№ 169
гр. Русе, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета годИ. в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря РадостИ. Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20234520200240 по описа за 2023 годИ.
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Е. М., депозирана против наказателно
постановление № 23-1882-000003/05.01.2023г. на Началник Сектор в Първо
РУ при ОДМВР - Русе, издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, с което на
жалбоподателката, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е незаконосъобразно. Във връзка с тези твърдения се инвокират доводи, че в
конкретния случай липсва изцяло субективната страна на нарушението, за
което е санкционирана жалбоподателката. Моли се да бъде постановено
решение, с което да бъде отменено оспореното наказателно постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателката, чрез процесуалния си
представител, поддържа депозираната жалба по изложените в същата доводи,
касаещи липса на субективна страна на нарушението. В депозирани писмени
бележки са развити подробни съображения в тази насока. Претендират се
разноски.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си
1
представител моли да бъде оставена жалбата без уважение като
неоснователна, а наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Излагат се доводи, че жалбоподателката е била
само водач и е невъзможно органите на „Пътна полиция“ да уведомяват
неограничен брой лица, които биха могли да управляват МПС с прекратена
регистрация и като е пристъпила към управление на МПС е следвало да са
налице всички законни предпоставки за неговото управление, една от които е
да бъде сключена застраховка „Гражданска отговорност“ е осъществила
състава на нарушението. Претендират се разноски и се прави възражение за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на другата страна.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована не изпраща
представител.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по
отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С наказателно постановление № 23-1882-000003 от 05.01.2023г.,
издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, с оглед Постановление на Районна
прокуратура – Русе по пр. пр. № 7366/22г. от 04.01.2022 г., с което е отказано
да бъде образувано досъдебно производство срещу жалбоподателката за
извършено от нея престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, на същата, на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в
размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест
месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, а именно за това, че на
17.11.2022г., около 15,56 часа, в град Русе, бул. „Мидия Енос“ до № 1, е
управлявала лек автомобил Фиат Мареа, с рег. № ****, собственост на Д. Е.
2
Д., което МПС е било със служебно прекратена регистрация, на основание чл.
143, ал. 10 ЗДвП.
Не са налице противоречия в приобщените доказателствени
източници, досежно факта, че на посочените в НП дата и час, именно
жалбоподателката е управлявал процесното моторно превозно средство, както
и че същото е било със служебно прекратена регистрация към тази дата.
Въз основа на така приетите за осъществили се факти и извършената
оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва
да бъдат изведени следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2
ЗАНН при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същото съдържа
всички необходими за неговата редовност от формална страна реквизити,
визирани в чл. 57, ал. 1 ЗАНН. В оспореното наказателно постановление, са
отразени датата, мястото и часа на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на нарушителя. Нарушението, описано в наказателно
постановление, съдържа всички обективни признаци на конкретния състав на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната
законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на дееца.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 10 ЗДвП и чл. 18б, ал. 1, т. 8,
вр. чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, регистрацията на превозните средства се
прекратява служебно, след уведомление на Гаранционния фонд. Съгласно
разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства при
3
прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява
собственикът на ПС, посочен в регистъра. От цитираните разпоредби се
установява, че при наличие на така описаната хипотеза, службата по
регистрация на превозни средства е необходимо да уведоми собственикът на
превозното средство, посочен в регистъра за прекратената регистрация на
пътното превозно средство.
По делото не са представени и не се съдържат, каквито и да било
доказателства, собственикът на посоченото МПС да е бил уведомен, че преди
датата на деянието, моторно превозно средство, което е предоставил за
управление на жалбоподателката е било със служебно прекратена
регистрация, поради получено уведомление от Гаранционния фонд във връзка
с липса на валиден застраховател договор „Гражданска отговорност“ по чл.
574, ал. 11 КЗ. По делото не са представени и не се съдържат, каквито и да
било доказателства, от които да бъде изведен и най-общ извод, че
жалбоподателката, която не е собственик на посоченото МПС, е била
уведомена, че управляваното от нея моторно превозно средство е било със
служебно прекратена регистрация. Такива доказателства не се съдържат и в
приобщената преписка от РсРП, а напротив, видно от приложеното в същата
писмо рег. № 1880р-18744/01.12.2022г. на Началник Сектор ПП при ОДМВР
Русе, безспорно се установява и доказва, че собственикът на автомобила не е
бил уведомен, относно прекратяването на регистрацията и преди
предоставянето на управлението на същото на жалбоподателката, в неговото
съзнание не са намерили отражение представи, че предоставя за управление
МПС, което е с прекратена регистрация, за да намерят отражение тези факти
в съзнанието на жалбоподателката.
Съгласно чл. 6 ЗАНН, административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия
случай, нито в хода на протеклото административнонаказателно
производство, нито в производството по обжалване на наказателното
постановление са ангажирани доказателства от страна на
административнонаказващия орган, който именно носи доказателствената
тежест, които да установяват и доказват, субективната страна на деянието, а
именно, че същото е извършено от наказаното лице, след като в съзнанието
4
му са намерили отражение представи, относно факта от обективната
действителност, че управляваното от него моторно превозно средство е с
прекратена регистрация и въпреки тези представи във волево отношение
лицето да е привело в движение и управлявало посоченото моторното
превозно средство. Недопустимо е административнонаказателна отговорност
да се реализира на базата на предположения, а е необходимо, както изисква
разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, административнонаказателното
обвинение да е доказано по безспорен и несъмнен начин, което в настоящия
случай не е сторено от страна на административнонаказващия орган, който
носи доказателствената тежест във връзка с административнонаказателното
обвинение. Именно поради липсата на субективна съставомерност на
деянието е била причИ.та да бъде отказано образуването на досъдебно
производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК
В същия смисъл е и Решение от 06.02.2019г. на Административен
съд – Русе, постановено по КАНД № 304 по описа на съда за 2018г.
Не може да бъде споделена тезата на наказващия орган, че липсата
на знание у наказаното лице, че управляваният от него автомобил е със
служебно прекратена регистрация, не води до отпадане на
административнонаказателната отговорност, предвид липсата на задължение
на органите за контрол да уведомяват неограничен кръг лица. В случая от
доказателствата по делото безспорно се установява и доказва, че за
прекратяването на регистрацията не е бил уведомен собственикът на
моторното превозно средство и управляваното от жалбоподателката МПС е
било с поставени регистрационни табели. Липсата на знание у собственика
дори не може и да предполага знание на този факт у жалбоподателката, щом
знание досежно тези факти не са били налице у лицето, което й е
предоставило автомобила. В случая не се касае за небрежност от страна
жалбоподателката като форма на вИ.та, тъй като за да е налице тази форма на
вИ.та, законът изисква деецът да не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици от това свое деяние, но да е бил длъжен и да
е могъл да ги предвиди. Нито в ЗДвП, нито в Наредбата е предвидено
задължение на лицата, на които е предоставено управление на МПС, да
извършват проверка, дали управляваното от тях МПС е с прекратена
регистрация, а задължение да бъде уведомен собственикът е вменено именно
на службите за контрол. Ако бъде споделена тезата на процесуалния
5
представител на наказващия орган би означало преди всяко управление на
МПС, водачът да извършва справка в сектор „Пътна полиция“, дали
предоставеното му МПС не е с прекратена регистрация, а такова задължение
липсва в нормативната уредба. Щом по делото не е доказано да е налице
изпълнение на задължението по чл. 143, ал. 10, изр. 1, предложение последно
от ЗДвП от страна на службата за контрол и за прекратената регистрация да е
бил уведомен собственикът или жалбоподателят, следва да бъде обоснован
единственият възможен извод, а именно че липсва виновно поведение от
страна на наказаното лице, поради и което не е осъществен съставът на
нарушението от субективна страна. ВИ.та следва да бъде доказана, а не може
да бъде презумирана.
В този смисъл е и Решение от 29.12.2020 г. на Административен съд
– Русе, постановено по КАНД № 434/2020 г.
Не може да бъде споделена тезата на представителя на наказващия
орган, че щом жалбоподателката е знаел, че за автомобила няма сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, то следователно, същият е бил с
прекратена регистрация. Управлението на МПС, за което няма сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
представлява самостоятелен състав на административно нарушение и
едновременно с това само по себе си липсата на такава застраховка не води
автоматично до прекратяване на регистрацията по силата на закона, а за да е
прекратена същата е необходимо да са се проявили допълнителни факти от
обективната действителност, а именно Гаранционния фонд да уведоми
службата за контрол, съгласно чл. 143, ал. 10 ЗДвП, едва след което се
прекратява регистрацията на моторното превозно средство, за което се
уведомява собственикът на същото, вписан в регистъра. Осъществяването на
всички тези факти, представлява фактически състав, който е от съществено
значение за субективната страна на нарушението по чл. 175, ал. 3 ЗДвП. В
случая към датата на нарушението, както бе посочено по-горе в мотивите,
липсват доказателства, както в съзнанието собственикът, така и в съзнанието
на жалбоподателката, като лице на което е бил предоставен автомобилът да
са намерили отражение представи, за прекратената регистрация на моторното
превозно средство и въпреки това жалбоподателката да е привела в движение
моторното превозно средство, след като в съзнанието й са намерили
представи досежно този факт от обективната действителност.
6
В този смисъл е Решение от 13.07.2020 г. на Административен съд -
Русе по КАНД № 97/2020 г. по описа на съда.
По гореизложените мотиви наказателното постановление се явява
незаконосъобразно като издадено в нарушение на материалния закон, при
липса на субективна страна и като такова следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл.
143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени
направените от нея разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на
500 лева.
Неоснователно е възражението за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар. Доколкото в случая на жалбоподателката са наложени,
както административно наказание „Глоба“, така и „Лишаване от право да
управлява МПС“, то приложимата разпоредба, определяща минималния
размер на адвокатското възнаграждение е чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията й след изм.в бр. 88 от 2022 г. на ДВ, в която разпоредба, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2, която касае
единствено и само наложено административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или наложено имуществено обезщетение,
минималния размер на възнаграждението е 500 лв., колкото претендира и
жалбоподателката.
По гореизложените мотиви наказателното постановление се явява
незаконосъобразно като издадено в нарушение на материалния закон и като
такова следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1,
вр. чл.58д, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-1882-
000003/05.01.2023г., с което на И. Е. М., ЕГН: **********, с адрес ***** на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 200 (двеста) лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
7
УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, за нарушение по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – РУСЕ ДА ЗАПЛАТИ на И. Е. М., ЕГН:
**********, с адрес ***** на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1
АПК, СУМАТА в размер на 500 (петстотин) лева, представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8