Р Е Ш Е Н И
Е
№ 66
гр.Сливница 19 септември 2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, пъви състав, в публичното заседание, проведено на тридесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
при секретаря Жанета Божилова като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д.
№ 105 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на А.К., чрез адв.Б.Х. - САК, против заповед за задържане
на лице рег.№ 4379зз-57/05.02.2019г. на ст.инспектор Д.В.Д. на длъжност ВНД
Началник група 04 група при ГКПП Калотина при ГПУ Калотина, с която на основание
чл.72, ал.1, т.6 ЗМВР е бил задържан за срок 24 часа. Към жалбата са представени писмени
доказателства. Твърди се, че не е бил осигурен преводач на жалбодателя, въпреки
че е чужденец, не му е осигурена и адвокатска защита. Твърди се, че полицейското
задържане не е било адекватна и необходима мярка. Моли заповед за задържане на
лице рег.№ 4379зз-57/05.02.2019г. на ст.инспектор Д.В.Д. на длъжност ВНД
Началник група 04 група при ГКПП Калотина да бъде отменена като неправилна и
незаконосъобразна.
В съдебно заседание, оспорващият не се явява лично, представлява се от .Б.Х. - САК, който поддържа жалбата по изложените в същата доводи. Претендира разноски.
Ответната страна се явава лично и изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна :
На 29.01.2019г., в ГД”ГП” е получено уведомление, че немският гражданин А.К., роден на ***г. е обявен за международно издирване и има издадена заповед за арест. Посочено е че е установено, че е регистрирано влизане на посоченото лице през ГКПП Калотина на 20.01.2019г. и няма отразено излизане. Възложени са на ГД”ГП” извършването на необходимите мероприятия с цел установяването на лицето.
На 05.02.2019г. на ГКПП Калотина около 18,00ч., за излизане от страната се явил немският гражданин, А.К.. След въвеждане на данните му в АИС”ИД”-Н.ШИС се установява че има пълно съвпадение и че лицето се издирва.
На 05.02.2019г. 18.00ч. ст.инспектор
Д.В.Д. на длъжност ВНД Началник група 04 група при ГКПП Калотина при ГПУ
Калотина, издава на А.К., заповед за задържане на лице рег.№ 4379зз-57/05.02.2019г.
на основание чл.72, ал.1 ЗМВР.
На задържания е извършен личен обиск, за което е съставен протокол от 05.02.2019 г. в 18.15 часа, като при обиска не са намерени вещи и предмети, забранени от закона.
Оспорващият е попълнил декларация в 18.00 часа на 05.02.2019г., в която е
отразено, че желае адвокатска защита; няма здравословни проблеми; не желае
медицински преглед и не иска член на семейството да бъде уведомен за
задържането му. А.К. е освободен в 18,00ч.
на 06.02.2019г.
С постановление от 06.02.2019г., А.К. е временно задържан под стража за срок от 72 часа считано от 18.,00ч. на 06.02.2019г., след изтичане на 24-часовото му полицейско задържане , на основание чл.16, ал.4 от Европейската конвенция за екстрадиция от 1957г., чл.13, ал.5 ЗЕЕЗА и чл.64, ал.2 НПК. Постановлението е предявено но А.К..
От правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Това е така, поради следните съображения:
Чл. 72 от ЗМВР урежда условията и реда за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) – задържане за срок от 24 часа на лицата, посочени в хипотезите на ал. 1, т. 1-8. Ограничаването на правото на придвижване на лицето следва да става само за целите на чл. 22 от ЗАНН – за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Член 72, ал. 1, т.6 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лице, „обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест”. В обжалваната заповед е посочено правното основание за издаването й – чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, като е пресъздадено съдържанието на законовата норма и е посочено, че „лицето се издирва с цел арест и екстрадиция” .
По своята правна същност заповедта за задържане на лице, издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, представлява ПАМ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. За прилагането на тази ПАМ е необходимо осъществяването на фактическия състав на нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, който включва наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице. Следователно за да бъде законосъобразна наложената ПАМ се изисква да има данни, от които да може да се направи обосновано предположение, че съществува вероятност или е възможно лицето да е извършило, или да е съпричастно към извършване на конкретно престъпление. Задържането за срок от 24 часа по смисъла на чл. 72 от ЗМВР е ПАМ, която, в зависимост от ситуацията, би могла да има превантивен или преустановителен характер и се предприема с цел да се предотвратят вредните последици от извършеното престъпление или за да се осуети прикриването на престъплението, както и с цел започването на разследване срещу вероятния извършител на престъплението. Целта на закона с налагането на тази ПАМ е да се ограничи вредното влияние на евентуално извършеното престъпление върху обществото, да се осуети прикриването на извършеното престъпление, както и да се създадат условия за безпрепятствено провеждане на полицейската проверка. Действително нормата на чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР оправомощава полицейските органи да задържат лице, за което съществуват данни да е обявено за издирване. В конкретния случай, видно от представените доказателства, жалбодателят е обявен за международно издирване с цел арест и екстрадиция от Интерпол Кишинев. Полицейското задържане е акт издаден в оперативен порядък и наличието на обявяване за издирване на лице е достатъчно основание да се приложи принудителната административна мярка от административния орган. С оглед посоченото в заповедта фактическо основание – данни за това че жалбодателят е лице „обявено за издирване с цел задържане, по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция” съдът намира, че заповедта е мотивирана в достатъчна степен с оглед нейното основание - чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Чрез мерките налагани по този ред органите на МВР реализират законовите си правомощия свързани с профилактиката, разкриването и разследването на престъпления. В тази връзка достатъчно е органът да е разполагал с определени данни, от които може да се направи извод/предположение за съпричастността на определено лице към конкретно извършено престъпление дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено, което без съмнение е предмет на друг съдебен процес. В този смисъл за целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото престъпление не са задължителни като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. Въпросът дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на друго производство.
Възражението на пълномощника на жалбоподателя, че на жалбодателят, като чужд гражданин, не е осигурен преводач, поради което е нарушен правото му научи за какво е задържан, съдът намира за неоснователно. В преписка представена от ГПУ Калотина се установява, че заповедтта за задържане е обявена на жалбодателя на 05.02.2019г. в 18,15ч. на английски език, като е посочено лицето извършило превода и е положен подпис от него в протокола. Съдът намира за необосновано твърдението на жалбодателя, че не владее английски език, т.к. видно от попълнената от самия жалбодател декларация, същият я е попълнил на английски език.
В рамките на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК – заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са нарушени административнопроизводствените правила, правилно е приложен материалния закон и заповедта е издадена в съответствие с целта на ЗМВР, една от които е противодействие на престъпността – чл. 2 от закона.
Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена, поради което и на основание чл. 172, ал.2, предл. последно от АПК, съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.К., чрез адв.Б.Х. - САК,
против заповед за задържане на лице рег.№ 4379зз-57/05.02.2019г. на ст.инспектор
Д.В.Д. на длъжност ВНД Началник група 04 група при ГКПП Калотина при ГПУ
Калотина, на основание чл.72, ал.1, т.6 ЗМВР като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия: