О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
ІІІ-1449
Година 2018, 24.07.
Град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД,
Трети
въззивен състав
На двадесет и четвърти юли,
две хиляди и осемнадесета
година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
ТАНЯ ЕВТИМОВА
Като разгледа докладваното от съдия
Парашкевов
Въззивно гражданско дело номер 1008 по
описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод жалба от „Антониони 55“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Свети Влас, общ. Несебър, ул. „Цар
Симеон“ №18, представлявано от управителя Борис Атанасов Борисов, ЕГН
********** , с постоянен адрес: гр. С. В., общ. Н., обл. Б., ул. „Ц. С.“ № **,
чрез пълномощник адвокат Соня Стефанова от АК – Бургас, със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ №57, ет.2, против Постановление за
прекратяване на изпълнително производство от 02.04.2018 г. по изп.дело
№20108000400231 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова с регистрационен № 800 на
КЧСИ, срещу длъжника „Ем Кар Транс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Айтос, ул. „Славянска“ № 1, ет.4, ап.10, представлявано от
Антон Юлиянов Херманов, на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Частният
жалбоподател изразява недоволство от издаденото постановление на съдебния
изпълнител, като твърди, че същият само е прекратил производството по
изпълнителното дело на посоченото основание. В постановлението си не се е
произнесъл по дължими такси и разноски, а в съобщение от същата дата №06885
уведомява страната за постановлението и описва всички дължими такси и разноски.
Моли съда да отмени постановлението.
След
преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
Изпълнителното
производство е образувано въз основа на изпълнителен лист от 09.12.2009 г.,
издаден по Заповед за изпълнение №396/02.11.2009 г. по ч.гр.д. №659/2009 г. по
описа на АРС, с който длъжникът е осъден да заплати на жалбоподателя сумата от
22824,48 лева – главница, лихва от 1409,93 лева към 02.06.2010 г., лихва от
755,28 лева от 15.07.2008 г. до 06.10.2008 г., както и сумата от 2937,20 лева –
дължима лихва от 07.10.2008 г. до 30.10.2009 г. и разноски по делото.
С
молбата за образуване на изпълнително производство взискателят е поискал пълно
проучване на имуществото на длъжника, направа на справки, набавяне на
документи, книжа и други, определяне на начина на изпълнение и във връзка с
това предприемане на всички необходими и допустими законови действия.
Установено е наличието на два автомобила, съответно лек автомобил марка
„Ланчия“ и товарен автомобил марка „Мерцедес“. По отношение на лекия автомобил
„Ланчия“ съдебния изпълнител по молба на взискателя е насрочил няколко публични
продажби, всички те обявени за нестанали. Последната молба на жалбоподателя
чрез неговия процесуален представител е с входящ №05252/23.04.2013 г. и е
относно искане за определяне на нова начална цена и насрочване на нова продан.
Върху молбата е положена резолюция на съдебния изпълнител, че следва да се
извърши плащане на дължимите такси съгласно ТТР към ЗЧСИ.
От
този момент нататък липсват изпълнителни действия по искане на взискателя.
Съгласно разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК „Изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка“.
Съгласно
разпоредбата на чл.435 ал.1 от ГПК взискателят може да обжалва „отказа на
съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие, отказа на
съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468 ал.4 и чл.485 от ГПК, както и спирането, прекратяването и приключването на принудителното
изпълнение.“ Действително, жалбата е насочена срещу прекратяване от съдебния
изпълнител на изпълнителното дело. Същевременно обаче в жалбата няма нито един
аргумент срещу прекратяването по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, а са изложени
единствено възражения срещу начислените от съдебния изпълнител такси по ТТР към
ЗЧСИ. Разпоредбата на чл.79 от ГПК сочи, че разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен когато делото се прекрати по чл.433 от ГПК и тогава
разноските остават в тежест на кредитора. Съгласно чл.435 ал.2 т.7 от ГПК
разноските по изпълнението могат да бъдат предмет на обжалване единствено от
длъжника, но не и от кредитора. С оглед на цитираните разпоредби, настоящата
съдебна инстанция намира подадената жалба за недопустима.
Бланкетното
посочване, че се обжалва постановлението за прекратяване на производството по
изпълнителното дело, а в действителност жалбата е насочена против начислените
такси от съдебния изпълнител, води до извода за недопустимост на жалбата. В
изложените съображения на жалбоподателя не попада нито една от предвидените
възможности на чл.435 ал.1 от ГПК. Жалбоподателят няма право да обжалва
действия, различни от тези, посочени от законодателя.
Това
налага подадената жалба да бъде оставена без разглеждане и производството по
делото да бъде прекратено.
По
изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Антониони 55“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Свети Влас, общ. Несебър, ул. „Цар Симеон“ №18,
представлявано от управителя Борис Атанасов Борисов, ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С. В., общ. Н., обл. Б., ул. „Ц. С.“ № **, чрез
пълномощник адвокат Соня Стефанова от АК – Бургас, със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ №57, ет.2, против Постановление за
прекратяване на изпълнително производство от 02.04.2018 г. по изп.дело
№20108000400231 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, с регистрационен № 800 на
КЧСИ.
ПРЕКРАТЯВА
производството по въззивно гражданско дело №1008/2018 г. по описа на Бургаски
окръжен съд.
Определението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред Бургаски
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.