МОТИВИ по НОХД № 1504/2014 г. по описа на Плевенски РС:

 

Обвинението е срещу подсъдимия  И.Б.Ф. с ЕГН ********** за това, че на 24.11.2013г. в гр.Плевен, извършил полово сношение и действия на полово удовлетворение с лице от същия пол ненавършило 14 години - *** от гр.**, роден на *** г., като употребил за това сила и заплашване.

Престъпление по чл. 157, ал. ІІ, във вр. с ал. І от НК.

 

Съдът на основание чл.370 от НПК е допуснал предварително изслушване на страните като подсъдимия И.Б.Ф. с ЕГН ********** с участието на защитника си адв. Е.А. от ПлАК е признал изцяло фактическите обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съобразно разпоредбата на чл.371 т.2 от НПК страните не са направили доказателствени искания.

Съдът с определение на основание чл.372 ал.ІV от НПК  като е приел, че направените самопризнания от подсъдимия се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от същите без да събира допълнителни доказателства.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението. Намира, че същото е доказано по несъмнен начин, а фактическата обстановка очертана в ОА – потвърдена. Представителят на Районна прокуратура – Плевен намира, че приобщените по делото доказателства подкрепят напълно обвинителната теза и пледира при определяне на наказанието същото да бъде при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК при отчитане и превес на отегчаващи вината обстоятелства за подсъдимия, а именно лошите характеристични данни на подсъдимия, обстоятелството, че същия е многократно осъждан – 36 пъти, включително и за престъпление по чл. 157 от НК, като наказанията по така наложените присъди според прокурора не са оказали необходимото поправително превъзпитателно въздействие върху подсъдимия.  Пледира още като отегчаващо вината обстоятелства да бъде отчетен и характера на упражненото насилие по отношение  на малолетния пострадал което характеризира деянието и дееца с много по-висока обществена опасност от други такива деяния. Пледира при определяне на наказанието да се вземе предвид сравнително ниската възраст на пострадалия, поради което предлага на Ф. да бъде наложено  наказание за престъплението извършено по чл. чл.157 ал. ІІ, във вр. с ал.І от НК а именно лишаване от свобода в размер на дванадесет години, което на основание чл. 58а от НК бъде намалено с една трета. Изтърпяването на така полученото наказание от осем години лишаване от свобода, прокурорът предлага да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор.

Защитникът на подсъдимия И.Ф. - адв. Е.А. ПлАК се солидаризира със становището на РП – Плевен досежно обстоятелството, че очертаната в ОА фактическа обстановка е безспорно установена. Пледира досежно наказанието, същото да бъде към средата на редуцираното наказание.  Моли съда да има предвид при определянето на наказанието направеното самопризнание на подзащитния му, както и, че деянието е извършено несъзнателно под влиянието на алкохол.

 

Подсъдимия И.Б.Ф. се явява в съдебно заседание като признава вината си. Изразява критично отношение към извършеното, като не отправя искане досежно наказанието, а се съгласява с посоченото от защитника му.

 

В наказателното производство няма предявен граждански иск и конституиран граждански ищец и частен обвинител.

 

Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

 

Подсъдимия И.Б.Ф. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование,  не работи, неженен, осъждан, ЕГН **********.

 

 

След обяд на 24.11.2013 г. в гр.Плевен подсъдимият И.Б.Ф. употребил значително количество алкохолни напитки (500 мл. ракия и 2,5 л. бира), заедно със свои познати, в беседка в ж.к.*** на гр.*** и изпаднал в състояние на алкохолно опиянение. Установил контакт с пострадалия  ***/роден на *** г./, като му предложил да пушат цигари. Пострадалият *** се доверил на подс.Ф. и се съгласил. Към 17,00 ч. на същия ден подс.И.Ф. завел пострадалия  в подземни помещения на училище „***”. В тези помещения подсъдимият се бил настанил да живее. И.Б.Ф. разпоредил на *** да легне върху намиращия се там дюшек. *** не изпълнил разпореждането и запитал Ф. защо трябва да извърши това действие. Тогава И.Б.Ф. ударил силно с юмрук в лицето малолетния  ***. Отправил силни викове към него, извил ръцете му зад гърба и го обърнал по корем. С една от ръцете си държал извитите ръце на пострадалия, а с другата започнал да нанася силни удари по главата и тила му. Шапката на *** се изхлузила и паднала. Подсъдимият започнал да дърпа долнището на анцуга на пострадалия  надолу, за да го съблече. *** успял да освободи лявата си ръка и да вдигне малко анцуга си. И.Б.Ф. ударил през ръката ***, отново му събрал ръцете и ги държал здраво. И.Б.Ф. успял да съблече анцуга и боксерките на ***. Успял да постави половия си член между силно стиснатите крака на ***, който упорито се съпротивлявал. След това легнал с цялото си тяло върху *** и успял да проникне с половия си член в аналното отвърстие на пострадалия. *** оказал упорита съпротива, борел се, въртял тялото си и успял да одере  по ръката И.Б.Ф. и да го оскубе. Плачел и викал силно. И.Б.Ф. продължил да нанася удари на ***. Отправил поредица от заплахи към него, за да пази тишина. Ф. успял да еякулира семенна течност в тялото на ***.

И.Б.Ф. напуснал подземието, като бил последван от пострадалия ***, който избягал до дома си. Прибрал се в жилището си кален, уплашен и плачейки. Незабавно уведомил майка си  - свидетелката Л.А.М.. Тя депозирала оплакване пред полицейски служители, които предприели оперативно издирвателни действия и разкрили извършителя на престъпното деяние.

 

По повод на горното е проведено настоящото наказателно производство.

 

Горната фактическа обстановка се установява от депозираните в хода на досъдебно производство показанията на свидетелите Л.А.М. и *** кредитирани от съда поради тяхната обективност и логичност, направеното от подсъдимия И.Ф. признание на фактическите обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и останалите писмени доказателства приложени към досъдебно производство № Д-2693/2013 г. по описа на Районна прокуратура – Плевен, приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК и в конкретност: протокол за оглед на местопроизшествие от 25.11.2013 г. на л.7-л.9 ведно с фотоалбум за посетено местопроизшествие –л.10-л.15, протокол за доброволно предаване от 24.11.2013 г. на л. 130, протокол за доброволно предаване от 26.11.2013 г. на л. 131, свидетелство за съдимост на л. 158- л.168, както и от заключението на вещото лице д-р ***  по назначената съдебно-медицинската експертиза  № 752/24.11.2013 г.  на л.55 –л.56,   заключението вещото лице *** по назначената съдебно медицинска експертиза за изследване на веществени доказателства № 59 на л.62  и – л.63, заключението вещото лице *** по назначената съдебно медицинска експертиза за изследване на веществени доказателства № 60 на л.67  и л.68,  заключението на вещите лица *** и *** по назначената съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства № 13/ БТМ-504 на  л.76– л. 78, заключението на вещите лица и *** по назначената СМЕ на веществени доказателства № 14/ДНК-18 на л. 80-л.84, заключението на вещото лице по  назначената дактилоскопна експертиза на л.91 – л.97, от заключението на вещите лица д-р *** и *** по назначената  комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза на подс.И.Ф. на л.102-л.109, от заключението на вещите лица д-р *** и по назначената  комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза на пострадалия *** на л.116– л.125 от делото.

От заключението на вещото лице д-р *** по назначената  съдебно-медицинската експертиза  № 756/25.11.2013 г.  на л.49 – л.51  се установява, че по тялото на подс.И.Ф. са причинени две охлузвания по темето и две кръвонасядания по горната повърхност на гръдния кош вдясно, като уврежданията са в резултат на тъпа травма и могат да са получени съобразно морфологичните им особености от действието на пръсти и нокти на пострадалия ***.

От заключението  на вещото лице   д-р *** по назначената  съдебно-медицинската експертиза  № 752/24.11.2013 г.  на л.55 – л.56  се установява, че на пострадалия  *** са причинени следните увреждания: Оток и кръвонасядания по лицето, кръвонасядания по шията и гърба; зачервяване, кръвонасядане и рагада  /цепване над кожицата с линейна форма/ на аналното отвърстие, като уврежданията са резултат на тъпа травма и може да са получени според в.л. по време и начин, както съобщава прегледания, съответно: уврежданията по лицето – от удари с ръка, уврежданията по шията и гърба – от стискане с ръка (пръсти), уврежданията по аналното отвърстие – от анален полов акт (преразтягане и триене).Причинените на *** увреждания според експерта са довели до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота (увреждането на аналното отвърстие е свързано с временно затруднение на физиологична функция (дефекацията), поради болка.

От заключението на вещото лице *** по назначената съдебно медицинска експертиза за изследване на веществени доказателства № 59 на л.62  и л.63 се установява, че по представените за изследване тампон с иззет перианален секрет от малолетния *** и черни боксерки, предадени от Л.А.М. *** (майка на ***) е установено наличие на човешка сперма, а по предоставените за изследване черна тениска с къс ръкав, кафява тениска с дълъг ръкав, черно долнище от анцунг и черно горнище от анцуг, предадени от Л.А.М. (майка на ***), не е открито наличие на сперма.

От заключението  на вещото лице   вещото лице *** по назначената съдебно медицинска експертиза за изследване на веществени доказателства № 60 на л.67  и л.68 не е установено наличие на човешка кръв и сперма по предоставените за изследване два броя юргани, иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 25.11.2013 г. в гр.**, ж.к. “**”, подземен тунел под съблекални на комплекс басейн в двора на ПГ “**”.

От заключението на вещите лица *** и *** по назначената съдебно-биологична експертиза № 13/ БТМ-504 на  л.76– л. 78, се установява, че по предоставения тампон с перианален секрет е налице кисела фосфатаза без цели смерматозоиди като в микроскопски препарат  са открити цели сперматозоиди и части от тях.

От заключението на вещите лица *** и *** по назначената съдебно-биологична експертиза № 13/ ДНК-18 на  л.80 – л. 84 е видно че в сместа от перианален тампон и микроскопски препарат (обект №1) се установява наличието на клетъчен материал от подс. И.Б.Ф..

От заключението на вещото лице *** по  назначената дактилоскопна експертиза на л.91 – л.97 е установено, че има наличие на дактилоскопни следи върху пластмасова бутилка от 2,5 л. с надписи на етикета „Кола“, „Cola“, „Aro“, като са годни за идентификация и са оставени от палец на лява ръка (2 бр.) и от среден пръст на лява ръка (1 бр.) на подс. И.Б.Ф..

От заключението на вещите лица д-р *** и психолога ***, находящо се на л.102-109 се установява че след комплексно психиатрично и психологично изследване на осв. И.Б.Ф. *** не са установени данни за умствена недоразвитост или психично разстройство в тесния смисъл на думата, а се касае за емоционално несталбилна личност – бордерлайн тип, като същият. е с дисхармонични нагласи и поведение, обхващащи емоционална сфера, възбудни процеси, контрол на влечения, начин на мислене и отношение към другите. Към времето на деянието според вещите лица Ф. се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване в степен повече от леката, което обаче не може да се причисли към нито един от медицинските критерии за невменяемост и не води до отпадане на нито един от разграничителните и юридическия критерии за вменяемост, т.е. И.Б.Ф. е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. По отношение девиации в секуалната сфера, експертите Луканова и Андреева считат че същите са изводими от личностовата структура при подекспертния им Ф., тъй като обекти на влечение още от ранното му сексуално съзряване са били от същия пол, като в конкретния случай се касае за бисексуалност. По отношение на евентуална агресия при полови сношения вещите лица намират че е налице улеснена раздразнителност при отхвърляне и несподеляне на сексуалните му желания, както и че е силно завишена  тенденцията за кумулиране чувства на ревност и омраза със завист и ненавист към околните, улеснена раздразнителност с готовност към проява на негативни чувства, както и вербална агресия спрямо неудовлетворили потребностите и желанията му лица.

От заключението на вещите лица д-р *** и психолога ***, находящо се на л.116-125 се установява че след комплексно психиатрично и психологично изследване на пострадалия Денислав Михайлова *** не са установени данни за психично разстройство в тесния смисъл на думата с възрастова специфика или с нозоспецифични симптоми или данни за умствена недоразвитост. В резултат на престъпното деяние спрямо него е преживял остра стресова реакция.Пак според експертите предвид нивото на когнитивно развитие на *** същият е в състояние правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти от значение за обективната истина.

Заключенията като обективни и пълни се ценят от съда с доверие.

 

         Направените от подсъдимия И.Б.Ф. самопризнания са подкрепени от възприетата от съда доказателствена основа.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че по несъмнен начин беше установено, че подсъдимият И.Б.Ф. с ЕГН ********** на 24.11.2013г. в гр.**, извършил полово сношение и действия на полово удовлетворение с лице от същия пол ненавършило 14 години - *** от гр.Плевен, роден на *** г., като употребил за това сила и заплашване.

Престъпление по  чл.157 ал.ІІ във вр. с ал. І от НК.

 

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина – пряк умисъл.

Причина за извършване на престъплението е утвърдения начин на живот и отслабените морално-волеви задръжки на подсъдимия И.Б.Ф. при драстично незачитане на половата неприкосновеност на лицата, а също и отсъствие на чувство за съпричастност към обществената реакция оформила се към посегателства срещу половата неприкосновеност на деца.

Подсъдимият И.Б.Ф. подлежи на съответно наказание.

При определянето на вида и размера на наказанието съдът съобрази отегчаващите вината обстоятелства, доколкото смекчаващи такива не намери, степента на обществена опасност на деянието и тази на И.Ф. и съотношението между тях, за да се постигне съразмерност  между действията на подсъдимия и резултатност на приложеното от държавата санкциониране.

При индивидуализация на наказанието на подсъдимия Ф. съдът съобрази на първо място обществената опасност на престъпленията от този вид като взе предвид че обществената опасност на този вид престъпления е силно завишена, като е налице отрицателна обществена реакция към престъпленията против половата неприкосновеност с пострадали малолетни и непълнолетни лица. Завишена е и обществената опасност на извършеното от подсъдимия И.Ф. деяние както и неговата лична обществена опасност.

 

При определянето на наказанието съдът съобрази на първо място характера и интензитета на упражненото насилие като престъпното посегателство е извършено посредством употреба на сила изключително надвишаваща по интензитет възможностите на пострадалото дете да преодолее физическата сила на Ф. при съобразяване и на ръста и на възрастта му при съпоставяне с тези на Д.***. Действията на Ф. преди и по време на деянието  са се отличавали с изключителна дързост като на пострадалото дете подсъдимият е нанесъл множество удари в т.ч. по главата и тила от естество трайно да засегнат както физиката така и психиката на малолетния ***, като детето е било травмирано и след деянието за некратък период от време. Отегчаващо обстоятелство според съда са и отправените заплахи спрямо Д.*** да мълчи като следва да се посочи че заплахата сама по себе си е условие за съставомерност на деянието в т.ч. и по основния състав, но в условия на алтернативност с упражнената сила. Тук обаче е налице в условия на кумулативност с приложеното към пострадалия насилие, поради което заплашването според съда е отегчаващо отговорността обстоятелство. На следващо място като отегчаващо обстоятелство свързано с начина на извършване на деянието следва да се вземе предвид и че на оживено място все още в светлата част от денонощието/късните следобедни часове/ подсъдимият целенасочено е избрал именно пострадалия Д.*** въпреки че е имало и други лица докато се е черпел с алкохолни напитки и на мястото на което се е намирал/беседка в жилищен квартал/, и е планирал деянието наблюдавайки и изследвайки поведението на детето изчаквайки с хладнокръвие удобен момент да използва като примамка спрямо него предложение за почерпка с цигара. Следва да се има предвид и че подсъдимият Ф. е разчитал и на обстоятелството че пострадалото дете го познава като лице от квартала и си е давал сметка че по този начин по-лесно би му повярвало и би го последвало. Така подсъдимия е осигурил безпроблемното получаване на доверие и съгласие от *** да го последва. Освен това подсъдимият И.Ф. не дава обяснения в досъдебното производство с които да съдейства за разкриване на обективната истина, обратно – същият в хода на ДП не признава вината си и сочи факти в услуга на защитната си позиция. Тук веднага следва да се направи разграничение в смисъл че несъмнено подсъдимият има право да депозира обяснения каквито намери за добре и негово право е да избере защитната си позиция както и да прецени дали и какви обяснения да дава и за това не следва да бъде санкциониран с неблагоприятни последици, но отношението на дееца към деянието е показателен за преценката дали е постижим поправителен ефект с оглед налагане на по-леко наказание тогава когато умишлено препятства разкриването на обективната истина. Що се отнася до поведението на подсъдимия Ф. в хода на съдебното заседание,  същият проявява критично отношение към извършеното като заявява че съжалява за стореното но според съда е налице единствено формално, а не искрено разкаяние. Досежно направените от подсъдимия самопризнания в съдебна фаза, те не следва да се възприемат като смекчаващо обстоятелство доколкото са условие за консумиране на привилегията за налагане на по-ниско наказание при условията на съкратено съдебно следствие. Що се отнася до твърдението на И.Ф. че действията му са били осъществени под влияние на алкохол и не ги е осъзнал, съдът не споделя същото –противоположно становище е застъпено в цененото като обективно и неоспорено заключение на  вещите лица д-р *** и ***, находящо се на л.102-109, от което се установява че след комплексно психиатрично и психологично изследване на осв. И.Б.Ф. с ЕГН ********** вещите лица са достигнали до извода че към времето на деянието Ф. се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване в степен повече от леката, което обаче не може да се причисли към нито един от медицинските критерии за невменяемост и не води до отпадане на нито един от разграничителните и юридическия критерии за вменяемост, т.е. И.Б.Ф. е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се посочат и отрицателните характеристични данни визирани в справка на ПИ К.** на л.156 от делото описваща го като лице ползващо се с лошо поведение и срещу което са заведени 136 ЗМ, както и многобройните му осъждания – 36 на брой, едно от които също за престъпление по чл. 157, ал.2 от НК, които не са изиграли ролята на превъзпитание у дееца. Не без значение е обстоятелството и че според константната съдебна практика подсъдимият не покрива признаците и на млада възраст./на 31г. към момента на деянието/

Смекчаващи вината и отговорността обстоятелства съдът не откри.

Ето защо и като съобрази императивното приложение на чл.373 ал.2 от НПК съдът намери, че следва на подсъдимия И.Б.Ф. да бъде определено наказание на основание чл. 157, ал. ІІ, във вр. с ал. І от НК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, при превес на отегчаващите обстоятелства, а именно в размер на дванадесет години лишаване от свобода, което намали с една трета и така го осъди на наказание в размер на осем години лишаване от свобода, което постанови да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор.

Налагането на по-ниско наказание няма да доведе до осезаем коректив в поведението и критично отношение към посегателствата срещу личността. Възприетата продължителност следва да осигури постигане целите на индивидуалната и генерална превенция като формира у И.Б.Ф. отговорност към поведенческите му реакции и морално-волеви задръжки.

 На основание чл. 59 ал. 1 от НК съдът приспадна времето през което подсъдимият И.Б.Ф. със снета по-горе самоличност е бил с МН “Задържане под стража”, считано от дата 26.11.2013 год. до настоящият момент.

При този изход на делото съдът осъди на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия И.Б.Ф., със снета самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Плевен направените деловодни разноски в размер общо на   1591,43  лева.

 

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата  си.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: