РЕШЕНИЕ
№ 2085
гр. София, 08.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. Н.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110103010 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от ЮЛ срещу И. Х. Б. и В. Х. К. с искане спрямо ответниците да бъде
признато за установено, че същите дължат на ищеца следните суми: сумата от
2721.29 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: г*************, аб. №
************ за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за периода от 17.05.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
в размер на 358.87 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 10.05.2023 г., сумата от
49.16 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода
от 17.05.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 9.75
лв. за периода от 16.07.2020 г. до 10.05.2023 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по гр. д. № 26617/2023 г. по описа на СРС, 39 състав,
при следните квоти:
- И. Х. Б. -1/2 от общото задължение, а именно сумата от 1360.65 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: г*************, аб. № ************ за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 17.05.2023
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 179.44 лв. за
периода от 15.09.2021 г. до 10.05.2023 г., сумата от 24.58 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 17.05.2023 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4.88 лв. за периода от
16.07.2020 г. до 10.05.2023 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по гр. д. № 26617/2023 г. по описа на СРС, 39 състав.
- В. Х. К. -1/2 от общото задължение, а именно сумата от 1360.65 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот,
1
находящ се на адрес: г*************, аб. № ************ за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 17.05.2023
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 179.44 лв. за
периода от 15.09.2021 г. до 10.05.2023 г., сумата от 24.58 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 17.05.2023 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4,88 лв. за периода от
16.07.2020 г. до 10.05.2023 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по гр. д. № 26617/2023 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи
условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на
потребителя. Поддържа, че ответниците са изпаднали в забава, поради което
претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа исковата молба и претендира разноски, като в условията на
евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са депозирали отговор на
исковата молба. Оспорват наличието на облигационно правоотношение между
страните, като не е доказано ответниците да са собственици на процесния
имот, в т.ч. да са приели наследството на Христо Радкин К. и/или Йорданка
Савова К.а. Оспорват исковете по размер. Молят съда да отхвърли исковете.
Претендират разноски. Пред съда процесуалният представител на страните
поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „ЮЛ изразява становище по
предявените искове, като счита същите за основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответниците като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
Производството се развИ. след постъпване на възражения против заповед
за изпълнение, издадена в полза на ЮЛ. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК
за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството
се явява процесуално допустимо.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството
на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално
доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че
2
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната
лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
По делото не са ангажирани никакви доказателства, от които да е видно,
че ответниците притежават право на собственост върху процесния имот или
да се явяват титуляри на вещно право на ползване. По делото е представен
единствено договор за продажба на апартамент от 29.06.1965 г., който обаче не
касае процесния имот, тъй като се отнася за апартамент, находящ се в
***************, а процесния недвижим имот е с адрес г*************. Не
са представени никакви доказателства, от които да може да се направи извод,
че между ищеца и ответниците е бил сключен директно договор за доставка на
топлинна енергия. При липсата на други доказателства по делото, следва да
намерят приложение неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме,
че ответниците не са потребители, респективно, че между страните не е
съществувало твърдяното облигационно правоотношение. Тези обстоятелства
са правопораждащи, тъй като обуславят спорните по делото права и
доказването им е следвало да бъде пълно /т.е., да създаде сигурно убеждение
у съда в истинността на твърденията в исковата молба/ и главно /защото има
за предмет факти, за които ищецът носи доказателствена тежест/.
С оглед на изложеното при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване
на елементите от фактическия състав на оспореното вземане, а именно, че
ответниците са потребители през процесния период на топлинна енергия за
процесния недвижим имот, за който имот са начислени процесните суми и
между страните не е възникнало облигационно правоотношение по
отношение на същия, поради което предявените установителни искове за
топлинна енергия и за дялово разпределение се явяват неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Настоящият състав намира, исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явяват
акцесорни по отношение на главните искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
и доколкото главните искове се явява неоснователни, то такИ. се явяват и
исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, поради което следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора на ищеца не следва да бъдат присъждани
разноски. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответниците имат право на
разноски, като на ответника И. Х. Б. следва да се присъди сумата от 460 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение. Настоящият състав намира за
неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на възнаграждението
по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, фактическата и
правна сложност на делото, оставя същото без уважение. На основание чл. 38,
3
ал. 2 от ЗА на процесуалния представител на В. Х. К. се дължат разноски за
първата инстанция в размер на 200 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ЮЛ, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление **************** срещу И. Х. Б., ЕГН **********, със
съдебен адрес ************** чрез адв. Р. Н., по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за
признаване за установено, че И. Х. Б. дължи на ЮЛ следните суми: сумата от
1360.65 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: г*************, аб. №
************ за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за периода от 17.05.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
в размер на 179.44 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 10.05.2023 г., сумата от
24.58 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода
от 17.05.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4.88
лв. за периода от 16.07.2020 г. до 10.05.2023 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по гр. д. № 26617/2023 г. по описа на СРС, 39 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ЮЛ, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление **************** срещу В. Х. К., ЕГН **********, със
съдебен адрес ******************** чрез адв. Р. Н., по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за
признаване за установено, че В. Х. К. дължи на ЮЛ следните суми: сумата от
1360.65 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: г*************, аб. №
************ за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за периода от 17.05.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
в размер на 179.44 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 10.05.2023 г., сумата от
24.58 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода
от 17.05.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4.88
лв. за периода от 16.07.2020 г. до 10.05.2023 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по гр. д. № 26617/2023 г. по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
****************, да заплати на И. Х. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес
************* чрез адв. Р. Н., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 460
лв. разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
****************, да заплати на адвокат Р. Б. Н., член на САК, личен №
**********, **************, сумата от 200 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ответника В. Х. К. пред
СРС.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „ЮЛ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5