О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 248 22.01.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен
граждански състав, на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета
година, в закрито заседание в следния
състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с. Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 39 по описа за 2020 година на
Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба,
подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на
МВР, представлявана от Гл. комисар Николай Николов – Директор чрез ст.юрисконсулт
Татяна Стойкова с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Александър Велики“ № 37Б,
РДПБЗН - Бургас (пълнм. л. 17) против Решение № 204/19.11.2019г. по гр.д. № 581/2019г.
по описа на РС Средец, с което съдът е осъдил Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ на МВР, да заплати на И.К.Г., с ЕГН **********,
от гр. Бургас, ж. к. „Меден Рудник“, бл. 110, вх. Б, ап. 7, по иска с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР сумата
1 681,86 лева, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение
за извънреден труд за периода 01.07.2016 г. – 30.06.2019 г., получен след
преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва
върху тази сума от 20.08.2019 г. до окончателното й изплащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 300
лева.
Жалбоподателят счита решението за неправилно и
необосновано. Сочи, че Наредба № 812 lз-407 от 11.08.2014 г. предвиждала
правило за превръщане на нощните часове в дневни за разлика от Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., както и че Наредба №
812 lз-407 от 11.08.2014 г. е запазила действието си след постановеното решение
по адм. дело № 5450/2016 г. на ВАС до приемането на новата Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016 г. и била действаща през четири дни от исковия период. Излагат се
съображения, че основаната грешка на съда се състои в допускането на
субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, тъй като общата уредба на трудовите правоотношения била неприложима
към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142,
ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Счита, че видът и условията за заплащане
на възнаграждение, натурални престации и работното време на държавните
служители в МВР са предмет на подробна уредба в глава XV, раздел VI и VII от ЗМВР (отм.), както и в глава VII,
раздел VI и VII ЗМВР (обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.). Съпоставя се действалата
нормативна уредба като се прави извод, че изброяването на видовете допълнителни възнаграждения в ЗМВР е изчерпателно. Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса
на труда само в изрично определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане
и заплащане на нощен
или извънреден труд
е уреден в ЗМВР и препращане към
КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Намира,
че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, тъй като
продължителността на нощния труд съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР била осем часа.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на дневното работно
време на държавните служители било 8 часа, а положения през нощта труд 8 часа
за всеки 24-часов период, поради което съотношението на нормалната дневна
продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния
труд по ЗМВР е 8часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както по КТ
1,143. За държавните служители по ЗМВР положения нощен труд не се трансформирал
в дневен, а се заплащал по 0,25 лева на час съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014г.
на Министъра на МВР. В този смисъл била и докладна записка №
8121р-20714/30.04.2015г. от Дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР. Позовава
се на съдебна практика и правна консултация на проф. Мръчков, която представя в
приложение за сведение. Намира мотивите на съда за противоречиви и
непоследователни както и поддържа, че липсва полагане на извънреден труд. Счита,
че постановеното от РС решение получените при преизчисление часове да се
заплащат като извънреден труд поставя в по-неблагоприятно положение работещите
по трудови правоотношения спрямо служителите, чиито служебни правоотношения са
регламентирани от ЗМВР и че се нарушава принципа на йерархията на нормативните
актове. Счита, че неправилно е кредитирано заключението на вещото лице. Извършената
експертиза сочила колко е общия брой часове положен от ищеца нощен труд, но не
се държало сметка, че той е по-голям от този, който е положен по графици за
дежурства. Излага съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен труд
положен по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната
норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не били отчетени от вещото
лице по извършената съдебно - счетоводна експертиза. Поддържа, че съдът е приел
като доказателство СИЕ с манипулативен резултат, като не е отчел, че част от
положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд. Относно
присъдените лихви заявява, че поддържа
становището, изразено в писмения отговор. Счита постановеното
предварително изпълнение за недопустимо.
Въззивникът моли съда да отмени обжалваното
решение и да отхвърли изцяло предявените искове. В случай, че не се отхвърли
изцяло исковата претенция, то моли при постановяване на решението да се вземе
предвид, че през периода 01.01.2018г.-17.07.2018г. трудът на работещите по КТ
при сумирано изчисляване на работното време е отчитан без превръщане на нощните
часове в дневни съгласно редакцията на чл. 9г през този период от Наредба за
работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ бр. 41/2017). Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира
за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер. Няма доказателствени искания. Моли делото да се гледа в
негово отсъствие.
Препис от въззивна жалба е връчен на И.Г. чрез
адв. Ж. на 19.12.2019г. като в законния срок не е постъпил писмен отговор.
Въззивната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна, насочена срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е
дължимата държавна такса, поради което е редовна и допустима и следва да се
внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран ОС Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба, подадена от Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ на МВР, представлявана от Гл. комисар
Николай Николов – Директор чрез ст.юрисконсулт Татяна Стойкова с адрес за
връчване: гр. Бургас, ул. „Александър велики“ № 37Б, РДПБЗН - Бургас (пълнм. л.
17) против Решение № 204/19.11.2019г. по гр.д. № 581/2019г. по описа на РС
Средец, съобразно настоящото определение.
ВНАСЯ в.гр.д. № 39/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас
за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 19.02.2020 г. от 10,20
часа.
Преписи от настоящото определение да се връчат
на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.