№ 541
гр. Русе, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. К.а
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20214520107034 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск по реда на чл.422 от ГПК.
В исковата молба, молбата уточнение и в съдебно заседание ищецът
ОГН. АТ. ИВ. твърди, че в качеството си първоначално на съсед, а от м.май
2020 г. и на съсобственик заедно с ответника на поземлен имот в гр.Русе,
кв.“С.К.“, ул.“В.“ 5, с площ 815 кв.м., бил принуден да извърши разходи в
размер на 10 000 лв. за почистване на имота, превърнат от съсобственика му
И.А. в нерегламентирано сметище. За събиране на вземането си ищецът подал
заявление по чл.410 ГПК и по образуваното ч.гр.д.№ 5942/2021 г. по описа на
РС-Русе била издадена заповед за изпълнение в негова полза против
ответника за сумата 5000 лв. Уточнява, че 2700 лв. са разходите, направени в
периода 01-15.04.2017 г. за изграждане на подпорна стена между процесния
имот 1485 и имот 1484, също негова собственост, били необходими за
запазване на имота, като без подпорната стена целият имот на ищеца № 1484
щял да се свлече към имот 1485. Претендираната сума е сбор от цената на
бетона – 2000 лв., 200 лв. транспортни разходи, 300 лв. стойност на
арматурното желязо и 200 лв. заплатения труд на двама работници Заявява, че
разходите са направени в чужд интерес по смисъла на чл.61 от ЗЗД.
В периода 02.04 – 09.05.2020 г. ищецът направил разходи за почистване
1
на съсобствения имот на стойност 2300 лв., от които 1800 лв. заплатен труд
на един работник за 30 дни, 350 лв. транспортни разходи по извозване на
отпадъците до пункт за вторични суровини и 226 лв. заплатен труд на двама
работници за два работни дни за разпределение на отпадъците по видове.
Тези разходи били необходими за поддържането и запазването на имота, без
които той би погинал или би се повредил.
Моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено
по отношение на ответника съществуване на вземане към ищеца в размер на
5000 лв., предмет на издадената заповед по приложеното заповедно
производство.
Ответникът ИВ. ИВ. АНДР., чрез пълномощника си, депозира отговор
на исковата молба, в който оспорва изцяло основателността на исковете.
Прави възражение по претенцията по т.1 за изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази представените по делото доказателства,
приема за установена следната фактическа обстановка:
По приложеното към настоящото дело ч.гр.д.№ 5942/2021 г. по описа на
РС-Русе срещу И.А. е издаден заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК в полза на О.И. за сумата 5000 лв., ведно със законната лихва
от 01.11.2021 г., като вземането е за поддръжка и съхраняване на съсобствен
недвижим имот в гр.Русе, ул.”В.” 5 – изграждане на подпорна стена и
почистване на отпадъци.
От представените по настоящото дело нотариални актове се установява,
че на 15.03.1996 г. И.А. и Д. И.а купуват при равни права дворно място,
находящо се в гр.Русе, кв.“С.К.“, по ул.“В.“ 5, с пространство от 800 кв.м.,
представляващо парцел ХVІІІ-643 в кв.53 по плана на кв.“С.К.“, заедно със
застроените в него жилищна сграда от 42 кв.м., паянтова стопанска сграда с
площ 10 кв.м.
Видно от скица на поземлен имот, изд. от СГКК-Русе на 28.06.2021 г.,
процесният имот понастоящем представлява поземлен имот с идентификатор
63427.10.1485, с площ 815 кв.м., без постройки в него. На 10.03.2020 г. Д. И.а
дарява на ищеца О.И. 1/100 ид.част от притежаваната от нея ½ ид.част от
същия имот, като останалите 99/100 ид.части тя продава на ищеца. Същият,
чрез пълномощника си, в съдебно заседание признава, че и имоти 642 и 1484,
намиращи се от двете страни на спорния, също са негова собственост.
2
Към исковата молба е приложена покупко-изплащателна сметка, ведно
с договор за покупка на отпадъци от 09.05.2020 г., от който документ се
установява, че ищецът е продал отпадъци – пластмаса, за което е получил
сумата 76.50 лв.
По делото са разпитани свидетелите на ищеца – Н.П. и С.С.. Първият от
тях излага твърдения, че пролетта на 2020 г. бил ангажиран от О. да извърши
транспортна дейност да изхвърля отпадъци до сметището в Русе. Свидетелят
направил два курса с тон-тон и половина отпадъци и 2-3 курса до пункт за
вторични суровини с други отпадъци. Транспортът струвал на ищеца около
200-300 лв. О. направил голямо почистване на мястото, имало и работници.
От години там било сметище, било затрупано с всякакви отпадъци – бидони,
печки, кюнци, канапета, имало една тясна пътечка, колкото да минава.
Свид.С. е съсед през два имота на ищеца. Същият изнася данни, че
преди 3-4 години видял, че леят подпорна стена. Цялата улица „В.“ е със
супер голям наклон и имотът на О. – 1484, в който той има къща на
пръстница, е с 2 метра по-високо от имот 1485. Ако няма подпорна стена, има
опасност да падне къщата му, свлича се пръст и едното място се събаря в
другото. Свидетелят не помни да е питал ищеца за разходи, но когато той
правил подпорна стена, му струвало около 2000-3000 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи:
Предявеният иск е установителен за вземането на ищеца спрямо
ответника в размер на 5000 лв., с правно основание чл.422 ГПК. Ищецът
твърди, че вземането му представлява сбор от стойността на разходите по
изграждане на подпорна стена в периода 01-15.04.2017 г. в размер на 2700 лв.
и 2300 лв. – стойност на разходите по почистването на отпадъци, извършено в
периода 02.04-09.05.2020 г.
Относно първата претендирана сума от 2700 лв. пълномощникът на
ищеца уточнява, че я претендира като необходими разноски за запазване на
имот № 1485 по правилата на водене на чужда работа без пълномощие.
Съгласно чл.61 от ЗЗД, ако работата е била предприета уместно и е била
добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни
задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работата
за личните задължения, които той е поел, и да му върне необходимите и
3
полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им. Ако
работата е била предприета и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря
само до размера на обогатяването му.
В настоящия случай съдът намира тази претенция недоказана както по
основание, така и по размер. И пълномощникът на ищеца в съдебно заседание
заявява, и свид.С. потвърждава факта, че преди около 3-4 години О.И. е
изградил подпорна стена между неговия имот 1484 и процесния 1485, тъй
като денивелацията между тях е около 2 метра и има опасност първият от тях,
като по-висок, да се събори във втория, заедно с къщата на ищеца.
Следователно, същият е изградил подпорната стена изцяло в свой интерес, но
не и в интерес на ответника. Неговият имот се намира на по-ниско и няма
опасност да се събори към този на ищеца. Освен това, имот 1485 е празно
дворно място, след като при пожар всички постройки изгорели. Липсват
всякакви доказателства – както гласни, така и писмени, за стойността на
изградената преди няколко години подпорна стена.
За пълнота следва да се отбележи, че възражението на ответника за
погасяване претенцията на ищеца по давност е неоснователна. В случая е
приложима общата петгодишна давност, предвидена в чл.110 от ЗЗД. Ищецът
твърди, че подпорната стена е изградена през април 2017 г., а приложеното
заповедно производство е образувано на 01.11.2021 г.
Втората претенция на ищеца е на стойност 2300 лв., след приспадане на
получените 76 лв. за предадения пластмасов отпадък, от които: 1800 лв.
заплатен труд на един работник за 30 дни, 350 лв. транспортни разходи по
извозване на отпадъците до пункт за вторични суровини и 226 лв. заплатен
труд на двама работници за два работни дни за разпределение на отпадъците
по видове.
Съдът приема, че в случая се претендират необходими разноски за
поддържане на имота - за да може вещта да се ползва по предназначение –
като дворно място, а не като депо за отпадъци. Относно необходимите
разноски отговорността на съсобствениците се определя по правилото на
чл.30, ал.3 от ЗС, т.е. всеки от тях участва в тежестите на общата вещ
съразмерно с частта си, като за разлика от полезните разноски /подобренията/
при уреждане на отношенията между съсобствениците по повод на
необходимите разноски е без значение дали съсобственикът е знаел или не за
4
извършването им, дали е бил съгласен или не за това.
Ангажираните писмени доказателства по делото установяват, че от
10.03.2020 г. страните са съсобственици на имот 1485 при прави права.
Показанията на свид.П. потвърждават изнесеното в исковата молба, че
пролетта на 2020 г. ищецът направил голямо почистване на съсобствения
имот, имало и работници. За транспортните услуги той заплатил на свидетеля
към 200-300 лв. Отново липсват доказателства за заплащането на останалите
претендира суми – за труд на работниците по събирането и сортирането на
множеството отпадъци в имота. Не е поискано и назначаване на експертиза за
оценка на претендираните разноски. Ето защо съдът приема за доказани
единствено транспортните разходи на стойност 300 лв., от които ответникът
дължи половината.
Предвид горните съображения, съдът намира предявеният
установителен иск за съществуване вземането на ищеца към ответника за
основателен и доказан до сумата 150 лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, а над нея до претендираните 5000 лв.
претенцията следва да се остави без уважение.
Съобразно изхода на спора и по компенсация, в тежест на ищеца са
направените от ответника деловодни разноски в настоящото производство от
482 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ИВ. ИВ. АНДР., с
ЕГН **********, че дължи на ОГН. АТ. ИВ., с ЕГН **********, сумата 150
лв., представляваща ½ от разноските, направени за поддържане на съсобствен
имот, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2021 г. до окончателното й
изплащане, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 5942/2021 г. на РС-Русе, като ОТХВЪРЛЯ
установителният иск над сумата 150 лв. до претендираните 5000 лв. като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ОГН. АТ. ИВ., с ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“В.“ 3А, да
5
заплати на ИВ. ИВ. АНДР., с ЕГН **********, 482 лв. разноски по
компенсация.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6