Р Е
Ш Е Н
И Е
28.02.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
Номер 52
2020 година град Кюстендил
Кюстендилски
административен съд,
на двадесет и девети януари 2020 година
в публично
съдебно заседание в следния състав:
Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Членове: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
Секретар: И.
С.и с участието на
Прокурора: Й.
Георгиев
Като
разгледа докладваното от съдия Демиревски
НАХД № 2/2020
г. по описа на КнАдмС за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с
чл. 63 от ЗАНН.
Адв.
Й.К.Т. *** като пълномощник на К.В.М. *** и служебен адрес на адвоката: гр.
Кюстендил, ул. “Гороцветна“ №23 обжалва решението по а.н.д.№ 1258/2019 г. на РС
– Кюстендил в частта по т.1, с която на К.В.М. е наложена глоба в размер на
100.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. Релевираното касационно основание е по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Моли за отмяна на решението, съответно за
отмята на НП в оспорената част.
В
съдебното заседание касаторът не се явява, представлява се от адв. Т., който
заявява, че поддържа касационната жалба и моли решението на КРС да бъде
отменено като незаконосъобразно, съответно да бъде отменено и НП в обжалваната
част.
Ответникът
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кюстендил не се явява и не се представлява,
не е изразено и становище по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, считайки, че въззивният
съд е постановил правилно и обосновано решение.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №19-1139-001272 от 29.08.2019 г., издадено от
началник на Сектор “Пътна полиция” при ОДМВР гр. Кюстендил, в частта по т.1, с
която на К.В.М. ***, на основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП са наложени
административни наказания – “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3
месеца и “глоба” в размер на 100.00 лева за нарушение на чл.103 ЗДвП.
От
събраните по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че на 22.08.2019 г. около 04:55 ч. в гр. Кюстендил полицейските
служители –С. и Г. забелязали лек автомобил А.с рег. № ***** пред сградата на
ОД на МВР гр. Кюстендил, управляван от жалбоподателя и движещ се в посока към
бл.“3А“. За същия по-рано била получена информация, че е заредил гориво на
бензиностанция в града, без да заплати същото. Тръгнали след него със служебния
автомобил и при бившето военно окръжие го застигнали. Изравнявайки се с него,
подали звуков и светлинен сигнал, а мл. инсп. Григоров направил разбираем за
водача жест с ръка да спре движението си. Водачът намалил скоростта, след което
рязко променил посоката си на движение и потеглил бързо в обратна такава.
Служителите поискали съдействие от свои колеги, които затворили пътя при
сградата на ОД на МВР гр.Кюстендил, където жалбоподателят бил принуден да спре.
Съставен
е АУАН серия GA, №101901, който е предявен и връчен на нарушителя по
надлежния ред (при условията на отказ).
Въз
основа на акта е издадено атакуваното НП. В постановлението са възпроизведени
фактическите констатации по АУАН. В обжалваната част деянието на жалбоподателя
е квалифицирано като нарушение по чл.103 ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП са наложени посочените наказания. Съдът е приел като обективни и
достоверни показанията на контролни органи, счел е, че АУАН е редовно съставен,
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обосноваващи
отмяна на процесното НП и е потвърдил същото.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за
съответствие с материалния закон, решението е правилно. Съображенията за това
са следните:
При
разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с
чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на
закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел
правилен извод за съставомерност на поведението на дееца по санкционния състав
на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Установените
от съда факти по случая сочат за извършена на 22.08.2019 г. около 04:55 ч. проверка
от св. С. и св. Г. като контролни органи по отношение на касатора като водач на
МПС по легалната дефиниция на §6, т.25 от ДР на ЗДвП. Проверката е във връзка с
получена по-рано информация, че л. а. А. с рег. № **** е напуснал
бензиностанция в града без да бъде заплатено зареденото в него гориво. Полицейските
служители, които били на смяна, забелязали описания автомобил, тръгнали след
него със служебния автомобил и при бившето военно окръжие го застигнали.
Изравнявайки се с него, подали звуков и светлинен сигнал, а мл. инсп. Г.
направил разбираем за водача жест с ръка да спре движението си. Водачът намалил
скоростта, след което рязко променил посоката си на движение и потеглил бързо в
обратна такава. Служителите поискали съдействие от свои колеги, които затворили
пътя при сградата на ОД на МВР гр.Кюстендил, където жалбоподателят бил принуден
да спре. В тази насока са както показанията на контролните органи, така и
съдържанието на Докладната записка от св. Г до началника на Сектор „Пътна
полиция“ - Кюстендил, изготвена на 22.08.2019 г., т.е. непосредствено след
констатиране на нарушенията на правилата за движение по пътищата. Гласните и
писмени доказателствени средства са съответни на съдържанието на АУАН, в който
е отразен отказа на нарушителя да подпише същия. Така изложената фактическа
обстановка се подкрепя и от приложените по делото на КРС писмени обяснения от
лица, които са били в автомобила, от които е видно, че действително е налице противоправното
деяние.
Правните
изводи на районния съд са съобразени с доказателствата по делото и приложимите
материалноправни норми. Административнонаказателната отговорност на
нарушителя е ангажирана за деяние
осъществяващо състава на нарушението по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП във вр. с
чл.103 от ЗДвП, а именно за неизпълнение на нареждане на органите за контрол,
изразяващо се в отказ да спре плавно в най-дясната част на платното за движение
или на посочено от контролния орган място, след подаден от органа сигнал за
спиране. Поради изложеното, решението на районния съд ще се остави в сила.
Мотивиран
от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 386/18.11.2019 г.
по а.н.д.№ 1258/2019 г. на РС – Кюстендил в частта по т.1, с която на К.В.М. е
наложена глоба в размер на 100.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 /три/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.