Присъда по дело №188/2017 на Софийски окръжен съд

 

 

         МОТИВИ по НОХД № 188 / 2017 год. по описа на  СОФИЙСКИ  ОКРЪЖЕН  СЪД

 

 

 

            С.о.п. е внесла обвинителен акт в  С.  ОКРЪЖЕН  СЪД  за  разглеждане  срещу

 

- подс. Ю.Р.Б. - роден на   *** ***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, с постоянен адрес:***, с ЕГН **********, с обвинение за това, че на 02. 04. 2016 год. в гр. И., обл. Софийска, на ул. „**********" № ***, действайки в съучастие като съизвършител с В.А.Ч. е отнел чужди движими вещи - 1 бр. кожен портфейл марка „Wenger" на стойност 50 /петдесет/ лева, 1 бр. лична карта с № *********, издадена на 19. 10. 2011 год. от МВР С. на името на И.Б. на стойност 18 /осемнадесет/ лева, 1 бр. свидетелство за управление на МПС с № *********, издадена на 21. 11. 2012 год. от МВР С. на името на И.Б. на стойност 25 /двадесет и пет  лева, 1 бр. контролен талон с № ******* издаден на името на И.Б. на стойност 1 /един/  лев, 6 бр. визитни картички, 1 бр. пластика лоялна карта True riders, 5 бр. снимки на лица от мъжки и женски пол, 1 бр. пластика - клиентска карта с надпис „Зоо магазин д-р С. ***, 1 бр.пластика - клубна карта „Contrabanda" 15 %, 1 бр. карта за спорт Муа - таи на името на И.Б., 1 бр. дебитна карта на Банка ДСК с № ****************, валидна до 11/17 с код ***, издадена на името на И.Б., парична сума на стойност 100 /сто/ лева от владението на И.Г.Б. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това заплашване - " Давай парите или тука ще мреш" , като е употребил за това сила -нанасял е удари с юмруци по тялото и нанасяне на прободни рани с нож в областта на крайниците и грабежа е придружен със средна телесна повреда - престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, както и срещу

 

- подс. В.А.Ч. - роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, осъждан, с постоянен адрес:***, с ЕГН **********, с обвинение за това, че на 02. 04. 2016 год. в гр. И., обл. Софийска, на ул. „********" № ***, действайки в съучастие като съизвършител с Ю.Р. Б. В. А.Ч. е отнел чужди движими вещи - 1 бр. кожен портфейл марка „Wenger" на стойност 50 /петдесет/ лева, 1 бр. лична карта с № *********, издадена на 19. 10. 2011 год. от МВР С. на името на И.Б. на стойност 18 /осемнадесет/ лева, 1 бр. свидетелство за управление на МПС с № *********, издадена на 21. 11. 2012 год. от МВР С. на името на И.Б. на стойност 25 /двадесет и пет  лева, 1 бр. контролен талон с № ******* издаден на името на И.Б. на стойност 1 /един/  лев, 6 бр. визитни картички, 1 бр. пластика лоялна карта True riders, 5 бр. снимки на лица от мъжки и женски пол, 1 бр. пластика - клиентска карта с надпис „Зоо магазин д-р С. ***, 1 бр.пластика - клубна карта „Contrabanda" 15 %, 1 бр. карта за спорт Муа - таи на името на И.Б., 1 бр. дебитна карта на Банка ДСК с № ****************, валидна до 11/17 с код ***, издадена на името на И.Б., парична сума на стойност 100 /сто/ лева от владението на И.Г.Б. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това заплашване - " Давай парите или тука ще мреш" , като е употребил за това сила -нанасял е удари с юмруци по тялото и нанасяне на прободни рани с нож в областта на крайниците и грабежа е придружен със средна телесна повреда - престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

 

            Представителят на С.о.п. поддържа обвиненията изцяло, като заявява, че същите се доказват по несъмнен и категоричен начин на базата на сторените от всеки един от подсъдимите самопризнания по смисъла на чл. 371, т. 2 от НПК - подкрепени от събраните на досъдебното производство доказателства. Предлага, всеки един от подсъдимите да бъде признат за виновен в извършването на  престъплението за което му е повдигнато обвинение, като пледира, съдът да наложи на всеки един от тях наказание „лишаване от свобода” в размер на десет години, което да бъде редуцирано на основание чл. 58а, ал. 1 от НК на шест години и осем месеца. Счита, че предявеният граждански иск за претърпени в резултат на деянието имуществени вреди следва да бъде уважен изцяло, а този за неимуществени, по справедливост.

            Повереникът на частният обвинител и граждански ищец И.Г.Б. се присъединява към изложеното от представителя на СОП и моли, предявените от доверителя му против подсъдимите, граждански искове, да бъдат уважени изцяло.

            Защитата на подсъдимият Ю.Б. не оспорва фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, като подсъдимия се възползува от правото си на провеждане на съкратено съдебно следствие, признавайки изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Пледира се за налагане на наказание към възможния законов минимум, което да бъде редуцирано с една трета, а досежно предявените граждански искове, защитникът - адв. Г. от САК счита, че следва да бъдат отхвърлени като недоказани. Подс. Б. се присъединява към изложението на защитника си като в последната си дума изразява съжаление за стореното и моли за определяне на по-леко наказание.

Защитата на подсъдимият В.Ч. също не оспорва фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, като подсъдимия се възползува от правото си на провеждане на съкратено съдебно следствие, признавайки изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Пледира се за налагане на наказание около минималния законов размер, което да бъде редуцирано с една трета. Защитникът на подс. Ч. - адв. Д. от САК също счита, че предявените граждански искове за претърпени неимуществени вреди, а и за имуществени такива, следва да бъдат отхвърлени като недоказани. Подс. Ч. се присъединява към изложението на защитника си. В последната си дума изразява съжаление за постъпката си и моли за налагане на по-леко наказание.

 

С. окръжен съд, след като прецени доводите на обвинението, тези на защитата, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, изхождайки от направеното по смисъла на чл. 371, т. 2 от НПК от страна на подс. И. и от страна на подс. Л. изцяло признаване на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразеното съгласие да не се събират доказателства за тези факти, показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели и обясненията на подсъдимите, заключенията по назначените по делото експертизи,  писмените и веществените доказателства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

           

От фактическа страна   

 

 

Вечерта на 01. 04. 2016 год., пострадалият И.Б. бил с приятели в заведението „Х.", находящо се в приземния етаж на читалище „С." в гр. И.. Около 03. 00 часа, вече, на датата 02. 04. 2016 год., пострадалият и свидетелите К.Х. и Н. Балканджийски напуснали заведението. Свид. Х. и постардалия Б. продължили заедно, тъй като живеели в една посока, като в близост до училище „Д. М." в гр. И. спрели да си поговорят.

Същата вечер, подсъдимите В.Ч. и Ю.Б. отишли в казаното на „Р.", стопанисвано от Р. А., находящо се в гр. И., обл. Софийска, тъй като там всеки петък в 20. 00 часа се разигравала томбола с печалба от 1000 /хиляда/ лева. Около 19. 30 часа, докато двамата подсъдими чакали пред казиното, подс. Ч. видял свид. И.А., по прякор „Ч.", с когото се познавал и му поискал 10 /десет/ лева в заем, които свид. А. му дал. Тъй като подсъдимите Ч. и Б. не били изтеглени от печалбата в томболата в казиното, двамата отишли до площад „Д." на гр. И., където от магазин закупили с дадения заем от свид. А. бира, след което отишли в дома на подс. Ю.Б. и започнали да консумират закупеното пиво. В дома на подс. Б. двамата подсъдими престояли до около 01. 30 часа на 02. 04. 2016 година. Тогава, подс. Ю.Б. споделил с подс. В.Ч., че синът му е извън дома и все още не се е прибрал. Казал, че се притеснява за своя низходящ и предложил на Ч. да излязат и заедно да го потърсят. Двамата подсъдими излезли от дома на подс. Б. и се насочили към центъра на гр. И.. По-късно, двамата подсъдими отново отишли до казиното на „Ради", като подс. В.   Ч. застанал под терасата на            апартамента на свид. И.А. и започнал да вика последния, за да му даде отново пари на заем. Свидетелят А. се показал на терасата на апартамента си и казал на подс. Ч., че няма да му даде пари в заем, поради и което, двамата подсъдими влезли в казиното и се поръчали по едно кафе, което изпили и отново тръгнали към центъра на град И.. В района на сградата на полицейското управление в гр. И., подсъдимите Ч. и Б. видели пострадалия Б., който се движел със свид. Х.. Подс. Ч. познавал пострадалия от преди 4-5 години, тъй като имали спречкване помежду си. Подс. В.Ч. разказал на обв. Б. за тази случка, след което двамата подсъдими тръгнали след пострадалия и свидетеля, като ги изпреварили и избързали напред.

След като видели, че пострадалия Б. и свид. Х. се разделили и пострадалия тръгнал сам в посока бул. "*******" в гр. И., двамата подсъдими решили да го нападнат.

Пострадалият Б. възприел, че по тротоара на отсрещната страна на улицата се движат две лица от ромски произход, от които, единият от тях, потърпевшия разпознал като „Б." /прякора на подс. В.А.Ч./  и продължил да  върви към дома си, по бул. „*********". В района на бившата телевизионна база, в която към момента на произшествието имало разположен шивашки цех, в посока зад гърба на свид. Б., изскочили подсъдимите В.Ч. и Ю.Б. и извикали „Давай парите или тук ще мреш!". След това, двамата подсъдими започнали да нанасят удари с юмруци по тялото на пострадалия, който се опитвал да се защити. В следващия момент, свид. Б. забелязал, че подс. В.Ч. държи в ръката си нож и замахва с него в посока гърдите на пострадалия. Свид. Б. успял да се предпази и отблъснал нападението, въпреки, че усетил, че ножът го порязва. Веднага след това, пострадалия Б. усетил, как подс. Б. му наннася удар с нож в бедрото на десният му крак. Пострадалия Б. загубил равновесие и паднал на земята. Подсъдимият Ч. замахнал отново с нож срещу пострадалия, като в опита си да се предпази, била наранена дясната ръка на свид. Б. в областта на китката. След това, подс. В.Ч. бръкнал в десния заден джоб на панталона на пострадалия Б. и взел портфейла му. Подсъдимите Ч. и Б. продължили да нанасят удари с юмруци по тялото на пострадалия Б., а последният започнал да вика за помощ.

Виковете за помощ на пострадалия били възприети от свид. А.К., както и от свид. А.С.. И двамата, около 03. 00 часа на 02. 04. 2016 год., били събудени от призивите за помощ на Б., като свид. А.К. след като станал, погледнал през прозореца си и забелязал на разстояние, /което определя по собствена преценка/ на отстояние от около 50 /петдесет/ метра, две лица, които се били надвесили над трето лице и му нанасяли удари. Свид. К. се развикал на непознатите да престанат, в резултат на което, те преустановили действията си и побягнали в посока ромската махала на гр. И..

Свидетеля А.С. пък, от своя страна излязъл на терасата, за да види от къде идват виковете за помощ и забелязал, че на тротоара пред блока лежи момче.  Тогава свид. С. слязъл  за да провери състоянието на момчето. Свидетелят С. видял, че пострадалия е в съзнание и правел опит да се изправи, като наред с това казал на С., че познава единият от нападателите си. Свидетелят С. пък позвънил на телефон 112 и съобщил за случилото се и изчакал на място, докато пристигнат екип на спешна помощ и служители на РУ- И..

На мястото на инцидента, за изясняване на случилото се, пристигнали служителите на РУ Полиция - И. - свидетелите В.Ц. и Г.М.. Докато екипа от ФСМП качвал пострадалия Б. в линейката, свид. Ц. провел разговор с пострадалия, който му обяснил, че бил нападнат от две лица с ножове от ромски произход, като единият му е познат по прякор „Бенджи", които са му взели портмонето, съдържащо лични вещи и сумата от 100 /сто/ лева.

При извършеното претърсване и изземване в дом, находящ се на адрес гр. И., ул. „*******" № * , обитаван от С. С. М. и подс. Ю.Р.Б., в стая ползвана за спалня, под дюшек на легло, били  намерени кожен портфейл марка „Wenger", със съдържащи се в него 1 бр. лична карта с № *********, издадена на 19. 10. 2011 год. от МВР С. на името на И.Б., свидетелство за управление на МПС с № *********, издадена на 21. 11. 2012 год. от МВР С. на името на И.Б., контролен талон с № ******* издаден на името на И.Б., 6 бр. визитни картички, пластика лоялна карта True riders, 5 бр. снимки на лица от мъжки и женски пол, 1 бр. пластика - клиентска карта с надпис „Зоо магазин д-р С. ***, 1 бр.пластика - клубна карта „Contrabanda" 15 %, 1 бр. карта за спорт Муа - таи на името на И.Б., 1 бр. дебитна карта на Банка ДСК с № ****************, валидна до 11/17 с код ***, издадена на името на И.Б., и джобно ножче с мръсно бяла дръжка, по която личали следи от червеникаво кафяво вещество, с дължина 8 /осем/ см. с две остриета.

 

Експертът изготвил заключението по съдебно оценителната експертиза, дава становище, че стойността на инкриминираните вещи предмет на престъплението според обвинителния акт, възлиза на сумата от 194 /сто деветдесет и четири/ лева, като благодарение намесата на служителите на РУ- Полиция И., част от инкриминираните вещи, били върнати на пострадалия Б..

 

Според заключението на назначената в хода на проведеното разследване съдебно- медицинска експертиза, на пострадалия И.Г.Б. са причинени следните наранявания :

По една порезна рана в областта на двете ръце, две порезно-прободни рани в областта на дясното бедро, засягащи само кожа и подкожие, контузия на гръдния кош, мозъчно контузия на гръдния кош сътресение, придружено със степенна промяна на съзнанието - зашеметяване.

Посочените наранявания, както по отделно, така и заедно са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за живота, като по своя медико-биологичен критерий представляват лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 от НК.

Едно прорезно - прободно нараняване по задната повърхност на дясното бедро, непосредствено под глутеалната гънка, където е и ложата на седалищния нерв. Оръжието, причинило това нараняване в дълбочина е наранило външната половина на десния седалищен нерв и влакна от дългата глава на двуглавия десен бедрен мускул. Тези увреждания, както по отделно, така и заедно имат за последица трайно затрудняване на движението на десния долен крайник за повече от 30 дни, като по своя медико-биологичен критерий представляват средна телесна повреда по смисъла на чл. 129,  ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Според експертът, при благоприятно протичане на оздравителния процес, същия ще е с продължителност 7-9 месеца от датата на травмата, като този дълъг срок е обусловен от срязването на седалищния нерв. Според вещото лице, констатираните травматични увреждания са получена по следния механизъм – порезните и порезно-прободни рани са в резултат от действието на предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто е ножа, а контузията в областта на гръдния кош, е в резултат на действието на твърд тъп предмет и може да бъде причинена при удари с юмруци или ритници. Иначе казано, описаният от вещото лице механизъм на причиняване на горепосочените телесни повреди, кореспондират напълно с показанията на пострадалия Б. за начина на тяхното причиняване.

 

Видно от заключението по назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства № 14 / 2016 год., по представения за изследване обект № 1 - джобно, сгъваемо ножче с бяла пластмасова дръжка с две остриета, иззето при  извършеното претърсване и изземване в дом, находящ се на адрес гр. И., ул. „********" № * , обитаван от С. С. М. и подс. Ю.Р.Б., се установяват следи от кръв от човешки произход.

 

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на констатираната по делото доказателствена съвкупност - показанията на разпитаните по делото свидетели дадени от тях на досъдебното производство и които освен непротиворечиви, си и кореспондират, заключенията на прочетените по делото експертизи, протоколите за извършени следствени действия и другите документи, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, писмените доказателства, всички, прочетени съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК, приложените по делото веществени доказателства и с оглед направеното от страна на всеки един от подсъдимите признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразеното от тях съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Тъй като установи, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, съдът с определение по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползува от същите. Последните изцяло кореспонидрат с показанията на свидетелите дадени в рамките на проведеното досъдебно производство, заключеният по назначените по делото експертизи и писмените доказателства имащи значение за изясняване на обективната истина по делото. Съдът възприема изцяло и заключенията на прочетените по делото експертизи, тъй като тези заключения в пълнота са отговорили на поставените задачи, ясни и обосновани са и с оглед на останалите доказателства по делото не възниква никакво съмнение за тяхната достоверност и правдивост.

 

 

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

           

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява по несъмнен и категоричен начин, че :

подсъдимият Ю.Р.Б. че на 02. 04. 2016 год. в гр. И., обл. Софийска, на ул. „*********" № ***, действайки в съучастие като съизвършител с подс. В.А.Ч., е отнел чужди движими вещи - 1 бр. кожен портфейл марка „Wenger" на стойност 50 /петдесет/ лева и парична сума на стойност 100 /сто/ лева от владението на И.Г.Б. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това заплашване - " Давай парите или тука ще мреш", като е употребил за това сила - нанасял е удари с юмруци по тялото и нанасяне на прободни рани с нож в областта на крайниците и грабежа е придружен със средна телесна повреда, като по този начин е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 във вр. с чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, както и че :

подсъдимият В.А.Ч.  на 02. 04. 2016 год. в гр. И., обл. Софийска, на ул. „***********" № ***, действайки в съучастие като съизвършител с подс. В.А.Ч., е отнел чужди движими вещи - 1 бр. кожен портфейл марка „Wenger" на стойност 50 /петдесет/ лева и парична сума на стойност 100 /сто/ лева от владението на И.Г.Б. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това заплашване - "Давай парите или тука ще мреш", като е употребил за това сила - нанасял е удари с юмруци по тялото и нанасяне на прободни рани с нож в областта на крайниците и грабежа е придружен със средна телесна повреда, като по този начин е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 във вр. с чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

 

            От обективна страна, както подсъдимият Ю.Р.Ч., така и подсъдимия В.А.Ч., са употребили първо заплашване спрямо свидетеля Б. с думите „Давай парите или тук ще мреш”, като непосредствено след това са употребили и сила, която сила се изразява в нанесените на пострадалия удари с юмруци по тялото, причинили контузията в областта на гръдния кош и нанесените прободни рани с нож, в областта на крайниците на Б. и в частност, прободното нараняване по задната повърхност на дясното бедро, непосредствено под глутеалната гънка, където е и ложата на седалищния нерв. Експертът изготвил заключението по СМЕ е категоричен в извода си, че оръжието, причинило това нараняване в дълбочина е наранило външната половина на десния седалищен нерв и влакна от дългата глава на двуглавия десен бедрен мускул на пострадалото лице. Според вещото лице, както бе посочено и по-горе, тези увреждания, както по отделно, така и заедно имат за последица трайно затрудняване на движението на десния долен крайник за повече от 30 дни, т.е., по своя медико-биологичен критерий представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129,  ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Употребената от подсъдимите физическа сила, а и заплахата отправена към пострадалия, са били от такова естество, че да сломят съпротивата на Б., като потърпевшия не е бил в състояние да  попречи на двамата подсъдими да установят своя фактическа власт върху вещите предмет на престъплението - 1 бр. кожен портфейл марка „Wenger" на стойност 50 /петдесет/ лева и парична сума на стойност 100 /сто/ лева.

    Също от обективна страна вследствие на осъществената по отношение на пострадалия физическа и психическа принуда изразяващи се в нанесените удари с юмруци по тялото на Б. и нанесените му прободни рани с нож в областта на крайниците, както и прободното нараняване довело до увреждане причинило трайно затрудняване на движението на десния долен крайник на потърпевшия за повече от 30 дни и отправената към свидетеля заплаха "Давай парите или тука ще мреш", подсъдимите са установили върху процесните движими вещи предмет на грабежа - 1 бр. кожен портфейл марка „Wenger" на стойност 50 /петдесет/ лева и парична сума на стойност 100 /сто/ лева своя фактическа власт, като същевременно са прекъснали фактическата власт, упражнявана върху тези вещи от страна на пострадалия И.Г.Б.. Независимо, че инкриминираната телесна повреда е била причинена на Б. в резултат от нанесения му от подс. Б. удар с нож, подс. Ч. като съизвършител на процесното деяние, също следва да отговаря за осъществяване на квалифицирания състав на престъплението грабеж. Съгласно трайно установената съдебна практика, "при съизвършителството не е важен конкретният каузален принос на всеки един от съизвършителите в предизвиканите с общата престъпна дейност общественоопасни последици, защото престъпният резултат е постигнат не от изолирано въздействие само на единия обвиняем върху обекта на престъплението, а е последица от съвместно осъществяване на изпълнителното деяние". При осъществяването на съставното престъпление "грабеж" е достатъчно единият от извършителите ла осъществи принудата, а другият или и двамата да извърши отнемането, за да е налице съучастие под формата на съизвършителство и за двамата обвиняеми /в този смисъл Решение № 138/27.06.2017 г. по н.д. № 511/2017 г. на ВКС, първо н.о./.

Съдът приема, че и двамата подсъдими са участвували в изпълнителното деяние на обсъжданото престъпление грабеж, защото грабежът е съставно престъпление, а не двуактно такова, поради и което участието на всеки един от подсъдимите в една от съставките му /в едно от престъпленията, които са елементи на общото съставно престъпление/ обосновава съответна наказателна отговорност за цялото престъпление. Горният извод следва предвид безспорно установеното по делото, че и двамата подсъдими са участвували в поне един от двата акта на изпълнителното деяние на престъплението грабеж. Установява се в частност и, че при отнемането на инкриминираните вещи 1 бр. кожен портфейл марка „Wenger" на стойност 50 /петдесет/ лева и парична сума на стойност 100 /сто/ лева, подсъдимите са упражнили не само непосредствено физическо въздействие върху вещите /отнемайки ги от пострадалия в чисто физически аспект/, но и спрямо и върху самият владелец на тези вещи.

 

 

От субективна страна подсъдимите са извършили деянието, респективно деянията, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, тъй като те са съзнавали обществненоопасния характер на деянието, предвиждали се неговите  общественоопасни последици и са искали настъпването на тези последици.

 В частност прекия умисъл на подсъдимите е обхващал обстоятелствата, че процесните вещи - 1 бр. кожен портфейл марка „Wenger" на стойност 50 /петдесет/ лева и парична сума на стойност 100 /сто/ лева, се намират във владението на пострадалия И.Б., че тези вещи са чужди, т.е. че те не са на подсъдимите, че владелеца /пострадалия/ не е съгласен вещите да му бъдат отнети и че това несъгласие в случая се преодолява чрез упражнената от подсъдимите физическа и психическа принуда. Иначе казано, и двамата подсъдими са съзнавали, че вещите: 1 бр. кожен портфейл марка „Wenger" на стойност 50 /петдесет/ лева и парична сума на стойност 100 /сто/ лева, са се намирали във владението на техният собственик – свид. И.Б., съзнавали са, че последния не е съгласен вещите да му бъдат отнети и че това негово несъгласие ще преодолеят чрез упражнени върху него физическа сила и заплашване. Съзнавали са, че действат в съучастие, като съизвършители, съзнавали са, че упражняват физическа принуда чрез употреба на физическа сила спрямо пострадалия, както и психическа принуда спрямо свид. Б. заявявайки : "Давай парите или тука ще мреш".

            Налице е и специфичната цел, а именно, че подсъдимите използуват силата и отправената заплаха за да установят своя фактическа власт върху процесните движими вещи, както и че същите отнемат тези вещи с намерение да ги присвоят. И двамата подсъдими са съзнавали безсъмнено, че с оглед интензитета и характера на упражненото от тях насилие спрямо пострадалия Б. и в часност, нанасения с нож удар в бедрото на потърпевшия, който ведната загубил равновесие и паднал на земята, са му причинили средна телесна поврведа, за наличието на която, не може да има какъвто и да е било спор.

От субективна страна всеки един от подсъдимите като съизвършител е имал в съзнанието си както представата, че при извършването на деянието не е сам, така и волята да осъществи намерението си да присвои вещите заедно с другия участник в изпълнителното деяние.

 

На основание чл. 304 от НПК подсъдимите Ю.Б. и В.Ч. бяха признати за невинни и оправдани по първоначално повдигнатото им обвинение, да  са отнели от владението на свид. Б. следните движими вещи: 1 бр. лична карта с № *********, издадена на 19. 10. 2011 год. от МВР С. на името на И.Б. на стойност 18/осемнадесет/ лева, 1 бр.свидетелство за управление на МПС с № *********, издадена на 21. 11. 2012 год. от МВР С. на името на И.Б. на стойност 25/двадесет и пет /лева, 1 бр. контролен талон с № ******* издаден на името на И.Б. на стойност 1 /един / лев, 6 бр. визитни картички, 1 бр. пластика лоялна карта True riders, 5 бр. снимки на лица от мъжки и женски пол, 1 бр. пластика - клиентска карта с надпис „Зоо магазин д-р С. ***, 1 бр.пластика - клубна карта „Contrabanda" 15 %, 1 бр. карта за спорт Муа - таи на името на И.Б., 1 бр. дебитна карта на Банка ДСК с № ****************, валидна до 11/17 с код ***, издадена на името на И.Г.Б. тъй като извън всякакво съмнение, същите по своето естество не могат да бъдат предмет на престъпно посегателство  по смисъла на Глава пета от материалния наказателен закон.

 

 

 

ПРИ ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО

 

 

             Предвиденото наказание за извършеното от подс. Ю.Р.Б. престъпление е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновното лице.

     Ръководейки се от разпоредбата на чл. 54 от НК съдът счете, че на подсъдимия следва да се определи наказание малко под средния законов размер на предвиденото в разпоредбата на чл. 199 от НК, а именно - девет години и шест месеца лишаване от свобода.

     При индивидуализацията на наказанието по размер, съдът взе в предвид високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, същата степен на опасност на дееца, който е неколкократно осъждан, както и отегчаващите отговорността на подсъдимия Б. обстоятелства. В частност като отегчаващи наказателната отговорност на този деец обстоятелства, съдебният състав отчита обстоятелствата, сочещи трайно формирано престъпно поведение, изведено от разнордната престъпна деятелност на подс. Б., лошите характеристични данни и проявеното към пострадалия отношение като цяло. Като смекчаващи вината на този подсъдим обстоятелства следва да бъдат отчетени влощеното му социално-икономическо състояние и сравнително невисоката стойност на вещите, предмет на престъпното посегателство. Състава на съда  счете, че следва да приеме, че в конкретния случай е налице баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия Б. обстоятелства, което пък в съвкупност мотивира определяне на именно такова по размер, наказание

     Ръководейки се от императивната разпоредба на  чл. 373, ал. 2 от НПК във вр. чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът намали така определеното наказание „лишаване от свобода” в размер на девет години години и шест месеца с една трета, като наложи на подс. Ю.Б. наказание „лишаване от свобода” в размер на шест години и четири месеца.

     Съдът намира, че в случая за постигане целите на наказанието и отчитайки социално-икономическото положение на този подсъдим, е достатъчно на подс. Б. да бъде наложено единствено наказанието „лишаване от свобода”, без да бъде налагано и факултативно предвиденото наказание „конфискация” до една втора от имуществото му. Според състава на съда, така наложеното наказание по вид и размер ще въздейства на подсъдимия предупредително, ще го възпира от извършване на други престъпления, а и ще въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.

      На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а” от ЗИНЗС, съдът постанови наложеното на подс. Ю.Р.Б. наказание лишаване от свобода за срок от шест години и четири месеца да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим, а на основание  чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, приспадна времето през което същия е бил задържан, считано от 04. 04. 2016 год. до 22. 02. 2017 година.

 

           Предвиденото наказание за извършеното от подс. В.А.Ч. престъпление е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновното лице.

     Ръководейки се от разпоредбата на чл. 54 от НК съдът счете, че на подсъдимия следва да се определи наказание малко под средния законов размер на предвиденото в разпоредбата на чл. 199 от НК, а именно - девет години и шест месеца лишаване от свобода.

     При индивидуализацията на наказанието по размер, съдът взе в предвид високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, същата степен на опасност на дееца, който е неколкократно осъждан, както и отегчаващите отговорността на подсъдимия Ч. обстоятелства. В частност като отегчаващи наказателната отговорност на този деец обстоятелства, съдебният състав отчита обстоятелствата, сочещи трайно формирано престъпно поведение, изведено от разнордната престъпна деятелност на подс. Ч., недобрите характеристични данни и проявеното към пострадалия отношение като цяло. Като смекчаващи вината на този подсъдим обстоятелства следва да бъдат отчетени влощеното му социално-икономическо състояние и сравнително невисоката стойност на вещите, предмет на престъпното посегателство. Състава на съда  счете, че следва да приеме, че в конкретния случай е налице баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия Ч. обстоятелства, което пък в съвкупност мотивира определяне на именно такова по размер, наказание

     Ръководейки се от императивната разпоредба на  чл. 373, ал. 2 от НПК във вр. чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът намали така определеното наказание „лишаване от свобода” в размер на девет години години и шест месеца с една трета, като наложи на подс. В.Ч. наказание „лишаване от свобода” в размер на шест години и четири месеца.

     Съдът намира, че в случая за постигане целите на наказанието и отчитайки социално-икономическото положение на този подсъдим, е достатъчно на подс. Б. да бъде наложено единствено наказанието „лишаване от свобода”, без да бъде налагано и факултативно предвиденото наказание „конфискация” до една втора от имуществото му. Според състава на съда, така наложеното наказание по вид и размер ще въздейства на подсъдимия предупредително, ще го възпира от извършване на други престъпления, а и ще въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.

      На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а” от ЗИНЗС, съдът постанови наложеното на подс. Ч. наказание лишаване от свобода за срок от шест години и четири месеца да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим, а на основание  чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, приспадна времето през което същия е бил задържан, считано от 04. 04. 2016 год. до 22. 02. 2017 година.

 

 

           По предявените граждански искове срещу подсъдимите:

    

По отношение на предявения граждански иск за имуществени вреди.  По делото по безсъмнен начин бе установено, че двамата подсъдими са отнели от владението на И.Г.Б., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, - 1 бр. кожен портфейл марка „Wenger" на стойност 50 /петдесет/ лева и парична сума на стойност 100 /сто/ лева. За отнемането на вещите от пострадалия Б., подсъдимите Б. и Ч., са упражнили спрямо него физическо насилие – подсъдимият Б. е  нанесъл  удар с нож в бедрото на десния крак на свидетеля довело до увреждане причинило трайно затрудняване на движението на десния долен крайник на потърпевшия за повече от 30 дни. Видно от представените по делото писмени доказателства /в.ж. стр. 110 - 134 от съд. пр.-во/ като последица, а и в резултат на причиненото увреждане, се е наложило пострадалия Б. да разходва средства за  за лечение, медикаменти, рехабилитация и др. За да възникне предявеното притезателно право за заплащане на заместващо обезщетение за причинени имуществени вреди на извъндоговорно /деликтно/ основание, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки /юридически факти/: деяние /волеви акт на ответника, извършен чрез действие или бездействие/, противоправност /несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца/, причиняване на неимуществени вреди, причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат, като това противонормено поведение да е виновно /в гражданското право вината като субективен елемент на имуществената отговорност се презумира – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД/. Всички тези предпоставки, за възникване на притезателното право на ищеца, с изключение на вината, следва да бъдат доказани от него при условията на пълно и главно доказване. В случая, състава на съда като съобрази представените писмени доказателства посочени по-горе, прие, че предявеният граждански иск за имуществени вреди е доказан както по основание, така и по размер . Поради и това съдъд осъди подсъдимите Б. и Ч. в условията на солидарност да заплатят на гражданския ищец Б. сумата от 977. 33 /деветстотин седемдесет и седем лв. и 33 ст./ лева,  представляваща  причинени  в резултат на деянието по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК имуществени вреди.

 

По отношение на предявения граждански иск за неимуществени вреди.  По делото по безсъмнен начин бе установено, че двамата подсъдими са отнели от владението на И.Г.Б., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, - 1 бр. кожен портфейл марка „Wenger" на стойност 50 /петдесет/ лева и парична сума на стойност 100 /сто/ лева. За отнемането на вещите от пострадалия Б., подсъдимите Б. и Ч., са упражнили спрямо него физическо насилие както и заплашване. От заключението по СМЕ се установява, че на пострадалия И.Г.Б. са причинени следните наранявания : - по една порезна рана в областта на двете ръце, две порезно-прободни рани в областта на дясното бедро, засягащи само кожа и подкожие, контузия на гръдния кош, мозъчно контузия на гръдния кош сътресение, придружено със степенна промяна на съзнанието – зашеметяване, които наранявания, както по отделно, така и заедно са причинили на потърпевшия временно разстройство на здравето неопасно за живота, като по своя медико-биологичен критерий представляват лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 от НК;. - едно прорезно - прободно нараняване по задната повърхност на дясното бедро, непосредствено под глутеалната гънка, където е и ложата на седалищния нерв. Оръжието, причинило това нараняване в дълбочина е наранило външната половина на десния седалищен нерв и влакна от дългата глава на двуглавия десен бедрен мускул. Тези увреждания, както по отделно, така и заедно имат за последица трайно затрудняване на движението на десния долен крайник за повече от 30 дни, като по своя медико-биологичен критерий представляват средна телесна повреда по смисъла на чл. 129,  ал. 2, вр. ал. 1 от НК.  С оглед данните по делото недвусмислено може да бъде прието за установено, че упражненото от подсъдимите спрямо пострадалия физическо и психическо насилие, послужило за отнемане на процесните вещ и пари, е причинило болки на гражданския ищец, които се явяват преки и непосредствени последици от противоправно и виновно поведение на тези подсъдим и е основание да се ангажира гражданската им отговорност по чл. 45 вр. чл .52 от ЗЗД за поправянето на причинените от това деяние неимуществени вреди. При преценка на осъщественото засягане на личните нематериални блага на пострадалия вследствие на деянието извършено от подсъдимите, съдът съобрази, че неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, а предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критерия, предписан в чл. 52 от ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценка на редица конкретни и обективносъществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

Отчитайки житейските критерии за справедливост съдът намира размера на предявения от пострадалия граждански иск за обезщетяване на неимущствените вреди, причинени му от престъплението за завишен. Поради и това, състава на съда осъди подсъдимите Ю.Р.Б. и В.А.Ч., да заплатят солидарно на гражданския ищец И.Г.Б. сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева,  представляваща  обезщетение  за  претърпени   неимуществени  щети,  изразяващи  се в болки и страдания  в резултат на деянието по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва от деня на увредата 02. 04. 2016 год. и до окончателното плащане, като отхвърли иска за разликата над уважения до пълния предявения размер от 75 500 /седемдесет и пет хиляди и петстотин/ лева като неоснователен.

 

При съобразяване с разпоредбата на чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК съдът постанови, след влизане на присъдата в законна сила веществените доказателства по делото : 1 /един/ бр. РЕКЛАМЕН ПЛИК KAUFLAND съдържащ: 1 /един/ брой черен найлонов плик с намиращ се в него Снакс; 1 /един/ брой черен найлонов плик с бутилка от мляко; 1 /един/ брой черен найлонов плик с бутилка с боза; 1 /един/ брой бял хартиен плик съдържащ нож с дървена дръжка с черен калъф; 1 /един/ брой бял хартиен плик съдържащ нож с метална дръжка в текстилен калъф; 1 /един/ брой бял хартиен плик съдържащ джобно ножче; 1 /един/ брой бял хартиен плик съдържащ марлен тампон с червеникаво - кафява течност - обект № 1; 1 /един/ брой бял хартиен плик съдържащ марлен тампон с червеникаво - кафява течност - обект № 2 да бъдат унищожени по предвидения ред.

 

В тежест на подсъдимите Ю.Р.Б. и В.А.Ч., съдът възложи сторените от частния обвинител и граждански ищец И.Б. деловодни разноски в размер на 4300 / четири хиляди и триста/ лева,  представляваща  сторени деловодни разноски.

 

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди всеки един от подсъдимите Б. и Ч.  да заплати в полза на С. окръжен съд сумата в размер на 2040 /две хиляди и четиридесет/ лева, представляваща държавна такса в размер на 4 % върху уважената част на  предявените граждански искове.

    

     Също на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимите Б. и Ч. да заплатят в полза на РУ на МВР И. направените по делото деловодни разноски, в размер на  193. 20 лева.

Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: