О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………….. / ……………… 2019 г.
Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание
на 19.06.2019 г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно частно гражданско
дело № 1069 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
частна жалба на Д.К.Я., К.Л.К., Я.Г.К., Я.Т.К., Р.Т.К., Д.А.П., Д.К.А., К.К.И., В.К.И., всички чрез адвокат А.Г. против определение №
6469 от 20.05.2019 г., постановено по гражданско дело № 5731 по описа за 2019
г. на четиридесет и втори състав на Районен съд - Варна, с което е прекратено производството
по делото на основание член 130 от ГПК.
В частната жалба се излага, че обжалваното определение
е неправилно и незаконосъобразно, тъй като налице е самостоятелно право, което
се оспорва от ответника, тъй като същият се е позовал на давностно
владение, както и е налице възможност за придобиване права от ищците чрез отричане
правата на ответника. С оглед на така изложеното и съобразно трайната практика
на ВКС за ищците е налице правен интерес от защита чрез отрицателен установителен иск.
Моли се за постановяване на определение от въззивния съд, с което да бъде отменено определението на
районния съд и да бъде върнато делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в частната жалба, и
прецени събраните доказателства на основание член 235 от ГПК, счита за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от
жалбоподателите срещу „Ронева“ ООД – Варна. В исковата
молба и в уточнителните молби ищците са навели
твърдения, че всички са наследници на праводателя им
Куцар Маринов К., починал на 12.08.1980 г. С решение № 1162 от 12.11.2004 г.,
издадено от ОСЗГ - Варна на наследниците на Куцар К. на основание член 14, алинея
1, точка 3 от ЗСПЗЗ било признато правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива
от 4 декара, находяща се в село Константиново, община
Варна, местност „Крушева градина“, заявена с номер 12
по заявлението и установен с нотариален акт №
25 от 18.01.1941 г. на варненски нотариус, в който имотът бил описан под
номер 8 като нива от 4 декара, местност „Керезлика“, при
съседи: Христо Мусев, Алекси Стефанов и път. В
посоченото решение било постановено, че възстановяването на правото на
собственост върху имотите /с решението се признава правото на възстановяване и
на друг имот, който не е предмет на настоящия спор/, разположени в територии по
§ 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ще се извърши при условията на член 28 от ППЗСПЗЗ, като
имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила ПНИ по член 28,
алинея 9 от ППЗСПЗЗ. След запитване към Областна администрация - Варна получили писмо
от 15.04.2019 г., с което им било отговорено, че с протокол
от 13.04.2011 г. комисията по член 28б, алинея 2 от ППЗСПЗЗ е разгледала
предложение за контактна зона на СО по § 4, алинея 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, местност
„Крушова градина“, землище на село Константиново, като констатирала, че е необходимо
предоставяне на допълнителна информация към предложението и предстои
разглеждане на изисканата и представена документация в заседания на комисията,
тоест процедурата по изработване и одобряване на ПНИ е в ход и не е приключила.
Правният си интерес ищците извеждат с твърдения, че на 29.11.2018 г. Р.В. се е
снабдило констативен нотариален акт за собственост за имот, представляващ
неурегулиран поземлен имот № 524 по плана на СО „Крушова градина“, село Константиново,
а на 14.12.2018 г. В. посредством покупко–продажба, обективирана
в НА от същата дата, прехвърлил посочения имот с площ от 761,92 кв.м на
Станимир Киров, който от своя страна на 25.03.2019 г. също чрез
покупко-продажба продал на ответното дружество имота. Навеждат се доводи, че процесният имот е идентичен с имота, описан в решението
на ОСЗГ-Варна, с което се възстановява на ищците правото на собственост върху
нива от 4 дка. Излага се, че по този начин реституцията в полза на ищците
никога няма да може да бъде приключена поради възникналата конкуренция на
права.
Ищците са предявили отрицателен установителен
иск с твърдения, че ответното дружество не е собственик на поземления имот,
които подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но ответникът се е снабдил с
КНА за собственост. За същите имоти на ищците като наследници на Куцар К. е признато правото на
възстановяване с решение на ОСЗГ - Варна, в което се посочва, че
възстановяването на собствеността ще се извърши при условията на член 28 от ППЗСПЗЗ.
Според точка 1 от тълкувателно решение № 8
от 27.11.2013 г., постановено по тълк.д.№ 8/2012
г. на ОСГТК на ВКС, в производството по предявения отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите,
обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника, при което и
доколкото правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
съществуване правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения, които
го пораждат, производството по отрицателния установителен
иск подлежи на прекратяване като недопустимо. Тази постановка обаче е в сила
само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не
включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника.
Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в
състояние сам да определи обема и интензивността на търсената защита, включително
като се ограничи до отричане със сила на пресъдено
нещо на правото на ответника, тоест предявявайки отрицателен установителен иск. В този случай доказването, че спорното
право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос не на процесуална, а на материална
легитимация - въпросът за титулярството на правото
обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на
собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот. В
този смисъл е и практиката на ВКС.
Правният
интерес е положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск,
който произтича винаги от конкретните обстоятелства на възникналия правен спор.
С дадените разяснения в посоченото тълкувателно решение се приема, че при
отрицателния установителен иск за собственост ищецът
следва да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, а
ответникът - всички правопораждащи основания на
правото му, което се отрича от ищеца. В случая ищците са изложили твърдения, че
има решение на ОСЗГ - Варна, в което е посочено, че възстановяването на правото
на собственост ще се извърши при условията на член 28 от ППЗСПЗЗ, следователно ищците
са изложили фактическите обстоятелства, въз основа на които обосновават правния
си интерес от предявения отрицателен установителен иск.
С оглед на така изложените мотиви
настоящият състав на въззивния съд намира, че
обжалваното определение е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
С оглед гореизложеното и на
основание член 278 от ГПК, настоящият състав на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И
:
ОТМЕНЯ определение № 6469 от 20.05.2019
г., постановено по гражданско дело № 5731 по описа за 2019 г. на четиридесет и
втори състав на Районен съд - Варна, с което е прекратено производството по
делото на основание член 130 от ГПК.
ВРЪЩА делото на Районен съд –
Варна за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението може да бъде обжалвано по реда на член
274, алинея 3, точка 2 във връзка с член
280 и следващи от ГПК с касационна частна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен
касационен съд в едноседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.