№ 1218
гр. София, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100509577 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 09.06.2022 г. по гр.дело № 74750/21 г., СРС, ГО, 25 с-в е
признал за установено по иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ, предявен от “Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “******* срещу Н. Л. Г., ЕГН
**********, от гр. София, ж.к. ******* че Н. Л. Г. дължи на “Т.С.” ЕАД
сумата 2353,81лв.-главница, представляваща стойността на потребена и
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент 116,
находящ се в гр. София, ж.к. „******* аб.№ 12711, за периода от 01.05.2017г.
до 30.04.2019 г. и сума в размер на 19,10 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 19.08.2021
г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.дело № 48205/2021г. по описа на СРС, 25 състав,
като е отхвърлил претенцията за установяване дължимост на главница за
сумата над 2353,81лв. до пълния предявен размер от 8 991,01 лв.,
претенцията за установяване дължимост на мораторна лихва върху сумата
1
за цена на доставена ТЕ в размер на 2 053,05 лв. за периода от 15.09.2018г. до
05.08.2021 г. и претенцията за установяване дължимост на мораторна лихва
върху сумата за цена на услуга дялово разпределение в размер на 4,85 лв. за
периода от 31.08.2018г. до 05.08.2021 г. Осъдил е Н. Л. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „******* I“, бл.******* да заплати в полза на „Т.С.”
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”*******
направените по ч.гр.дело № 48205/2021г. по описа на СРС, 25 състав разноски
в размер на 47,46лв. за заплатена държавна такса и 10,72лв. юрисконсултско
възнаграждение, както и на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК разноски в
исковото производство съобразно уважената част от исковете в размер на
116,06 лв. Осъдил е „Т.С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.******* да заплати в полза на Н. Л. Г., ЕГН **********, от гр.
София, ж.к. „******* ******* разноски по делото съразмерно на
отхвърлената част от исковете в размер на 392,80лв. за заплатено адвокатско.
Решението, в частта, в която съдът е отхвърлил претенцията за
установяване дължимост на главница за сумата над 2353,81лв. до пълния
предявен размер от 8 991,01 лв., претенцията за установяване дължимост на
мораторна лихва върху сумата за цена на доставена ТЕ в размер на 2 053,05
лв. за периода от 15.09.2018г. до 05.08.2021 г. и в частта на присъдените
разноски е обжалвано от ищеца “Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. “*******, представлявано от
Изпълнителния директор А.А. и Председателя на УС И.Е., чрез
пълномощника юрисконсулт Ж. с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че
съдът неправилно е приложил погасителната давност. Претендираният
период е от м.05.2017 г.-м.04.2019 г., през който са в сила са ОУ от 2016 г., а
именно от 11.07.2016 г. В чл.33, ал.2 от ОУ е прието, че клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактура по чл.32, ал.2 и ал.3 за поребеното
количество ТЕ за отчетния период в 45-дневен срок за периода, за който се
отнасят. Издадената Обща фактура през месец юли/август е за целия
предходен отоплителен сезон. Счита се, че задълженията за общата фактура
от 31.07.2018 г. стават изискуеми на 15.09.2018 г., поради което дължимите
суми за главница не са погасени по давност. Вторият довод е свързан със
законната лихва за забава от 2053,05 лв. мораторна лихва за забава от
15.09.2018 г. до 05.08.2021 г. въззивникът/ищец сочи, че съдът не е приложил
разпоредбите на ОУ, действащи през процесния период, в сила от 11.07.2016
2
г. съгласно тези разпоредби, за ищцовото дружество не е съществувало
задължение за удостоверяване на публикуването на ОФ чрез констативен
протокол, нотариално заверен, за да окаже изпадането на клиента в забава.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в
обжалваните части. Претендира присъждането за разноски и юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Въззиваемата Н. Л. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„******* ******* не взема становище по жалбата.
Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422 с правно основание чл.79, ал.1,
пр.1, вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу Н. Л. Г., ЕГН
********** за признаване за установено между страните, че ответницата Н.
Л. Г. дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД следните суми: сумата от 8 991,01 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от
19.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху тази сума в
размер на 2 053,05 лв. за периода от 15.09.2018г. до 05.08.2021 г., сума в
размер на 19,10 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019 г., ведно със законна
лихва върху тази сума от 19.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва върху сумата за цена на услуга дялово разпределение в размер на 4,85
3
лв. за периода от 31.08.2018г. до 05.08.2021
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, като не е заплатил и дължимата такса за дялово
разпределение. Твърди се, че ответницата е изпаднала в забава.
Ответницата в срока по чл.131 ГПК е оспорила предявените искове по
основание и размер. Направено е възражение за давност.
От правна страна:
По делото не се спори, че ответницата е собственик на ½ от процесния имот,
а другата ½ е наследена от четиримата наследници по закон на бившия й
съпруг Т.Е. С., починал на 11.01.2015 г. След като ответницата е собственик
на ½ ид.ч. от процесния имот, то тя се явява потребител и отговаря за
потреблението съразмерно на притежаваната част от собствеността.
Въззивната инстанция намира за неоснователно възражението във въззивната
жалба, че СРС неправилно е приложил 3-годишната погасителна давност по
отношение на главницата.
Заявлението за издаване на ЗИ е подадено на 19.08.2021 г., претенцията е за
периода м.05.2017г. до м.04.2019г. При прилагането на 3-годишната
погасителна давност, погасени по давност са вземанията за периода от
01.05.2017 г. до 03.06.2018 г., а непогасени по давност са вземанията на
ищеца за главница за периода м.07.2018 г.-м.04.2019 г., които за този период
според СТЕ възлизат на 4707,61 лв., а половината са от 2353,81л., колкото е
приел и СРС.
Относно иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Както бе посочено по-горе, в случая са приложими ОУ в сила от 11.07.2016
г., а не посочените от съда ОУ от 2014 г. В ОУ в сила от 11.07.2016 г., в
раздел IХ от ОУ-„Заплащане на ТЕ“, чл.33, ал.1 е определен реда и срока, по
който клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
ТЕ: а именно: в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл.33, ал.2, „Клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурите по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество ТЕ за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
“Погасителната давност по отношение на задълженията тече от датата, на
която е станало дължимо плащането по издадените помесечни фактури, а не
от момента на издаването на общата или изравнителна фактура. При тези ОУ
не става въпрос за публикуване в интернет страницата на продавача на ТЕ,
нито е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за ТЕ,
4
определени по прогнозен дял/ по чл.32, ал.1 от ОУ/-в 30 дневен срок от датата
на публикуването им на интернет страницата на продавача.
В тази част решението следва да бъде отменено за сумата от 690,45 лв.,
представляваща мораторна лихва, изчислена по реда на чл.162 ГПК върху
сумата от 2353,81 лв. за периода 15.09.2018 г. до 05.08.2021 г. Решението
следва да бъде отменено в частта, в която искът е отхвърлен за сумата над
690,45 лв. до претендираните 2053,05 лв.
Решението се променя и в частта на присъдените разноски.
За първата инстанция ищецът е направил разноски в общ размер от 541,36 лв.
за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и СТЕ, като според
уважената част от иска ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от
146,16 лв., като следва да доплати още 30,10 лв.
За заповедното производство разноските са в общ размер от 271,36 лв., като
според уважената част от иска възлизат на 73,26 лв. СРС е присъдил разноски
от общо 58,18 лв., като ответницата следва да доплати разноски от 15,08 лв.
В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
За въззивната инстанция въззивникът е направил разноски от общо 273,90 лв.,
които и според уважената част от иска възлизат на 73,95 лв. дължими от
въззиваемата на въззивника.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 09.06.2022 г. по гр.дело № 74750/2021 г. на СРС,
ГО, 25 с-в в частта, в която СРС е отхвърлил претенцията за установяване
дължимост на мораторна лихва върху сумата за цена на доставена ТЕ над
690, 45 лв. до 2 053,05 лв. за периода от 15.09.2018г. до 05.08.2021 г., в
частта, в която е осъдил „Т.С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”******* да заплати на Н. Л. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „******* I“, бл.******* направените по исковото производство
разноски за сумата над 365 лв. до 392,80 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******,
представлявано от А.А. и Н. Л. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
******* че Н. Л. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******
******* дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. *******, представлявано от А.А. мораторна
лихва върху сумата за цена на доставена ТЕ разликата над 690, 45 лв. до 2
053,05 лв. за периода от 15.09.2018г. до 05.08.2021г.
ОСЪЖДА Н. Л. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******
******* да доплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. *******, представлявано от А.А. сумата от 15,08
5
лв. за заповедното производство и сумата от 30,10 лв. за исковото
производство.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Н. Л. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******
******* да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. *******, представлявано от А.А. направените
разноски за въззивната инстанция в размер на 73,95 лв.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач
„Техем сървисис“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6