Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 25.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на четвърти
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 65 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 343549 от 20.02.2018 г.,
постановено по гр. д. № 55546/2017 г., по
описа на СРС, I ГО, 29 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу С.А.Ф.
искове, че последната дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 656,
50 лв., представляваща неплатена част от стойността на
топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. и сумата от 34, 87
лв. - дялово разпределение за имот, находящ се в гр.
София, ж. к. „******, аб. № 248030, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 25.05.2017 г. (датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК) до окончателното плащане, на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 86,
ал.1 ЗЗД – сумата от 78, 21 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия и сумата от 6, 04 лв., представляваща лихва за
забава върху сумата за дялово разпределение за периода от 15.09.2015 г. – 25.04.2017г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 33121/2017
г. по описа на СРС, 29 състав. Отхвърлен е искът за разликата над сумата от 78,
21 лв., представляваща лихва върху главницата за топлинна енергия до пълния
предявен размер от 78, 31 лв. На основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ответницата е
осъдена да заплати на ищеца, сумата от 600 лв., представляваща сторени в
исковото и заповедното производство разноски, съобразно уважената част от
исковете, както и сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за исковото и заповедното производство. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ищеца - „Б.“ ООД.
С определение
от 22.10.2018 г., постановено по гр.д. № 55546/2017 г. по описа на СРС, 29
състав е оставено без уважение искане на ответницата С.А.Ф. с правно основание
чл. 248, ал.1 ГПК за изменение на решение № 343549 от 20.02.2018 г. на СРС, 29
състав, в частта за разноските. Определението е влязло в сила, като
необжалвано.
Срещу така
постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове,
е депозирана въззивна жалба от ответницата С.А.Ф.. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон. Оспорва между нея и ищцовото
дружество да е налице валидно облигационно правоотношение при Общи условия за
доставка на топлинна енергия. Счита, че ищцовата претенция не е доказана по
своето основание и размер, тъй като липсват достатъчно убедителни писмени
доказателства, които да обосноват извод за дължимост
на претендираните от „Т.С.“ ЕАД суми. По делото не са представени документи за
узаконяване и пускане в експлоатация на абонатна станция, за провеждане на Общо
събрание на етажната собственост, за взимане на решение за избор на фирма за
дялово разпределение, с която да се сключи договор, наличие на нотариално
заверен протокол от това Общо събрание, количеството доставена топлинна
енергия; изправност на уредите, които измерват доставената топлинна енергия;
отчитане на индивидуалните разпределители или създаване на пречки от абоната,
които възпрепятстват това отчитане, като основание за служебно начисляване на
задълженията. Твърди, че със суми за възстановяване ищецът е прихванал стари
задължения извън процесния период без нейно съгласие.
Счита, че решаващият съд не е следвало да обсъжда заключението на вещото лице
по изслушаната съдебно – техническата експертиза, тъй като подпомагащата страна
не е представила отчетни документи. Твърди, че липсват данни, че общия топломер
в абонатната станция е минал законоустановената
метрологична проверка. Позовава се на неравноправност на клаузата за рекламация в Общите условия на
ищеца. Моли съда да отмени решението в обжалвана част и да отхвърли предявените
искове изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е
постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Третото лице –
помагач на ищеца – „Б.“ ООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен
отговор на въззивната жалба.
Решението в
частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като
необжалвано.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 на ЗЕ по отношение на топлоснабден имот, находящ се гр.
София, ж. к. „******, абонатен № 248030, като му дължи сумата от 775, 72 лв.,
от които: 656, 50 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2014
г. - 30.04.2016 г., заедно със законната лихва за забава от 15.09.2015 г. до
25.04.2017 г. в
размер на 78, 31
лв., както и сума за предоставена услуга дялово разпределение в общ размер на
40, 91 лв., от които: 34, 87 лв. – главница
и 6, 04 лв. –лихва, ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане на задължението, вкл. направените по делото разноски да
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Във
връзка с подадено на 25.05.2017 г. заявление, по ч. гр. д. № 33121/2017 г. на
СРС, 29 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите
суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответницата е депозирала възражение.
Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед
за изпълнение, както и сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, с който
оспорва предявените исковете. Твърди, че няма задължение към ищцовото дружество за заплащане на топлинна енергия, тъй
като между тях липсват облигационни правоотношения. По делото не са ангажирани
доказателства, че е собственик или носител на вещно право на ползване по
отношение на процесния имот. Позовава се на нарушение
на чл.62 ЗЗП. Поддържа, че не е доставяно твърдяното от него количество топлинна
енергия. Моли съда за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
На 25.05.2017 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С.А.Ф., за сумата от 691, 37 лв. -
главница, както и 84, 35 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2015 г. – 25.04.2017
г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна
енергия през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. гр. София, ж. к. „******, аб. № 248030.
Дължимите суми за доставена, но незаплатена топлинна енергия са: 656, 50 лв. –
главница и 78, 31 – лихва, а за дялово разпределение: 34, 87 лв. – главница и
6,04 лихва.
С разпореждане от 09.06.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 33121/2017 г.
по описа на СРС, 29 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение,
като е възложил в тежест на длъжника и сумата от 75 лв. - разноски по делото, а
именно: 25 лв. - държавна такса и 50 лв. - възнаграждение на юрисконсулт.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника С.А.Ф., с
което оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК , в приложимата към момента на завеждане на деллото редакция, ищецът е предявил искове за установяване
на вземанията си по исков ред.
Видно от представения договор за покупко -
продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ № 140, том V/1984 от 13.06.1984 г., Главна дирекция за
изграждане на София при СГНС, представлявана от инж. Ив. Т.- ген. директор и Е.А.,
н-к отдел „Финансово счетоводен“ продава на С.А. З., новопостроено жилище, находящо се в гр. София, ж. к. „Разсадника - Коньовица“,
бл.******, състоящо се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения на
60,47 кв.м., заедно с избено помещение № 23 – 1, 857/100 ид.ч.
от общите части на сградата, както и ид.ч. от правото
на строеж върху мястото със Заповед № 04-3-9.ІІ.1984 г. на председателя на
Димитровски съвет.
Със заявление
№ Г-15939/05.12.2014г. адресирано до „Топлофикация - София“ АД, С.А. З. е
заявила, че се отказва от услугата централно отопление и топлоенергия за сградна инсталация, като не желае да й бъде доставена
топлинна енергия за отопление на имот с абонатен № 248030, находящ
се в гр. София, ж. к. „******.
От
представен протокол от проведено Общо събрание на собствениците в сграда - етажна
собственост, находяща се в гр. София, ж. к. „******,
вх. Б и В от 07.10.2013 г. се установява, че етажните собственици са взели
решение да се сключи договор с „Б.“ ООД, което дружество да извършва дялово
разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен
и списък на етажните собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение.
Пред СРС е ангажиран договор № У312/08.07.2011 г., сключен между „Т.С.“
ЕАД, в качеството на възложител и „Б.“ ООД“, в качеството на изпълнител, при
общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда
с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение
на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От заключението на вещото лице инж. Б.В.- Т.по изслушаната съдебно - техническа
експертиза, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че количеството
топлинна енергия за абонатната станция на адрес гр. София, ж. к. „******, вх.Б –
В, се отчита всеки месец по показанията на общия топломер, монтиран в
абонатната станция от служители на „Б.“ ООД. Технологичните разходи са
изчислени съгласно методиката и формулите, установени с Наредбата за топлоснабдяването, като са приспаднати от постъпилата в
абонатната станция енергия. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е определено пропорционално на
отопляемия обем на имотите по проект в сградата. Вещото лице е установило, че фирмата
за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен
сезон, като всяко една от тях съдържа топлинната енергия за отопление,
включваща само топлинна енергия, отдадена за сградна
инсталация и топлинна енергия за загряване на топла вода. Топлинна енергия за
отопление на имота и топлинна енергия за общи части не е начислявана. Стойността
на изравнителните сметки за изразходваната топлинна енергия в периода 01.05.2014
г. – 30.04.2016 г. е в общ размер на 656, 53 лв., от които 196, 78 лв. –
топлинна енергия за отопление и 459, 75 лв. – топлинна енергия за подгряване на
топла вода. Вещото лице е установило се, че за този период след изготвяне на
изравнителните сметки е налице сума за възстановяване в размер на 121,90 лв., представляваща
разлика от фактурираните суми по прогнозни данни и изравнителните сметки
подадени от фирмата за дялово разпределение. За процесния
период вещото лице е констатирало, че е коректно отчетен водомера за разход на топла
вода, монтиран в имота на абоната, като изчисленията са направени съгласно
методиката за дялово разпределение. Освен това, вещото лице е установило, че в топлоснабдения имот се ползва само топла вода, като не е
имало отоплителни тела и не са монтирани топлоразпределители.
Вещото лице е констатирало, че че общият топломер в абонатната станция е
преминал изискуемите метрологични проверки на всеки 2 календарни години, както
следва на 11.11.2013 г., 19.11.2015 г. и на 06.11.2017
г.
Пред СРС е изслушана и съдебно - счетоводната експертиза, изготвена от
вещото лице Л.Б.. От заключението му се установява, че няма данни за извършени
плащания от страна на отразената като дължима цена на топлинна енергия за
исковия период. В информационната
система на ищеца е отразена сума за възстановяване от изравнителни сметки в
края на процесния период в размер на 121, 91 лв. Отразен
е общ размер на непогасените задължение от 691, 37 лв., от които: 656, 50 лева -
стойност на топлинна енергия и 34, 87 лева - сума за дялово разпределение на
топлинна енергия. Размерът на обезщетението за забавено плащане върху дължимите
суми, при съобразяване на действалите в съответните периоди общи условия на
топлофикационното дружество е в размер на 84, 52 лв., от която: 78, 21 лв. –
върху стойността на топлинната енергия и 6, 04 лв. – върху сумата за дялово
разпределение. За процесния период общият размер на
сумите за главница и лихви възлиза на
775, 89 лв., от които: 734, 71 лв. - топлинна енергия и 41, 19 лв. - за дялово
разпределение.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е
депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка
въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо.
В предмета на делото е включен
установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от
длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415 ГПК
срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата
страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в
редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна
енергия“.Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г.: физическо лице
– собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо
водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна
енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР
№ 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се
отнася и за редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ преди ДВ, бр.54 от 2012 г., визиращи
като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови
нужди.
Собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на
закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.
По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната
мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата
топлинна енергия.
От представения по делото договор за покупко -
продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ № 140, том V/1984 от
13.06.1984 г. се установи, че жалбоподателката е
придобила правото на собственост върху процесния
недвижим имот преди разглеждания период. Ето защо същата, като собственик на топлоснабден имот, се явява и клиент на топлинна енергия за
битови нужди. Този извод се потвърждава и от депозираното от жалбоподателката заявление до насрещната страна по
правоотношението, в което изразява отказ от услугата централно отопление и не
желае доставянето на топлинна енергия за отопление на имот. По този начин
потвърждава наличието на облигационна връзка, като чрез отправеното
волеизявление изразява желание за изменение на нейното съдържание.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за
битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които
се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между
главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за
продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г.
на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник
„19 минути“, в сила от 12.03.2014 г. Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя
възможност за потребителите /клиентите/, които не са съгласни с предвидените в
Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената
хипотеза ответницата не твърди и не установява да е упражнила това право срещу
Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2014 г., поради което настоящият съдебен състав
намира, че същата ги е приела.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и
потребителя (клиента), по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо
изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на
Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
По изложените съображения въззивният съд счита,
че за исковия период между главните страни в процеса е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови
нужди относно процесния имот – обстоятелство. Ето
защо изводът на решаващия съд в тази насока е обоснован, формиран в
съответствие с изискванията на материалния закон, поради което доводите на жалбоподателката относно липсата на валидно правоотношение
между страните през исковия период се явяват неоснователни.
Жалбоподателката се позовава на нищожност на клаузата за рекламация
от Общите условия на основание чл.35 ЗЗППТ (отм.) и действащия ЗПП. Тази клауза
обаче нито ограничава възможността на потребителя да възрази срещу получените
сметки, нито изключва и/или ограничава правото на същия за съдебна защита по
отношение на претендираните от топлопреносното
предприятие вземания.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34
от 24.04.2007 год.).
В
случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от
етажните собственици на „Б.“ ООД с договор, сключен от упълномощен представител
на етажните собственици. Третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.
Жалбоподаелката поддържа, че протоколът от
проведеното Общо събрание на етажната собственост, на което е взето решение за
избор на фирма за дялово разпределение, не е нотариално заверен. Изискване за
нотариална заверка на протокола не се съдържа нито в ЗЕ, нито в Наредба №
16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, нито в
представените по делото общи условия на ищцовото
дружество. Единствено в чл.54, ал.2, т.3 от Наредбата за топлоснабдяването
(отм., ДВ бр. 34 от 19.04.2005 г.), като приложение към договора между топлопреносното предприятие или търговеца по чл.49 и
потребителите в сграда - етажна собственост, за извършване на дялово
разпределение на потребеното количество топлинна
енергия, е посочен нотариално заверен протокол от общото събрание на етажната
собственост за избор на търговец. Посочената наредба обаче не регулира спорното
правоотношение, доколкото е отменена и не се прилага през исковия период.
В
нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на
реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището
и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация.
В изпълнение
на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато
изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало
заключение относно реално потребената от ответницата
топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел
VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на
топлинната енергия за имота през процесния период е извършено правилно,
съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба, поради
което оплакванията на жалбоподателката в тази насока
са неоснователни.
Неоснователни
са и доводите, изложени от жалбоподателката във
връзка с липсата на изправност на общия топломер, монтиран в абонатната станция.
Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – техническа
експертиза, което е изготвено въз основа на представени свидетелства за
метрологична проверка на топломера в абонатната станция, последният е
периодично проверяват през 2 години и съответства на БДС. По делото не са
ангажирани доказателства, които да разколебаят изводите на вещото лице.
Жалбоподателката поддържа, че неправилно изслушаната
съдебно -техническа експертиза е възприета от СРС. Експертизата е допусната в
съответствие с изискванията на чл.195, ал.1 ГПК, поради необходимост от специални
знания в съответните области на науката, в това число и относно изчисленията по
нормативно установените формули, в които са заложени технически показатели.
Същата е изготвена въз основа напредставените по
делото документи, както и а въз основа на документите за главния отчет и отчет
за индивидуалното разпределение, установяващи действителното количество
потребена енергия, съгласно снетите показания по уредите за разпределение за
процесния период. Доказателствената стойност на заключението
на вещото лице по изслушаната съдебно – техническа експертиза не се разколебава
от обстоятелството, че е изготвено въз основа и на материали, които не са
приобщени като доказателства по делото. В тази връзка следва да се отбележи, че
в определението си за назначаване на експертизата от 31.10.2017 г. първоинстанционният
съд не е посочвал или ограничавал вещото лице по отношение на материалите, въз
основа на които да работи. Още повече, в конкретния случай, с оглед естеството
на поставените задачи, е обективно невъзможно те да бъдат изпълнени само въз
основа на намиращите се по делото материали, без проверка и на други материали,
намиращи се при ищцовото дружество. След като назначаването на експертиза е
предпоставено от необходимост от специални знания в дадена област, експертът по
правило не може да бъде ограничаван по отношение на източниците, въз основа на
които изготвя специализираното си заключение - наличието на специални знания по
въпроса, който е предмет на изследването, по необходимост включва притежаването
на такива и за използваните от експерта източници и методи. Следва да се
отбележи също така, че експертното заключение е ясно и обстойно обосновано,
като вещото лице е дало пълен и точен отговор на всички задачи, които са му
възложени. Не са ангажирани доказателства по делото, които да опровергават
изводите на вещото лице. Ето защо възражението на жалбоподателката,
че неправилно СРС е кредитирал заключението на вещото лице по изслушаната
съдебно – техническа експертиза се явява неоснователно.
Предвид
обстоятелството, че общо фактурираната по прогнозни данни сума за процесния отчетен период възлиза на 778, 43 лв., а сумата
за получаване от изравнителни сметки е в размер на 121, 90 лв., общият размер
на дължимата главница възлиза на 656, 53 лв. Същевременно ищецът претендира
сумата от 656, 50 лв. С оглед установения принцип на диспозитивното
начало в гражданския процес, решаващият съд е уважил предявения иск в претендирания от ищеца размер, съобразно изискването на
чл.6, ал.2 ГПК.
Във въззивната жалба не се съдържат доводи във
връзка с вземането за дялово разпределение, поради което и с оглед разпоредбата
на чл.269 ГПК този въпрос е извън предмета на въззивна проверка, очертан с
въззивната жалба. С оглед на това следва да се възприеме определеният от СРС
размер на дяловото разпределение от 34, 87 лв., който е съобразен с
ангажираните по делото експертни заключения.
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания във
връзка с размера и периода на претенцията за мораторна лихва, поради което тези
въпроси също са извън предмета на въззивна проверка, очертан с въззивната жалба и не следва да се обсъждат по същество.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
Въззивният съд констатира, че в мотивите на обжалваното
съдебно решение СРС е разгледал лихвата за забава за заявения от ищеца период
15.09.2015 г. – 25.04.2017 г. Същевременно в диспозитива
на съдебното решение е посочен периода 31.10.2012 г. – 23.10.2015 г. Ето защо
делото следва да се върне на СРС с оглед евентуално развитие на производство по
реда на чл.247 ГПК.
По разноските
по производството:
Предвид
обстоятелството, че ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД не е депозирал писмен
отговор на въззивната жалба, не е представляван в проведеното открито съдебно
заседание от юрисконсулт, следва да се приеме, че същият не е защитаван във въззивното производство от юрисконсулт, поради което не са
налице предпоставките на чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК и
не следва да му се присъжда юрисконсултско възнаграждение
за настоящата инстанция.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 343549 от 20.02.2018 г., постановено по гр. д. № 55546/2017
г., по описа на СРС, I ГО, 29 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е
признато за установено по исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.124, ал.1 ГПК, предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес ***, срещу С.А.Ф., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к.
„******, че С.А.Ф., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, сумата от 656, 50 (шестстотин петдесет и шест лева и
петдесет стотинки) лв., представляваща неплатена част от стойността на топлинна
енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. и сумата от 34, 87 (тридесет
и четири лева и осемдесет и седем стотинки) лв. - дялово разпределение
за имот, находящ се в гр. София, ж. к. „******, аб. № 248030, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 25.05.2017 г. до окончателното плащане, както и сумата от 78, 21 (седемдесет
и осем лева и двадесет и една стотинки) лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия и сумата от 6, 04 (шест лева и
четири стотинки) лв., представляваща лихва за забава върху сумата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2015 г. – 25.04.2017 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 33121/2017
г. по описа на СРС, І ГО, 29 състав.
ВРЪЩА гр. д. № 55546/2017 г. на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, І ГО, 29 състав,
с оглед евентуално развитие на производство по реда на чл.247 ГПК относно посочения
в първия диспозитив на съдебното решение период на
забавата.
Решението в
частта, с която е отхвърлен предявения иск за сумата над 78, 21 лв. – до 78, 31
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, е
влязло в сила като необжалвано.
Решението е постановено при участието на трето
лице - помагач на ищеца: „Б.“ ООД, ЕИК ******, с адрес ***.
Решението
не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.