РЕШЕНИЕ
№ 182
гр.Поморие, 16.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Димитър Димитров
при участието на секретаря
Валентина Атанасова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д. № 34 по
описа за 2018 г. и за да
се произнесе, взе пред вид следното :
Производството е образувано по искова молба от „Хелиос бийч апартмънтс-Поморие” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Поморие, ул. , бл.Д, ап.4, представлявано от М.М., чрез пълномощника и съдебен адреса*** – адв.П.Ш., против ЕС „Хелиос”, с адрес в гр.Поморие, ул. , код по БУЛСТАТ *********.
Ищцовото дружество твърди, че между него и „ЕВН Електроразпределение България” ЕАД е сключен договор за предоставяне на електрическа енергия и районно осветление на комплекс „Хелиос Бийч Апартмент” гр.Поморие.
Сочи, че с протокол от 14.07.2016 г. е взето решение да се учреди ЕС на
комплекса, като по т.13 от протокола е гласуван и приет бюджет на ЕС за
финансовата 2016 –
Заявява, че разходите за електрическа енергия за районно осветление на комплекса до момента на предявяване на иска се заплащат единствено от него, въпреки, че същите са заложени в бюджета на ЕС и собствениците на самостоятелни обекти заплащат за тях.
Твърди, че тъй като е титуляр на партидата, след заплащане на задълженията за ел.енергия префактурирал същите на ответника, като издадените от него фактури № 84/15.09.2017 г., за сумата от 489.04 лв.; № 91/24.10.2017 г., за сумата 133.55 лв. и № 92/31.10.2017 г., за сумата 156.79 лв., са предявени за плащане на управителя на ЕС.
Ответната ЕС не заплатила на ищеца сумите по фактури № 91/24.10.2017 г. и № 92/31.10.2017 г. и част от сумата по фактура № 84/15.09.2017 г., в размер 205.04 лв., поради което ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Въз основа на което заявление било образувано ч.гр.дело № 779/2017 г., по описа на РС – Поморие и издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 435/01.12.2017 г., за сумите както следва: 205.04 лв., представляваща незаплатена част от стойността на електрическа енергия по фактура № 84/15.09.2017 г.; сумата 133.55 лв., представляваща стойност на електрическа енергия по фактура № 91/24.10.2017 г.; сумата 156.79 лв., представляваща стойност на електрическа енергия по фактура № 92/31.10.2017 г.; сумата 7.15 лв., представляваща общият размер на обезщетение за забавено плащане на паричните суми за главниците по фактурите, в размер на законната лихва върху тях, от която сума 4.39 лв., представляващи законната лихва върху сумата от 205.04 лв. за периода 15.09.2017 г. до 30.11.2017 г., 1.41 лв. представляващи законната лихва върху сумата от 133.55 лв. за периода 24.10.2017 г. до 30.11.2017 г. и 1.35 лв., представляващи законната лихва върху сумата от 156.79 лв. за периода 31.10.2017 г. до 30.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2017 г., до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата 25 лв., представляваща разноски по делото.
Длъжникът депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което ищецът предявява настоящия иск с правно основание чл.124, ал.1 вр.с чл.422 вр. с чл.415 ГПК, за установяване на оспореното от ответната ЕС вземане.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответната ЕС е подала писмен отговор на исковата молба, с който е оспорила предявеният иск като допустим, но неоснователен. Излага подробни съображения в подкрепа на застъпеното становище.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от процесуалния си представител – адв. Ш., който поддържа исковата претенция и моли същата да бъде уважена изцяло.
В съдебно заседание ответната ЕС също се представлява от пълномощник – адв. И.К., който поддържа изложено в отговора становище за неоснователност на претенцията.
За да разреши спора съдът се запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното:
По
допустимостта на иска.
По делото е приложено ч.гр.дело № 779/2017 г., по описа на РС – Поморие, образувано по заявление от ищцовото дружество против ответната ЕС, в производството по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 435/01.12.2017 г.
Заповедта е връчена на длъжника на 05.12.2017 г.
На 08.12.2017 г., в срока по ч414, ал.2 ГПК, длъжникът е подал възражение против заповедта, поради което с определение № 472/11.12.2017 г., заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Съобщението с указанията на съда е получено от заявителя на 13.12.2017 г.
На 09.01.2018, г., в срока по чл.415, ал.4 ГПК, ищецът е предявил против ответника настоящия иск, който е допустим и като такъв следва да бъде разгледан по същество, тъй като за ищеца е налице правен интерес да предяви иск за установяване съществуването на вземането си по заповедта за изпълнение, против която е подадено възражение от длъжника.
По
съществото на иска.
Представен е
препис от протокол от учредително ОС на собствениците на СОС в комплекс „Хелиос” гр. Поморие, проведено на 14.07.2016 г. (л.6-9 от
делото), от който се установява, че с решение по т.13 е приет бюджет на ЕС за
Посоченият бюджет е представен по делото (л.10-13) и видно от същия, в него са включени разходи за ползване на покрива на паркинга като озеленен двор, заедно с понижения атриум, в който е разположен плувния басейн, в това число електрическа енергия за осветление и басейн.
Установява се от представения по делото заверен препис от удостоверение № **********/31.05.2017 г. (л.17), издадено от „Електроразпределение Юг” ЕАД, КЕЦ – Поморие, че ищцовото дружество е титуляр на партида за електроснабден обект – районно осветление в комплекс „Хелиос”, клиентски № **********, ИТН: 4045746.
Не се спори, а и се установява от електронно писмо от 15.06.2017 г. (л.35) и писмо до управителя на ЕС от 25.07.2017 г. (л.37), двете от „ЕВН Електроснабдяване” ЕАД, че преди ищеца титуляр на партидата е била ответната ЕС.
Установява се от представеното по ч.гр.дело № 779/2017 г. по описа на РС – Поморие (л.11), извлечение от банкова сметка *** „УниКредит Булбанк” АД, че на 05.07.2017 г. ищцовото дружество е заплатило на „ЕВН Електроснабдяване” ЕАД сума в размер 275.11 лв., по фактура **********, а на 21.08.2017 г. е заплатило сума в размер 676 лв., по фактура **********.
Видно от представеното по заповедното производство (л.10) извлечение от банковата сметка на ищеца, на 29.11.2017 г. ищцовото дружество е заплатило на доставчика на електрическа енергия „Елпро България” ООД суми в размер 133.55 лв., по фактура ********** и 156.79 лв., по фактура **********.
За последните две суми ищецът издал горепосочените фактури № 91/24.10.2017 г. и № 92/31.10.2017 г., с получател ответната ЕС.
Издадена от ищеца е и фактура № 84/15.09.2017 г., също с получател ответника, за сумата 489.04 лв.
По делото е прието като доказателство заключението на вещото лице по извършената съдебно-техническа и икономическа експертиза (л.96-99), съгласно което комплекс „Хелиос” се състои от 12 секции, като във вътрешния му двор е построен басейн, около който има озеленени алеи за достъп до входовете на сградата.
Вещото лице сочи, че навсякъде около алеите и басейна има разположени осветителни тела.
Съгласно заключението ищецът е регистриран в системата на „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД като клиент с № **********, ИТН: 4045746, за обект „районно осветление”, с предоставена мощност 15 kW. От 01.09.2017 г. ищецът е клиент на доставчика на електрическа енергия „Елпро България” ООД и заплаща ел.енергия по договорирани с доставчика цени.
Вещото лице сочи, че за измерване на доставената за обект „районно осветление” електрическа енергия се използва трифазен статичен електромер, намиращ се в разпределително табло, разположено в помещение, част от сградата, до стаята на охраната, отдясно на бариерата за гаража.
Видно от
заключението, за периода м. май
От тези фактури, такива с № **********/09.06.2017 г., № **********/31.07.2017 г. и **********/31.08.2017 г., са посочени в издадената от ищеца фактура № 84/15.09.2017 г., с получател ответника.
Вещото лице сочи в заключението, че от 01.01.2018 г. „Елпро България” ООД е преустановило дейността си като доставчик на електрическа енергия, но ищеца няма задължения към това дружество.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
В производството по чл.422 ГПК следва да се установи съществуването на изискуемо и ликвидно вземане в полза на ищеца, към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Ищецът заявява като основание на вземането си заплащането на електрическа енергия за обект „районно осветление” на комплекс „Хелиос” гр.Поморие, които суми според него се дължат от ответната ЕС.
От доказателствата по делото безспорно се установява заплащането от ищеца на сумите по исковата молба, респ. заявлението по чл.410 ГПК, на съответните доставчици на електрическа енергия – „Електроразпределение Юг” ЕАД („ЕВН електроснабдяване”) и „Елпро България” ООД.
Също е безспорно, че сумите са заплатени за изразходвана електрическа енергия от обект „районно осветление” на комплекс „Хелиос”, състоящ се от осветителни тела разположени около озеленени алеи и басейн, изграден във вътрешния двор на комплекса.
Основният спор по делото е дали горепосоченото осветление е такова, обслужващо общи части на комплекса или е осветление, обслужващо земя и басейн, собственост на ищеца.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая теренът (вътрешен двор), в който е изградена вертикална планировка към сграда – етажна собственост, включваща озеленяване, алеи и зона за отдих с басейн, представлява обща част по предназначение, която подлежи на ползване от всички етажни собственици, поради което разходите във връзка с тази обща част, включително електрическото осветление на алеите и басейна, следва да се заплащат от ответната ЕС.
Заплащайки тези разходи ищецът се е обеднил, изпълнявайки чуждо задължение, носителят на което неоснователно се е обогатил със заплатените суми, поради което искът е установен по основание и размер, като такъв е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Предвид изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските на ищеца по делото в общ размер 275 лв., от които заплатената държавна такса за образуване и водене на делото в размер 25 лв. и 250 лв., заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице.
В тежест на ответника следва да се възложат и
разноските на ищеца по заповедното производство в размер 25 лв., представляващи
заплатена държавна такса.
Предвид основателността на претенцията разноски на ответника не следва да
се присъждат.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Етажната собственост на комплекс „Хелиос”, с адрес в гр.Поморие, ул. , код по БУЛСТАТ *********, представлявана от председателя на управителния съвет на ЕС, със съдебен адреса*** – адв.И.К., че дължи на „Хелиос бийч апартмънтс-Поморие” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Поморие, ул. , бл.Д, ап.4, представлявано от М.М., чрез пълномощника и съдебен адреса*** – адв.П.Ш., сумата 205.04 лв. (двеста и пет лева и четири стотинки), представляваща незаплатена част от стойността на електрическа енергия по фактура № 84/15.09.2017 г. за сумата от 489.04 лв., сумата 133.55 лв. (сто тридесет и три лева и петдесет и пет стотинки), представляваща стойността на електрическа енергия по фактура № 91/24.10.2017 г., сумата 156.79 лв. (сто петдесет и шест лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща стойността на електрическа енергия по фактура № 92/31.10.2017 г., сумата 7.15 лв. (седем лева и петнадесет стотинки), представляваща общият размер на обезщетение за забавено плащане на паричните суми за главниците по фактурите, в размер на законната лихва върху тях, както следва: 4.39 лв., представляващи законната лихва върху сумата от 205.04 лв. за периода 15.09.2017 г. до 30.11.2017 г., 1.41 лв. представляващи законната лихва върху сумата от 133.55 лв. за периода 24.10.2017 г. до 30.11.2017 г. и 1.35 лв., представляващи законната лихва върху сумата от 156.79 лв. за периода 31.10.2017 г. до 30.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.11.2017 г., до окончателното им изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 435/01.12.2017 г. по ч.гр.дело № 779/2017 г., по описа на РС – Поморие.
ОСЪЖДА Етажната собственост на комплекс „Хелиос”, с адрес в гр.Поморие, ул. , код по БУЛСТАТ *********, със съдебен адреса*** – адв.И. К., да заплати на „Хелиос бийч апартмънтс-Поморие” ООД, ЕИК *********, чрез пълномощника и съдебен адреса*** – адв.П.Ш., сума в размер 275 лв. (двеста седемдесет и пет лева), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Етажната собственост на комплекс „Хелиос”, с адрес в гр.Поморие, ул. , код по БУЛСТАТ *********, със съдебен адреса*** – адв.И. К, да заплати на „Хелиос бийч апартмънтс-Поморие” ООД, ЕИК *********, чрез пълномощника и съдебен адреса*** – адв.П.Ш., сума в размер 25 лв. (двадесет и пет лева), представляваща разноски в производството по ч.гр. дело № 779/2017 г., по описа на РС – Поморие.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Етажната собственост на комплекс „Хелиос”, с адрес в гр.Поморие, ул. , код по БУЛСТАТ *********, за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :