№ 207
гр. Габрово, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Т. Христов
при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева
като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело №
20214210101008 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на осъдителни искове, заявени от Н.
П. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, бул. „*********" № 38, ап. 21 срещу
КР. ИЛ. ЦВ., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********" № 39, ет. 5, ап.
13.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение
за претендраните права и възражения:
А. От страна на ищцата:
Предявени са три обективно съединени иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД
против ответника КР. ИЛ. ЦВ..
Първият от тях за сумата 3 000 лева е свързан с претърпените от ищцата
физически болки и страдания във връзка с това, че на 13.03.2019г. в гр. Габрово, при
извършване на престъпление – грабеж, за което ответникът е признат за виновен с
влязла в сила присъда, при което същият й нанесъл удар в главата, довел до сътресение
на мозъка, в резултат на което ищцата е била на болнично лечение. След изписването
й, поради продължаващото главоболие е била на медикаментозно лечение, като се
твърди, че и към датата на депозиране на иска не са отшумели последиците от
мозъчното сътресение. В резултат на нанесения й удар ищцата получила и
кръвонасядане в дясната слепоочна област, охлузвания на дясна вежда и на носа и
болка в дясната устна половина, които продължили за период от 3-4 седмици.
По отношение на втория предявен иск ищцата твърди, че в периода от 2018г.
до средата на 2020г. ответникът Ц. неколкократно й е отправял обиди, за което същата
1
претендира обезщетение в размер на 3500лв., тъй като било уронено достойнството и
честта й.
Третият предявен иск също с основание чл.45 от ЗЗД е за сумата от 3500лв. и
се основава на изложените в исковата молба твърдения, че в периода от 2018г. до
средата на 2020г. ответникът е отправял към ищцата закани свързани с посегателство
срещу живота и здравето й, а именно, че ще й потроши крайниците и ще я убие, както
и в същия период системно я проследявал от дома й до различни места, които
посещавала, в т. ч. магазини, фризьорски салони и жилища на хора от нейното
обкръжение. Тези действия на ответника предизвикали у ищцата страх, което я е
принудило да ограничи социалните си контакти.
Б. От страна на ответника:
Процесуалният представител на ответника оспорва предявените искове по
основание и размер.
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:
1. Тежест на доказване:
В тежест на ищцата е да докаже фактическите си твърдения, изложени в
исковата молба и уточненията към нея, свързани с извършени от ответника деяния, да
докаже неимуществените вреди, които е претърпяла и причинната връзка между тях и
противоправното поведение на ответника.
2. От фактическа и правна страна:
2.1. Относно иска за заплащане на сумата 3000 лева - обезщетение за
причинени болки и старадания, резултат от нанесен от ответника удар в главата
на ищцата при извършен на 13.03.2019г. грабеж в гр. Габрово:
Видно от приложеното по настоящото дело НОХД № 183/2020 г. по описа на
РС Габрово, с присъда № 202/04.06.2020 г. по посоченото дело ответникът е осъден за
това, че на 13.03.2019 г., в гр.Габрово, на бул."*********", като непълнолетен, но след
като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, отнел чужда движима вещ - мобилен телефон марка „Леново" с 2 бр.
сим карти на обща стойност 129,89 лв. от владението на Н. П. П. с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - издърпал го от ръката на
П. – престъпление грабеж с правна квалификация чл.198 ал.1 във вр. с
чл.63 ал.1 т.3 във вр. с чл.58а ал.1 от НК.
В мотивите на присъдата е описан механизма на извършване на деянието, а
именно, че на 13.03.2019 г. свидетелка Н.П. /ищца по настоящото дело/ излязла от дома
си и видяла подсъдимия, който стоял на една пейка. П. търгнала по бул. ********* към
центъра на града. Минавайки покрай блок "Сони" държала в ръка мобилния си
2
телефон, марка "Леново". Тогава към нея се приближил подсъдимият и започнал да
дърпа телефона от ръката й. Успял да го издърпа, след което го прибрал в джоба си и
си тръгнал. П. тръгнала след него като викала за помощ, при което Ц. се обърнал и я
ударил, а П. паднала на земята.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
От извършената по настоящото дело съдебно-медицинската експертиза се
установява, че в следствие на нанесения удар с ръка от ответника К.Ц. и последващо
падане на терена ищцата е получила следните травматични увреждания: контузия на
главата с клинични данни за мозъчно сътресение - лека степен, кръвонасядане в
дясната слепоочна област, охлузвания на дясната вежда и в основата на носа; болка в
лява лицева половина. Имала е оплаквания от главоболие, болки в шията и
световъртеж. Периодът на възстановяване е около 3-4 седмици, като за този период са
предписани лекарства. За остатъчни оплаквания след посочения периода не са налице
доказателства.
По изложените съображения съдът приема, че са налице елементите от
фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: противоправно деяние, вина,
вреди и причинна връзка между деянието и вредите. От присъдата на наказателния съд
се установява противоправното деяние на ответника, неговата вина и причинната
връзка между действията на ответника и вредата. Причиненото телесно увреждане на
ищцата и естеството на понесените болки и страдания се установяват от медицинската
експертиза. Ето защо съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на претърпяното травматично
увреждане.
Неоснователни са възраженията на особения представител на ответника за
липса на причинна връзка между травматичните увреждания и деянието. Естеството на
понесените болки и страдания, и причинната им връзка с деянието на ответника се
установява от неоспорената медицинска експертиза. Видно от обстоятелствената част
на заключението и от изслушването на вещото лице, експертизата е изготвена основно
въз основа данните, съдържащи се в медицинска документация за прегледи на ищцата
след деликта - на 13.03.2019 г. и нейно лечение през периода от същата дата 13.03.2019
г. до 15.09.2019 г. в МЛБАЛ „Д-р Тота Венкова”. Съдът намира заключението за пълно,
ясно и обосновано и изцяло възприема изводите на експерта, че уврежданията на
ищцата са резултат от удара с ръка, нанесен й от ответника на 13.03.2019 г. и като
резултата от него падането й на земята.
При определяне на размера на вземането и на основание чл. 52 ЗЗД съдът
3
съобрази обективните и доказани по делото факти – броя и вида на уврежданията,
интензитет и продължителност на болката, периодът на възстановяване. Ищецата е
получила лека степен мозъчно сътресение и травматични увреждания на главата и
шията, които не са свързани със счупвания и не са налагали необходимост от
последващи интервенции за лечението им. Възстановяването е настъпило за около 3-4
седмици и няма данни за отстатъчни негативни ефекти. При съобразяване на
посочените критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 2000
лв. Поради това искът следва да се уважи за тази сума и да се отхвърли за разликата
над нея до предявения размер от 3000 лева.
2.2. Относно иска за заплащане на сумата 3500 лева - обезщетение за
уронване от отвеника на достойнството и честта на ищцата чрез нанасяне на
обиди през периода от 2018г. до средата на 2020г.:
Освен твърдения за такова поведение на ответника в исковата молба, по
делото не са налице никакви доказателства за това. Поради това искът следва да се
отхвърли изцяло като неосноветелен и недоказан.
2.3. Относно иска за заплащане на сумата 3500 лева - обезщетение за
причинени неудобства на ищцата през периода от 2018г. до средата на 2020г., чрез
закани от ответника свързани с посегателство срещу живота и здравето на
ищцата, и следенето й:
Освен твърдения в исковата молба, по делото не са налице никакви
доказателства за отправени срещу ищцата закани, свързани с посегателство срещу
живота и здравето й през периода от 2018 г. до средата на 2020 г.
Не са налице и доказателства за системно следене на ищцата през този период.
Налице са обаче доказателства за един такъв случай – през месец април 2019 г. Видно
от показанията на свидетеля Р. Ил. М., през месец април преди 3 години /т.е. през
месец април 2019 г./ ищцата му се обадила да отиде пред фризьорски салон в гр.
Габрово. Когато отишъл видял ответника пред фризьрския салон, а ищцата стояла
вътре, защото се бояла да излезе. Свидетелят направил забележка на ответника да се
махне и двамата се скарали. Ответникът тръгнал към таксито и се помъчил да наплюе
свидетеля през отворения прозорец на таксито. През това време ищцата притичала и
влязла в таксито. Докато ищецът потеглял ответникът ритнал по колата и си заминал.
Ищцата била изплашена от случката. По нейно желание свидетелят М. я закарал до
полицията, оставил я пред нея и си заминал.
Поведението на ответника, представляващо следене на ищцата е довело до
страх в нея за здравето й.
Налице са елементите от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а
именно: противоправно деяние /поведение със заплашителен характер/, вина /вината в
4
случаите на непозволено увреждена се предполага съгл. чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, като няма
доказателства оборващи посочената законова презумпция/ вреди /представляващи
негативни емоции на ищцата – възбуден страх в нея/ и причинна връзка между
деянието и вредите.
При определяне на размера на обезщетението – по справедливост съгласно чл.
52 ЗЗД съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 300 лв., поради
което искът следва да се уважи за тази сума и да се отхвърли за разликата над нея до
предявения размер от 3500 лева.
Тъй като присъдените суми по двата иска касят обезщетение за непозволено
увреждане, при задължение от което длъжникът се смята в забава и без покана, то
следва да бъде уважено искането за присъждане на законна лихва върху двете
присъдени обезщетения от претендираната дата 20.06.2020 г. до окончателното
изплащане на сумите.
3. Относно сторените разноски:
Разноските по делото в общ размер на 700 лева са направени от касата на съда,
тъй като ищцата е освободена от такси и разноски по производството, а ответникът се
представлява от особен представител.
Съгласно чл. 78 ал. 6 от ГПК когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е
длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се
присъждат в полза на съда. Съгласно т. 7 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК дължимата държавна такса по жалбата и
разноските следва да се присъдят от съда с решението по спора и да се възложат на
съответната страна, съобразно изхода на делото.
С оглед посочените правила ответникът следва да заплати държавни такси
върху уважените искове в размер на 80 и 50 лева съответно или общо държавни такси в
размер на 130 лева.
Ответникът следва да заплати и пропорционално на уважения материален
интерес сторените разноски по делото от касата на РС Габрово, а именно в размер на
161 лева.
Тъй като ищцата е освободена от такси и разноски по делото, тя не дължи
заплащането на такива.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
1. ОСЪЖДА КР. ИЛ. ЦВ., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Габрово,
5
ул. „*********" № 39, ет. 5, ап. 13 ДА ЗАПЛАТИ на Н. П. П., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Габрово, бул. „*********" № 38, ап. 21 сумата 2000,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отвеника чрез нанесен удар с ръка
на ищцата и последващото й падане на терена на 13.03.2019г. в гр. Габрово, ведно със
законната лихва, считано от 20.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,
на основание чл. 45 ал. 1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК за разликата над 2000,00 лева до
претендирания размер от 3000,00 лева, като неоснователен и недоказан.
2. ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК от Н. П. П., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Габрово, бул. „*********" № 38, ап. 21 за заплащане от КР. ИЛ. ЦВ., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Габрово, ул. „*********" № 39, ет. 5, ап. 13 на
сумата 3500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
отвеника чрез нанасяне на обиди на ищцата през периода от 2018г. до средата на
2020г., като неоснователен и недоказан.
3. ОСЪЖДА КР. ИЛ. ЦВ., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Габрово,
ул. „*********" № 39, ет. 5, ап. 13 ДА ЗАПЛАТИ на Н. П. П., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Габрово, бул. „*********" № 38, ап. 21 сумата 300,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отвеника врезултат на
преследване на ищцата през месец април 2019 г. в гр. Габрово, ведно със законната
лихва, считано от 20.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 45 ал. 1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК за разликата над 300,00 лева до
претендирания размер от 3500,00 лева, като неоснователен и недоказан.
4. ОСЪЖДА КР. ИЛ. ЦВ., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Габрово,
ул. „*********" № 39, ет. 5, ап. 13 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметката за държавни такси на РС-Габрово сумата 130,00 лева - дължими
държавни такси по уважените искове, на основание чл. 71 ал. 1, във вр с чл. 78 ал. 6 от
ГПК.
5. ОСЪЖДА КР. ИЛ. ЦВ., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Габрово,
ул. „*********" № 39, ет. 5, ап. 13 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметката за държавни такси на РС-Севлиево сумата 161,00 лева –
пропорционално по уважената част от исковете разноски, направени от бюджета на РС
6
Габрово, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Габрово в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
7