на държава-членка нормална
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се
прилага за работниците в публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите,
ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. свързана
е с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел – т.
80.
В същия смисъл е и Определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/2023 на СЕС, в което
се приема, че чл. 12, б. а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време и чл. 20 и чл. 31
от ХОПЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса
за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група
работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на
обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния
сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако
тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел, както и че чл.
12, б. а) от Директива 2003/88 и чл. 20 и чл. 31 от ХОПЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че
не допускат прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането води
до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по-специално до разлика
в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий. В мотивите си съдът е
припомнил направеното с т. 55 от дело С-260/2020 тълкуване и въз основа на него е
постановил определението.
Следователно изводите, направени с решение по дело С-435/2023 на СЕС, са в унисон
с тези по дело С-260/2020, решението по което е взето предвид при постановяване на ТР №
1/2020 г. на ОСГК на ВКС.
Ето защо следва да се приеме, че не е налице основание положените от ищеца в
исковия период часове нощен труд да бъдат преизчислявани в дневен труд с коефициент
1,143, поради което предявените от ищеца искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
3
С оглед изхода на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна претендираното от последната юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство в минимален размер съгласно чл. 23, т. 1 от НЗПП с оглед липсата
на фактическа и правна сложност на делото - 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 3 139 от 20.06.2025 г. по гр.д.№ 2 013/ 2025 г. на Районен
съд – Пловдив.
Осъжда Д. П. К., ЕГН – ********** да заплати на Главна Дирекция„ Жандармерия,
специални операции и борба с тероризма “, ЕИК ********* юрисконсултско възнаграждение
за въззивното производство в размер на сумата от 100 / сто / лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4