Р Е Ш Е Н И Е
№ 1611/29.7.2021г.
гр. Пловдив, 29 юли
2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ІX състав, в публично съдебно заседание на двадесети юли две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря С.Д., като разгледа докладваното от съдия
Стоянов адм. дело № 1479 по описа на
съда за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 68, ал. 6 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).
Образувано
е по жалба на Ц.Д.П., ЕГН ********** ***, чрез адвокат Ш. против отказ с рег. № 281з-245/28.04.2021
г. на началник
на РУ-
Карлово, с
което на жалбоподателя е отказано издаване на разрешение за придобиване на късо
огнестрелно оръжие с цел самоотбрана по заявление с вх. № 281000-3513/26.03.2021
г.
В
жалбата си лицето посочва, че не е доволен от издадения административен акт, с
който му отказано издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на
късо огнестрелно оръжие. Моли постановеният отказ да се отмени, като излага
съображения относно основателността на искането. Твърди се, че обжалвания
административен акт е незаконосъобразен и постановен при същствено нарушение на
административно производствените правила. Иска отмяна на обжалвания акт. Претендира
разноски.
Ответникът
– началник на РУ- Карлово към ОД
на МВР Пловдив в нарочно писмено становище по делото намира жалбата за
неоснователна, поради което моли да се отхвърли, а издаденият административен
акт като правилен и законосъобразен да се потвърди.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно
уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не
изразява становище по жалбата.
Административен
съд Пловдив, в настоящия състав, като прецени доводите на страните във връзка
със събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
По
допустимостта на жалбата, съдът констатира следното:
Процесният
отказ е бил доведен до знанието на жалбоподателя на 26.05.2021 г., видно от попълнената
разписка на гърба на издадения отказ - л. 12 по делото. Жалбоподателят е
сезирал съда с жалбата си на 07.06.2021 г., видно от положения
печат и входящ номер с дата на регистратурата на съда, поради което намира
жалбата за подадена в законоустановения срок. Подадена е при наличие на правен
интерес, поради което се явява допустима.
Административното
производство е започнало по заявление с вх. № УРИ 281000-3513/26,03,2021 г. на жалбоподателя Ц.Ш. за издаване на разрешение
за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие. Адресирано е до началника на РУ- Карлово, явяващ се компетентен за
целта орган, предвид разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ЗОБВВПИ.
Към
заявлението са били приложени, съгласно изискването на чл. 61 от ЗОБВВПИ, декларация по чл. 98 от ЗОБВВПИ, свидетелство за съдимост
от 29.03.2021 г. на Районен съд – Карлово, удостоверение от Районна прокуратура – Карлово за това, че към 26.04.2021 г. няма данни за
образувани и неприключили наказателни производства и повдигнати обвинения
против лицето; удостоверение от "Център за психично здраве – Пловдив"
ЕООД от 25.03.2021 г., че не се води на учет
и медицинско свидетелство,
че жалбоподателят е психически здрав, мотиви за искането, удостоверение № 21326 от 2021 г. за придобита
правоспособност за безопасно боравене с оръжие,декларация за мястото и начина на
съхранение на
огнестрелно оръжие, част от диплома за завършено образование, такса.
В докладна записка № УРИ 281р-5970/07,04,2021 г. /л. 25/ относно
проучване на заявителя във вр. с искането за издаване на разрешение е отразено,
че е извършена проверка за определена принадлежност на лицето към към престъпни
групи, както и близки отношения с лица, представляващи оперативен интерес;
проверка относно: противообществени прояви; употреба на упойващи и психотропни
вещества; злоупотреба с алкохол; нарушения на обществения ред по УБДХ и
ЗООРПСМ, за което са налагани наказания; наложени мерки по ЗЗДН; настаняване за
принудително лечение по глава Пета, раздел Втори от Закона за здравето. Според данни от проверка в информационните
фондове на МВР е установено, че: лицето се опитва да упражнява натиск спрямо
лица, които се занимават с търговия и конкурират хранителния му магазин ж.к.
Завода в с. Кърнаре. Опитвал се е да упражнява натиск спрямо лица от ромски
произход , които за пазарували на версия от магазина му. Изразено е становище да
не се издава разрешение за закупуване на късо огнестрелно оръжие. В докладна
записка № УРИ 281р-5971/07,04,2021 г. /л. 24/ относно проучване на заявителя
във вр. с искането за издаване на разрешение е посочено, че лицето не
злоупотребява с алкохол и НВ, не дружи с
лица от КК и АКК. Имало постъпили данни, че лицето се опитва да
упражнява натиск спрямо лица, които се занимават с търговия и конкурират хранителния
му магазин ж.к. Завода в с. Кърнаре. Опитвал се е да упражнява натиск спрямо
лица от ромски произход , които за пазарували на версия от магазина му.
Изразено е становище да не бъде издавано разрешително.
В обяснение от 07,04,2021 г./л.22/ като причина за исканото
разрешение жалбоподателя е посочил: „много често ми се налага да нося с мен
голяма сума пари за закупуване на стока.Магазинът се намира в близост до
ромската махала и понякога някои от тях
са много агресивни. Магазинът работи до късно вечерта и в касата има постоянно
голяма сума пари“.
Въз
основа на събраните данни административният орган е приел, че твърденията на
лицето не са подкрепени с доказателства, които да доказват необходимост от
ползването на лично огнестрелно оръжие. В обстоятелствената част на оспорената заповед е
отразено, че е разгледана преписката по искането на Ц.П. от 26.03.2021 г. и изложените от заявителя
мотиви – оръжието му е необходимо за самоотбрана, поради посочените по-горе в
обяснение от 07,04,2021 г. мотиви. Предвид тези данни, в заповедта е посочено,
че при извършена проверка в деловодството на РУ Карлово е констатирано, че няма
постъпили данни за отправени заплахи срещу Ц.П. или на член
на неговото семейство. Административният орган се е позовал на
чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ, съгл. която
норма - в зависимост от предназначението му, субектите, които го ползват и
техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за граждански цели/
самоотбрана, лов, спортни дейности и т.н./. Посочено е, че за да бъде издадено
разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, се подава заявление, в което
се отразява основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването,
тоест – за защита на собствеността, живота и здравето на лицето. В подаденото
заявление заявителят е посочил, че му е неоходимо за самоотбрана. На основание
чл. 34, ал. 3 АПК на П. му е дадена допълнителна възможност да изрази становище
и да посочи нови факти и обстоятелства. Преценено е, че според изложените от
заявителя причини – не е налице основателна причина, която по несъмнен начин да
обоснове издаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие.
В
настоящото съдебно производство се събраха нови доказателства, които не са били
представени със заявлението, а именно, че жалбоподателят е управител и едноличен
собственик на капитала на следното търговско дружество – Кърнаре Фууд ЕООД.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира производството за
проведено при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
и нарушение на закона.
На
първо място, съдът намира оспорения акт за постановен от компетентен орган,
доколкото с него е отказано издаването на разрешение за придобиване на
късо огнестрелно оръжие от физическо лице. Началникът
на РУ Карлово
при ОД МВР - Пловдив разполага с правомощия, пряко произтичащи от закона /чл. 76
и сл. във вр. с чл. 83 ЗОБВВПИ/.
Оспореният административен акт е фактически и правно мотивиран, с
обсъдени доводите в допълнителното пояснение на заявителя, при извършена
самостоятелна преценка от органа-издател. Констатира се спазена процедура във
вр. с подаденото заявление, в съответствие с предвидените в АПК правила, без
процесуалните права на лицето да са ограничавани /арг. и от предписанието на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ/.
Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което
няма основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на
разрешение - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели,
колекциониране. В тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение за
придобиване, носене и употреба на огнестрелно оръжие е да обоснове - заяви и
подкрепи с убедителни доказателства необходимостта си. Относно фактическите
основания, обосновали отказа се отбелязва, че на нормите, регламентиращи режима
на носене и употреба на огнестрелно оръжие, е придаден стриктен характер.
Законовото изискване към лицето, подало искането, е доказване необходимостта от
издаване на разрешението /както при първоначално подаване на заявление, така и
когато иска подновяване на вече издадено разрешение - Решение № 15874/2012 г.,
ВАС, Седмо О. /. В тази насока са съображенията на органа - нуждата от
самоохрана не е установена от П. убедително.
Разрешение за придобиване, съхранение и/или носене на огнестрелно
оръжие и боеприпаси за него се издава по реда на чл. 76 и следващите от ЗОБВВПИ. Съгласно чл. 83, ал. 1 ЗОБВВПИ, при постъпване на документите ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР,
оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за
издаване на разрешение и извършва при необходимост проверка на място на
обектите за съхранение. При всички случаи искането следва да отговаря на общите
изискванията на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ, като според чл. 76, ал. 3, т. 3 ЗОБВВПИ, молителят е длъжен в заявлението да посочи
основателна причина за издаване на разрешението в случаите на дарение,
закупуване и замяна. Дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са с висока
степен на обществена опасност, поради което са разграничени целите за ползване
на оръжие на служебни и граждански - чл. 6, ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ, вкл. лимитативно са определени и видовете граждански цели - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват
огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели - чл. 6, ал. 3, съответно чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни
цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица,
регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или
дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. В тази вр. се
отбелязва, че заявлението касае граждански цели /"самоотбрана"/,
които именно са съпоставени при преценката за обоснована необходимост от
издаване на разрешително.
Преценката на
административния орган досежно отсъствие на конкретни данни за заплаха и
опасност за здравето, живота и имуществото на жалбоподателя не е опровергана,
нито разколебана. Действително, липсва пряко изискване против дадено лице да са
регистрирани противоправни действия или опити към такива, за да бъде прието, че
е налице основателна причина за самоотбрана, за да се счита преодоляна
забраната по см. на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Независимо от това, законът изисква доказване
на "основателна причина" за самоотбрана, тъй като според цитираната
норма - основателна е причината, която по несъмнен начин обосновава издаването
на разрешение. Следователно, за доказване основателност на причината за
издаване на разрешителното, е необходимо да са налице убедителни доказателства,
които изключват всякакво съмнение от необходимостта от оръжие. Същите следва да
бъдат с достатъчно силен интензитет на убеждаващо въздействие, а не само да
насочват към данни за необходимост. В обхвата на основателните причини попадат
и регистрирани против заявителя противоправни действия, заплахи и др. от този
характер. Интензитетът на проявено действие с последица заплаха към дадено лице
се проявява различно в конкретна ситуация и може да има комплексен характер
/източник на въздействие, обстановка, субективно възприятие за характера и
степента на посегателството, др. /, но винаги трябва да е конкретизирано, за да
се извърши преценката за основателност. От този аспект, заявените в
допълнителното обосноваване на заявлението данни и тези в жалбата, се определят
като общи, тъй като липсва конкретна ситуация, разкриваща несъмнено обективна
необходимост от снабдяване с оръжие.
Съобразява се, че снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата
на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВППИ /самоотбрана/ е крайна мярка за опазване на
обществено значими и лични блага, поради което в законодателството е установен
разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана
по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка / "доказването на
необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие
за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от
фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВППИ; веднъж издаденото
разрешение за носене на огнестрелно оръжие не означава, че същото автоматично
ще се подновява; периодът на доказване на оправданата нужда от носене на оръжие
е към датата на заявлението" - Решение № 1471/2013 г., ВАС, Седмо О. /.
При подаването на заявлението, жалбоподателят е трябвало за установи, че към
този момент отговаря на изискванията, предвидени от закона за издаване на
индивидуалния административен акт. Законодателят е възложил в тежест на
заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в
зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че
действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие.
Предвид установената доказателствена тежест не е предвидено задължение за
административният орган да събира служебно данни или презюмира обстоятелства,
установяващи потенциална необходимост за заявителя.
Ведно с това, разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, въвежда доказаната обоснована необходимост
като самостоятелно основание за постановяване на отказ за издаване на
благоприятен акт, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона
/съставът се позовава на Решение № 16149/2012 г., ВАС, Седмо О. /.
В случая и в съдебното производство не бяха представени конкретни
доказателства за реална или потенциална лична заплаха. Предвид установен
разрешителен, а не регистрационен режим, следва да бъде доказана необходимостта
от носене на оръжие, като съответстваща на целта му. Несигурни събития не е
възможно да бъдат подлагани на обективна преценка и в конкретиката на фактите
отказът не е издаден при неизяснени обстоятелства, тъй като в допълнителната
обосновка на заявлението и в жалбата не е посочена конкретна информация за
непосредствена настояща опасност за живота и здравето на жалбоподателя. Като се
има предвид, че разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ отрича издаване на разрешения за придобиване
и/или съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за
тях, на лице, което няма основателна причина – в случая самоотбрана, следва
извод за законосъобразност на оспорената заповед, тъй като преценката за
наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от притежаване
на огнестрелно оръжие е по законосъобразност на акта. При отсъствие на данни и
доказателства, които да водят до еднозначен извод за наличие на реална заплаха
за живота и здравето, както и имуществото на жалбоподателя, които да обосноват
необходимост от придобиването на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана от
страна на жалбоподателя, следва, че преценката на административния орган е
правилна. Същата не е опровергана в хода на съдебното производство посредством
допълнителни относими факти, вкл. по см. на чл. 142, ал. 2 АПК.
По отношение на твърденията на жалбоподателя, че осъществява
търговска дейност, също не са налице конкретни факти, обосноваващи извод за
основателност на искането. Обективно – фактът може да е причина за осигуряване
на допълнителна защита посредством различни способи, но сам по себе си не
доказва обоснована необходимост от издаване на разрешение.
В случая искането касае носенето на оръжие за самоотбрана, както
правилно е преценил административния орган.
В тази насока е съдебната практика по прилагане на ЗОБВВПИ
-безпротиворечиво се приема, че в тежест на иницииралото производството лице е
да докаже нуждата от придобиване, съхранение и/или носене и употреба на
огнестрелно оръжие - при липса на данни за конкретни актове, застрашаващи
личната безопасност на заявителя и целостта на неговото имущество,
необходимостта от придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие, не следва да бъде квалифицирана като доказана. Разрешителният режим
изисква установяването на категорична необходимост от носенето на оръжие към
момента на упражняване на субективно право – тоест, без да се отрича вероятната
основателност на твърдението за местоживеене, тази причина се разглежда при
съпоставка с характера на регулираните от закона отношения, поради което основанието
– самоотбрана, следва да бъде мотивирано с конкретни и убедителни аргументи /в
този см. Решения №№ 16145 / 2012 г.; 16191/18 г.; 15159/2018 г. - ВАС, Седмо О.
и др. /.
С оглед изложеното, съдът намира, че оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в
необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за
издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с целта на ЗОБВВПИ, поради което
е законосъобразна. Жалбата срещу оспореният акт се явява неоснователна и, като
такава, следва да бъде отхвърлена.
Ответникът
в настоящото производство не претендира разноски, поради което произнасяне в
тази насока не се дължи.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия
съдебен състав на Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ІX състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Ц.Д.П., ЕГН **********
*** против
отказ с рег. № 281з-245/28.04.2021 г., издаден
от началник на РУ- Карлово при ОДМВР – Пловдив.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Р. България в 14-дневен срок от получаване на съобщение за постановяването му.
Административен съдия: