Решение по дело №174/2019 на Административен съд - Разград

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер: 119                                      07.10.2019 год.                                 Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в открито съдебно заседание на тридесети септември  две хиляди и деветнадесета  година,  в  състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ

 

при секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 174 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118  от Кодекса за социалното осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на С.  В. Х. от с. Т. ул. *** № **, срещу решение № 1012-16-37/1 от 18.06.2019 год. год. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград. С него е потвърдено Разпореждане № 2146-16-37 от 10.05.2019 год.  на Ръководителя  по Пенсионно осигуряване, с което е спряна считано от 01.06.2019 год. личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на оспорващата.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като не са налице никакви факти, обосноваващи спирането на пенсията ѝ. Оспорващата иска от съда да отмени обжалваното решение и да продължи да получава пенсията си.

Ответникът по оспорването – ръководителят на ТП на НОИ – Разград, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт А., намира жалбата за неоснователна, а обжалвания административен акт за законосъобразен. Посочва, че ако ръководителят на ТП на НОИ е разполагал със събраните в съдебно заседание доказателства, то не би се стигнало да настоящия правен спор.

Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за установено следното:

Със заявление вх. № 2112-16-206 от 29.03.2018 год. до ръководителя на ТП на НОИ Разград /л. 57/ оспорващата е поискала да ѝ бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като е представила необходимите документи, сред които и Експертно решение  на ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски” гр. Разград. С него на оспорващата е определена **% трайна неработоспособност с начална дата 14.03.2018 год. за срок от 2 години до 01.03.2020 год.

С решение  № 1225  от 18.04.208 год. /л.44/ на медицинската комисия при ТП на НОИ Разград експертното решение е одобрено изцяло.

С Разпореждане  № ********** от 09.05.2018  год. на Ръководителя  ПО при ТП на НОИ Разград /л. 18/ на оспорващата е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване считано от 14.03.2018 год.

С писмо вх. № 1056-16-257 от 08.05.2019 год. директорът на ОД на МВР Разград е поискал от ръководителя на ТП на НОИ – Разград заверени копия от всички документи, послужили за отпускане на пенсията за инвалидност на оспорващата във връзка с извършвана проверка  по преписка № 330р-10561/2019 год. в сектор „Противодействие на икономическата престъпност” при ОДМВР Разград, с оглед евентуално извършено престъпление по чл. 212, чл. 308, или чл. 316 от НК.

С Разпореждане  № 2146.16.37 от 10.05.2019 год. Ръководител  „ПО” при ТП на НОИ – Разград е спрял на основание чл. 95, ал. 2 от КСО личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на оспорващата Х. Като основание за издаване на разпореждането е посочено: „представени са доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на получаваната от лицето пенсия, съгласно чл. 96, ал. 1 от КСО.”

Оспорващата е обжалвала разпореждането с жалба от 21.05.2019 год., като е представила допълнително медицински документи за заболяването си, а така също е посочила, че с получаваната пенсия си закупува лекарствата, които са  необходими за лечението ѝ и спирането на пенсията ще се отрази на здравословното ѝ състояние.

С решение № 1012-16-37/1 от 18.06.2019 год. год. Ръководителят  на ТП на НОИ – Разград е отхвърлил жалбата и е потвърдил разпореждането като се е мотивирал с постъпилото писмо от директора на ОДМВР Разград, в което според административния орган се съдържат доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване съгласно чл. 96, ал. 1 от КСО. Решението е връчено на оспорващата на 26.06.2019 год., а жалбата срещу него е постъпила в съда на 03.07.2019 год.

В хода на съдебното производство като доказателство по делото е прието Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 29.08.2019 год. на Районна прокуратура гр. Разград. В мотивите на постановлението е посочено, че в сектор „ПИП” при ОД на МВР Разград на 04.05.2019 год. била придобита информация от негласен източник, че оспорващата С. Х. е използвала неистински официален документ пред НОИ – решение  № 0636 от 14.03.2018 год. на ТЕЛК при МБАЛ Разград, с цел придобиване право на пенсия. В хода на проверката било установено, че решението е истинско и няма данни за извършено престъпление от общ характер.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 Жалбата, като подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване  и в срока по чл. 118 ал. 1 от КСО, е процесуално допустима.

Оспореният акт е издаден от компетентен по материя и място орган, в изискуемата писмена форма и съдържа правни и фактически основания.

Съдът намира, че оспорения административен  акт е издаден при спазване изискванията за форма. Макар потвърденото с оспореното решене разпореждане да не съдържа конкретни мотиви, то решението  съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. Доколко изложените фактически основания са верни и обосновават издаването на оспореното решение е въпрос, касаещ материалната законосъобразност на оспорения акт.

Съдът намира, че при издаване на оспореното решение  са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Доколкото административният орган се е позовал в мотивите си  на писмо на директора на ОДМВР Разград, съдът приема, че сме в хипотезата на чл. 95, ал. 2 във вр. с чл. 96, ал. 1 т. 4 от КСО. В този случай  материалните предпоставки за спиране на пенсията, които административният орган следва да установи са: представени доказателства за обстоятелства, които биха могли да доведат до прекратяване на пенсията поради отпадане на основанието за отпускането ѝ.

В случая обаче в приложеното по преписката писмо на директора на ОДМВР Разград, на което се е позовал административният орган, не се сочат конкретни фактически обстоятелства, които обосновават вероятно прекратяването на пенсията, поради което това писмо не съдържа предвидените в чл. 95, ал. 2 от КСО доказателства, а и самото то не е такова доказателство. В писмото не са посочени лицата спрямо които се извършва проверката, какви документи засяга тази проверка и каква е връзката на тези документи с отпуснатата пенсия на оспорващата. Административният орган е следвало да събере и анализира  данни за същността, предмета и обхвата на проверката за истинността на експертното решение на медицинската експертиза и другите документи, за да се прецени вероятното наличие или липса на основание за прекратяване на пенсията.  Именно за прекратяване на пенсията, тъй като ако тези доказателства само биха повлияли върху нейният размер, те не могат да бъдат основание за прилагане на разпоредбата на чл. 95, ал. 2 от КСО. Като не е сторил това, административният орган е допуснал нарушение на чл. 35, чл. 36 и чл. 37 от АПК, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като създава вероятност за неистинност на фактите, които административният орган е счел за установени.

Това нарушение е довело от своя страна  до противоречие на оспорения административен акт с материалния закон. В случая спирането на пенсията е постановено на основание чл. 95, ал. 2 от КСО, в който е предвидено, че пенсията се спира, когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване съгласно чл. 96, ал. 1. От регламентираните в чл. 96, ал. 1 от КСО хипотези за прекратяване на пенсията,  относима за казуса е тази по т. 4 - пенсията се прекратява, когато отпадне основанието за получаването ѝ. Спирането на пенсията в тази хипотеза предпоставя вероятност за неистинност на съответните документи, а не установяване на неистинност по несъмнен начин. Тази вероятност обаче не може да бъде имагинерна, а реална. За да бъде спряна пенсията в тази хипотеза, достатъчно е да се установи, че е налице висящо наказателно производство, отнасящо се до документи, удостоверили – в рамките на приключила пенсионна процедура – правото на пенсия. Въпросната вероятност е напълно реална, когато е образувано досъдебно производство, в чийто предмет на доказване попада верността и/или автентичността на гореспоменатите документи (вж. решение № 14556 / 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12989 / 2017 г., VI о.; решение № 14558 / 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13618 / 2017 г., VI о.).

В контекста на това тълкуване на закона съдът намира, че  установените по делото факти не осъществяват хипотезата на  чл. 95, ал. 2 във вр. с чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО, поради което разпореждането и потвърждаващото го решение се явяват незаконосъобразни

Предвид конкретните данни по делото обстоятелствата, които могат да доведат до прекратяване на пенсията на С. Х. са свързани с евентуалната неистинност на Експертното решение на ТЕЛК, тъй като по отношение размера на осигурителния стаж е била извършвана изрична проверка от органите на ТП на НОИ Разград. В цитираното от административният орган писмо на директора на ОДМВР Разград не се съдържат данни, които предпоставят реална вероятност за неистинност на експертното решение, което е послужило като основание за отпускане на пенсията на оспорващата. Следва да се има предвид, че в писмото се сочи, че се извършва предварителна проверка, а не че има образувано досъдебно производство. На второ място изобщо не е посочено, че истинността на експертното решение е в обхвата на проверката. Обстоятелството, че в писмото на директора на ОДМВР Разград не се съдържат данни, които предпоставят реална вероятност за неистинност на експертното решение, което е послужило като основание за отпускане на пенсията на оспорващата се потвърждава и от последващото постановление на Районна прокуратура Разград, с което се отказва образуване на досъдебно производство, тъй като експертното решение, въз основа на което е отпусната пенсията за инвалидност на оспорващата, е истинско.

По изложените съображения съдът намира, че оспореният административен акт е постановен в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменен на основание чл. 172, ал. 2 от АПК.

Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ  Решение № 1012-16-37/1 от 18.06.2019 год. год. на Ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Разград и потвърдено с него Разпореждане № 2146-16-37 от 10.05.2019 год.  на Ръководителя   Пенсионно осигуряване

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

 

Съдия:   /п/