№ 47856
гр. София, 18.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20251110126069 по описа за 2025 година
намери следното:
Делото е образувано по искова молба на И. Б. Т. с ЕГН: ********** срещу „Б. е.д.к.“
ООД с ЕИК: ..........
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като
съобрази направените от страните искания и възражения, на основание чл. 140 ГПК във вр. с
чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.12.2025г. от
11,40 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА представените към исковата молба документи като писмени доказателства
по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата с правно основание чл. 190 ГПК за
задължаване на ответника да представи Договор за паричен заем № ххххххх и погасителен
план към него, доколкото същите са представени с исковата молба.
СЪСТАВЯ И СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Делото е образувано по искова молба на И. Б. Т. с ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ул. „Средна гора“ № 73 срещу „Б. е.д.к.“ ООД с ЕИК: ........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, представлявано от Борис Бонкин и
Симеон Гетов, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД за
прогласяване нищожността на чл. 9, ал. 1 от сключения между страните договор за паричен
заем № ххххххх, предвиждащ заплащането на такса за бързо разглеждане в размер на 210,03
лева, поради противоречието й със закона, заобикаляне на закона и поради накърняване на
добрите нрави.
Ищцата твърди, че на 19.11.2024 г. е сключила с ответника договор за кредит №
ххххххх, по силата на който й била предоставена сумата от 600 лева. Сочи, че в договора
било посочено, че искането за кредит ще бъде разгледано бързо, за което се дължала сума в
размер на 203,10 лева или 30 % от размера на главницата, която допълнителна такса била
1
включена към размера на месечните погасителни вноски. Счита, процесната клауза за
заплащане стойността на допълнителна услуга за бързо разглеждане на кредита, договорена
в чл. 9, ал 1 от договора за кредит, е неравноправна, тъй като задължава потребителя да
заплати сума в размер на 30 % за услуга, която не е извършена. Поддържа, че процесната
клауза е и нищожна и доколкото не е била индивидуално уговорена между страните, а
фигурирала като част от Общите условия към договор за потребителски кредит,
публикувани на интернет страницата на ответното дружество. Навежда твърдение, че
клаузата за заплащане на стойността на допълнителна услуга е нищожна и поради
противоречие с добрите нрави, доколкото договореното заплащане на същата водело до
оскъпяване на кредита с цел допълнителна печалба за кредитора. Поддържа, че
установеното с чл. 9, ал. 1 от процесния договор задължение за заплащане на стойността на
услугата бързо разглеждане противоречи на правната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Счита, че
със заплащане на предвидената в договора стойност на допълнителната услуга за бързо
разглеждане на кредита се заобикаляло и императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
доколкото същата представлява допълнителна печалба за кредитора, като размерът й от 30
%, заедно с договорената лихва по кредита, надхвърлял нормативно определения такъв в
посочената разпоредба, поради което процесната клауза била нищожна на основание чл. 19,
ал. 5 ЗПК. При тези съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва ищцовите твърдения, че процесната
клауза на чл. 9, ал. 1 от договор за кредит № ххххххх да накърнява добрите нрави и да
заобикаля императивни разпоредби на закона, за което излага подробни аргументи. Сочи, че
в договора е посочен правилно приложимият към него ГПР, както и че същият е изчислен
спрямо посочената в закона методика. Поддържа, че стойността на допълнителната услуга
не следва да се включва в размера на ГПР, доколкото същата не е била задължително
условие за получаване на сумата по кредита, а ползването й е било по желание на ищцата.
Последното сочело, че процесната клауза била индивидуално уговорена, което се
потвърждавало и от предоставената на ищцата преддоговорна информация. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.
1, 2 и 3 ЗЗД е да докаже сключването на договор за кредит № ххххххх от 19.11.2024 г. с
посоченото в исковата молба съдържание, включително и клаузата на чл. 9, ал. 1,
предвиждаща заплащане на допълнителна такса за бързо разглеждане в размер на 210,03
лева, както и че същата е нищожна на сочените основания.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително, че договорът е
действителен, респ. че оспорената клауза е валидна и е индивидуално договорена.
Съдът ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е
сключен договор за кредит № ххххххх от 19.11.2024 г.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
2
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
Препис от определението да се връчи на страните, на ищцата – и препис от отговора на
исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3