№ 480
гр. Монтана, 18.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИСКРЕН БОРИСОВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело №
20251630101142 по описа за 2025 година
Образувано е по предявени от П. Петккова П. срещу „БИ ЕНД ДЖИ
КРЕДИТ" ООД, установителен иск за прогласяване нищожността на договор
за потребителски кредит, на основание чл. 26 ЗЗД, ал.1 предл, първо от ЗЗД вр.
чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, и т. 10 вр. чл. 19 ЗПК поради противоречие със закона.
Ищецът твърди, че е получил заемна сума от ответника срещу
насрещното му задължение да ги върне. Излага аргументи, че договорът за
заем и договорът за поръчителство са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1
ЗЗД като противоречащи на императивни норми на Закона за потребителския
кредит, тъй като ГПР бил над законоустановения максимум в чл. 19, ал. 4 ЗПК
от 50%, както и не съответствал на действиялния размер. Процесната сума по
такса бързо разглеждане на кредита и динамично плащане следвало да се
включи към ГПР, но не е направено от кредитодателя, като по този начин била
нарушена разпоредбата ма чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Посочва, че е заплатил
сума в размер на 50 лева по договора за кредит, която следва да му бъде
върната, като платена без основание.
Ответникът „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД е подал отговор на исковата
молба, като е изложил доводи за неоснователност на претенцията. Не оспорва
сключването на процесния договор. Определеният ГПР е съобразен с чл. 19,
1
ал. 4 ЗПК и не е следвало да се включва в него разходите по договора за
поръчителство.Оспорва наведените доводи на ищеца за недействителност на
договора.
Съдът, като прецени и анализира в тяхната цялост събраните по
делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото не е спорно и от събраните писмени доказателства се
установява, че на 27.06.2024 г. между ищцата, в качеството на
кредитополучател, и Би Енд Джи Кредит ООД, в качеството на кредитодател,
е сключен Договор за кредит, по силата на който ответното дружество е
предоставило на ищеца сумата от 1300 лв., срещу поето от последния
задължение за връщането,при следните условия по кредита: ГПР – 48,47%,
лихвен процент за срока на кредита – 39,03%, дължима такса за бързо
разглеждане – 718,08 лв и такса за динамично разглеждане в размер на 1077,12
лева.
Не се спори по делото, че процесните такси не са включени в ГПР.
Спорът между страните се концентрира върху валидността на процесния
договор и съдържащата се в него клауза, предвиждаща заплащане на такса за
бързо разглеждане и динамично разглеждане на искането за кредит.
Не се твърди и не са ангажирани доказателства за това предоставеният
кредит да е предназначен и използван във връзка с професионалната и
търговска дейност на кредитополучателя, поради което съдът приема, че
ищецът е страна по така сключения договор като потребител на финансовата
услуга по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП, предоставена му от кредитодателя –
небанкова финансова институция, търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. С
оглед качеството на страните по него и естеството на престациите договорът е
по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9
ЗПК и отношенията между страните се регулират от специалния закон.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа
на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение
на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
2
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне. Договорът се сключва в
писмена форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК, и трябва да отговаря на строго определени
изисквания по ЗПК за неговото съдържание. Според чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Следователно част от изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК досежно
съдържанието на договора са императивни и нарушението им влече
нищожност на същия. Кредитополучателят по такъв договор се ползва и от
потребителската защита срещу неравноправни клаузи по чл. 143 и сл. ЗЗП, за
които съдът следи служебно – арг. чл. 7, ал. 3 ГПК.
От съдържанието на процесния договор се установи, че наред с главното
задължение по него в тежест на ищеца кредитополучател е възникнало и
задължение за заплащане на такса за бързо и динамично разглеждане на
искането за кредит. Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит. Целта на таксите и комисионите по смисъла на
цитираната разпоредба е да се покрият административните разходи на
кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но различни от основната услуга за предоставяне на
заемни средства. Нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК обаче установява забрана за
кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. В случая уговорената такса за бързо
разглеждане не би могла да се подведе под дефиницията за допълнителни
услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, за която дейност е предвидена
законова възможност кредитодателят да събира допълнителни
възнаграждения. Тази такса е свързана с предоставянето на кредита, т. е. с
усвояването му, поради което попада в приложното поле на установената в чл.
10а, ал. 2 ЗПК забрана. Съгласно предвиденото в Общите условия на
процесния договор таксата се дължи само при одобряване на кредита като
зависи от размера на заетата сума и срока на договора, т. е. размерът на
таксата се преценява във всеки конкретен случай спрямо параметрите на
договора за кредит и в този смисъл се явява пряко свързана с предоставянето
на самия кредит. Липсват данни, че при разглеждане на документите за
отпускане на кредит кредитодателят прави допълнителни и неприсъщи
3
разходи, за които да събира отделна такса. Бързото разглеждане на искането за
отпускане на кредит само по себе си не представлява допълнителна услуга,
която да следва да се заплаща от потребителя отделно.
Отделно от горното, съдът намира, че е налице и нарушаване на
императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съгласно която разпоредба
договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК (в приложимата редакция обн. ДВ бр. 35/2014 г.) повелява
императивно, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левова и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. В процесния случай уговорената такса за бързо разглеждане по
съществото си представлява разход по кредита, който следва да бъде включен
при изчисляването на годишния процент на разходите. В сключения договор
за кредит е посочен размер на ГПР 49, 20%, с което формално са изпълнени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче
не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за
4
кредита, а именно таксата за бързо разглеждане, която се включва в общите
разходи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и с която би се формирал ГПР,
надхвърлящ максималния допустим размер от 50%.
Изложеното налага извод, че макар формално процесният договор за
кредит да покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните
параметри не кореспондират реално на необходимото съдържание по т. 10, тъй
като в него не е посочен реалния размер на годишния процент на разходите по
кредита. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не следва да се тълкува
буквално, а именно, че при посочен, макар и неправилно определен ГПР, се
явява изпълнено изискването на закона за съдържание на договора.
Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на
договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена
на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя
отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. Затова и
неяснотата или подвеждащото му оповестяване законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето –
чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителния ГПР в договора
за кредит при съобразяване на всички участващи при формирането му
елементи, кредитодателят е нарушил императивното изискване на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, което съгласно чл. 22 ЗПК влече като последица недействителност
на договора.
При този изход на спора, разноските се разпределят по правилата на
чл.78, ал.1 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в размер на 568 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. П. П., ЕГН
**********,, срещу „БИ ЕНД Джи КРЕДИТ" ООД, ЕИК ..., иск по чл. 124, ал.
1 ГПК, нищожността на Договор за потребителски кредит от 27.06.2024 г. на
основание вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4
5
ЗПК.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД Джи КРЕДИТ" ООД, ЕИК ..., да заплати на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, на адв. Д. Г., вписан в АК-Ловеч с
№**********, адвокатско възнаграждение в размер 516 лева по гр.д.№
1142/2025 г. на РСМ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78,ал. 1 ГПК, „БИ ЕНД Джи КРЕДИТ"
ООД, ЕИК ..., да заплати П. П. П., ЕГН ********** сумата 52 лева –
държавна такса и разноски по гр.д.№ 1142/2025 г. на РСМ
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Монтана в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6