№ 1762
гр. София, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря З.Л.П.
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20241110106812 по
описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.02.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На седми ноември две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар З.П.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 6812 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
1
Производството е образувано по искова молба на „.............” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ”.............., с ЕИК .........., представлявано от
изпълнителния ............ор А.С.А., исковата молба подадена от надлежно упълномощен
процесуален представител, против В. Р. Г., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к.
„..................... Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 18.04.2023 г.
дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК срещу ответника за сумата от общо 145,87 лв., от които: сумата 115,54 лв. - главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г.
до месец август 2019 г., сумата от 30,33 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до
30.03.2023 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на
направените по делото разноски. Предявеното от ищеца вземане е било уважено и е била
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. По повод на дадени от съда указания
ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че ответникът е потребител на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент 2, находящ се в гр.
София, ж.к. „.................., с абонатен № 47834, за периода от месец май 2019 г. до месец
август 2019 г., но не е заплащал дължимата цена за посочения период, като задължението
възлиза на общо 145,87 лв. за целия имот. Излага твърдения, че етажната собственост е
сключила договор с „............” ЕООД – гр. София за извършване услугата топлинно
счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране
на дължимата от ответника цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл.
150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали
през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на
задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради
което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови решение, с което да
приеме за установено по отношение на В. Р. Г., че ответникът дължи на „.............” ЕАД – гр.
София, сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 145,87 лв., от които: сумата
115,54 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от месец май 2019 г. до месец август 2019 г., сумата от 30,33 лв. - лихва за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 30.03.2023 г., както и законната лихва върху главницата, дължима
от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по
делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника В. Р. Г., с който исковите претенции се оспорват като неоснователни. Оспорва
наличието на облигационно отношение между страните, както и качеството на потребител
2
на топлинна енергия. Оспорва претенцията за лихва за забава, като твърди липса на
отправена покана за извършено плащане. Оспорва издаване на фактура за претендираните
суми. Прави възражение за погасителна давност на претендираните главници и лихви.
Позовава се на чл. 114, ал. 2 от ЗЗД и на съдебната практика. Излага подробни съображения.
Моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни, претендира направените по
делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
С определение от 07.10.2024 г. „............” ЕООД е конституирано като трето лице –
помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице помагач „............” ЕООД, редовно призовано, не
изпраща представител. По делото са ангажирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 415, ал. 1 във връзка с чл.
422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е
възражение по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 20137/2023 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
12.06.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която В. Р. Г. е осъден да заплати на „.............” ЕАД сумата от 115,54 лв. –
главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „...................., абонатен № 47834 за периода от
месец май 2019 г. до месец август 2019 г., сумата от 30,33 лв. - лихва за забава за периода от
15.09.2020 г. до 30.03.2023 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от
18.04.2023 г. до изплащане на вземането, а също и сумата от 75 лв. – направени по делото
разноски, от които: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. По повод на подадено възражени и дадени от съда
указания в предвидения едномесечен срок заявителят “.............” ЕАД, ищец в настоящото
производство, е предявил установителен иск срещу длъжника.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “.............” ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение
по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „.............” АД и одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен
между ищеца и „............” ЕООД, се установява, че последното се е задължило да извършва
услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна
собственост, а “.............” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа
на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
3
От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че „............”
ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период относно сграда,
в която се намира процесния отопляван недвижим имот.
От представения заверен препис от Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по наследство и на основание чл. 483, ал. 1 от ГПК № 174, том XI, нот. дело
№ 2265/1997 г. се установява, че В. Р. Г. е признат за собственик на апартамент 2, находящ се
в гр. София, ж.к. „.................., а от представения заверен препис от Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 33, том XI, рег. № 25444, дело № 1693 от 16.09.2019
г. на нотариус с рег. № 039, се установява, че ответникът се е разпоредил със собствения си
недвижим имот в полза на трето лице.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като от „............” ЕООД са били изготвени
изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна
инсталация и отопляем имот възлиза на 112,83 лв., от които начислената сума по фактури е в
размер на 60,41 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 52,42 лв. Вещото лице
също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от
топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е
преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на
Закона за измерванията, като проверката има валидност до 10.05.2020 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
абонатен № 47834, за периода от месец май 2019 г. до месец август 2019 г. са в размер на
115,54 лв. – за главница и 30,33 лв. – лихва за забава. Вещото лице също така установява, че
няма данни за извършени плащания на сумите, предмет на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “.............” ЕАД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот – апартамент № 2, находящ се на адрес: гр.
София, ж.к. „.................., на който адрес е открита партида на абонатен № 47834. По делото
не се спори, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот за процесния период,
като се е разпоредил с имота си чрез сделка покупко-продажба в полза на трето лице на
4
16.09.2019 г. Спори се за размера на доставената топлинна енергия.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответника се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия
период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие
– на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно
чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответницата, както и стойността на топлинната енергия. Видно от заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, за процесния отопляван имот е потребена
топлинна енергия в размер на 112,83 лв., от които начислената сума по фактури е в размер
на 60,41 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 52,42 лв.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана за процесния имот за
претендирания размер от 112,83 лв., за която сума исковата претенция се явява основателна
5
и доказана, като за разликата над тази сума до пълвоначално претендирания размер от
115,54 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По отношение на направеното от ответниците възражение за погасителна давност,
съдът намира следното: Съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок,
съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява
задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл
е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия, действали към момента на
възникване на задълженията в началото на претендирания период, месечните суми за
топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно, за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна
енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срока за тяхното плащане. Това означава, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед по чл. 410 от ГПК – 18.04.2023 г. тригодишната погасителна давност е
изтекла по отношение на вземането до месец февруари 2020 г. включително, като вземането
за месец март 2020 г., което е станало изискуемо в средата на месец април 2020 г., както и
вземанията след тази дата, не се считат погасени по давност. Вземанията, които ищецът
претендира, обхващат периода от месец май 2019 г. до месец август 2019 г., поради което
същите са погасени по давност.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. Процесуалният представител на ответника е направила възражение за
погасителна давност и досежно претендираните лихви. Съобразно с чл. 119 от ЗЗД с
погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни
вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Ето защо претенцията за лихва за забава
следва да бъде отхвърлена като погасена по давност.
С оглед неоснователността на главния иск, искането за присъждане на законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 18.04.2023
г. до окончателното изплащане на задължението, се явява неоснователно, поради което
същото следва да бъде отхвърлено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
6
разноски не следва да бъдат присъждани.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за неоснователно, поради което в полза на ищеца разноски не следва да бъдат
присъждани.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК съдът
намира същото за основателно, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции.
Ответникът има право на разноски за адвокат. От представения по делото договор за правна
защита и съдействие е видно, че адвокатът е предоставил на ищеца безплатна правна помощ
по реда на чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Ето защо на процесуалния
представител на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 400 лв.,
представляващо минималното такова.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искови претенции от „.............” ЕАД, с ЕИК .........., със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „...........”, ул.”................., представлявано
от изпълнителния ............ор А.С.А., против В. Р. Г., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к.
„...................., с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК и във връзка с чл. 79,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване по отношение на ответника, че
В. Р. Г. дължи на „.............” ЕАД сумата над 112,83 лв. /сто и дванадесет лева и осемдесет и
три стотинки/ до първоначално претендирания размер от 115,54 лв. /сто и петнадесет лева и
петдесет и четири стотинки/ - главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец август 2019 г., като
неоснователна, за сумата от 112,83 лв. за главница, за сумата от 30,33 лв. /тридесет лева и
тридесет и три стотитнки/ - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 30.03.2023 г., както
и законната лихва върху главницата, дължима от 18.04.2023 г. до окончателното изплащане
на сумата, като погасени по давност.
ОСЪЖДА „.............” ЕАД, с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „...........”, ул.”................., представлявано от изпълнителния ............ор
А.С.А., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. Ф. С., от САК, с ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ул. „................, офис - партер, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „............” ЕООД, с ЕИК ............., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”..................” № .............., представлявано от
управителя Д.Ц.В., в качеството му на трето лице помагач на страната на „.............” ЕАД, с
7
ЕИК ...........
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8